РЕШЕНИЕ
№ 1390
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на в ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, срещу решение №
2163/13.06.2022г. по гр.д. № 10928/2021г. на РС Пловдив ХІІ граждански
състав, с което е отхвърлен иска на В. А. П., ЕГН ***от ***, против
Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице, ЕИК ***, с адрес в
***, с правно основание в чл. 557 ал. 1 т. 2 буква „а“ от Кодекса за
застраховането и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, да се осъди
Гаранционен фонд, създадено със закон юридическо лице , ЕИК **, с адрес в
***, да заплати на ищеца 4351.61 лева обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“
модел „Муза“ от ПТП на 12.02.2021г. (щета ***/12.03.2021г.), като
неоснователен.
Уважен е евентуално предявения иск като „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на В. А. П.,
ЕГН ***, от ***, сума от 4351.61 лева обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“
1
модел „Муза“ от ПТП на 12.02.2021г. (щета вх. ***/26.05.2021г. по полица
„ГО„ с № BG/30/***), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба – 01.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението се обжалва само в осъдителната му част. Сочи се, че
решението е неоснователно и необосновано, тъй като са отхвърлени исковете
срещу другия конституиран ответник Гаранционен фонд и неправилно
изводите на съда са несъобразени с доказателствата по делото. Сочи се, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, като не е съгласен с
фактите, които са установени по делото. Сочи се, че констативният протокол
не разполага с материална доказателствена сила по отношение на фактите в
него. Сочи се, че административно-наказателните дела не попадат в
хипотезата на чл. 300 от ГПК за задължителна сила на акта. Сочи се, че не е
доказано по категоричен начин наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „Мицубиши“ и
договорът за застраховка е прекратен автоматично след изтичане на 30 дена
от сключването му. Сочи се, че присъденият размер на обезщетението е
прекомерен и че увреденият автомобил като тотална щета е оценен на по-
малка сума - 3 363 лв. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск. Евентуално се иска намаляване на присъденото обезщетение.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Няма искания
по доказателствата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. П., чрез
адв.П. В. от САК, с който жалбата се намира за неоснователна по подробно
посочени в отговора основания и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендират се и направените разноски по делото.
Постъпило е становище от Гаранционен фонд гр.София, чрез адв.М.Н., с
което жалбата се оспорва иска се потвърждаване на решението.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
2
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Правната квалификация на исковете е правилно дадена от РС Пловдив.
Същите са с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, не са правилно установени
фактите по делото. Сочи се, че констативният протокол не разполага с
материална доказателствена сила по отношение на фактите в него. Сочи се, че
административно-наказателните дела не попадат в хипотезата на чл.300 от
ГПК за задължителна сила на акта. РС Пловдив е приел за доказан механизма
на ПТП от всички събрани по делото доказателства. За този си извод съдът е
приел констативен протокол за ПТП, който е официален документ. Същият
механизъм на ПТП е описан и в приетата авто-техническа експертиза /л.105-
112/. В експертизата е посочена и причината за настъпване на ПТП, която от
техническа гледна точка е закъснялата реакция на водача А. Б. на л.а.
„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № РВ ***АВ, чрез задействане на спирачната
система да предотврати удар със спрелия на пътното платно л.а. Ланчия Муза
с рег. № РВ ***АВ. В тази насока е и извода на последващото
административно-наказателно дело, отразено в издаденото наказателно
постановление. Всички тези доказателства са отчетени от РС Пловдив и тъй
като между тях няма противоречие правилно е стигнато до извода за
механизма на ПТП и вината на водача на л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег.
№ РВ ***АВ. Доказателства в обратната посока няма и не се сочат. Нормата
на чл.300 от ГПК ПРС не е прилагал при оценката на доказателствата, така че
е безсмислено нейното обсъждане от въззивния съд. Изводите на РС Пловдив
са правилни в тази насока, а процесуални нарушения свързани с
доказателствата по делото и тяхната оценка няма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е доказано по
категоричен начин наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на лек автомобил „Мицубиши“ и договорът за
застраховка е прекратен автоматично след изтичане на 30 дена от
3
сключването му. Тук изводите на ПРС са напълно правилни. ПРС приема
валиден договор за застраховка ГО сключен на дата 07.12.2020г със срок на
действие до 07.12.2021г, като заплащането на застрахователната премия е на
четири вноски. Първата от тях е платена на датата на сключването на
договора, като в това отношение съдът кредитира представената на л. 51 от
делото сметка № ***. Към датата на ПТП , 12.02.2021г, не е настъпил падежа
на втората вноска. Дали и защо застрахователния договор е подаден
едностранно от застрахователя към информационната система на
Гаранционен фонд като прекратен , е без значение за действието му между
страните. В тази връзка, ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е отказало да
изплати обезщетение за вредите с мотив , че застраховката е с изтекъл срок на
действие по смисъла на чл.489 ал.5 от Кодекса за застраховането. ПРС
приема, че според тази норма, при придобиване на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, за целите на
първоначалната регистрация на моторното превозно средство по реда на
действащото българско законодателство задължително се сключва
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за срок от 30 дни
по номер на рама на моторното превозно средство, като такава застраховка не
може да се издава повторно. Правото на собственост на моторно превозно
средство, което е с чуждестранен регистрационен номер, се доказва пред
застрахователя със съответните законови документи за придобиване, които
следва да се преведат на български език. ПРС приема, че такава хипотеза не е
осъществена: към датата на сключването на договора, лекият автомобил няма
никаква регистрация (регистрационен номер), както е отбелязано в договора,
а самия договор не е сключен за срок от тридесет дни, а за такъв от цяла
година. ПРС приема налична разлика в законовия режим на автомобил без
регистрация и този на автомобил с налична чуждестранна такава; последните
се допускат до движение по пътищата без срок ( срв. чл. 140 ал. от Закона за
движението по пътищата и др.). Нормата на чл. 498 ал. 5 от КЗ е изключение
от общото правило на чл. 489 ал. 1 от същия кодекс , и затова не може да бъде
приложена по аналогия и към нерегистрираните автомобили. Тези изводи на
РС Пловдив съответстват на законодателството и са правилни.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че присъденият размер
на обезщетението е прекомерен и че увреденият автомобил като тотална щета
е оценен на по-малка сума - 3 363 лв. От приетата първа АТЕ /л.112/ е
4
установено, че пазарната стойност на възстановяване на л.а. Ланчия Муза е
4351,61 лева с ДДС. От приетата допълнителна АТЕ /л.153/ е установено, че
ремонтно възстановителните дейности на л.а. Ланчия Муза от 4351,61 лева,
надвишават 70% от действителната му стойност към датата на настъпване на
застрахователното събитие, което е тотална щета за това МПС в размер на
3 363 лева. Като е присъдил стойността на възстановяване на л.а. Ланчия
Муза в размер от 4351,61 лева ПРС не се е съобразил с трайната практика на
ВКС в обратната насока. Приема се от ВКС, че /Решение № 3154 от
13.XII.1977 г. по гр. д. № 1373/77 г., I г. о./ Когато при непозволено увреждане
известна вещ е така повредена, че не е вече годна за своето предназначение,
като обезщетение се присъжда нейната равностойност, намалена със
стойността на годните части или на получения материал. Това принципно
становище по отношение на застрахователните договори се прилага така -
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. В тази насока - решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т.д. № 463/2014 г.
на ВКС, ІІ ТО, решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС,
II ТО, решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО.
Ето защо решението следва да се отмени в частта, в която
„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД е
осъдено да заплати на В. А. П., сума над 3 363 лева до 4351,61 лева
обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“ модел „Муза“ от ПТП на 12.02.2021г.,
като в тази част иска следва частично да се отхвърли. В останалата обжалвана
част решението е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Исковата претенция на
жалбоподателят „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“АД е уважена на 22,72 %,
а е отхвърлена на 77,28%. Ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ЗАД
Далл Богг: Живот и Здраве“АД следва да се осъдят да заплатят на адв.П. В. от
АК София, Булстат ********** предоставящ безплатна правна помощ на
жалбоподателката П. по чл.38 от ЗА сума в размер на 77,28 % от минималния
5
адвокатски хонорар от 534 лева за въззивното дело, а именно 413 лева. На
„ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“АД следва да се присъдят на основание
чл.78 ал.8 от ГПК разноски направени пред въззивния съд в размер на
отхвърлената част на иска от 22,72 % от дължимите 69,03 лв. за държавна
такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на
чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1
от Закона за правната помощ, а именно общо 50 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2163/13.06.2022г. по гр.д. № 10928/2021г. на РС
Пловдив ХІІ граждански състав в частта в която евентуално предявения иск
на В. А. П., ЕГН ***, от ***за обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“ модел
„Муза“ от ПТП на 12.02.2021г. (щета вх. ***/26.05.2021г. по полица „ГО„ с №
BG/30/***) е уважен уважен в размер на 4 351,61 лева до 3 363 лева, като
вместо това реши:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от В. А. П., ЕГН ***, от ***, срещу
„Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД, с
който се иска присъждане на обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“ модел
„Муза“ от ПТП на 12.02.2021г. (щета вх. ***/26.05.2021г. по полица „ГО„ с №
BG/30/***), в частта му над 4 351,61 лева до 3 363 лева, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която е
уважен евентуално предявения иск, с който „Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг: Живот и Здраве“АД е осъдено да заплати на В. А. П.,
ЕГН ***, от ***, сума от 3 363 лева обезщетение за вреди по л. а.“Ланчия“
модел „Муза“ от ПТП на 12.02.2021г. (щета вх. ***/26.05.2021г. по полица
„ГО„ с № BG/30/***), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на исковата молба – 01.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и
Здраве“АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** да заплати на
6
адвокат адв.П. В. от АК София, у*** сумата от 413 лева за предоставена
безплатна правна помощ на жалбоподателката В. А. П. пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН ***, от ***, със съдебен адрес адв.П. В. от АК
София, *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество Далл Богг:
Живот и Здраве“АД ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата
от 50 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7