№ 3601
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110108875 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 61250/08.07.2025 г., подадена от И. М.
М., лично и в качеството й на майка и законен представител на децата Е. Х. Г.
и К. Х. Г., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу
ответниците Х. Г. Г., Г. Х. Г. и Е. А. Г., както следва: ответниците да се
задължат да се въздържат от извършването на домашно насилие спрямо
молителите; да им се забрани да приближават молителите, жилището им,
находящо се в гр. Г., ******; временно да се определи местоживеенето на
децата да е при майката на адрес: гр. Г., ******, както и ответниците да бъдат
задължени да посещават специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6 ЗЗДН, при
условия, определени от съда, за максимално определения по закона срок.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката И. М. М. излага,
че с ответника Х. Г. са във фактическо съжителство от 2019 г., като от същото
имат две деца – близначките Е. и К. Г.и, родени през 2020 г. Ответникът Г. Г. е
баща на Х. Г., а ответницата Е. Г. – негова майка. Твърди, че през последната
година напрежението между страните ескалирало. С времето вербалната
агресия и психическия тормоз спрямо нея нараснало. На Великден, 20.04.2025
г., около 14:30 часа двете момичета се карали на стълбите в къщата, в която
живеят и плачели. Тя ги прегръщала и се опитвала да ги успокои, при което Е.
Г. дошла и започнала да й крещи и с викове да я пита защо плачат децата.
Казала й, че ще отговаря пред много хора заради това, че тормози децата, че
ще й отнемат децата. Гушнала едното дете, но бабата го издърпала от нея и я
блъснала по стълбите. В това време Г. Г. я заплашвал, че ще се обади в
полицията, за да й вземат децата. Всичко това се случило пред децата, които
били много травмирани. Отнело й много време и усилия, за да ги успокои и да
1
им обясни, че няма да ги разделят. Бащата, който пътувал по корабите, се
прибрал на 23.06.2025 г. и й казал, че иска да се разделят. На 30.06.2025 г. му
казала, че си е уредила квартира в гр. Г., където живее майка й и че иска да
отиде там с децата. Х. пожелал да отиде и да види мястото преди да заминат.
На 02.07.2025 г. го попитала кога ще ходи да види квартирата, при което той
побеснял от нищото и й казал: „ще намериш време да ми говориш, когато не
съм изнервен, сега излизам на разходка, няма да излизам, и това провали, не
мога да изляза дори, да не мислиш, че искам да ти гледам умрЕ. поглед тука
още, ще се махнеш, спокойно“. Обиждал я с изрази „******“, „******“. На
същия ден вечерта й заявил, че е бил изнервен и че следващата седмица ще
отиде да види мястото, като категорично й заявил: „ти няма да излизаш оттук,
без аз да одобря“. На 06.07.2025 г., следобед около 16:00 часа, отново го
попитала кога ще отиде, а той й отговорил, че не иска да се разхожда и че на
08.07.2025 г. баща му щял да отиде и да й направи клипче. Тя категорично му
заявила, че друг човек няма място в новия й дом. При това Х. побеснял и
отново започнал да я обижда. Казал й: „****** ******“, „******“, „30-40
мъже ще минат през теб и си дотам“, „не ставаш за родител“, че е „луда“, „не
си добре“, че каквито и ******и да сложи все е „гнусна“, че едва я е пипал,
„дай ми годежния пръстен, ще го продадеш, за да ядеш салам, ще умреш от
глад“. Тя не влязла в тона му, което още повече го ядосало и й викал: „на
какви хапчета си или нямаш сърце“, „виж се как гледаш, ти си дрогирана с
лекарства“. Надвесил се над нея с готовност да я удари. Тогава решила, че не
може да издържа повече на този тормоз. Помолила леля й, свако й и братовчед
й да дойдат от Г. до Варна на 07.07.2025 г., за да я вземат с децата и да отидат
в новата им квартира. Х. обаче категорично й забранил да напуска къщата.
Обвинявал я, че иска да отвлече децата. Скрил документите им и не й ги дал.
Обадила се в полицията и социалните. Полицаите дошли и им съставили
предупредителни протоколи. По това време родителите на Х. били затворили
децата сами в стая на първия етаж и заключили входната врата на първия
етаж. Децата пищели, крещели и плачели, като не й позволявали да отиде при
тях и да ги успокои. Блъскала по вратата, докато й отворят, което било
отразено и записано от полицаите. След това отворили вратата и се държали
все едно нищо не се е случило, а децата били безкрайно уплашени. Не й
позволили да си замине с децата. След като подала сигнал в полицейското
управление се върнала вкъщи. Х. й забранил да остава насаме с децата или да
ги извежда без присъствието на други хора. Започнал да записва разговорите
им, в които й обяснявал, че е луда, че не е добре. Казал на децата „майка ви
иска да ви изнесе“. Същото им била казала и баба им Е.. На 07.07.2025 г.
изискванията от страна на Х. към нея продължили, като той й забранил да
затваря вратата на стаята, в която спи с децата, за да не остава насаме с тях.
Около 19:00 часа на същия ден казал на децата, че е лоша майка и че иска да
ги отвлече. На 08.07.2025 г., около 07:00 часа сутринта, поискала да си вземе
вещи от багажа, но установила, че Х. е заключил всичките й вещи на отделен
етаж от къщата и тя няма достъп до тях. Поддържа, че както тя, така и децата
са изключително травмирани от случващото се. По изложените съображения
моли спрямо ответниците да бъдат наложени поисканите мерки за защита.
Претендира разноски.
Ответниците по молбата са депозирали писмени отговори, в които
поддържат становище за неоснователност на молбата. Оспорват твърденията
на молителката, че са извършили домашно насилие спрямо нея и спрямо
децата. По изложените в отговорите подробни съображения молят подадената
2
молба да бъде отхвърлена.
В проведеното по делото на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание
всяка от страните лично и чрез процесуалните си представители поддържа
становището си.
В предоставения от съда срок процесуалният представител на
молителката – адв. Г. Н. представя писмена защита.
Контролиращата страна – ДСП – гр. Г., въпреки че не е изрично указано
от съда, е изготвила социален доклад.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата, инициирала производството, е подадена от и срещу
легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2, 4 и 9 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Между страните не е спорно, че молителката И. М. М. и ответникът Х. Г.
Г. са съжителствали на семейни начала, както и че двамата са родители на
децата К. Х. Г. и Е. Х. Г., което се установява и от представените
удостоверения за раждане на малолетните близначки /л. 10 и 11 от делото/. Не
е спорно, че останалите двама ответници са родители на ответника Х. Г. Г. и
съответно баба и дядо на момичетата по бащина линия.
Не е спорно, а и от съдържанието на представената от ДСП – Варна
преписка относно двете деца се установява, че между майката и бащата има
висящ спор за родителски права, като с определение № ******18.08.2025 г. по
гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, VIII състав, са постановени
привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права по
отношение на децата К. и Е. Г.и е предоставено на майката И. М., при която е
определено и местоживеенето на малолетните, като на бащата Х. Г. е
определен режим на лични отношения с момичетата.
За установяване на твърденията на молителката за осъществено на
процесните дати 20.04.2025 г., 02.07.2025 г., 06-08.08.2025 г., от страна на
ответниците домашно насилие в производството бяха ангажирани гласни
доказателствени средства посредством показанията на свидетелите Р.А.Р. и
Д.К.К..
Съгласно показанията на свидетеля Р., майка на молителката, които
съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, дъщеря й, ответниците и децата са
живеели заедно в „Г.“, в къщата на родителите на бащата Х.. Знае, че
партньорите са имали проблеми. Посочва, че И. е подложена на постоянна
критика от бабата и дядото на децата от юли 2024 г. Ролята й на майка се
поставя под въпрос във всеки удобен случай. Нападали я с обвинения за
тормоз над децата. Около Великден на 2025 г. получила изключително
тревожно обаждане от молителката, че имало конфликт на стълбите между
двата етажа, пред децата. От И. знае, че е била заплашена, че ще позвънят в
полицията и ще й вземат децата. Заплахата е била от Г., докато Е. е отскубвала
от И. плачещата Е. и е блъснала И.. Посочва, че след тази ситуация лично е
разговаряла с Г., който й крещял по телефона: „Успокой И.!“ Попитала го дали
е вярно, че са казали, че ще викат полиция да вземат децата и отговорът е бил:
„Е, защото се ядосахме“. От И. знае, че партньорът й Х. се прибрал от рейс,
3
без предупреждение, като на 24 юни сутринта получила съобщение от дъщеря
си със следния текст: „Баща им се прибра, каза, че се разделяме, намери къде
да живеем в Г.“. Тъй като самата свидетелка живеела там, за една седмица
успяла да намери подходящо жилище. Започнала да получава тревожни
сигнали от И., че извеждат децата по цял ден и ги вижда само вечер, че не знае
къде се намират през деня. Х. започнал да я обижда с думи като „******“, „Не
искам да гледам умрЕ. ти поглед“, „Нищо не става от теб“, „През теб ще
минат 30-40 мъже и си дотам“. Родителите на Х. говорели на децата, че майка
им иска да ги отведе от дома им, да ги раздели с баща им. Тъй като Х. казал на
И., че баща му ще отиде да види жилището в Г. и да направи клип,
свидетелката поискала правен съвет и се оказало, че няма задължение да
показва жилището на никого. Знае, че И. и Х. са се разбрали на 7 юли той да
отиде на разходка с децата, а тя през това време да събере багажа си.
Изнасянето на багажа било организирано от самата нея, като се обадила на зет
й и те тръгнали от Г., за да й помогнат. Тъй като обаче багажът бил много,
помолила и сина на нейна приятелка – Д., да отиде да помогне при
изнасянето. Когато Д. бил вече пред къщата, Х. се прибрал с децата, видял, че
се изнася багаж и е настъпил скандал, обаждане в полицията. Х. не е разрешил
И. да изнесе какъвто и да е багаж. И. й споделила, че когато е пристигнала
полиция, се е качила да си вземе документите, поискала е да види децата, но
етажът на Е. и Г. бил заключен, което е необичайно. Блъскала по вратата,
докато й отворят. Децата били в спалнята, където не стоят обикновено, били
притеснени, успокоила ги е и им е казала, че има малко работа и ще се върне
пак. Знае, че е отишла в полицията, за да подаде жалба. Знае, че след подаване
на молба за защита по реда на ЗЗДН от страна на И., последната е поискала да
бъде настанена в Кризисен център.
Съгласно показанията на свидетеля К., същият познава единствено И.,
доколкото неговата и нейната майка са приятелки. Майка й му се обадила, че
И. има нужда от помощ с багажа, тъй като щели да се разделят с партньора й.
Това било в началото на м. юли. Отишъл с колата си пред къщата, в която И.
живеела. Сложил една чанта с багаж в колата и влязъл в двора, за да поеме
останалия такъв. Тогава се появил един възрастен мъж, предполага бащата на
Х., който го помолил да изчака идването на последния. Х. дошъл с децата и с
една по-възрастна жена, като свидетелят предполага, че това била майка му.
Помолил го да изчака с багажа, тъй като искал да провери дали И. не е взела
някакви негови неща. Подкарали И. към вратата, влезли вътре и заключили
вратата, а той останал навън. След около 10 минути И. му се обадила и му
казала да звънне на полицията, че не я пускат да излезе, че не пускат децата.
Обадил се на тел. 112, подал сигнал, след 15 минути дошли полицаите. След
като им обяснил какво се е случило те го помолили да изчака навън. Минал
повече от час, полицаите тръгнали да излизат, И. и Х. също, при което Х.
казал, че може да е взел нещо в чантата. Докато вземал чантата, почнал да
говори: „Това момче иска да ми открадне децата, да ми вземе децата“. Заедно
с И. отишли в Районното в Аспарухово, за да подаде тя сигнал.
По искане на ответниците, с цел опровергаване твърденията на
молителката, са разпитани присъствалите на 07.07.2025 г. полицаи –
свидетелите Ж. С. Л. и Х. И. Н.. И двамата са единодушни, че са се отзовали на
сигнал за домашно насилие в кв. „Г.“. На място установили, че страните имат
спор за децата. Мъжът /Х. Г./ пред тях казал, че няма нищо против майката да
си тръгне, но има против да си тръгне заедно с децата, тъй като се страхува, че
може да напусне града, да ги отвлече или нещо подобно. Попълнили бланки за
4
домашно насилие. Относно правата им обяснили, че трябва по съдебен път да
се реши това. Не видели на място децата. Пред тях молителката заявила, че не
й дават децата да си тръгне с тях, не и да не ги вижда. Обяснили им, че могат
да заповядат до сградата на районното да си пуснат жалби и да уведомят вече
институциите, които могат да отговарят за родителските права. И двамата
свидетели посочват, че никоя от страните не е била агресивна, държали са се
възпитано.
Изискани и представени по делото са материалите по преписката на
Четвърто РУ – Варна, с тъжител И. М. М.. Налични в преписката са и
докладните записки на полицейските служители относно случилото се на
07.07.2025 г., заедно със съставените протоколи за предупреждение. Снети са
сведения от всички страни, като изрично молителката е изявила желание да
напусне дома на партньора си, като се премести заедно с децата в Кризисен
център, в който в действителност е била настанена временно /след издаване на
заповедта за незабавна защита по делото и прилагането само на мярката по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН/.
Прави впечатление, че след първото проведено по делото открито
съдебно заседание майката е поискала да напусне Кризисния център, след
което се е установила заедно с двете момичета – близначки в гр. Г..
По реда на чл. 204 ГПК са изслушани и приобщени по делото сигналите,
подадени на 07.07.2025 г. относно конфликта на ул. „******, кв. Г., Варна,
възникнал между молителката и първия ответник. Всеки един от двамата
лично е подал сигнал, като и двамата посочват, че насрещната страна е
агресивна. В сигнала на г-жа М. се посочва, че партньорът й не й дава децата,
не й дава да напусне къщата след като се разделят. В своя сигнал г-н Г.
посочва, че майката иска да изведе насила децата, на място, което той не знае
и че се притеснява като баща, тъй като има равни права с майката. Първият
сигнал всъщност е подаден от свидетеля К., както и той сам посочва в
дадените пред съда показания, че една майка иска да си тръгне от съпруга си с
децата, но не е пусната и е държана заключена. Пред него мъжът на жената не
е проявил агресия, но е прибрал багажа й вътре и е заключил вратата.
Представена е писмена кореспонденция по Viber между молителката и
нейната майка – свидетелката Р., която в голямата си част е неотносима към
предмета на спора, доколкото се отнася за период извън рамките на
преклузивния тримесечен такъв по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и която е показател
единствено за влошените отношения между молителката и партньора й, за
което тя споделя на своята майка. От друга страна, с тази кореспонденция се
цели заместването на свидетелски показания /г-жа Р. вече е разпитана като
свидетел в производството/, поради което и обстойният й анализ от страна на
съда е недопустим.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства посредством разпита на
горепосочените свидетели, включително и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
/годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че в
настоящото производство не се установяват твърденията на молителката за
упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответниците по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН.
Налице е всъщност един спор за родителски права. Това личи ясно от
посочването от страна на молителката в самата молба за защита /озаглавена
5
молба за незабавна защита от домашно насилие/, че не може месеци наред,
докато съдът постанови решение относно родителските права, да продължава
да търпи тормоза спрямо нея и децата.
Този спор е възприет ясно и от полицейските служители, отзовали се на
подадените сигнали на 07.07.2025 г. Самите те са обяснили на страните, че не
могат да го разрешат и какъв е именно редът за това – да сезират съответните
компетентни институции /в случая съда/.
Съдът е на категоричното мнение, че не следва да се допуска ЗЗДН да
бъде използван за цели, които не са му присъщи. С налагането на мерки по
този закон се цели да се даде защита на действителни жертви на домашно
насилие, пострадали от реално осъществени актове на домашно насилие, а не
да разрешава бързо конфликтите между родителите и споровете им за
родителски права спрямо общите им деца, съответно за местоживеенето на
последните.
Майката в случая изповядва виждането, че може да отвежда децата, без
съгласието и разрешението на другия родител, единствено поради качеството
си на майка. Когато обаче бащата на момичетата не й разрешава децата да
напускат дома, в който са живели от раждането си до този момент, то това е
пресъздадено от нея като осъществено домашно насилие от негова страна.
Такова поведение на един родител съдът не намира, че отговаря изобщо на
дефиницията за акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, поради което и
прилагането на санкциите по ЗЗДН е неприемливо и неоправдано.
Родителският капацитет на родителите подлежи на установяване в
рамките на воденото между страните производство по чл. 127, ал. 2 ГПК.
Следва да се отбележи, че разпитаната по делото свидетелка Р. обстойно
даде показания относно всички наведени в молбата за защита твърдения на
нейната дъщеря – И. М.. И това не е случайно, доколкото изрично на зададен й
въпрос дали е запозната с молбата за незабавна защита, подадена в съда,
същата отговори положително. В този смисъл съдът цени изключително
корективно споделеното от нея, от една страна, предвид заинтересоваността й
от изхода на спора, и от друга, с оглед обстоятелството, че всичко заявено й е
споделено от молителката /свидетелката не е присъствала лично на нито един
от конфликтите между страните/, описано детайлно в молбата за защита, с
която свидетелката е добре запозната. Изключително странно е, че вместо да
съдейства на дъщеря си за разрешаване на конфликта като уговори посещение
в намерената от нея квартира в гр. Г., самата свидетелка е поискала правен
съвет в тази връзка, за да не допуска член от домакинството на бащата да
направи оглед.
Не се установиха по делото и другите двама ответника да са
осъществили актове на домашно насилие спрямо молителката, съответно
спрямо децата. Дори да се приеме, че е имало някакъв скандал на деня
Великден – 20.04.2025 г. /ответниците Г. и Е. Г.и са категорични, че са имали
скандал с И. на 19.04., а не на 20.04./, то по никакъв начин не се установява
молителката да е пострадала от някакъв акт на домашно насилие, осъществен
спрямо нея от Е. Г.. Очевидно е, че страните имат конфликти във връзка с
децата, които са нормални битови такива, налични в повечето семейства.
Сблъсъкът на характери, различните виждания относно възпитанието и
отглеждането на децата, дори леки физически спречквания в тази връзка,
обаче не могат да бъдат охарактеризирани като осъществен акт на домашно
6
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Такава е ситуацията и относно оправени обиди, извадени от контекста
на разговорите между двама партньори, които имат конфликт относно
бъдещото отглеждане и местоживеене на децата. Не може всяко повишаване
на тон, всяка обида, тоест всяка по-емоционална реакция, да налага намесата
на орган като съда в отношенията между спорещите родители чрез
прилагането на мерки по реда на ЗЗДН.
На следващо място, не са установени и твърденията на посочената дата
07.07.2025 г. децата да са пищели, да са плачели, а родителите на Х. да не са
позволявали на молителката да отиде при тях, за да ги успокои. И. не е
споделила за такава ситуация на нито един от разпитаните в производството
свидетели, като дори нейната майка в показанията си пресъздава по различен
начин случилото се. Отделянето на децата от бабата и дядото в този момент,
при присъствието на полицейски органи в двора на къщата им, е очевидно с
цел малолетните да не стават свидетели на евентуални конфликти между
родителите им.
По изложените съображения съдът приема, че молбата за налагане на
мерки за защита е неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена. В случая не е налице фактическият състав, необходим за
получаване на защита срещу домашното насилие.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката
следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Ответниците не претендират разноски, поради което такива не следва да
им бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 61250/08.07.2025 г., подадена от И. М. М.,
ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на
децата Е. Х. Г., ЕГН **********, и К. Х. Г., ЕГН **********, с искане за
налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу ответниците Х. Г. Г.,
ЕГН **********, Г. Х. Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН **********, както
следва: ответниците да се задължат да се въздържат от извършването на
домашно насилие спрямо молителите; да им се забрани да приближават
молителите, жилището им, находящо се в гр. Г., ******; временно да се
определи местоживеенето на децата да е при майката на адрес: гр. Г., ******,
както и ответниците да бъдат задължени да посещават специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1, 3, 5 и 6 ЗЗДН, при условия, определени от съда, за максимално
определения по закона срок.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Г., ******,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата
държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
7
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок от постановяването му – 15.10.2025 г., на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8