Решение по дело №130/2020 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.185 и сл. на Административнопроцесуален кодекс.

Ответникът, Общински съвет - Хасково, не взема становище в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от наредба, с които се определят размер на данък върху превозните средства и ремаркета – чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае разпоредбите на чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда, че оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето. Тези обстоятелства обуславят процесуалната допустимост за разглеждане по същество на протеста, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура Хасково.

Разгледан по същество, протестът е изцяло основателен.

            С разпоредбата  

Съдът обаче установи, че ответникът не е спазил разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА /ред. от ДВ, бр.46 от 2007г./, тъй като проектът на наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на ОбС, като така на заинтересованите лица не е предоставена възможност за предложения и становища по проекта.

Освен наличието на основание за отмяна по чл.146, т.3 във вр. с чл.196 от АПК на оспорените разпоредби, налице е основание за отмяна и по чл.146, т.4 от АПК. Последното следва да бъде обсъдено, като се има предвид разпоредбата на чл.168, ал.5 от АПК /нова, ред.ДВ бр.77/2018г./, която е субсидиарно приложима при оспорване на подзаконов нормативен акт, но следва да се отчете и правомощието на съда при постановяване на решение при оспорване на подзаконовия нормативен акт. Така при установяване на съществено нарушение на административнопроизводствените правила в настоящото производство съдът няма правомощие съгласно разпоредбата на чл.193 от АПК да отмени акта и да изпрати преписката на компетентния административен орган. Именно това налага обсъждането и на основанието за отмяна по чл.146, т.4 и 5.  

В разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата e установен начинът на определяне на данък върху превозните средства за леки автомобили – данъкът върху превозните средства за леките автомобили се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент, в зависимост от годината на производство, както следва:1. До 55 kw включително – 0,65 лв. за 1 kw; 2. Над 55 kw до 74 kw включително – 0,65 лв. за 1 kw; 3.Над 74 kw до 110 kw включително - 1,45 лв. за  1 kw; 4. Над 110 kw  до 150 kw включително -  1,80 лв. за 1 kw; 5. Над 150 kw  до 245 kw включително – 1,80 лв. за 1 kw; 6. Над 245 kw – 2,10 лв. за 1 kw./изм. с Решение №825 от 25.01.2019 г./ В зависимост от годината на производството данъкът се умножава със следните коефициенти - 1. Коефициент за годината на производство на автомобила „Кгп“:Брой на годините от годината на производство включително годината на производство - Над 20 години, Коефициент - 1,1; Над 15 до 20 години включително – 1,0; Над 10 до 15 години включително – 1,3; Над 5 до 10 години включително – 1,5; До 5 години включително – 2,3; 2.Коефициент за екологична категория“ЕК“ - Без екологична категория, с екологични категории „Евро 1“ и „Евро 2“ – 1,10; Екологична категория„Евро 3“ – 1,0;Екологична категория „Евро 4“ – 0,80; Екологична категория „Евро 5“- 0,60; Екологична категория „Евро 6“ и „EEV“ - 0,40 /изм. с Решение №825 от 25.01.2019 г./ Съгласно чл.55, ал.1 от ЗМДТ /Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данъкът се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула: ГДПС = ИмК x ЕК, където: ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т; ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1; ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2; 1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула: ИмК = СkW x Кгп, където:СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен от общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници: а) до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW; б) над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW; в) над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW; г) над 110 kW до 150 kW включително – от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW; д) над 150 kW до 245 kW включително – от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW; е) над 245 kW – от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW; Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в размери съобразно Брой на годините от годината на производство, включително годината на производство и коефициент, а по т.2. екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в посочени граници по екологична категория и коефициент за всяка от категориите. При внимателен прочит на разпоредбата на чл.7, ал.1 от наредбата се установява, че данъкът е определен само за леките автомобили, като изрично е посочено, че данъкът се определя съобразно мощността на двигателя и коефициент за годината на производство, като коефициентът за година на производство е определен в т.1, но съществува предвиден и коефициент в т.2 – за екологична категория ЕК, за които не е посочено, че се включва в данъка върху превозните средства, както и ако се включва каква е формулата, по която това следва да стане. В законовата разпоредба на чл.55 от ЗМДТ обаче се сочи включването на екологичния компонент, като е посочена и изричната формула, по която се изчислява. Макар в действителност с наредбата да се посочват двата компонента на годишния данък по чл.55 от ЗМДТ /имуществен и екологичен/, то екологичният не е ясно как се включва в определянето на данъка. При липсата на изрично посочване на включването на екологичния компонент в данъка за превозните средства, определен в оспорената наредба, може да се направи обоснован извод, че данъкът за превозни средства, определен от ОбС Хасково, включва само първия компонент, предвиден в закона – имуществения, но не и екологичния. Изричното посочване в наредбата в т.2 – коефициент за екологична категория ЕК, не отстранява пропуска да бъде посочен ред, по който и този компонент – екологичният, е включен в данъка. В този смисъл е правилен изводът на протестиращия прокурор, че не е възприета философията на закона за изчисляване на данъка, проведена след изменението в ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2019г., както и че в сегашната си редакция чл.7, ал.1 от наредбата противоречи на законовата норма и на вложения смисъл при определяне на данъка.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково данъкът за ремаркета на леки автомобили е в размер за товарно ремарке – 10 лева, за къмпинг ремарке – 20 лева. В случая обаче общинският съвет може да определя с наредбата на основание чл.1, ал.2 във вр. с чл.55, ал.2 от ЗМДТ данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили не въобще за всички, а само за тези, които са с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т, като  размерите, определени от закона са за товарно ремарке - от 5 до 15 лева, и за къмпинг ремарке - от 10 до 30 лева. Доколкото е разширено приложното поле на данъка, като са обхванати не само изрично посочените ППС в закона, а с ограничение в максималната маса, то ОбС Хасково в нарушение на закона е определил данъка за всички видове ремаркета. Поради това е правилен извода на протестиращия прокурор относно наличие на несъвместимост на нормата от наредбата с правна норма от по-висок ранг и протестът и в тази част следва да бъде уважен.

По отношение на другите две разпоредби – чл.7, ал.8 и чл.7, ал.9 от Наредбата, следва да се има предвид съдържанието на нормата на чл.55, ал.8 от ЗМДТ, което е действащо към настоящия момент и е след изменението на текста в ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., а именно: „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лева“. С пар.50, т.2, б.Б и В от Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност в ЗМДТ  се правят изменения, като в чл. 55, ал. 8 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ се заличават, както и в ал. 9 думите „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона“ също се заличават. Така за разлика от предходния текст на закона в актуалната редакция липсва посочване на изрично определени превозни средства, а това са именно специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари. Последните обаче понастоящем са включени в предмета на протестираните разпоредби на чл.7, ал.8 и ал.9. Тези разпоредби са със следния текст: ал.8. Данък за специализирани строителни машини /бетоновози, бетонпомпи/, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и др. специални автомобили – 150 лева; ал.9 Данък за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона – 300 лева. В този смисъл ОбС Хасково не е привел в съответствие с определените от закона граници предмета на така определения в посочените две разпоредби данък, като понастоящем съществува определен от ОбС данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, докато законът не предвижда такъв данък, поради което и ОбС не разполага с правомощия да определи данък върху тези ППС. Посоченото разширяване е недопустимо да бъде извършено с подзаконов нормативен акт, тъй като законодателят при определянето на ППС, относно които се определя вида данък, е използвал способа на крайно изброяване.

Като краен извод следва да бъдат споделени изцяло доводите на Окръжна прокуратура Хасково за противоречие на разпоредбите на чл. чл.7, ал.1, ал.2, ал.8 и ал.9 от Наредба за определяне размера на местните данъци в Община Хасково /последните две в частта на данък за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари, със закона – съответно с чл.55, ал.1, чл.55, ал.2 и чл.55, ал.8 от ЗМДТ, поради което оспорените разпоредби се явяват материално незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Доколкото се установи нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата - проектът на наредбата не е бил публикуван на интернет страницата на ОбС, то искането на ОП Хасково следва да бъде уважено и разпоредбите на чл.7, ал.8 и 9 от Наредбата следва да бъдат отменени изцяло, а не само в частта на включените незаконосъобразно ППС.

  На Окръжна прокуратура Хасково следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 20,00 лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.