№ 570
гр. София , 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Емил Дечев
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602813 по описа за 2021 година
Инициирано е с частна жалба, депозирана от подсъдимия П. СП. СП.,
посредством защитника му адв.В.Д. – САК, срещу протоколно определение
от 29.06.2021 г. по н.о.х.д. № 11520/2020г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 122 състав, с което на основание чл.66, ал.1 от НПК е изменена
наложената на подсъдимото лице мярка за неотклонение от „подписка“ в
„гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева.
Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, във връзка с което се сочи от една страна, че в
конкретния случай не е налице необходимост от вземане на по - тежка мярка
за неотклонение, доколкото по отношение на подсъдимия не са налице данни,
сочещи на опасност да се укрие или да извърши престъпление. На следващо
място се поддържа, че за насроченото за 29.06.2021г. открито по делото
съдебно заседание, подсъдимото лице С. е депозирал изрична молба, че е
уведомен за заседанието и не се явява поради наличието на лични причини,
като не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, респективно и е
налице хипотезата на чл.269, ал.3 НПК и липсата на даден ход на делото от
страна на съда представлява процесуално нарушение. Отделно от това
навежда, че мярката за неотклонение не може да бъде санкционна последица
за неизпълнение на процесуални задължения на участник или страна в
процеса, а има строго определени цели и основания, различни от
санкционните, каквито в случая не са налични.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към
въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт,
доколкото наложената мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на
500,00 лева, не отговаря на целите, заложени в разпоредбата на чл.57 от НПК.
1
Частна жалба срещу протоколното определение от 29.06.2021 г. по
н.о.х.д. № 11520/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав, с
което на основание чл.66, ал.1 от НПК е изменена наложената на
подсъдимото лице мярка за неотклонение от „подписка“ в „гаранция в пари“
в размер на 500,00 лева, е депозирана и от повереника на частния обвинител
ЮЛ. К. Б. – адв. Х.Г. – САК, с доводи за неговата неправилност. Конкретно се
поддържа, че определеният от съда размер на наложената мярка за
неотклонение не съответства на имущественото състояние на подсъдимия,
както и че същата не е съобразена с процесуалното поведение на последния,
който демонстрира явно неуважение към законовите разпоредби и към
задълженията си да се яви пред съда за насрочените съдебни заседания,
когато е редовно призован. Сочи, че при определяне на подходящата мярка за
неотклонение, която да бъде взета по отношение на подсъдимия С.,
първоинстанционният съд не е взел предвид и обществената опасност на
престъплението, доказателствата по делото и личността на подсъдимия.
Релевирано е искане към въззивния съд, атакуваният съдебен акт да
бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, респективно наложената
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „подписка“ да бъде изменена в
„задържане под стража“, „домашен арест“ или „парична гаранция“ в по –
висок размер.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите
и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
С постановление от 13.06.2019 г. по ДП № ЗМ 2642/2017 г. по описа на
05 РУ – СДВР, пр. пр. № 43196/2017 г. по описа на СРП, П. СП. СП. е
привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 131, ал. 1, т.12, пр. 2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Със същото
постановление спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Гаранция в
пари“ в размер на 560,00 лева, изменена с определение от 12.07.2019г. по
ЧНД № 11276/2019г. по описа на СРС, НО в „подписка“.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд на 27.08.2020г.,
Софийска районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия П. СП. СП., с
ЕГН **********, обвинение за извършено престъпление с правна
квалификация по чл. 131, ал. 1, т.12, пр. 1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 11520
по описа за 2020 година на Софийски районен съд, НО, 122 състав.
В хода на първоинстанционното производство на насроченото по
делото открито съдебно заседание на 18.05.2021г. подсъдимият, редовно
призован, не се е явил, без да посочи уважителни причини за това, поради
което, както и с оглед неявяване и на съдебен заседател по делото, същото е
отложено за разглеждане на друга дата.
2
В следващото съдебно заседание, проведено на 29.06.2021г.,
подсъдимият П.С., редовно призован, не се е явил, като по делото е била
депозирана молба от същия, че е уведомен за насроченото съдебно заседание,
но поради множество лични и трудови ангажименти е затруднен да присъства
на визираното заседание, както и на евентуални следващи такива. С
протоколно определение от 29.06.2021г. и на основание чл.66, ал.1 от НПК,
Софийски районен съд е изменил взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение от „подписка“ в „гаранция в пари“ в размер на 500,00 лева. За
да постанови атакуваното определение, първоинстанционният съдебен състав
е приел, че основната цел на мярката за неотклонение е осигуряване
явяването на подсъдимия на съдебното заседание, като в случая е налице
поредно неявяване на подсъдимия С., съпроводено с молба, в която не се сочи
уважителна причина за неявяването, въпреки че същият е привлечен към
наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, респективно и
присъствието му в съдебно заседание е задължително. Последното е
мотивирало и извод за поставяне под съмнение адекватността на
изпълняваната спрямо подсъдимия до този момент мярка за неотклонение
„подписка“, с оглед което районният съд е намерил, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК и е изменил същата в „парична
гаранция“ в размер на 500,00 лева, като е съобразил семейната и трудовата му
ангажираност.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирани страни в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1
НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията
за това са следните:
Подсъдимият П. СП. СП. е предаден на съд за извършено престъпление
по чл. 131, ал. 1, т.12, пр. 1, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Престъплението,
за което е ангажирана наказателната му отговорност се явява тежко
умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено
наказание "лишаване от свобода" от две до десет години. Същото обуславя
задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно
чл.269, ал.1 от НПК, респективно неявяването му без наличието на
уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните
органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на
мярка за неотклонение, респективно наложената такава би могла да се измени
в по – тежка.
Настоящият въззивен състав е на мнение, че изводите на
първостепенния съд за недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия, обуславящо необходимост от влошаване на процесуалното му
3
положение с взимане на по-тежката мярка за неотклонение "гаранция в пари",
следва да бъдат споделени.
На първо място е установено по делото, че мярката за неотклонение
"подписка" на подсъдимия С. е взета на досъдебното производство с
определение от 12.07.2019г. по ЧНД № 11276/2019г. по описа на СРС, НО,
респективно същият е имал знание за взетата спрямо него мярка за
неотклонение, както и за процесуалните задължения, произтичащи от нея.
Същевременно налице е и редовна процедура по уведомяването на
подсъдимия за насроченото по делото на 29.06.2021г. съдебно заседание,
същият не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си,
поради което са налични регламентираните в закона предпоставки същият да
търпи предвидените негативи от неизпълнение на процесуалните си
задължения, за възникването на които се установява, че е уведомен.
При установените по делото факти – наличие на редовна процедура по
призоваване за открито съдебно заседание и липса на уважителни причини за
неявяване на същото, преценката на районния съд за наличието на основание
за изменение на изпълняваната до този момент мярка за неотклонение в по –
тежка такава, настоящата съдебна инстанция намира за правилна и
законосъобразна. При проявеното недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия, изменената на основание чл.66, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение в „Гаранция в пари“ се явява необходима и пропорционална
намеса в правата на подсъдимия, тъй като същата гарантира постигането на
легитимната цел да се осигури лично участие на П.С. в производството по
делото, от което той се отклонява.
На следващо място е необходимо да бъде посочено, че взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение към настоящия момент се явява
съобразена с личността на подсъдимия С., доколкото от справката за
съдимост на същия се установява, че е с чисто съдебно минало, което го
характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност. Това
обстоятелство е индиция и за липсата на опасност от негова страна за
извършване на престъпление. Освен това подсъдимият е с установен по
делото адрес, на който трайно пребивава и липсват данни в производството
същият да се е укривал от органите да реда, поради което и настоящият
състав намира, че по отношение на последния към настоящия момент не е
налице и опасност от укриване. Следва да се отбележи обаче, че делото пред
първоинстанционния съд е отложено по причина неявяването му в съдебно
заседание без наличие на уважителни причини за това, поради което и
подсъдимият следва да търпи ограниченията на наложената му мярка за
неотклонение поради незаконосъобразното си процесуално поведение.
Избраната от първоинстанционния съд мярка за процесуална принуда в
настоящото производство в най - пълна степен ще обезпечи целите на
мерките за неотклонение и ритмичното развитие на наказателното
4
производство и ще осигури приключването му в разумен срок, с оглед
разпоредбата на чл. 22 НПК.
Размерът на гаранцията следва да бъде определен на стойност по -
голяма от обичайните текущи разходи на подсъдимия, за да може последният
да възприеме евентуалната загуба на сумата, в случай на неизпълнение на
произтичащите от мярката задължения, като сериозна загуба и да мотивира
последния към законосъобразно процесуално поведение. В конкретния
случай размерът на определена "парична гаранция" следва да бъде достатъчно
висок, за да гарантира участието на подсъдимия в производството. С оглед
последното и предвид обстоятелството, че по делото са налице данни, че
подсъдимият е трудово ангажиран и семеен, като полага грижи и издържа
малко дете, то размерът на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„гаранция в пари“ законосъобразно е била определена в размер на 500,00
лева.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи също
така, че при последващо недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимия, пред компетентния съд не съществува пречка да бъде взета и
най-тежката мярка за неотклонение по реда на чл. 66, ал. 1 НПК.
При така установената фактическа обстановка и по гореизложените
мотиви, настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че
контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден, а депозираните жалби - оставени без уважение.
По тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.06.2021 г. по н.о.х.д. №
11520/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5