Решение по дело №130/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20207260700130
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

        249  /  26.06.2020г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                                       в публичното заседание                                                                

на двадесет и седми май                                                две хиляди и двадесета  година в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВА БАЙНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                        2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                                                           

Секретар Ангелина Латунова

Прокурор Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия Господинова

адм.д.№130 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185 и сл. на Административнопроцесуален кодекс.

             

 

 

 

С протест на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Хасково, е направено предложение Административен съд – Хасково, да отмени разпоредбата на чл.7, ал.1, ал.2 ал.8 и ал.9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, приета с Решение №30 от Протокол №4 от заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 25.01.2008г. Твърди се, че подготовката, издаването и прилагането на действащите в страната нормативни актове са действия, регламентирани в Закона за нормативните актове, Указ №883/1974г. за прилагането му и в Административнопроцесуален кодекс. Според чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Оспорената наредба била издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА. Общинският съвет имал нормотворческа компетентност, но следвало изрично да бъде овластен от Конституцията или закон, за да бъде валиден неговият акт – чл.76, ал.1 от АПК. В правилото на чл.7, ал.1 от Наредбата, което гласи, че за леките автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, се съдържали към настоящия момент несъответствия с разпоредбата на чл.55 от ЗМДТ, а това било така заради изменения в закона, обнародвани в ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г. В актуалната редакция законът възприемал различна философия за изчисляване на данъка, като за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона публичното вземане се състояло от два компонента – имуществен и екологичен. Имущественият компонент бил функция на стойност, определена според мощността на двигателя, която била умножена по коригиращ коефициент за годината на производство. Начинът, по който се образувал размерът на данъка в наредбата, включвал само част от начина, по който се формирал този данък по силата на закона. Новата редакция на чл.55 от ЗМДТ била насочена към спазване на по-високи екологични стандарти, както и към това да насърчава чрез данъчни обелкчения собствениците на тези МПС, които отговаряли на тях. С правилото на чл.7, ал.2 от Наредбата се определял данък за ремаркета на леки автомобили в размер 10 лева – за товарно, 20 лева за къмпинг ремарке. Местният орган не налагал никакви специални изисквания и характеристики, което означавало, че нормата важи за всички видове ремаркета. По силата на чл.55, ал.2 от ЗМДТ, редакция ДВ бр.98/2018г., законоустановените граници се отнасят не за ремаркетата въобще, а само за тези от тях, които са за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от3,5 т. Поради това в тази норма също имало наличие на несъвместимост с правна норма от по-висок ранг. Съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата данъкът за специализирани строителни машини – бетоновози, бетонпомпи, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили бил в размер на 150 лева, но към настоящия момент ОС Хасково не можел да въвежда подобен регламент относно специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари. Според пар.50, т.2, б.Б от ЗИД ЗДДС – ДВ бр.97/05.12.2017г., в чл.55, ал.8 от ЗМДТ думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличавали, като изменението влизало в сила от 01.01.2018г. Мотивите на законодателя да премахне частта от разпоредбата били, че не е налице легална дефиниция, поради което всички видове ремаркета трябвало да се облагат само в състав с МПС категория N, а така щели да бъдат премахнати установените проблеми при облагането. Съществуването на тази уредба в подзаконовия нормативен акт не се позволявало от закона в неговата настояща редакция. В разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата – в частта на „специализирани рамаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона, също имало несъответствие със закона след приемане на пар.50, т.2, б.В от ЗИД ЗДДС и след влизането му в сила от 01.01.2018г. Предлага се отмяна на разпоредбите на чл.7, ал.1, ал.2, ал.8  и ал.9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково, като незаконосъобразни поради противоречието им с разпоредби на нормативен акт от по-висок ранг, както се иска да се присъдят разноските по делото.

             

 

 

 

Ответникът, Общински съвет - Хасково, не взема становище в настоящото производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Действащата Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково е издадена на основание чл.1, ал.2 от ЗИД на ЗМДТ – ДВ бр.110/2007г. и е приета с Решение на ОбС №30/25.01.2008г., обективирано в Протокол №4, представен по делото. На заседанието са присъствали 39 общински съветници и гласували За – 24, Против – 8, Въздържали се – 7, които не са посочени поименно.  Мотиви за приемане на наредбата са изложени в докладна записка – л.9-10 от делото, съставена от Кмета на общината.

            След дадените указания в разпореждане от з.з.14.02.2020г. ответната страна не представя доказателства относно публикуване на проекта за наредбата на интернет страницата на ОбС Хасково.

Видно от Решение №825/25.01.2019г., обективирано в Протокол №42 от заседанието на ОбС Хасково, на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА във вр. с чл.55, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ наредбата е изменена в частта на чл.7, ал.1, като е представена пред съда и докладна записка от Кмета на общината – относно изменението – л.118 – 123, ведно със справки, между които и справка по чл.26, ал.5 от ЗНА за публикуване на докладната записка на 20.12.2018г..

             

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

             

 

 

 

Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от наредба, с които се определят размер на данък върху превозните средства и ремаркета – чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае разпоредбите на чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на протеста, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура Хасково.

             

 

 

 

Разгледан по същество, протестът е изцяло основателен.

            С разпоредбата  

 

 

 

на чл.1, ал.2 от ЗМСМА е въведено правомощие на общинския съвет да определя с наредба размера на данъците по ал.1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този законСъгласно чл.1, ал.1 от ЗМСМА в общинския бюджет постъпват изрично посочените местни данъци, между които по т.5 - данък върху превозните средства. Не се спори по делото, че протестираните текстове на наредбата са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници. Поради това следва да се приеме, че наредбата е приета от компетентен орган и в съответната форма.

             

 

 

 

Съдът обаче установи, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА /ред. от ДВ, бр.46 от 2007г./, тъй като проектът на наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на ОбС, като така на заинтересованите лица не е предоставена възможност за предложения и становища по проекта.

Освен наличието на основание за отмяна по чл.146, т.3 във вр. с чл.196 от АПК на оспорените разпоредби, налице е основание за отмяна и по чл.146, т.4 от АПК. Последното следва да бъде обсъдено, като се има предвид разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК /нова, ред.ДВ бр.77/2018г./, която е субсидиарно приложима при оспорване на подзаконов нормативен акт, но следва да се отчете и правомощието на съда при постановяване на решение при оспорване на подзаконовия нормативен акт. Така при установяване на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в настоящото производство съдът няма правомощие съгласно разпоредбата на чл.193 от АПК да отмени акта и да изпрати преписката на компетентния административен орган. Именно това налага обсъждането и на основанието за отмяна по чл.146, т.4 и 5.  

В разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата e установен начинът на определяне на данък върху превозните средства за леки автомобили – данъкът върху превозните средства за леките автомобили се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент, в зависимост от годината на производство, както следва:1. До 55 kw включително – 0,65 лв. за 1 kw; 2. Над 55 kw до 74 kw включително – 0,65 лв. за 1 kw; 3.Над 74 kw до 110 kw включително - 1,45 лв. за  1 kw; 4. Над 110 kw  до 150 kw включително -  1,80 лв. за 1 kw; 5. Над 150 kw  до 245 kw включително – 1,80 лв. за 1 kw; 6. Над 245 kw – 2,10 лв. за 1 kw./изм. с Решение №825 от 25.01.2019 г./ В зависимост от годината на производството данъкът се умножава със следните коефициенти - 1. Коефициент за годината на производство на автомобила „Кгп“:Брой на годините от годината на производство включително годината на производство - Над 20 години, Коефициент - 1,1; Над 15 до 20 години включително – 1,0; Над 10 до 15 години включително – 1,3; Над 5 до 10 години включително – 1,5; До 5 години включително – 2,3; 2.Коефициент за екологична категория“ЕК“ - Без екологична категория, с екологични категории „Евро 1“ и „Евро 2“ – 1,10; Екологична категория„Евро 3“ – 1,0;Екологична категория „Евро 4“ – 0,80; Екологична категория „Евро 5“- 0,60; Екологична категория „Евро 6“ и „EEV“ - 0,40 /изм. с Решение №825 от 25.01.2019 г./ Съгласно чл.55, ал.1 от ЗМДТ /Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данъкът се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула: ГДПС = ИмК x ЕК, където: ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т; ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1; ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2; 1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула: ИмК = СkW x Кгп, където:СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници: а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW; б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW; в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW; г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW; д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW; е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW; Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в размери съобразно Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство и коефициент, а по т.2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в посочени граници по екологична категория и коефициент за всяка от категориите. При внимателен прочит на разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата се установява, че данъкът е определен само за леките автомобили, като изрично е посочено, че данъкът се определя съобразно мощността на двигателя и коефициент за годината на производство, като коефициентът за година на производство е определен в т.1, но съществува предвиден и коефициент в т.2 – за екологична категория ЕК, за които не е посочено, че се включва в данъка върху превозните средства, както и ако се включва каква е формулата, по която това следва да стане. В законовата разпоредба на чл.55 от ЗМДТ обаче се сочи включването на екологичния компонент, като е посочена и изричната формула, по която се изчислява. Макар в действителност с наредбата да се посочват двата компонента на годишния данък по чл.55 от ЗМДТ /имуществен и екологичен/, то екологичният не е ясно как се включва в определянето на данъка. При липсата на изрично посочване на включването на екологичния компонент в данъка за превозните средства, определен в оспорената наредба, може да се направи обоснован извод, че данъкът за превозни средства, определен от ОбС Хасково, включва само първия компонент, предвиден в закона – имуществения, но не и екологичния. Изричното посочване в наредбата в т.2 – коефициент за екологична категория ЕК, не отстранява пропуска да бъде посочен ред, по който и този компонент – екологичният, е включен в данъка. В този смисъл е правилен изводът на протестиращия прокурор, че не е възприета философията на закона за изчисляване на данъка, проведена след изменението в ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2019г., както и че в сегашната си редакция чл.7, ал.1 от наредбата противоречи на законовата норма и на вложения смисъл при определяне на данъка.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково данъкът за ремаркета на леки автомобили е в размер за товарно ремарке – 10 лева, за къмпинг ремарке – 20 лева. В случая обаче общинският съвет може да определя с наредбата на основание чл.1, ал.2 във вр. с чл.55, ал.2 от ЗМДТ данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили не въобще за всички, а само за тези, които са с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, като  размерите, определени от закона са за товарно ремарке - от 5 до 15 лева, и за къмпинг ремарке - от 10 до 30 лева. Доколкото е разширено приложното поле на данъка, като са обхванати не само изрично посочените ППС в закона, а с ограничение в максималната маса, то ОбС Хасково в нарушение на закона е определил данъка за всички видове ремаркета. Поради това е правилен извода на протестиращия прокурор относно наличие на несъвместимост на нормата от наредбата с правна норма от по-висок ранг и протестът и в тази част следва да бъде уважен.

По отношение на другите две разпоредби – чл.7, ал.8 и чл.7, ал.9 от Наредбата, следва да се има предвид съдържанието на нормата на чл.55, ал.8 от ЗМДТ, което е действащо към настоящия момент и е след изменението на текста в ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., а именно: „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лева“. С пар.50, т.2, б.Б и В от Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в ЗМДТ  се правят изменения, като в чл. 55, ал. 8 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават, както и в ал. 9 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона“ също се заличават. Така за разлика от предходния текст на закона в актуалната редакция липсва посочване на изрично определени превозни средства, а това са именно специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари. Последните обаче понастоящем са включени в предмета на протестираните разпоредби на чл.7, ал.8 и ал.9. Тези разпоредби са със следния текст: ал.8. Данък за специализирани строителни машини /бетоновози, бетонпомпи/, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и др. специални автомобили – 150 лева; ал.9 Данък за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона – 300 лева. В този смисъл ОбС Хасково не е привел в съответствие с определените от закона граници предмета на така определения в посочените две разпоредби данък, като понастоящем съществува определен от ОбС данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, докато законът не предвижда такъв данък, поради което и ОбС не разполага с правомощия да определи данък върху тези ППС. Посоченото разширяване е недопустимо да бъде извършено с подзаконов нормативен акт, тъй като законодателят при определянето на ППС, относно които се определя вида данък, е използвал способа на крайно изброяване.

Като краен извод следва да бъдат споделени изцяло доводите на Окръжна прокуратура Хасково за противоречие на разпоредбите на чл. чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково /последните две в частта на данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, със закона – съответно с чл.55, ал.1, чл.55, ал.2 и чл.55, ал.8 от ЗМДТ, поради което оспорените разпоредби се явяват материално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Доколкото се установи нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата - проектът на наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на ОбС, то искането на ОП Хасково следва да бъде уважено и разпоредбите на чл.7, ал.8 и 9 от Наредбата следва да бъдат отменени изцяло, а не само в частта на включените незаконосъобразно ППС.

  На Окръжна прокуратура Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 20,00 лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

М отивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Хасково разпоредбата на разпоредбата на чл.7, ал.1, ал.2 ал.8 и ал.9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Общински съвет Хасково да заплати на Окръжна прокуратура Хасково разноски по делото в размер на 20,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

 

 

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                                        

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             

 

 

 

2.