П Р
О Т О К О Л
№ 260008
Година |
12.01.2021 г. |
|
Град |
Асеновград |
Асеновградският
районен |
съд |
|
Трети
наказателен |
състав |
На |
Дванадесети
януари |
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния
състав:
Председател: |
Иван Шейтанов |
Съдебни
заседатели: |
В.И. |
|
М.К. |
Секретар: |
Мария Ацалова |
Прокурор: |
Ангел Ангелов |
Сложи за разглеждане
докладваното от |
Съдията |
НОХ |
дело |
номер |
896 |
по описа за |
2020 |
година. |
На именното повикване в |
10,50 |
часа се явиха: |
Подсъдимият
Д.М.Д. се явява лично, нередовно призован.
Явяват
се и адв. В.С. и адв. Е.К., защитници на подсъдимия, с пълномощни приложени към
ДП.
За
Районна Прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, се явява прокурор Ангел
Ангелов, редовно уведомена.
Пострадалата
М.М.А. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. Елена Грудлева,
преупълномощена от адв. Г.З.Д. от ДП.
Пострадалият
В.И.В. не се явява, редовно призован. За
него се явява упълномощеният му повереник адв. Евелина Петкова, също редовно
призована, с пълномощно по ДП.
Съдебните
заседатели В.Г.И. и М.И.К. се явяват лично, редовно призовани.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не съм получил призовка по
делото, но съм уведомен от моите защитници за днешното съдебно заседание. Не
възразявам по отношение на сроковете.
Съдът
констатира, че на прокурора, защитниците на подсъдимия, пострадалите и техните
повереници своевременно са връчени разпореждания по делото, с които те са
уведомени за въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, които подлежат на обсъждане в
разпоредително заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. ГРУДЛЕВА: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ.
ПЕТКОВА: Да се даде ход на делото на разпоредителното заседание.
АДВ. К.:
Да се даде ход на делото на разпоредителното заседание. Нямам никакви
възражения по сроковете.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Нямам никакви възражения по сроковете.
Съдът намира,
че няма пречка за даване ход на делото за разпоредително заседание. Предвид
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕ СЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ
Д.М.Д.
- роден на *** г. в гр. Мадан, българин, българско гражданство, със средно
образование, женен, работещ като земеделски производител, неосъждан, с адрес по
лична карта с. Поповица, ул. „49-а” № 10, ЕГН **********.
Получил
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда.
Пристъпи се към изслушване
становищата на явилите се лица по въпросите, подлежащи на обсъждане в
разпоредителното заседание, а именно:
1. подсъдно
ли е делото на съда;
2. има
ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. допуснато
ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия или на неговите наследници;
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на съда. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на
неговите наследници.
АДВ.
ГРУДЛЕВА: Уважаеми г-н Председател,
считам, че делото е подсъдно на съда. Категорично няма данни за
прекратяване или спиране на наказателното производство. Не считам, че е
допуснато на досъдебното производство не съществено нарушение.
АДВ.
ПЕТКОВА: Считам, че делото е подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Считам, че на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите.
АДВ. С.: Уважаеми г-н Председател, делото е
подсъдно на съда. Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство към момента. По отношение на т. 3 допуснато ли е на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което е
накърнило правото на защита, гарантирано от Конституцията на Република
България. Престъплението, за което е стигнал до съд, е меко казано некоректно.
В квалификацията му са включени взаимоизключващи се норми и двете алинеи на чл.
20 от ЗДвП, описват различни форми на
нарушение, чието едновременно изпълнение на различни норми е невъзможно. В този
смисъл са Решение № 300/20.06.2013 г. на ВКС, по НД № 947/2012 г. на Второ наказателно отделение,
Решение № 222/26.05.2014 г. по НД № 539/2014 г. на ВКС, следват решения с подобно съдържание на същия
състав, на които няма да се спирам. От една страна фактологическото изговаряне,
свързано с режима на скоростта и наведеното съображение с неконтролирането на
МПС, е незаконосъобразно, а от друга, не се посочва никакво различно поведение,
изводимо от нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДП, което да е установено в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. На следващо място, обвинение има и за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, т.е. за неспазване на дистанция,
която забранява движението на МПС извън населено място със скорост над 90 км/ч.
нормата на чл. 21 е специална и дерогира приложението на правилата на общата на
чл. 20 от ЗДвП. Можеше да не обърнем внимание на вмененото нарушение на чл. 5,
т. 1 от ЗДвП от прокурора, което е общо предписание за участниците в движение
по пътищата не въвежда конкретно задължение, които ги има в ЗДвП, чието
неспазване да има пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Посочената смесица и без обяснения за наличието на връзка между тях създава
сериозни затруднения за нашия клиент да разбере в какво го обвиняват. Ето защо,
считаме, че на ДП е допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на
защита. Но, ако не уважите тези наши доводи, правим изявление, че молим делото
да бъде разгледано по реда на Глава 27, съкратено съдебно следствие, по чл. 371, т. 1 от НПК, със съответните,
колежката ще Ви посочи, кои свидетели следва да бъдат изслушани и кои от
доказателствения материал да бъде проверен.
АДВ. К.:
Присъединявам се към казаното от колежката. Съдебната практика е безспорна. В
конкретния случай не може да говорим дори за прилагане на закона за същото
еднакво наказуемо престъпление, защото смесицата на тези нарушения, които са
вменени при бланкета на чл. 343 от НК, ние не знаем в какво да се защитаваме, а
и да не навлизам по същество на делото както и първоначалната, така и втората
експертиза и те не сочат кои нарушения са извършили, затова считам, че е налице
отстранимо съществено процесуално нарушение и съдебното производство следва да
бъде прекратено и делото да бъде върнато за отстраняване на тези съществени
процесуални нарушения.
ПОДС. Д.:
Подкрепям това, което казват моите защитници.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, уважаеми
съдебни заседатели, действително обвинението срещу Д.Д. включва посочените от
защитата разпоредби на ЗДвП, но считам, че посочени по този начин по никакъв начин
не нарушават правото на защита на Д. и той много добре разбира в какво точно е
обвинен, още повече че това не е основание за връщане на делото на
прокуратурата, поради което считам, че не следва да бъде уважавано това искане
на защитата.
АДВ.
ГРУДЛЕВА: Категорично не считам, че изложеното от колегите е довело до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия или на някой друг от процеса, така че е
считам, че е излишно връщането.
АДВ.
ПЕТКОВА: Споделям становището на прокуратурата.
Съдът, след проведено тайно съвещание и като
взе предвид становищата на страните по въпросите, които бяха обсъдени в
днешното съдебно заседание, намира, че на този етап не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По
отношение на т. 1 на чл. 248, ал. 1 от НПК, относно това дали делото е подсъдно
на съда, в решението си съдът е затруднен, тъй като след преценка на събраните
по делото доказателства, то съдът намира, че при изготвяне на обвинителния акт
прокурорът е допуснал нарушение по чл. 246, ал. 2 от НПК, едно от които е във
връзка с определяне и на подсъдността. Едно
от основните задължения на представителя на държавното обвинение е при
изготвяне на обвинителния акт, то същият в обстоятелствената част на същия да
изложи всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му, като при това посочи
времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за което в случая
той е бил предаден на съд, като съответно тези факти, които той излага, да
съответстват на правната квалификация, посочена в обвинителния акт. По
отношение на това първо задължение на прокурора, то съдът намира, че по
настоящото дело това не е изпълнено в пълнота, като той не е необходимите факти.
На
първо място от обстоятелствената част на обвинителния акт, не става ясно точното
място, където се е движила и намирала
двуколката в която се твърди, че е бил пострадалия В.И. Вълчев. Само
посочването на път ІІ-86, км. 121 в случая и това, че той е бил в отсечката с. Милево
- с. Мирово не е достатъчно според съда, тъй като с. Милево е в обл. Пловдивска
и респективно в района обслужван от PC - Асеновград, а село Мирово се намира в обл.
Стара Загора, респективно в района обслужван в района на PC - Чирпан.
В
случая прокурорът е пропуснал да посочи и посоката на движение на двуколката на
пострадалия В.И. Вълчев. Това е от съществено значение, тъй като в следващия
абзац от обвинителния акт, представителя на държавното посочва, че в същото време и в същата посока се е движил
товарния автомобил управляван от обв. Д.М.Д.. От така изложеното по никакъв
начин не става ясно какво е била посоката на управлявания от подс. Д. автомобил, тъй като както вече беше
отбелязано е пропуснато да се конкретизира посоката на двуколката. За подс. Д. от така описаното в обвинителния акт, освен
че не става ясно коя е била неговата посока, то не е посочено и мястото, където
се е движил той.
Без да необходимата
конкретика чрез излагане на съответни факти в обвинителния акт, то при негови
прочит не може да се придобие пълна
яснота, както относно мястото на движение на пострадалата М.А., а така и относно
нейната посока. За тази пострадала, в следващия абзац от обстоятелствената му
част, представителя на държавното обвинение е счел за нужно да посочи само, че по
същото време тя се движела в насрещната пътна лента (с. Мирово - с. Милево) с
лек автомобил „Рено 19”.
Тези
обстоятелства са съществени, тъй като видно от диспозитива на обвинителния акт, то обв. Д. е бил предаден на
съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК, като едва
там вече е посочено, че това е станало на 17.09.2017 г. на път ІІ -86, км. 121 в
землището на с.Милево - с.Мирово, общ. Садово, обл.Пловдив.
На
второ място, от посоченото в обвинителния акт въобще не става ясно какво е било
разположението на превозните средства преди удара и как според прокурора е
настъпил ударът между автомобила управляван от обв.Д. и двуколката на
пострадалия В.И. Вълчев, в какво положение
са се намирали ППС-та, как е нестъпил самия удар и какво се е случило в следствие на това, а
именно къде се е установила двуколката и самият пострадал. Само изразеното твърдение,
че е настъпил такъв удар и цитирането по-нататък в обвинителния акт на заключенията
по назначените по делото експертизи няма как да запълни тази празнота от факти,
които представителя на държавното обвинение е длъжен да посочи.
На
трето място, от посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт въобще
не става ясно и това какво е било разположението на автомобилите, съответно
този управляван от подс. Д. и на пострадалата М.М.А. непосредствено преди удара,
как според прокурора е настъпил твърденият от него удар между тези два
автомобила и къде са се установили автомобилите след удара. Неговото твърдение,
че е настъпил такъв удар и съответно цитирането по-нататък в обвинителния акт
на заключенията по назначените експертизи, отново няма как да запълни тази
празнота от факти, които представителят на държавното обвинение отново е длъжен
да посочи и този случай.
Действително в текста на чл. 249, ал. 4, т. 1
от НПК е посочено кои процесуални нарушения на процесуалните правила се явяват
съществени и съответно кои са основание за връщане на делото на прокурора. В
случая е безспорно цитираните от съда нарушения представляват такива, като те
при всички положения не дават възможност на подс. Д. за какво точно престъпление
е привлечен в това му качество.
По
отношение на направените възражения от страна на двамата защитници на
подсъдимия, съдът намира, че това са въпроси по същество, които сами по себе си
не налагат връщане на делото на прокурора, като това искане не следва да се
уважава.
Предвид посоченото по-горе то съдът е на
становище, че настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено като
делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на цитираните и допуснати
от него процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.
С оглед
на което и на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение направеното искане от двамата
защитници на подсъдимия Д.М.Д. за прекратяване на съдебно
производство, на посочените от тях основания.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД
№ 896/2020 г. по описа на РС – Асеновград, ІІІ н. с.
ВРЪЩА делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението
подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ от НПК в седемдневен срок от днес пред ОС – гр.
Пловдив.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което се закри в 11,20 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: