Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260051
гр. ВРАЦА, 27.10.2020г.
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в
публично заседание на 23 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Магдалена Младенова-мл.с.
при участие на секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр.дело
N`342 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид:
Б.Е.В. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си адв. П.С. от АК-Монтана, е подала въвзивна
жалба против решение № 22/06.04.2020 г
по гр.д.№ 335/2019 г по описа на РС-Оряхово, с което е прието за установено по отношение на нея, че по предявения от Д.Р.Р. като един от наследниците на б.ж.Р. Р. П., са
собственици на посочения в диспозитива на решението имот.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното с
жалбата решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се ,че исковата претенция е останала изцяло недоказана и се излагат
подробни аргументи по същество на спора ,с оглед доказателствата събрани по
делото, вкл. и заключението на вещото
лице.Освен това по делото не било установено ищецът да е упражнявал факт. власт
над процесния имот след придобиването му от жалбоподателката- ответница и това се доказвало от събраните гласни
доказателства.
Изложени са и други конкретни
доводи за неоснователност на постановеното първоинстанционно
решение.
Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване друго , с което
изцяло бъде отхвърлен предявения установителен иск
като недоказан. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
С жалбата не се правят нови доказателствени
искания.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от ответната
страна Д.Р.Р. ***.
Съд. състав след като обсъди събраните
по делото доказателства приема следното:
Пред ОРСъд Д.Р.Р., ЕГН:**********
с адрес *** е предявил против Б.Е.В., ЕГН:********** ***,иск да се признае за
установено спрямо нея, че наследниците на
б.ж. на с.*** Р. Р. П. /Р. Р. П./ поч.
2016 г между които е ищецът Д.Р.Р./, са собственици на недвижим имот от 2161 кв. метра,
изключен от регулацията на с.***, обл.Враца и
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 70723.144.411 в с.***, обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „ Германова падина ", целия с
обща площ от 5501 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива и категория на земята при неполивни условия –
трета, собственост на Б.Е.В., и който недвижим имот от 2161 кв.м. попада в
западната част на имот с идентификатор 70723.144.411 и е идентичен с част от
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба №90, том – 1, дело 122 от 1956г. на РС –
Оряхово, на няколко придобивни основания – на
основание наследяване от праводателя Р. Р. П. / Р. Р.
П. /, б.ж. на с.***, обл.Враца, починал 2016г., и в евентуалност
– на основание придобивна давност.
В ИМ се твърди ,че ищецът Д. Р. е един от двамата наследници на своя
баща Р. П. б.ж. на с.*** поч. 2016 г, който през 1956 г е закупил с нот. акт№90 на РС-Оряхово
от И. Й. И. дворно място от 3280 кв.м., което било част от нива
от 12 дка, по-късно включени в регулацията на селото като парцел ХІ и
ХІІ в кв.338 заедно с други имоти. Бащата
на ищеца бил построил жилищна сграда, в която ищецът е роден и израснал и в
която живее и до момента.Твърди се, че по – късно ищецът е построил в процесното дворно място лятна кухня, стопански постройки,
гараж, кош за фураж на животните и други сгради.По- късно през 1962 г и двата урегулирани имота били
извадени от регулация ,без семейството на ищеца да било уведомено.
С ИМ се
посочва също ,че с нотариален акт за покупко -
продажба на неурегулиран поземлен имот №34, том – 5, рег.№1802, дело №862 от
2006г. на съдия по вписванията при РС – Оряхово, ответницата е придобила от
лицето А. Л. Т. от гр.Враца нива от 5.500 дка, трета категория, находяща се в местността „ Германова падина „,
представляваща имот №000411 в с.***, обл.Враца, в който имот попадала част от
наследствен имот на ищеца.
Д.Р. твърди ,че
като наследник на баща си единствен владее и ползва процесния
имот и поддържа същия в надлежен вид, като засажда в него различни земеделски
култури и прибира своевременно реколтата.Сочи, че в имота има построени
стопански сгради, в които както той, така и приживе неговия баща са гледали и
гледа животни.Никой не бил оспорвал владението и ползването на имота и не е
имал претенции относно собствеността.
Отразено е, че съгласно чл.26 от ЗМДТ, недвижимия
имот е деклариран от собственика пред надлежните органи и по съответния ред
редовно са заплащани дължимите данъци по ЗМДТ в продължение на много години.
От друга страна при опит да дари имота на сина си 2018г, ищецът
разбрал, че имота е изваден от регулация и попада в зем.
земи на селото, поради което следва да се направи заснемане ,за да му се издаде
скица. Според направеното геодезическото заснемане са
заснети реалните граници на имота и било установено, че същият е с площ 3.530 дка, като
половината от имота е в регулационните граници, а останалата част е извадена
извън регулация и попада в земеделските земи.Ищеца сочи, че в имота са
построени 6 сгради.В частта, която е извадена от регулация и е предмет на
делото има само стопански постройки, а жилищните сгради са в другия парцел,
който е в регулация и не е предмет на иска.
Според Р. имота не е одържавяван и не е включван в
ТКЗС или други подобни организации, а винаги
е бил в тяхна собственост, владение и ползване.Имотът има трайно
изградени граници, като те никога не са нарушавани в продължение на 60-70
години и всички в квартала знаят, че това е негова собственост и се обработва,
владее и стопанисва от него. Между двете парцели никога не е имало и в момента
няма ограда или някакви трайни граници.Сочи, че цялото място е оградено с
ограда и телена мрежа, както и че до днес никой не е изявявал каквито и да е
претенции към това място.Никога Б.Е.В./ответницата/ или А. Л. Т./нейната
продавачка по нот. акт от 2006 г/ не са посещавали
имота му и не са имали някакви претенции към неговото владение и ползване. С
исковата молба са представени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника
е постъпил писмен такъв.С него се оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по отношение на
процесуалната легитимация .Сочи се, че фактите и обстоятелствата изложени в ИМ
не отговаряли на истината.Намира исковата молба за недопустима и неоснователна.
След преценка на доказателствата по делото въз.
състав от фактическа страна приема следното:
С нотариален акт за покупко
– продажба №90, том 1, дело №122/1956г. на Оряховски народен съдия, И. Й. И. от
с.***, обл.Враца е продал на Р. Р. П. от с.***, обл.Враца следния недвижим имот – дворно място от 3280 кв.м. от цялото такова от 12 дка, находящо се в с.***, обл.Враца
при съседи цялото – П. Н. Й., Т. А. Й., ДЗС, а сега улица и Д. Д., урегулирано в кв.338, парцел XI и XII по
регулационния план на с.*** от 1949 г и при нови съседи – от три страни
улици, П. Н. Й. и В. Р. П..
С протокол №15/17.07.1962г. ИК на ОНС – гр.Враца
било взето решение на основание т.2 от Постановление №216 на МС да бъдат изключени от регулационните планове на
населените места квартали и части от квартали в с.***, измежду които и целия кв.338.
С Решение №7 на ПК – Оряхово за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.*** от 07.04.1999г., на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в
сила план за земеразделяне и протокол №3.С от 12.05.1998г. за определяне
категориите на земеделските земи по преписка №5981/12.07.1992г., е възстановено
правото на собственост на кметство с.***,
обл.Враца върху земеделски имоти в землището на с.***,
обл.Враца, включително
и върху процесния с №000411, сега поземлен имот с
идентификатор 70723.144.411 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК.
С Решение №2 на ПК – Оряхово за възстановяване на
имоти предоставени като обезщетение със земи от държавния / общинския /
поземлен фонд в землището на с.*** от 05.03.2001г., след като била разгледана
преписка по заявление №12123/26.09.1995г. за обезщетяване със земя, във връзка
с чл.27а и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне било
взето решение да бъде възстановено като
обезщетение на А. Л. Т. правото на собственост върху земи, измежду които и процесната нива, представляваща имот №0004111.
С нотариален акт за покупко
– продажба на неурегулиран поземлен имот №34, том 5, рег.№1802, дело
№862/2006г. на Ц.К. – съдия по вписванията при РС – Оряхово, А. Л. Т. чрез пълномощника си З. А. Л.,
продала на ответницата – Б.Е.В. процесния имот, а именно неурегулиран поземлен имот /
земеделска земя /, а именно – нива от
5.500 дка, трета категория в местността „ Германова падина „,
представляваща имот №000411 по КВС и регистъра на землището на с.***, обл.Враца, ЕКАТТЕ 70723, при граници и съседи – имот
№000408 – пасище, мера на кметство; имот №000467 – населено място на кметство
с.***.
Видно от представената по делото скица на поземлен
имот №15-496700/05.06.2019г. на СГКК – гр.Враца, поземлен имот с идентификатор
70723.144.411 в с.***, обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК
е с площ от 5501кв.м., намира се в местността „ Германова падина „, с трайно
предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива и
категория на земята при неполивни условия – трета.Номерът по предходния план на
имота е 000411.Същият е собственост на ответницата и е със съседи –
70723.888.9901 и 70723.144.408.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх.№АО-Н-106/22.04.2019г. на кметство с.***, обл.Враца,
Р. Р. П. и Р. Р. П. са имена на едно и също лице.От същото удостоверение се
установява, че Р. Р. П. е починал на 17.02.2016г. и е оставил за свои законни
наследници дъщеря си А. Р. П. и сина си – ищецът Д.Р.Р..
По делото е
назначена и изслушана специализирана техн. експертиза,
която е проследила излизането на двата
имота ХІІ и част от ХІ в кв.338 от регулация през 1962 г, както и влизането им
отново с рег. план за с. *** от 1984- УПИ ХІ в кв.338 е вече УПИ І-648, а УПИ
ХІІ оставя изцяло извън регулация. Вещото лице след проверка и представени
писмени доказателства от ОСЗГ установява
,как лицето А. Т. чрез замяна с решение на ОбСъвет и
решение по чл. 27 а от ППЗСПЗЗ ,е получила като обезщетение земи, от които и 5,500 дка зем.
земя,който е имот с кад. № 000411 които продава на
ответницата с нот.
акт през 2006 г. вещото лице установява
и факта ,че УПИ ХІІ и част от ХІ по стария план на с.*** от 1949 г след 1984 г
вече попадат в границите на зем. имоти с кад.№000411 и
000408.
Вещото лице след оглед на място е установило
,че старите УПИ Х- и ХІІ са
оградени с ограда от телена мрежа и са един имот т.е. ползват се като едно
дворно място.От друга страна при съпоставка
на рег. планове за с.*** от 1949
г и 1984 г и приложена скица от инж.Л. А.,
се установява ,че УПИ ХІ и ХІІ в кв.338
по рег. план от 1949 г попадат сега в
западната част на имот 411,който е собственост на Б.В. и в част от имот
408,който е с площ от 4965 щв.м., който пък е общ.
публична собственост- пасище.
При
съпоставка на УПИ ХІ и ХІІ кв.338 и рег.план от 1984 г за с.***, се вижда че
УПИ ХІ съвпада почти с границите на УПИ І-648, а УПИ ХІІ е изцяло извън
регулация.
Според в.л.
в рекапитулация имота от н.а. от 1956 г частично / 1705 кв.м./ попадат в
регулацията на с.***,а 2311 кв.м. извън регулация.Или измерено по кадастралната
карта сета 1605 кв.м са в регулация, а 2411 кв.м. са извън регулация. Разликата
от 100 кв.м. била в измерванията на имотите през 1984 г и сега. посочва се в
заключение, че изведената част извън регулация от 2161 кв.м. от имота на
наследодателя Р. ,сега попада в имот №
000411, който е собственост на ответницата, а 250 кв.м. в имот №000408, който е общинска публична собственост.
Разпитани са свидетели, които установяват ,че единствено ищецът ползва и
владее обединените УПИ ХІ и ХІІ в кв.338 по плана от 1949 г като един имот, с
постройки и жилищна сграда като на място има трайни знаци огради от телена
мрежа.Освен това същите свидетели доказват ,че
имота на ищеца никога не е не е одържавяван и не е включван в ТКЗС или
други подобни организации, а винаги е
бил в тяхна собственост, владение и ползване.Имотът има трайно изградени
граници, като те никога не са нарушавани в продължение на 60-70 години и всички
в квартала знаят, че това е негова собственост и се обработва, владее и
стопанисва от него.
С оглед гореизложеното се налагат следните
правни изводи:
1.Първоначално петитума
в ИМ е да се признае за установено по
отношение на ответницата ,че Д. Р.Р. е собственик
по силата на наследство и давностно владение на посочения имот по нот.
акт от 1956 г, но в последствие искането
уточнено да се признае по отношение на него и всички наследници на б.ж. Р. Р.
П.,че процесния
имот е тяхна собственост. В съдебно
заседание с уточняващо изявление
на адв.К., като проц.
представител на ищеца се твърди ,че исковата претенция е само за 1937 кв.м. от имота на ответницата
извън регулация, попадащи в имот №000411
по кадастралния план сега, в последствие след уточненията на в.л. и
съпоставяне на регулационните планове от 1949 и 1984 г иска е
за 2161 кв.м.
2.От представения нот.
акт от 1956 г се установява ,че общия
наследодател на ищеца б.ж. Р. Р. П. е
закупил от трето лице 3280 кв.м.,
които били част от нива от 12 дка, а към 1956 г дворно място в кв. 338 по
плана на с.***. От приетата и неоспорена
експертиза по делото от в.л. Л. А. се установява ,че това дворно място от 3280
кв.м. било урегулирано в парцел ХІ и ХІІ
в кв. 338 по плана на с .с. и включено в регулацията
на с.*** още с плана от 1949 г. По-късно в.л. проследява излизането на двата имота ХІІ и част от ХІ
в кв.338 от регулация през 1962 г, както
и влизането им частично отново с рег.
план за с. *** от 1984- УПИ ХІ в кв.338 е вече УПИ І-648, а УПИ ХІІ оставя
изцяло извън регулация.
От друга страна при съпоставка на рег. планове за с.*** от 1949 г и 1984 г и приложена скица от инж.Л. А., се установява
,че УПИ ХІ и ХІІ в кв.338 по рег. план
от 1949 г попадат сега в западната част
на имот 411,който е собственост на ответницата Б.В. и в част от имот 408,който е с площ от
4965 кв.м., който пък е общ. публична собственост- пасище. Според в.л. в рекапитулация имота от н.а. от 1956 г
частично / 1705 кв.м./ попадат в регулацията на с.***,а 2311 кв.м. извън
регулация.Или измерено по кадастралната карта сега 1605 кв.м са в регулация, а
2411 кв.м. са извън регулация. Разликата от 100 кв.м. била в измерванията на
имотите през 1984 г .Според инж. А. в заключение, изведената
част извън регулация от 2161 кв.м. от
имота на наследодателя Р. ,сега
попада в имот № 000411, който е собственост на ответницата, а 250 кв.м. в
имот №000408, който е общинска публична собственост.Иска е предявен само
относно ответницата Б.В. собственик на
имот 411.
3.От събраните гласни доказателства се установява ,че на място описаните в нотариалния акт от
1956г. УПИ XI и УПИ XII представляват един имот, ограден от всички страни с
ограда от телена мрежа на местата, където нямало сгради на граничната линия,
като двата имота са без фиксирана чрез ограда или друг траен знак линия между
тях, а се ползват като едно дворно място.И в двата имота има построени сгради.
По делото
не са налице данни имотът да е попадал във физическите блокове на ТКЗС, ДЗС и
други стопански организации.Също така при огледа на място от вещото лице е
установено, че имотът е ограден и няма как да е обработван в земеделски
блок.Установено е още, че процесния имот се ползва от
семейството на ищеца, като вещото лице е достигнало до този извод, тъй като в
него има застрояване със сгради, изградени от семейството и обработваема част.
Следва да се отбележи и факта, че от представените
писмени декларации и писмо от Община
Оряхово ищецът Д.Р.Р. е заплащал данъци на наследствените сгради
и земя в процесния имот.
4.Във въззивната жалба
ответницата твърди ,че не било доказано
ищецът да е упражнявал факт. власт върху процесните
кв.м. от имот 411 след придобиването му
от Б.В.. От показанията обаче на св. Ф.А.,без
родство се установява,че ответницата има фирма за обработка на зем. земя и досега
имота не е включван в споразуменията
между арендаторите за разпределение на масиви, тъй като част от
него не е бил почистен , а и навътре
имало ограда, железен кош и купчина камъни. Затова за този имот 411 ответницата
не
получавала субсидия поради необработването му.навътре в имота имало и
зеленчукови насаждения на Д.Р., който познавал само визуално , но не и лично.
При гореизложеното съд. състав намира ,че иска е основателен и доказан за 2161 кв.м.,
които са част от имот УПИ ХІ и ХІІ в кв.338 по рег. план от 1949 г ,
собственост на наследодателя Р. Р. ***, поч. 2016 г, които попадат сега в западната част на зем. имот№ 000411,собственост на ответницата Б.В. ***. Собствеността
на б.ж. П. в реални граници не е
загубвана и поради това не се е налагало да бъде възстановявана по реда на
ЗСПЗЗ, съответно не е имало основание земята да бъде включена в остатъчния фонд по
чл.19 от ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи и
невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ. Освен това
имота не е включван в ТКЗС, поради което не е станал част от
кооперативно земеползване, не е бил одържавяван, нито
отнеман на друго основание, запазил е статут на частна собственост и е владян в
реални граници до момента .
При изложеното следва да се приеме ,че ответницата не е могла да придобие от 2006
г по давност процесните 2161
кв.м. от зем. имот №000411 на наследодателя П.,
респективно на неговите наследници, тъй като и до момента та не го обработва и
не получава субсидии за него, докато ищецът Д. П. винаги е ползвал наследствения имот от своя баща и до момента.Въпреки ,че в.л. не е измерило
на място в зем.
имот№000411 колко кв.м. е заградено , то
това е ограда която по данни на вещото лице била доста корозирала и не е от 1-2
години , както твърди св.Ф.А..Освен това възражение за придобиване процесните кв. м. не е направено от ответницата с
отговора на ИМ пред ОРСъд.
При
гореизложеното решението на ОРСъд следва да бъде потвърдено с всички законни последици
, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 600 лв разноски пред въззивната инстанция- адв.
хонорар.
Тъй като претенцията на Д.Р. е за признаване за
установено, че само 2161 кв.м. от имот № 70723.144.411 с площ от 5
500 в м. Германова падина с. ***, Община Оряхово , е на наследниците на б.ж. Р.
П. , то при данъчна оценка за целия имот
929,78 лв
цената на исковата претенция е 365 лв и решението
на ВОС е окончателно.
Водим от горното съд. състав при Врачанският
Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №22/06.04.2020 г по
гр.д.№ 335/19 г по описа на РС Оряхово.
ОСЪЖДА Б.Е.В. ЕГН ********** *** да заплати
на Д.Р.Р. ***
сумата от 600/шестстотин/ лева,
представляващи разноски /адв. хонорар/пред въззивната
инстанция.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/