ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4643
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110158462 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
СТРАНИ ПО СПОРА
2. Ищец: И. А. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
........ Представлява се от адвокатско дружество „М.............“ със съдебен
адрес: гр. София, ул. ........, e-mail..........
3. Ответник: Е. Г. Г. - И.А, ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул.
.............. Представлява се от адв. А. К. със съдебен адрес: гр. София, ул.
............ e-mail:............
4. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на Директива
2019/1937 с оглед правото на изразяване на обществено значима тема и
делата „шамари“, съгласно Директива 2024/1069. Тълкуването се отнася
до това, при какви предпоставки сигнализиращото лице се ползва от
защитата на Директива 2019/1937 и същото носи ли отговорност, ако
инициираните от неговите сигнали проверки не установяват нарушения
или престъпления. Запитването иска тълкуване на презумпцията на
1
невиновност на сигнализиращото лице и засегнатото лице. Но кого се
възлага тежестта на доказване, че сигнализиращото лице е действало
съзнателно при разпространяване на неверни данни, следва ли то да се
счита за виновно, до доказване на противното, че е разпространил
неверни данни. Запитването иска тълкуване на това дали засегнатото
лице трябва да докаже, че заведеното от него дело срещу
сигнализиращото лице не е дело „шамар“ по смисъла на Директива
2024/1069. Иска се тълкуване и на принципа пропорционалност при
определяне размера на обезщетение, както и на разноските.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
5. Ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника за сумата от
15 000 лева (7 500 евро) представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за това, че в няколко публични изяви ответникът е разгласил за
ищеца позорни и неверни факти и обстоятелства пред неограничен кръг
от лица. Ищецът твърди, че деянието на ответника представлявало обида,
клевета, най-общо деликт – накърнявало достойнството, честта на ищеца,
доброто му име, разкривало невярна информация пред неограничен кръг
от лица, въвеждал лица в заблуждение, както и органи, които го
проверявали.
6. Ищецът упражнява дейност като лекар и има научна степен доктор по
медицина в най-голямата болница в България за акушерство и
гинекология („Майчин дом“). Освен това, ищецът заема длъжността
изпълнителен директор на тази болница, която представлява висша
ръководно длъжност. Ищецът е заема тази длъжност от 2017 година до
настоящия момент. Това съвпада към датата на извършване на деянието
от ответника и към момента, когато делото е висящо.
7. Ответникът е лекар – анестезиолог в същата болница към момента на
извършване на деянието. Ответникът е заемал длъжност началник на
Клиниката по анестезиология и интензивно (КАИЛ). Началник на КАИЛ
също е ръководна административна длъжност, защото ръководи цяла
клиника.
8. Началникът на КАИЛ ръководи и организира работата на лекарите и
2
сестрите в клиниката. Като следващи ръководни нива в болницата в
йерархичен ред са: началник на „Стационарен блок“, заместник –
директор на лечебна част и Директор на Болница. Следователно,
ответникът заема ръководна длъжност 4 нива по-надолу от ищеца, който
е изпълнителен директор на болницата.
9. Ответникът е заемал длъжността като началник на Клиника, въпреки че
съгласно българският закон не е бил хабилитиран учен – доцент или
професор по медицина. Договорът между лечебното заведение и
ответника е бил със срок до провеждане на конкурс. Договорът е сключен
на 23.12.2020 г. Договорът е бил подписан от ищеца като директор.
10. Болницата, в която работят страните е държавна. Получава
финансиране от държавния бюджет (публични финанси), както и от
частни източници – дарения, заплащане на такси от физически и
юридически лица, заплащане на лечение, което не е финансирано
(реинборсирано) от здравната каса.
11. Не е спорно, че болницата, в която работят страни, имала проблеми с
финансовия и човешки ресурс, преди изказването на ответника и след
това.
12. По делото се установи, че ответникът като началник на Клиника и като
лекар се опитал да организира няколко срещи с директора на болницата и
съвета на директорите, за да решат проблемите с липсата на персонал,
заплащане, финансиране, съмнения за корупционни схеми и други
(вътрешно подаване на сигнал). Установи се, че на тези срещи не е
присъствал директора, а други членове на Съвета на директорите и други
началник клиники и заместник – директори. Срещите не дали очаквания
резултати.
13. Ответникът подал сигнали за сигнализиране на нередовности до
компетентните органи в периода от 15.05.2023 г. до 15.04.2024 г.
(външно подаване на сигнали), поради липсата на реакция от страна на
ръководството на болницата.
14. По делото се установи, че за периода от 11.07.2023 г. до 26.08.2024 г. е
имало множество публикации в медиите от разследващи журналисти,
които описвали ситуации за корупция, източване на пари и други
нередности в болницата.
15. По делото се установи, че за процесния период, болницата е
3
проверявана неколкократно от различни органи и институции –
Медицински надзор, Сметка палата, Агенция за държавен финансова
инспекция, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, Министерство на здравеопазването,
Прокуратура на Република България и други.
16. Проверките са извършвани във връзка с подавани от ответника и други
лица сигнали за нередности в болницата – липса на пари, неравномерно
разпределение на финансирането по клиника и отделения при участието
им в операции, съмнения за корупция, конфликт на интереси,
неоправдано висока заплата на ищеца като директор (80 000 лева, около
40 000 евро), липса на медицински персонал, липса на финансиране на
медицинските сестри, които участват в операции, злоупотреба с власт и
други.
17. По делото се установи, че ответникът не е получил отговор по всички
сигнали, нито е бил уведомяван за движението по сигналите, т.е. за
техния резултат.
18. След тези сигнали, ответникът заедно с други лица, са извършили
действия, посочени в исковата молба: дали две пресконференции (на дати
12.09.2023 г. и 21.09.2023 г.) и две интервюта в национален телевизионен
ефир (на дати 11.03.2023 г. и 19.10.2023 г.). Двете пресконференции били
отразени в няколко информационни медии (интернет, печатни и
телевизия). Същите действия съдът квалифицира като публично
оповестяване на информация по повод сигналите.
19. Не е спорно, че ответникът е казал на тези четири събития, че
изпълнителният директор на болницата има прикрит трудов договор, че
директорът на болницата се намира в конфликт на интереси, разходвал
неправомерно публични средства, ищецът извършвал много нарушения
на закона като имало данни, че средствата на болницата не се разходвали
правилно. Не се спори, че ответникът е изразил мнение, че ищецът е
извършил корупция по повод разходите на болницата, възнагражденията
на персонала, за възможност за работа с робота Da Vinci. Не е спорно, че
на тези 4 публични изяви ответникът, заедно с други лица говорили за
финансови злоупотреби на ищеца като директор на болница, тъй като е
приел неправилна методика за определяне на допълнително материално
стимулиране на персонал. Публичното оповестяване на информация
4
включвали изказвания по повод съмнения за корупция у ищеца
(финансова и кадрова) и ръководената от него болница, за
разпределението на възнагражденията на персонала, достъп до
високотехнологична апаратура (роботизирана хирургия), наличие на
няколко трудови договора на директора на болницата, липса на случаен
избор на екип и други. Публичното оповестяване включвало и лошите
условия на труд и неравномерното разпределение на работа.
20. Между страните не се спори, че ответникът заедно с другите лица
изразили мнение и становище за финансови злоупотреби, корупция в
ръководството на болницата, лошо ръководене на болницата и други
действия, извършени от ищеца, които нарушават финансовата стабилност
на болничното заведение и интегритета на ищеца като директор на
болницата. Не се спори, че изявленията на ответника са станали
публични до неограничен кръг от хора. Не е спорно, че ответникът е
разгласил процесните факти в две пресконференции
21. Трудовото правоотношение между ответника като началник на Клиника
и болница било прекратено със заповед от 18.05.2023 г. на директора на
болницата (ищец). Следователно от 23.12.2020 г. до 18.05.2023 г.
ответникът е заемал длъжността началник на клиника, въпреки
изискването на закона да бъде хабилитиран учен.
22. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение 18.05.2023 г. е
след датата на подаване на първия външен сигнал срещу ищеца като
директор на болница 15.05.2023 г. Прекратяването на трудовото
правоотношение е след вътрешните сигнали и опитите да се организира
среща между ответника като началник на клиника и ищеца като директор
на болница.
23. В отговора на исковата молба, ответникът се определя като
whistleblower (човек, сигнализиращ за нередности). Твърди, че е изказала
своето мнение и становище в публичното пространство, за да даде
публичност на злоупотребите на ищеца като директор на болница, да
покаже по какъв начин се разходват и получават държавни средства,
както се управлява държавна болница, да даде гласност на корупция.
Позовава се на свободата на изразяване и то по повод обществено
значима тема, част от обществения дебат – здравеопазването.
Финансирането от държавата, разходване и отчитане на финансови
5
средства на държавната болница, както и разпределение на заплатите
между медицинския персонал.
24. Ответникът се позовава на Директива 2019/1937 и твърди, че е изказал
мнение, следствие на многократни опити да се решат проблемите в
болницата, които били без резултат. Твърди, че е изказал мнение за
интегритета на директора, за ръководеното на болницата, тъй като
нямало резултат от подадените от него вътрешни и външни сигнали.
25. Ответникът счита, че процесното дело е дело „шамар“ (SLAPP), като се
позовава на Директива 2024/1069 и моли да се прекрати. Счита, че с това
дело се постига смразяващ ефект (chilling effect), тъй като ще попречи на
други лица и персонал да изказват мнение по повод финансирането и
разходването на средства и корупцията в здравеопазването. Счита, че
заведеното дело не е пропорционално на търсената защита и ищецът
злоупотребя с процесуални права като иска да внесе страх у ответника.
Ответникът се позовава на тази Директива и иска от съда да я приложи,
независимо, че не е транспонирана към този етап.
26. Ответникът, посочва, че обжалва прекратяването на трудовия договор.
Ответникът твърди, че договорът е прекратен, за това, че ответникът като
началник на Клиника се е опитал да проведе няколко срещи с ищеца като
директор на болницата, за да се решат проблеми с персонала и заплатите.
Твърди, че за периода от 2020 – 2013 г., когато е бил началник на клиника,
ищецът е подписа трудовия договор, въпреки, че не отговаряла на
законовите изисквания да бъде хабилитиран учен и не е провеждан
конкурс. Но след изказванията и действията на ответника, ищецът
прекратил договора, отново с мотиви, че заемала длъжност, за която по
закон изисквало хабилитация и обявяване на конкурс.
27. Ищецът твърди, че това което е казал ответника са клевети. Позовава
се, че след проверките по външните сигнали на ответника, не е
установено нарушение. Ищецът твърди, че след като не е установено
нарушение на закона (престъпление или административно нарушение),
то подаването на сигнали или публично оповестяване на информация е
невярно. Твърди, че защитата може да се осъществи само, ако е
установено нарушение по законен ред, за това, които сигнализиращото
лице говори.
28. По делото се установи, че ответникът е получил информацията за
6
нередностите, не само като началник на клиника и работещ в болницата,
но и чрез помощта на разследващи журналисти. Ответникът е събрал
разгласената информация за нередности и чрез Закон за достъп до
обществена информация. Последният предоставя възможност на всяко
лице да получи информация от публични субекти, да са създаде
впечатление за тяхната работа. Част от тази информация ответникът е
получил и чрез съдебно решение.
29. Ищецът има качеството на засегнато лице, а ответникът на
сигнализиращо лице по смисъла на Директива 2019/1937 и Директива
2024/1069
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
30. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА, ПОДАВАЩИ СИГНАЛИ ИЛИ
ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАЩИ ИНФОРМАЦИЯ ЗА
НАРУШЕНИЯ (ЗЗЛПСПОИН ИЛИ НАЦИОНАЛЕН ЗАКОН ЗА ПО-
КРАТКО)
31. Условия за защита на лицата, които публично оповестяват
информация за нарушения
Чл. 7. Лице, което публично оповестява информация за нарушение, има право
на защита по този закон, когато е имало основателна причина да счита, че
информацията за нарушението е била вярна към момента на оповестяването и
и че тази информация попада в обхвата на чл. 3, и е изпълнено някое от
следните условия:
1. лицето е подало сигнал при условията и по реда на този закон, но по сигнала
не са били предприети съответни действия в сроковете, предвидени по
раздели I и II на глава втора;
2. лицето има основания да смята, че:
а) (изм. - ДВ, бр. 88 от 2023 г.) нарушението може да представлява
непосредствена или явна опасност за обществения интерес или е налице
извънредна ситуация или риск от необратими вреди;
7
б) в случай на външно подаване на сигнал съществува риск от ответни действия
или има вероятност нарушението да не бъде ефективно разгледано поради
опасност от укрИ.е или унищожаване на доказателства, съмнение за наличие
на тайно споразумение между компетентния орган и извършителя на
нарушението, или за съучастие на органа в нарушението, както и поради
други специфични конкретни обстоятелства по случая.
32. Вреди, причинени на частноправни субекти
Чл. 37. Вреди, причинени на сигнализиращото лице във връзка с подадения от
него сигнал или публично оповестената информация, се считат за причинени
умишлено до доказване на противното.
33. Възможност за прекратяване на съдебно производство
Чл. 38. Когато срещу лице има образувано наказателно, гражданско или
административно производство във връзка с подаден от него сигнал или
публично оповестена информация, то има право да поиска прекратяване на
това производство, ако е имало основателна причина да предполага, че
подаването на сигнала или публичното оповестяване на информацията са били
необходими за разкрИ.е на нарушение.
34. Защита на засегнатите лица
Чл. 39. (1) Засегнатото лице се ползва в пълна степен от правото си на защита
и на справедлив процес, както и от презумпцията за невиновност,
включително да бъде изслушано, и от правото си на достъп до отнасящите се
до него документи.
(2) Засегнатото лице има право на обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, когато е установено, че лицето по чл. 5 съзнателно е
подало сигнал с невярна информация или публично е оповестило невярна
информация.
35. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД)
Непозволено увреждане
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
8
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
36. ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК)
Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
(2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
(3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
(4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен
когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в
който случай се прилага ал. 9.
ЕВРОПЕЙСКИ ПРАВО
37. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 23 октомври 2019 година относно защитата на
лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза
38. Съображения:
(28) Макар и настоящата директива да следва да предвижда, при определени
условия, ограничено освобождаване от отговорност, включително наказателна
отговорност, в случай на нарушение на поверителността, тя не следва да
засяга националните правила на наказателното производство, по-специално
онези, които имат за цел опазване на законосъобразното провеждане на
разследванията и производствата или правото на защита на засегнатите лица.
Това не следва да засяга въвеждането на мерки за защита в други видове
национално процесуално право, по-специално обръщането на
доказателствената тежест в националните административни, граждански или
9
трудови производства.
(32) За да се ползват от защита по настоящата директива, сигнализиращите
лица следва да имат разумни основания да вярват, с оглед на обстоятелствата
и информацията, с която разполагат към момента на подаването на сигнала, че
твърденията, за които са подали сигнал са верни. Това изискване е важна
защитна мярка срещу злонамерено, незначително или целящо злоупотреба
подаване на сигнали, тъй като с него се гарантира, че лицата, които към
момента на подаване на сигнала умишлено и съзнателно са подали погрешна
или подвеждаща информация, не се ползват от защита. В същото време с
изискването се гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от
защита, ако е подало сигнал с невярна информация поради неволна грешка.
Също така сигнализиращите лица следва да имат право на защита съгласно
настоящата директива, ако имат разумни основания да считат, че
информацията, за която са подали сигнал, попада в нейния обхват. Мотивите
на сигнализиращите лица за подаването на сигнала не следва да имат
отношение при вземането на решение дали те следва да получат защита
(97) Действията, предприети срещу сигнализиращите лица извън работен
контекст, например чрез производства, свързани с клевета, нарушаване на
авторските права, търговски тайни, поверителност и защита на личните
данни, също могат да имат сериозен възпиращ ефект върху сигнализирането
на нередности. Сигнализиращите лица би следвало да могат да разчитат на
подаването на сигнал с информация за нарушения или публичното
оповестяване на информация в съответствие с настоящата директива като
защита в такива производства, при условие че информацията, за която е
подаден сигнал или е публично оповестена, е била необходима за разкрИ.е на
нарушението. В тези случаи, лицето, по чиято инициатива е образувано
производството, следва да носи доказателствената тежест за това, че
сигнализиращото лице не отговаря на условията, посочени в настоящата
директива.
(101) Всяко лице, което понася вреда, независимо дали пряко или непряко, в
резултат на подаването на сигнал или публичното оповестяване на
информация с неточно или подвеждащо съдържание, следва да запази
защитата и правните средства за защита, с които разполага, съгласно
правилата на общото национално право. Когато такава неточна или
10
подвеждащa информация е подадена или публично е оповестена доброволно и
съзнателно, засегнатите лица следва да имат право на обезщетение в
съответствие с националното право.
(102) Необходимо е да се предвидят наказателни, граждански или
административни санкции, за да се гарантира ефективността на правилата
относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности. Санкциите срещу
тези, които предприемат ответни действия с цел отмъщение или други
увреждащи действия срещу сигнализиращи лица, могат да обезкуражат
предприемането на други такива бъдещи действия. Необходими са също
санкции спрямо лицата, които съзнателно подават сигнал или публично
оповестяват информация за нарушения, която е доказано, че е умишлено
невярна, за да се предотврати по-нататъшното злонамерено подаване на
сигнали и да се запази доверието в системата. Пропорционалността на тези
санкции следва да гарантира, че те нямат възпиращ ефект върху лицата, които
биха могли да сигнализират за нередности.
39. Член 2 Материален обхват
1. Настоящата директива установява общи минимални стандарти за защита
на лицата, които подават сигнали за следните нарушения на правото на Съюза:
viii) обществено здраве;
40. Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „нарушения“ означава действия или бездействия, които:
i) са незаконни и са свързани с актовете на Съюза и областите, попадащи в
материалния обхват, посочен в член 2; или
ii) противоречат на предмета или на целта на правилата в актовете на Съюза и
областите, попадащи в материалния обхват, посочен в член 2;
2) „информация за нарушения“ означава информация, включително
основателни подозрения, за действителни или потенциални нарушения, които
са извършени или е много вероятно да бъдат извършени в организацията, в
която работи или е работило сигнализиращото лице, или в друга организация,
с която то е или е било в контакт по време на работата си, както и за опити за
прикрИ.е на нарушения;
3) „сигнал“ или „подаване на сигнал“ означава устно или писмено предаване
11
на информация за нарушения;
4) „вътрешно подаване на сигнал“ означава устно или писмено съобщаване на
информация за нарушения в рамките на даден правен субект в частния или
публичния сектор;
5) „външно подаване на сигнал“ означава устно или писмено съобщаване на
информация за нарушения на компетентните органи;
6) „публично оповестяване“ или „да бъде оповестено публично“ означава
публично предоставяне на информация за нарушения;
7) „сигнализиращо лице“ означава физическо лице, което подава сигнал или
публично оповестява информация за нарушения, получена в контекста на
свързаните с неговата работа дейности;
8) „помощник“ означава физическо лице, което помага на сигнализиращо лице
в процеса на подаване на сигнал в работен контекст и чиято помощ следва да е
поверителна;
9) „работен контекст“ означава настоящи или минали работни дейности в
публичния или частния сектор, чрез които, независимо от тяхното естество,
лицата получават информация за нарушения и в рамките на които тези лица
могат да бъдат подложени на ответни действия с цел отмъщение, ако подадат
такава информация;
10) „засегнато лице“ означава физическо или юридическо лице, което се
посочва при подаването на сигнала или при публичното оповестяване на
информация като лице, на което се приписва нарушението или с което това
лице е свързано;
11) „ответни действия с цел отмъщение“ означава всяко пряко или непряко
действие или бездействие, което настъпва в работен контекст, предизвикано е
от вътрешно или външно подаване на сигнал или от публично оповестяване, и
което причинява или може да причини неоправдана вреда на сигнализиращото
лице;
12) „последващи действия“ означава всяко действие, предприето от лицето,
приемащо сигнал, или от компетентен орган, с цел оценка на точността на
представените в сигнала твърдения и по целесъобразност с цел третиране на
сигнализираното нарушение, включително чрез действия като вътрешна
анкета, разследване, наказателно преследване, действия за обезпечаване на
12
средства или приключване на процедурата;
13) „обратна информация“ означава предоставянето на сигнализиращото лице
на информация за действието, което е предвидено или е вече предприето като
последващо действие, както и за основанията за въпросното последващо
действие;
14) „компетентен орган“ означава всеки национален орган, който е определен
да приема сигнали в съответствие с глава III и да дава обратна информация на
сигнализиращите лица и/или е определен да изпълнява задълженията,
предвидени в настоящата директива, по-специално по отношение на
последващите действия.
41. Член 19 Забрана за ответни действия с цел отмъщение
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят всяка
форма на ответни действия с цел отмъщение срещу лицата, посочени в член 4,
включително заплахи за ответни действия с цел отмъщение и опити за такива,
включително под формата на:
а) временно отстраняване, освобождаване, уволняване или еквивалентни
мерки;
б) понижаване в длъжност или забавяне на повишение;
в) прехвърляне на задължения, промяна на местоположението на работното
място, намаляване на възнаграждението, промяна на работните часове;
г) отказ на обучение;
д) отрицателна оценка на работата или в препоръка за работа;
е) налагане или прилагане на дисциплинарна мярка, порицание или друг вид
наказание, включително финансова санкция;
ж) принуда, сплашване, тормоз или отхвърляне;
з) дискриминация, неравностойно или несправедливо третиране;
и) отнемане на възможност за преминаване от временен трудов договор на
постоянен трудов договор, когато работникът е имал оправдани правни
очаквания да му бъде предложена постоянна работа;
й) неподновяване или предсрочно прекратяване на временен трудов договор;
к) вреди, включително за репутацията на лицето, по-специално в социалните
мрежи, или финансови загуби, включително загуба на бизнес и загуба на
13
доход;
л) включване в черен списък на базата на официално или неофициално
споразумение в сектора или в отрасъла като цяло, което може да доведе до
това в бъдеще лицето да не намери работа в този сектор или отрасъл;
м) предсрочно прекратяване или разваляне на договор за стоки или услуги;
н) прекратяване на лиценз или разрешение;
о) психиатрични или медицински направления.
42. Член 15 Публично оповестяване
1. Лице, което прави публично оповестяване, има право на защита по силата
на настоящата директива, когато е изпълнено някое от следните условия:
а) лицето най-напред е извършило вътрешно и външно подаване на сигнал,
или направо външно в съответствие с глави II и III, но по сигнала не са били
предприети съответни действия в сроковете, посочени в член 9, параграф 1,
буква е) или член 11, параграф 2, буква г); или
б) лицето има разумни основания да смята, че:
i) нарушението може да представлява непосредствена или явна опасност за
обществения интерес, например когато е налице извънредна ситуация или
риск от необратими вреди; или
ii) в случай на външно подаване на сигнал — съществува риск от ответни
действия с цел отмъщение или има малка вероятност нарушението да бъде
ефективно разгледано поради конкретните обстоятелства по случая, например
ако доказателствата може да бъдат укрити или унищожени или ако даден
орган може да е в тайно споразумение с извършителя на нарушението или е
замесен в нарушението.
43. Член 21 Мерки за защита срещу ответни действия с цел отмъщение
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че
лицата, посочени в член 4, са защитени срещу ответни действия с цел
отмъщение. Тези мерки включват по-специално посочените в параграфи 2—8
от настоящия член.
2. Без да се засягат разпоредбите на член 3, параграфи 2 и 3, когато лицата
подават сигнали с информация за нарушения или правят публично
оповестяване в съответствие с настоящата директива, не се счита, че
14
нарушават което и да било ограничение за оповестяване на информация и не
носят каквато и да било отговорност за такъв сигнал или публично
оповестяване, при условие че имат основателни причини да считат, че
подаването на сигнал или публичното оповестяване на информацията е било
необходимо за разкрИ.ето на нарушение съгласно настоящата директива.
3. Сигнализиращите лица не носят отговорност по отношение на
придобИ.ето на информация, за която е подаден сигнал или е публично
оповестена, или достъпа до нея, при условие че това придобИ.е или този
достъп не съставлява само по себе си престъпление. В случай на придобИ.е
или достъп, които съставляват престъпление наказателната отговорност
трябва да продължи да се урежда от приложимото национално право.
4. Всяка друга възможна отговорност на сигнализиращите лица,
произтичаща от действие или бездействие, които не са свързани с подаването
на сигнал или публичното оповестяване или не са необходими за разкрИ.е на
нарушение съгласно настоящата директива, продължава да се урежда от
съответното приложимо право на Съюза или национално право.
5. При производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от
сигнализиращото лице, и при условие че това лице докаже, че е подало сигнал
или е направило публично оповестяване и е претърпяло вреда, се счита, че
вредата е причинена с цел отмъщение за сигнала или за публичното
оповестяване. В тези случаи предприелото вредоносната мярка лице трябва да
докаже, че тази мярка е била основана на надлежно обосновани причини.
6. Лицата, посочени в член 4, имат достъп до коригиращи мерки срещу
ответни действия с цел отмъщение, когато е целесъобразно, включително
временни мерки до приключването на съдебното производство в съответствие
с националното право.
7. В съдебни производства, включително за клевета, нарушаване на авторски
права, нарушаване на тайна, нарушаване на правилата за защита на данните,
разкрИ.е на търговска тайна или искания за обезщетение, основани на частно,
публично или колективно трудово право, лицата, посочени в член 4, не носят
никаква отговорност за подаването на сигнали или публичните оповестявания
съгласно настоящата директива. Тези лица имат право да се позоват на това,
че са подали сигнал или публично са оповестили информация, за да поискат
прекратяване на делото, при условие че са имали основателни причини да
15
вярват, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на
информацията са били необходими за разкрИ.ето на нарушение по настоящата
директива.
Когато дадено лице подава сигнал или оповестява публично информация за
нарушения, попадащи в обхвата на настоящата директива и тази информация
включва търговска тайна и когато това лице отговаря на условията на
настоящата директива, това подаване на сигнал или публично оповестяване се
счита за законно съгласно условията на член 3, параграф 2 от Директива (ЕС)
2016/943.
8. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че
са предвидени правни средства за защита и пълно обезщетение за вредите,
претърпени от лицата, посочени в член 4, в съответствие с националното
право.
44. Член 22 Мерки за защита на засегнатите лица
1. В съответствие с Хартата държавите членки гарантират, че засегнатите
лица се ползват в пълна степен от правото си на ефективни правни средства за
защита и на справедлив процес, както и на презумпцията за невинност и
правото на защита, включително правото да бъдат изслушани и правото на
достъп до отнасящите се до тях документи.
2. Компетентните органи гарантират, в съответствие с националното право,
че самоличността на засегнатите лица е защитена докато текат всички
разследвания, в резултат на сигнала или публичното оповестяване.
3. Правилата, посочени в членове 12, 17 и 18 относно защитата на
самоличността на сигнализиращите лица, се прилагат и за защитата на
самоличността на засегнатите лица.
45. Член 23 Санкции
1. Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи
санкции, приложими по отношение на физически или юридически лица,
които:
а) възпрепятстват или опитват да възпрепятстват подаването на сигнал;
б) предприемат ответни мерки с цел отмъщение срещу лицата, посочени в член
4;
в) инициират образуването на злонамерени производства срещу лицата,
16
посочени в член 4;
г) нарушават задължението за запазване на поверителността на данните за
самоличността на сигнализиращите лица, както е посочено в член 16.
2. Държавите членки предвиждат ефективни, пропорционални и възпиращи
санкции, приложими по отношение на сигнализиращите лица, когато е
установено, че те съзнателно са подали или са оповестили публично невярна
информация. Държавите членки предвиждат също така, в съответствие с
националното право, мерки за обезщетение за понесена вреда в резултат на
такова подаване или публично оповестяване на информация.
46. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/1069 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И
НА СЪВЕТА от 11 април 2024 година
47. Член 1 Предмет
В настоящата директива се предвиждат гаранции срещу насочени против
публично участие явно неоснователни искове или съдебни производства, с
които се злоупотребява, по граждански дела с трансгранично значение,
образувани срещу физически и юридически лица поради ангажирането им в
публично участие.
48. Член 3 Минимални изисквания
1. Държавите членки могат да въведат или запазят разпоредби, които са по-
благоприятни за защита на лицата, ангажирани в публично участие, от явно
неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява,
насочени срещу публично участие, по граждански дела, включително
национални разпоредби за установяване на по-ефективни процесуални
гаранции, свързани с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на
информация.
2. Прилагането на настоящата директива при никакви обстоятелства не
съставлява основание за намаляване на нивото на гаранции, което вече е
предоставено от държавите членки по въпросите, обхванати от настоящата
директива.
49. Член 4 Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1) „публично участие“ означава правенето на всяко изявление или
17
провеждането на всяка дейност на физическо или юридическо лице при
упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на
информация, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на
събранията и сдруженията по въпрос от обществен интерес, както и всяко
подготвително, подкрепящо или подпомагащо действие, пряко свързано с
това;
2) „въпрос от обществен интерес“ означава всеки въпрос, който засяга
обществеността до такава степен, че тя би могла да има законен интерес от
него, в области като:
а) основни права, обществено здраве, безопасност, околна среда или климат;
б) дейности на физическо или юридическо лице, което е публична фигура в
обществения или частния сектор;
в) въпроси, които са обект на обсъждане от орган на законодателната,
изпълнителната или съдебната власт, или други официални производства;
г) твърдения за корупция, измама или всякакви други престъпления или
административни нарушения във връзка с такива въпроси;
3) „съдебни производства, с които се злоупотребява, насочени срещу
публично участие“ означава съдебни производства, които не са започнати с
цел действително отстояване или упражняване на право, а имат за основна цел
възпрепятстването, ограничаването или санкционирането на публичното
участие, като често се използва неравнопоставеността на силите между
страните, и които преследват неоснователни искове. Индикациите за такава
цел включват например:
а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част
от него, включително прекомерната стойност на спора;
б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани
страни във връзка със сходни въпроси;
в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите
представители преди или по време на производството, както и сходно
поведение на ищеца по сходни или паралелни дела;
г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например
забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или
измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от
18
производството.
50. Прекратяване на ранен етап на явно неоснователни искове
Член 11 Прекратяване на ранен етап
Държавите членки гарантират, че съдилищата и правораздавателните органи
могат да прекратят, след подходящо разглеждане, искове, насочени срещу
публично участие, като явно неоснователни на възможно най-ранен етап в
производството, в съответствие с националното право.
51. Член 12 Тежест на доказване и обосноваване на исковете
1. Тежестта на доказване на основателността на иска се носи от ищеца, който
е предявил иска.
2. Държавите членки гарантират, че когато ответникът подаде молба за
прекратяване на иска на ранен етап, ищецът е този, който трябва да обоснове
иска, за да може съдът да прецени дали той не е явно неоснователен.
52. Правни средства за защита срещу съдебни производства, с които се
злоупотребява, насочени срещу публично участие
Член 14 Присъждане на разноските
1. Държавите членки гарантират, че ищец, който е започнал съдебно
производство, с което се злоупотребява, насочено срещу публично участие,
може да бъде осъден да поеме всички видове разноски по производството,
които могат да бъдат присъдени по националното право, включително
пълните разноски за процесуално представителство, направени от ответника,
освен ако тези разноски не са прекомерни.
2. Ако националното право не гарантира пълното възстановяване на
разноските за процесуално представителство над законоустановената тарифа
на възнагражденията, държавите членки гарантират, че тези разноски са
изцяло покрити, освен ако не са прекомерни, чрез други средства, предвидени
в националното право.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ НА ОБЩНОСТНОТО ПРАВО
53. Правото на изразяване и изказване на мнение е основно човешко
право, гарантирано от чл.10 ЕКПЧ и чл.11 ХОПЕС. Практиката на ЕСПЧ
19
и СЕС установяват, че свободата на изразяване може да бъде ограничено
само със закон, това ограничение за преследва легитимна цел и
ограничението да е необходимо. Наказанието за нарушаване на това
ограничение трябва да бъде пропорционално на нарушение и по такъв
начин да не възпира другите хората да говорят, за да не се създаде
смразяващ ефект (chilling effect). В този смисъл е делото Perinçek срещу
Швейцария, 15.10.2015 г., Жалба № 27510/08.
54. Темата за здравеопазването, за корупцията, физическо лице, което е
публична фигура, са обществено значими теми (чл.4, пар.2 Директива
2024/1069) и засягат широк кръг от хора. В тях се включват
финансирането на системата, правилното разходване на средства,
отчитане, публичност, отчетност (прозрачност), както и наличие на
корупция – нарушен интегритет. Ето защо обществото следва да бъде
добре запознати с функционирането системата на здравеопазването.
Наличието на корупция или обосновано предположение за нея в
здравеопазването е индиция за нарушено обществено доверение и
незачитане на Върховенството на закона.
55. Богата е практиката на ЕСПЧ и националните съдилища по повод
нарушението на правото на изразяване. Особено богата е темата по повод
свободата на изразяване. Именно на практиката на ЕСПЧ е издадена
Директива 2019/1937 (съображение 31)
56. В делото Baka срещу Унгария, № 20261/12, ЕСПЧ 2008 и
Кудешкина срещу Русия, № 29492/05, ЕСПЧ 2009 е застъпено
становище, че ограничението по чл.10, ал.2 ЕКПЧ не следва да се
прилага по отношение на съдебната система. В делото Kozan срещу
Турция, № 16695/19, ЕСПЧ, 2022 е застъпено становището, че свободата
на изразяване не е само в традиционната среда, но и в дигиталното
пространство – интернет, телевизии, вестници и др. В същото дело е
прието, че говореното за корупция сред публичността е важен елемент от
правото на изразравяне и зачитане на Върховенство на закона. Когато се
говори за корупция, ЕСПЧ обръща голямо внимание, че изказването на
мнение не следва да бъде санкционирано, защото се показват
недостатъците на дадена система и нейните нередности. А корупцията
(във всичките й форми) е такава нередност, която едно демократично
общество следва да отстрани. В този смисъл е делото Сарису ПехлИ.
20
срещу Турция, № 63029/19, ЕСПЧ 2023, Кьовеши срещу Румъния, №
3594/19, ЕСПЧ 2020
57. Когато лицето, говори по широко значима тема или тема част от
публичния дебат и се отнася до правилното и прозрачно
функционирането на дадена система, ограничението не попада в чл.10,
ал.2 ЕКПЧ (Кудешкина срещу Русия, № 29492/05, ЕСПЧ 2009, Даниел
Кристи срещу Румъния, № 16915/21, ЕСПЧ 2024)
58. Нещо повече, ЕСПЧ установява правило, че ограничението по чл.10,
ал.2 ЕКПЧ не следва да се прилага в толкова краен случай, когато става
въпрос за говорене на лица, които заемат административни – ръководни
длъжности. Лица, което заемат административни длъжности имат
практически пълната свобода на изразяване, защото същите се намират в
системата и знаят за нейните проблеми и трябва да сигнализират на
обществото за тях. Следователно ограниченията и наказанията срещу
лица, които публично са изразили мнение и заемат ръководна длъжност
не следва да се считат за пропорционални и нарушават свободата на
изразяване. В този смисъла са Мирослава Тодорова срещу България,
№ 40072/13, ЕСПЧ 2021 и Даниел Кристи срещу Румъния, №
16915/21, ЕСПЧ 2024. Ответникът е заемал административна длъжност
и е имал досег до по-голям обем от информация в качеството му на
ръководител. Ответникът е знаел за нередностите в болницата, не само
като лекар, но и като ръководител на клиника.
59. Същевременно ЕСПЧ утвърждава принципът, че държавата не следва
да ограничава свободата на изразяване на лицата. А засегнатото лице
може да потърси правата си по частен ред като предяви иск за
неимуществени вреди, защото говорещият е осъществил деликт и
нарушил правото на личен и семеен живот по чл.8 ЕКПЧ. Следователно
правото на засегнатите лица се търси по гражданскоправен ред. Но това
не изключва задължението на националния съд да провери дали
евентуалното уважаване на иска няма да ограничи свободата на
изразяване, като по този начин съдът да наруши чл.10 ЕКПЧ и да
ограничи другите лица да говорят, т.е. съдебното решение да има chilling
effect.
60. Съгласно Становище № 25 от 02.12.2022 г. на Консултативния съвет на
Европейските съдии (КСЕС) вменяват етични задължения на съдии да
21
отстояват своята независимост и върховенство на закона. Съдиите са
длъжни да се стремят да насърчават и запазват общественото доверие в
съдебната дейност, като повишават разбирането, прозрачността и като
спомагат за избягване на погрешно представяне пред обществеността. Те
трябва да разясняват работата. Следва да се използват подходящи
комуникационни умения за обяснение на функциониране на системата.
61. Лекарите също имат право на изразяване, но и ограничения, които
ограничения трябва да бъдат пропорционални на правото на изразяване и
на важността на информацията, която представят.
62. Налице са много осъдителни присъди срещу държави – членки на
Съвета на Европа, част от които са и на ЕС (Heinisch срещу Германия,
№ 28274/08, ЕСПЧ 2011, Harabin срещу Словакия, № 58688/11, ЕСПЧ
2012, Букур и Тома срещу Румъния, № 40238/02, ЕСПЧ, 2013 и т.н.).
По препоръка от 2014 г. за защита на лицата, сигнализиращи за
нередности, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на
30 април 2014 г., органите на Съюза са приели няколко законодателни
акта за защита на лицата, които изразяват своето мнение.
63. Европейската комисия и Европейския парламент са приели няколко
законодателни актове, които да гарантират основното човешко право за
свобода на изразяване. Това се Директива 2019/1937 и Директива
2024/1069. С първата от тях се гарантира правото на лицата да подават
сигнали, да сигнализират органи за нередности, които установяват. По
този начин се гарантира свободата на изразяване, като се гарантира
тяхната защита. В България директивата е транспонирана със Закон за
защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи
информация за нарушения.
64. С втората цитирана директива се цели да се защитят лицата, които са
подали сигнал, като срещу тях не се водят дела, защото това ще попречи
на други лица да говорят. Срокът за транспониране е до 7 май 2026
година. Съгласно чл.2 Директивата следва да се прилага само по
трансгранични дела. Актът се прилага в Ирландия, но не и в Дания.
Съгласно Препоръка 2022/758 на ЕК от 27.04.2022 г., директивата следва
да се прилага и за дела без трансграничен ефект. Ответникът се позовава
на нея и иска съда да я приложи в съдебния си акт.
65. Съгласно чл.2, пар.1, б. „а“, viii здравеопазването е част от темата за
22
обществен дебат, съгласно Директива 2019/1937. Освен това действията
на ответника и изказаната от него информация, попадат в приложната
поле на чл.4, пар. 1 и пар.2, б. „а“, „б“ и „г“ от Директива 2024/1069.
66. По делото се установи, че ответникът е подавал вътрешни сигнали за
проблемите в болницата до ищеца като ръководител на болницата и е
искал среща с него. Установи се, че насрочените срещи между ищеца и
ответника не са се осъществили. Осъществени са само срещи с
началници на други клиники и част от съвета на директорите. Това са
вътрешни сигнали. Установи се, че по подадените от ищеца сигнали до
вътрешните и външните компетентни органи липсва произнасяне.
Ответникът претендира, че е изказал публично информацията, защото
липсвало реакция по подадените сигнали.
67. По делото се установи, че уволнението на ответника е станало, след
като ответникът е започнал да подава вътрешни сигнали, да иска срещи с
ищеца като директор на болницата и след подаване на външен сигнал.
Установи се, че трудовият договор е прекратен на основание, което
възпрепятства неговото сключване. Въпреки, че към датата на сключване
на договора, ответникът също не е отговарял на условията за заемане на
длъжността. Но въпреки това, ищецът като директор и сключил договора
с ответника. Така се създава обосновано предположение, че ответникът
като работник винаги може да бъде отстранен, ако „не мълчи“ и си
„търси правата“, защото a priori винаги има основание за прекратяване на
договора. Изначално договорът е сключен при ограничение на закона,
което налага прекратяването му винаги без предизвестие. Ето защо съдът
има обосновано предположение, че прекратяването на трудовия договор
е ответна реакция по смисъла на чл.19, б. „а“, „й“ и „м“ от Директива
2019/1937.
68. Ответникът твърди, че делото е заведено, вследствие на подаване на
сигнали (вътрешни и външни) и изразяване в медиите от ответника
(публично оповестяване). За съда възниква обосновано предположение,
че настоящото дело е ответна реакция по смисъла на чл. 19, б. „к“ от
Директива 2019/1937 и злоупотреба с процесуални права по смисъла на
чл.4, параграф 3 от Директива 2024/1069.
69. Ето защо съдът следва да приложи законодателната рамка за защита
на лицата, подаващи сигнали. Налице е съмнение, че с настоящото дело
23
се цели да се сплаши ответник да не изразява мнение и да не говори
повече за проблемите в болницата. Налице е обосновано предположение,
че делото представлява ответни действия с цел отмъщение срещу
действия на ответника - подаването на сигнали и публичното
оповестяване на мнение. Делото може да има смразяващ ефект с оглед
цената на иска, претендираното обезщетение.
70. По делото е доказано, че ответникът е публично оповестил
информация по смисъла чл.5, т.6 от Директива 2019/1937. Но за съда не е
ясно кога се осъществява защитата на това лице съгласно 15, пар.1.
Разпоредбата на чл.15, пар.1 от Директива 2019/1937 предлага защита
само ако са налични една от двете предпоставки на пар.1 – буква „а“ или
буква „б“. Следователно, тези две предпоставки са дадени в условията на
евентуалност. Достатъчно е една от тях да бъде изпълнена, за да е налице
защита на ответника. По делото се установи, че ответникът е подавал
сигнали. Но за съда не е ясно дали ответникът ще получи защита, ако е
същият е следвало едновременно да подаде вътрешно и външно
подаване, или е достатъчно да подаде вътрешен сигнал, без да е
необходимо външно подаване. Не е ясно как следва да се тълкува
цитираната разпоредба – дали при условията на евентуалност или
кумулативност. Съдът има необходимост от тълкуване на чл.15, апр.1, б.
„а“, предложение 1 от Директива 2019/1937 – „лицето най-напред е
извършило вътрешно и външно подаване на сигнал“. Следва ли да се
тълкува в смисъл, че е необходимо едновременно подаване на вътрешен и
външен сигнал, за да е налице защитата на сигнализиращото лице или е
достатъчно само да има един от двата сигнала.
71. Необходимост от тълкуване има по отношение на това по кой сигнал
не са предприети съответните действия в сроковете, посочени в чл.9,
пар.1, буква „е“ от Директива 2019/1937. Следва ли сигнала, по който не
се предприети действия по регламентираните срокове, да се тълкува в
смисъла, че това представлява едновременно вътрешен и външен сигнал
или е допустимо само по един от тях да не е предвидено действия в
законовия срок. Не е ясно дали сигнала, по който не са предвидени
действия, е вътрешния и външния сигнал (в тяхна кумулативност) или
това е външния сигнал по глави II и II. Не е ясно за кой от всички сигнали
по чл.15, пар.1, б. „а“ от Директива 2019/1937 не са предприети
24
съответните действия.
72. Съгласно чл.7 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН или
национален закон) лицето има право на защита при публично
оповестяване, само ако сигналът не е бил разгледан в срок. Това важи за
всеки сигнал, независимо дали е вътрешен или външен и дали органът се
е произнесъл. Според съда, националната разпоредба създава трудност
при упражняване на правото на изразяване. Защитата според
националното право се дава само ако не са предприети действия по всеки
сигнал, а не по един от тях. Затова съдът иска да установи дали
националното право е в съответствие с Правото на ЕС (ПЕС).
73. Следователно, за съда не е ясно кога ответникът има право на защита
при публично оповестяване на информация по чл.15, пар. 1 от Директива
2019/1937. Трябва ли да се тълкува в смисъл, че защита е налице, ако
ответникът е подал последователно вътрешен и външен сигнал, които не
са били разградени в предвидените срокове или изискването на
разглеждане в предвидения срок касая само външния сигнал по глави II и
III.
74. За съда не е ясно за кой от двата случай директивата изисква „да не е
разгледан сигнала в срок“ – 1) за случая на последователно вътрешно и
външно подаване на сигнали или 2) за случая, когато лицето директно е
подал външен сигнал. Тълкуването на ограничителните норми следва да
се извърши стеснително, като не допуска ограничаване правата на
лицето. Следователно за съда не е ясно дали неразглеждането на сигнала
в сроковете важи за двете хипотези по чл.15, пар.1, б. „а“ от Директива
2019/1937 или само за една от тях.
75. Въпросите са от значение по делото, защото само тогава съдът ще
приложи правилно европейското законодателство и ще осигури защитата
на ответника като whistleblower, като се гарантира свободата на
изразяване по смисъла на чл.11 ХОПЕС и чл.10 ЕКПЧ. Въпросите ще
отговорят при какви условията сигнализиращото лице има право на
защита и съдът ще приложи тълкуването в крайния съдебен акт.
76. Член 19, буква „а“ и „й“ от Директивата забранява ответна реакция с
цел отмъщение като уволняване, прекратяване на трудов договор,
неподновяване или предсрочно прекратяване на временен трудов
25
договор.
77. Член 21, пар. 2 от Директива 2019/1937 въвежда принципа за
освобождаване от всякаква отговорност, само ако лицето е имало
основателна причина да счита, че подаването на сигнал или публичното
оповестяване на информацията е било необходимо за разкрИ.ето на
нарушение съгласно настоящата директива. Съдът изпитва трудност при
прилагането на разпоредбата, доколкото са налице множество варианти
за тълкуване на основателна причина.
78. Един сигнал или публично оповестяване може да е верен, но
действията, за които лицето говори да не се престъпление или
административно нарушение. И обратното. Сигналът може да е верен, но
да не се установи нарушение или престъпление от компетентните органи.
Сигналът може да има достатъчна степен на обоснованост при самото
подаване и съпътстващата информация, но след проверка от контролните
органи, да се установи, че няма нарушение или престъпление. Тези
нередности са с различна степен на вероятност за сигнализиращото лице,
но никога не са в краен вариант. Възможно е сигнализиращото лице да не
знае изцяло или част от информацията, която им дава обосновано
предположение за нарушение. Ако знаят, че нередностите не са
нарушения или престъпление, то има клевета. Но от друга страна, лицата
могат да знаят непълна информация, която създава обосновано
предположение за нередност, но да не е достатъчна за установяване на
нередност. Лицата могат да не знаят част или изцяло информацията и
публично я оповестяват. У сигнализиращото лице има вероятност, че
другото лице е извършило нарушение или престъпление. Но тази
вероятност се дължи на обективни причини, а не съзнателно
разпространение на невярна информация. При самото подаване на сигнал
или публично оповестяване има обосновано предположение за
нередности. Сигнализиращото лице знае за вероятност на нередност, но
не и да бъде сигурно на 100 процента за такава нередност. Ако се приеме,
че лицето ще бъде освободено от отговорност, само ако нередностите се
доказани от проверките, то ще се стигне до ситуацията, че лицата нямат
да имат възможност да подават сигнали, защото в началото същите не
знаят, или знаят, но не цялата или част от информацията, или да знаят
непълно.
26
79. За съда не е ясно дали като необходимо и достатъчно условие за
освобождаване от отговорност по член 21, пар. 2 от Директива 2019/1937
е наличието на установен по законен ред нарушение. За съда не е ясно
дали е необходимо да бъде доказано по законен ред (присъда или акт по
административен ред) нарушението, за което говори сигнализиращото
лице, за да бъде лицето освободено от отговорност. Може ли
сигнализиращото лице да носи отговорност, ако нарушението, за което
говори, не е доказано по установения ред. Въпросът е значение по
делото, защото ищецът твърди, че не са открити нарушения. Ответникът
твърди, че не е необходимо да са установени нарушения. Ответникът
твърди, че може да говори свободно, само въз основа на информацията,
която има. Ответникът, твърди, че е необходимо е да има достатъчно
съмнения за такива нередности, но не следва да се верни към подаването
на сигнала или говоренето. Тази разпоредба от директивата не е
транспонирана в националното законодателство, поради което съдът
следва да зачете директния ефект на Директивата.
80. Въпросът е от значение за делото, тъй като ще определи каква ще е
доказателствената тежест на страните. Това ще определи кой ще носи
тежестта на доказване дали нередностите, за които говори ответника са
установени по законен ред. Отговорът на този въпрос ще отговори дали
може да се търси отговорност спрямо сигнализиращото лице, ако
нередностите не са установи по съответния ред – от компетентни органи.
Тълкуването на съюзното право е от значение, тъй като ще определи
защитата и отговорността на сигнализиращото лице, дали е необходимо
нередностите да бъдат доказани по съответен национален ред или е
достатъчно да има обосновано предположение за такива нередности.
Въпросът изключва хипотезата, когато лицето съзнателно, т.е. с умисъл,
говори неверни твърдения.
81. Приложението на директивата следва ли да се тълкува в смисъл, че
защитава само лицата, които нередности са доказани по законен ред с
присъда или административен акт. чл.21, пар.2 от Директива 2019/1937
следва ли да се тълкува в смисъл, че освобождаване от отговорност е
налице ако е налице обосновано предположение у сигнализиращото лице
за нарушения, без те да са доказани по установения от закона ред.
82. За съда не е ясно какво следва да се тълкува в смисъл „необходимо за
27
разкрИ.ето на нарушения“. Чл.21, пар.1 от Директивата освобождава
сигнализиращото лице, само ако е имало основателна причини „да счита,
че подаването“ на сигнала или публичното оповестяване на
информацията са били „необходими“ за разкрИ.ето на нарушение по
настоящата директива. Чл.21, пар.7 от директивата въвежда „да вярват,
че подаването“. Според националното право (чл.38 от Закона), лицето се
освобождава от отговорност, когато е имало основателна причина да
предполага, че подаването на сигнала или публичното оповестяване на
информацията са били необходими за разкрИ.е на нарушение. Съгласно
съображение 38 от Директивата сигнализиращите лица трябва да
разполагат с обосновано предположение за нарушения към момента на
сигнала или говорене, но не и след това.
83. От друга страна, според националната съдебна практика, след като не
е установено нарушение по сигнала или публичното оповестяване,
винаги сигнализиращото лице носи отговорност за клевета или обида или
друг граждански деликт. Но към момента на подаване на сигнала лицето
има вероятност за нередност. Целта на сигнала е имало да инициира
проверка, а не да покаже нередност на 100 процента.
84. Не е ясно дали „необходим за разкрИ.е“ и „основателна причина“
следва да се тълкуват в смисъла, че трябва да се установи по законен ред
нарушението, за което лицето говори. Основателна причина следва ли да
се тълкува в смисъл, че изиска нарушението да е установено по законен
ред или че представлява такова действие на лицето, без което да не може
да се инициира проверка по случая, за който се говори. Прекратяване на
производството по чл.21, пар.7 от Директива 2019/1937 следва ли да се
тълкува в смисъл, че е достатъчно ответникът (сигнализиращото лице) да
докаже основателна причина, която не изисква установяване на
нарушение по установения ред и без подаването на сигнала или
публичното оповестяване, случаят няма да бъде разгледат от
компетентни органи. За да бъде прекратено настоящото производство по
смисъла на чл. 21, пар.7 от директивата трябва ли да е налице доказана
виновност за нарушенията (чл.6 ЕКПЧ) или трябва да е налице
обосновано предположение, че подаваните сигнали и публичното
оповестяване на информация са с вероятна степен на
достоверност/основателност. Следва ли цитираната разпоредба да се
28
тълкува в смисъла, че не е задължително да се установи нарушението по
законен ред, но трябва да е налице обосновано предположение за
наличието на такова нарушение, когато сигнализиращото лице подава
сигнал или оповестява публично информация.
85. Съгласно дадените съображения за приемане на Директива 2019/1937
е подаването на сигнали и публичното оповестяване да е повод за
започване на проверка. Без тези сигнали няма да има проверка. Но този
нередност, според националното право може да не е престъпление или
административно нарушение. Това може да е нередност, която не е
съвместима с обичая, морала и общочовешките ценности. Може тази
нередност да е извън компетентността на съд или административен
орган. Освен това може да има нарушение или престъпление, но без да
има акт на надлежен орган, тъй като давността е изтекла или деянието
представлява маловажен случай. Следователно винаги лицето има степен
на вероятност. Сигнализиращото лице има идея за основателност. Една от
идеите е да се даде гласност на този проблем, да се сезира компетентен
орган. Лицето знае факти, които му дата право да счита, че е извършена
нередност. Затова съда не знае как да тълкува чл.21, пар.2 Директива
2019/1937 дали лицето се освобождава от отговорност само ако е
доказано по установения ред нередността. Прекратяване на делото по
чл.21, пар.7 от същата директива следва ли да се тълкува в смисъл, че е
необходимо само обосновано предположение у сигнализиращото лице и
започнала след това проверка. Трябва ли да е установено нарушение или
престъпление по законен ред (т.е. да се установи нередността) или е
необходимо сигналите и говоренето да са повод за започване на
проверки, за да може лицето да се освободи от отговорност и да се
прекрати делото.
86. Освен това съдът не знае как следва да се тълкуват помежду им чл.21,
пар.2 и пар.7 от Директивата. Параграф 1 освобождава лицето от
отговорност, а пар.7 – въвежда принципа за прекратяване на делото. Не е
ясно при кое от двете се изисква нередността да е доказана и изобщо
следва ли да се доказва нередност по установения от националното право
ред, за да се освободи лицето от отговорност или да се прекрати делото.
Ответникът по настоящото дело има да се прекрати делото, а при
евентуалност искът да се отхвърли.
29
87. Съгласно чл.21, пар.7, изречение 1 от Директива 2019/1937,
сигнализиращото лице не носи никаква отговорност в производства по
клевета, въз основа на казаното – сигнала и публичното оповестяване на
информация. Разпоредбата не изисква обосновано предположение или
доказано нарушение или престъпление. Докато за прекратяването,
изречение 2 на същият параграф, изисква вероятна основателност. Това
също налага тълкуване на европейското право
88. Когато лицето подава сигнал или оповестява публично информация
той има знание за вероятност, че другото лице извършва нарушения.
Налице е обосновано предположение за извършени нарушения. A priori
няма как сигнализиращото лице да знае дали има нарушение или не.
Следователно сигнализиращото лице винаги ще бъде уязвим и наказан,
ако не се установи нарушение на неговия сигнал или публично
оповестяване. Това създава безкрайна трудност при упражняване правото
на свободно изразяване на хората. Изискването на националното право
информацията да бъде вярна, предполага лицето да има пълните знания
и компетентности преди подаване на вътрешен, външен сигнал или
публично оповестяване. А нередността може да не престъпление или
административно нарушение. Да не е от компетентността на съда или
административен орган. Националната норма вменява отговорност на
лице, което винаги ще бъде отговорно, ако не се докаже, че неговият
сигнал е основателен.
89. Съдът счита, че така въведената национална уредба противоречи на
общностното право и на идеята на Директивата. Видно от съображенията
за приемането й (т.32), дава права и защита на лицата, което подават
сигнали. Но при самото подаване на сигнали няма как лицата да знаят
дали техният сигнал е основателен или не, защото нямат необходимите
знания и компетентност да установяват нарушения. Идеята на подаването
на сигнали и публично оповестяване е да се даде гласност на
обоснованото предположение за извършване или случване на
нередности. Вследствие на тази гласност да се стигне до проверка.
90. Съгласно чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937, засегнатите лица могат
да се търсят отговорност за обида и клевета от сигнализиращото лице за
съзнателно подаване на невярна информация. Съгласно чл.39, ал.2 от
Националния закон засегнатото лице има право на обезщетение за всички
30
имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че лицето,
което подава сигнали, съзнателно е подало сигнал с невярна информация
или публично е оповестило невярна информация. Според националното
право, винаги изказването на невярна информация е основание за
отговорност на лицето, което подава сигнали. Следователно това винаги
ще ограничи и ще действа възпиращо на правото лицата да подават
сигнали или да оповестяват публично информация, защото няма да знаят
дали информацията е вярна или не. Създава се смразяващ ефект. Ето
защо съдът счита, че така предвидената национална разпоредба не
преследва легитимна цел на общностното право и не е пропорционално
на правото на защита на засегната лица и сигнализиращото лице.
91. Но както съда написа по-горе, тази невярна информация може да се
дължи не незнание у сигнализиращото лице, липса на достатъчно
информация или че нередностите, не представляват деяние, които е от
компетентността на съда или административния орган или не са
установени от компетентните органи, поради липса на доказателства,
изтекла давност и т.н.
92. Чл.22, ал.1 от Директива 2019/1937 въвежда презумпцията за
невиновност на засегнатото лице, когато се търси отговорност на
сигнализиращото лице. Същевременно в националното право е въведено,
че сигнализиращото лице носи отговорност само ако съзнателно подаде
невярна информация в сигнала или я оповести публично (чл.39, ал.2 от
националния закон). Следователно националното право вменява
отговорност на сигнализиращото лице само при условията на умисъл –
пряк и евентуален. Същото е съгласно чл.23, пар.3 от Директива
2019/1937 – изисква се съзнателно подаване на невярна информация.
93. Съгласно съображение 28 от Директивата изисква обръщане на
доказателствената тежест в гражданското производство. Съгласно
съображение 97 от Директивата засегнатото лице следва да докаже, че
сигнализиращото лице не отговаря на условията, посочени в настоящата
директива. Прилагайки правото на ЕС, засегнатото лице трябва да
докаже, че сигнализиращото лице е действало с умисъл (съзнателно)
съгласно чл.23, пар.3 от Директивата.
94. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, вината у сигнализиращото лице се
предполага до доказване на противното. По делото вината на
31
сигнализиращото лице (ответник) се презумира. Следователно, според
националното право, засегнатото лице трябва да докаже наличието на
деликт, но не трябва да доказва вината у деликвента, т.е.
сигнализиращото лице. Според националното право, засегнатото лице
няма задължение да доказва вина у сигнализиращото лице. Налице е
презумпция за виновност на сигнализиращото лице.
95. От една страна, съгласно съображения 28 и 97 от Директивата,
засегнатото лице трябва да докаже, че сигнализиращото лице е действало
с умисъл (презумпция за невиновност). Подобно на Директива (EС)
2016/343. От друга страна, според националното право, сигнализиращото
лице трябва да обори презумпцията си за вина (презумпция за
виновност). Съдът счита, че това е в противоречие със Правото на ЕС,
съгласно което засегнатото лице трябва да доказва вина. Ето защо
настоящият състав счита, че национално право, което въвежда
задължение на сигнализиращото лице да оборва презумпция за
виновност противоречи на Правото на ЕС. Въвеждат се неоправдано
високи изисквания за упражняване на права, което на практика
възпрепятства правото на защита на сигнализиращото лице, който е
ответник по дело за клевета. За съда не е ясно дали директивата следва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да въвежда
презумпция за виновност на сигнализиращото лице, когато същият е
ответник по дело по смисъла на чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937.
Следва ли засегнатото лице да доказва, че сигнализиращото лице е
подало съзнателно неверни данни/твърдения.
96. Съгласно чл.12 от Директива 2024/1069, ищецът (засегнатото лице) по
дело SLAPP следва да докаже деянието на сигнализиращото лице.
Ответникът се позовава на тази директива. Същата е в срока на
транспониране, съдът приема, че следва да я приложи, тъй като
ответникът се позовава на нея и ще влезе в сила при постановяване на
краен съдебен акт. И по тази директива тежестта на доказване на вината е
на ищеца (засегнатото лице), а не на ответника (сигнализиращо лице).
Това не е по националното право. В този смисъл съдът се пита дали
националната норма не въвежда прекалено тежки задължения в съдебна
процедура, които да пречат на упражняване на права на сигнализиращото
лице – че сигнализиращото лице трябва да обори презумпцията за
32
виновност си, че е говорил невярна информация съзнателно.
97. В този смисъл за съда не е ясно дали Директива 2019/1937 следва да се
тълкува в смисъл, че засегнатото лице трябва да докаже наличие на
умисъл (вина) у сигнализиращото лице за разгласяване на невярна
информация. Съгласно националната съдебна процедура, действа
презумпция за виновност за сигнализиращото лице. Съдът счита, че
сигнализиращото лице е поставено в неблагоприятно положение да не
ползва защитата по Директива 2019/1937.
98. Въпросът е от значение за делото, тъй като съдът следва да разпредели
доказателствената тежест за вината на ответника – сигнализиращо лице.
Коя от двете страни следва да докаже и дали е налице виновно деяние,
ако информацията е невярна.
99. Ответникът счита, че настоящото дело е дело SLAPP и представлява
ответна реакция по смисъла на Директива 2019/1937. Националното
право въвежда презумпцията за виновност на засегнатото лице, когато
предяви иск срещу сигнализиращото лице за подадени от него сигнали,
съгласно чл.37 от националния закон. Счита, че засегнатото лице
умишлено е завел това дело като ответна реакция. Тежестта на
доказване, че не е завел това дело като ответна реакция е на засегнатото
лице.
100. Но това дело е дело за клевета и обида. Отново съгласно
националното право (чл.39 от националния закон), засегнатото лице е
невиновен. В този смисъл е чл.22, пар.1 от директива 2019/1937.
101. Съгласно чл.12, пар.2 от Директива 2024/1069, когато ответникът
(сигнализиращото лице) иска прекратяване на производство, ищецът
(засегнатото лице) трябва да докаже, че искът не е вероятно
неоснователен и не представлява ответна реакция. Директивата
възприема принципа, че засегнатото лице има презумпция за вина и
трябва да докаже, че не е виновен, че е завел делото като ответна
реакция.
102. Следователно по делото за обида и клевета (неимуществени вреди)
засегнатото лице не трябва да доказва вина у сигнализиращото лице,
което според съда противоречи на директива 2019/1937 и на съображения
27 и 97. Но, тъй като ответникът (сигнализиращо лице) твърди, че това е
ответна реакция, засегнатото лице (ищец) се счита, за виновен, че е завел
33
делото като ответна реакция против правото на изразяване. Следователно
той е едновременно виновен и невинен. Ето защо съдът иска да се
тълкува презумпцията за невиновност с оглед директивата 2019/1937
дали следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба да
приема, че засегнатото лице е завело дело като ответна реакция срещу
сигнализиращото лице. Презумпцията за невиновност следва ли да се
тълкува в смисъл, че засегнатото лице трябва да докаже, че заведеното от
него дело срещу сигнализиращото лице не е ответна реакцията срещу
подадените от него сигнали и публично оповестени сигнали.
103. За съда не е ясно какво означава неоснователни искове по смисъла на
чл.1 и ранен етап по смисъла на чл.11 от Директива 2024/1069. Следва ли
неоснователни искове да се тълкуват в смисъл, че представляват такива
искове като ответна реакция по смисъла на Директива 2019/1937.
104. Настоящият съд все още не се е произнесъл дали има вина у
ответника, т.е. дали той е отговорен за изказаните от него думи по повод
сигнализирането на нередности. При това положение, съдът може да
приеме, че част от изказванията не попадат в обхвата на Директивата или
същите надминават нормалните етични възприятия за добрия тон. При
това положение ответникът следва да бъде санкциониран, съгласно
националното право за изказванията, които са извън приложението на
Директива 2019/1937.
105. Съображение 102 от директивата въвежда принципа за
пропорционалност. Съгласно националното право, обезщетението на
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД).
Все пак има значение сигналът по какъв начин е подаден – вътрешен,
външен или публично оповестяване. Едно е да е пред колектива, съвсем
друго друг орган. Освен това другият орган също е от значение – дали е
прокуратура, полицейски органи, комисия за корупция или сигналът е
казал чрез медиите – телевизия, вестници, радио, социални мрежи.
Ефектът на сигнала ще бъде различен при всички тези лица. Така за съда
не е ясно дали принципът за пропорционалност по Директива 2019/1937
следва да се тълкува в смисъл, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по чл.23, пар.3 от директивата,
следва да се тълкува в смисъл, че съдът следва да съобрази канала (реда и
начина), на подаване на сигнала и пред какво лице е подало. Следва ли
34
при определяне размера на обезщетението да се отчита и смразяващия
ефект, за да не спира останалите граждани да говорят.
106. Този въпрос е важен за делото, тъй като ищецът е предявил иск за
24 000 лева, а ответникът твърди, че търсената сума очевидно не
отговаря на преследваната цел и действа възпиращо на ответника, защото
заплата на ответника е няколко пъти по-малка от исковата претенция.
107. В много случай по делата за обида и клевета срещу сигнализиращите
лица се установява, че същите са извършили деликт на общо основание
„да не се вреди другиму“, а не защото са разгласили невярна информация
по смисъла на Директивата. Така сигнализиращото лице може да подаде
сигнал и да изрази мнение, което попада в защитата на директивата, но в
друга част от своето изказване ще носи отговорност на общо основание.
Тази отговорност не се припокрива от чл.10 ЕКПЧ, но попада в
процесния случай.
108. В този смисъл, част от исковата претенция би могла да бъде уважена.
Съгласно националната разпоредба чл.78, ал.1-4 ГПК, ако искът е
уважен, ответникът дължи разноски пропорционално на уважената част,
а ответникът има право на разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска. Ако искът е отхвърлен в една част, защото попада в
приложеното поле Директивата, а в друга част е уважен, защото е
осъществен деликт, то сигнализиращото лице като ответник ще получи
само част от разноските си.
109. Съдът счита, че цитираната национална разпоредба противоречи на
Общностното право, тъй като в тежест на сигнализиращото лице ще
останат част от разноските, които е направил по повод уваженото му
възражение за приложение на цитираните две Директиви. Ето защо за
съда не е ясно дали принципът за пропорционалност и липсата на
смразяващ ефект следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна норма да възложи част от разноските на
сигнализиращото лице, когато той е доказал, че неговите действия
попадат под защитата на цитираната директива. Двата принципа следва
ли да се тълкуват в смисъл, че позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат на сигнализиращото лице при положение, че възражението
му за приложимост на директивата е уважено, а представените разноски
от засегнатото лице (ищец) не са разделени по коя част са – дали по
35
директивата или по общия деликт.
110. Запитваните въпроси наподобяват произнасянето на СЕС в областта
на защита на потребителите по дела: C-714/22, дела C-224/19 и C-259/19.
По подобен начин са регламентирани разноските, съгласно чл.14 от
Директива 2024/1069
111. Въпросът за разноските е от съществено значение, тъй като
настоящият съд следва да се произнесе по тях с крайния съдебен акт. Ето
защо за съда е необходимо такова тълкуване.
112. За да намали възпиращият афект и делата „шамари“ (SLAPP) от
публичното говорене по обществено значима тема, ЕП и Съвета на ЕС
приеха Директива 2024/1069 относно защитата на лицата, ангажирани в
публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни
производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни
производства, насочени срещу публично участие“). Срокът за
транспониране е до 7 май 2026 година. Съгласно чл.2 Директивата следва
да се прилага само по трансгранични дела. Съгласно Препоръка 2022/758
на ЕК от 27.04.2022 г., директивата следва да се прилага и за дела без
трансграничен ефект. Настоящото дело е дело без трансграничен ефект.
113. Ответникът се позовава на тази директива в отговора на исковата
молба и моли съда да я приложи. С оглед нормалното функциониране на
свободата на изразяване, което е един от стълбовете на демокрацията и
Върховенството на закона, съдът приема, че единствената пречка за
прилагането на директивата е именно липсата на трансграничен ефект.
Въпреки това следва да се зачитат правата на whistleblower и да не се
действа възпиращо срещу лицата, които изразяват мнение по въпрос от
обществения дебат.
114. Съгласно чл.3 от Директива 2024/1069 директивата може да се
прилага и по други дела, за да гарантират защитата на лицата по
обществено значими теми. В този смисъл за съда не е ясно дали чл.3 от
Директива 2024/1069 следва да се тълкува в смисъл, че национален съд
може да приложи Директивата, ако страната се позовава изрично
директивата, доказани са елементите на говоренето по въпрос от
обществен интерес, но липса трансграничния елемент.
115. Националното право следва да се приложи в светлината на
правилното тълкуване на директивите, за да са реши правилно делото.
36
Затова е необходимо тълкуване и да се защитят в максимална степен
правата на страните по делото.
116. С оглед изложените съображения, делото следва да се спре на
основание чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до произнасяне на
Съда на Европейския съюз по посочените в диапозитивната част на
определението въпроси за тълкуването на това право.
117. С оглед факта, че има други висящо дело между страните за
признаване на уволнението за незаконно, препис от акта следва да се
връчи на СГС, пред когото трудовото дело е висящо за преценка за
преюдициалност на въпросите към законосъобразността на уволнението.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. чл.15, пар.1, б. „а“ от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в
смисъл, че е задължително да има вътрешен и външен сигнал, за да е
налице защита на сигнализиращото лице или е достатъчно само да има
един от двата сигнала;
2. под израза „сигнала не са били предприети съответни действия“ по
чл.15, пар.1, б. „а“ Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в
смисъл, че се отнася само за външно подадения сигнал в съответствие с
глави II и III;
3. чл.21, пар.2 и пар.7 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба да въвежда отговорност
на сигнализиращото лице, само ако вследствие на неговите сигнали,
компетентните органи не са установили административно нарушение или
престъпление.
4. чл.21, пар.1 и пар.7 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкуват в
смисъл, че сигнализиращото лице се освобождава от отговорност ако към
момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване,
сигнализиращото лице е имало обосновано предположение за
нарушение, т.е. вероятна степен на достоверност преди започване на
37
проверката. Основателна причина следва ли да се тълкува като
обосновано предположение, което да е основание за започване на
проверка на компетентен орган, без да се изиска същите да установят
нарушение или престъпление.
5. Съображения 32,97,101,102 и чл. 23, пар.2 от Директива 2019/1937 и
чл.12 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкува в смисъл, че
допускат национална правна норма да въвежда презумпцията за
виновност на сигнализиращото лице за съзнателно подаване на невярна
информация
6. Презумпцията за невиновност, с оглед съображения 32,97,101,102 и
чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937 и чл.12 от Директива 2024/1069
следва ли да се тълкуват в смисъл, че засегнатото лице трябва да докаже
наличие на умисъл, че сигнализиращото лице съзнателно е подал и
разпространил невярна информация
7. Презумпцията за невиновност по чл.22 от Директива 2019/1937 и
презумцията за виновност по чл.12 от Директива 2024/1069 следва ли
да се тълкуват в смисъл, че засегнатото лице трябва да доказва, че искът
не е предявен като ответна реакция срещу сигнализиращото лице, ако
сигнализиращото лице направи възражение, че делото срещу него е
заведено като ответна реакция по повод негови сигнали и публично
оповестяване на информация.
8. Чл.22 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че
засегнатото лице е невиновен за завеждане на делото, докато
сигнализиращото лице не направи възражение, че делото представлява
дело SLAPP.
9. „неоснователни искове“ по смисъла на чл.1 и „ранен етап“ по
смисъла на чл.11 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкуват в
смисъл, че представляват такива искове като ответна реакция по смисъла
на Директива 2019/1937.
10. чл.3 от Директива 2024/1069 следва да се тълкува в смисъл, че допуска
национален съд да приложи Директивата, ако страната се позовава
изрично директивата, доказани са елементите на говоренето по въпрос от
обществен интерес и не са налице ограниченията по чл.10, ал.2 ЕКПЧ, но
липса трансграничния елемент.
11. Принципът за пропорционалност на санкциите спрямо
38
сигнализиращото лице съгласно съображение 102 от Директива
2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че при определяне на
размера на санкцията, националният съд следва да съобрази по какъв
начин и пред кого са подадени сигналите и извършено публичното
оповестяване
12. Принципът за пропорционалност и липса на смразяващ ефект
(chilling effect) от Директива 2019/1937 и чл.14 от Директива
2024/1069 следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна норма да не възложи част от разноските на сигнализиращото
лице, когато той е доказал, че неговите действия попадат под защитата на
цитираните директиви. Двата принципа следва ли да се тълкуват в
смисъл, че позволява част от процесуалните разноски да се възлагат на
сигнализиращото лице при положение, че възражението му за
приложимост на директивата е уважено, а представените от ищеца
разноски не са посочени дали се отнасят по приложението на
директивите и кои по приложението на общия принцип да не се вреди
другиму.
2. СПИРА производството по гражданско дело № 20231110158462 по
описа за 2023 година на Софийския районен съд, до постановяване на
отговор на въпросите по-горе или прекратяване на производството от
Съда на Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
3. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския
съюз.
4. ПРЕПИС от определението да се изпрати на:
страните чрез техните процесуални представители,
Върховен касационен съд по електронната поща за сведение,
на отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред съда на ЕС“
към Министерство на външните работи по електронната поща за
сведение
на ВКС по к. гр. д. № 278/2025.
5. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта
СЕС.
6. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
39
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
40