Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 03.07.2020г. гр.С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 02.06.2020г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
Членове: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Даниела Калчева, като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно търговско дело
номер 1066 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Д.И.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** против Решение №8/03.01.2020г.
по гр.дело №1960/2019г. по описа на С. районен съд, в частта му, с която се отхвърля предявеният от Д.И.Г. иск за осъждане на „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К., да
му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са в резултат на
ПТП настъпило на 16.08.2017г. в гр.С.З., причинено от К. И. И., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
16.08.2017г., до окончателното й изплащане, за разликата над уважения размер от
3000 лв до пълния предявен размер на иска от 24500
лв.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решение в обжалваната част, като са
изложени подробни съображения в тази връзка. Въззивникът е
изтъкнал, че не са съобразени установените по делото факти и събраните гласни
доказателства относно претърпените от него болки и страдания вследствие
увреждането, продължителността на периода на възстановяване, неудобствата,
болките и страданията, които е изпитвал и които не са отшумели дълго време след
случилото се, вкл. и към момента на завеждане на делото. Също така, в жалбата
се поддържа, че не са съобразени нивата на застрахователните лимити към датата
на застрахователното събитие, относимата практика на
ВКС в подобни случаи, ежегодното поскъпване на живота, инфлационните процеси и
увеличаване пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Посочва
се, че макар претендираното обезщетение от 24500 лв да не може да компенсира напълно ищеца за претърпените
болки и страдания, ще му даде поне частична компенсация за същите в
съответствие с принципа за справедливостта, на който присъденото от районния
съд обезщетение от 3000 лв категорично не
съответства. Направено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да
отхвърли предявения иск.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който ищецът заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение.
От въззиваемата
страна се поддържа, че присъденото от първата инстанция съответства на принципа
на справедливостта в конкретния случай, с оглед установените по вид и характер
болки и страдания, претърпени от ищеца, както и тяхната продължителност.
Изтъква се, че поведението на пострадалия в периода на възстановяване след
застрахователното събитие е допринесло удължаване на оздравителния процес, като
се сочи липсата на каквито и да е доказателства пострадалият да е изпълнил
медицинските предписания относно оздравителния му процес, в т. число, че не
били проведени контролни прегледи, не били закупени съответни медикаменти и не
били положени необходимите грижи за по-бързото му възстановяване. Наведено е и
възражение, че според заключението на СМЕ, допусната пред първата инстанция, в
случая не е налице сублуксация (непълно изкълчване)
на става на петната кост на ищеца, а навяхване на същата, за което сочел и
бързият и сравнително лек възстановителен период на пострадалия. Изтъква се, че
въпреки причиненото му увреждане, ищецът е можел сам да се обслужва, храни,
както и сам да се придвижва с помощта на патерица след първоначалния период на имобилизация, като състоянието му не е налагало чужда
помощ.
Евентуално, ако
въззивният съд приеме иска за частично основателен над уважения от първата
инстанция размер, въззиваемото дружество моли, при определяне размера на
претендираното обезщетение, да се вземе предвид степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
С.т окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност
с доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно, както и допустимо в
обжалваната му част.
С оглед релевираните във
въззивната жалба и отговора възражения, основният спорен въпрос е относно
справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
По делото е безспорно установено, че с влязло в сила
решение по АНД 1448/2018г. по описа на РС-С.З., причинителят на
вредата на ищеца К. И. И. е признат за виновен в това, че на 16.08.2017г., в
град С.З., на улица „З.Т.“, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка “Тойота Селика 1,8 И”, рег.№ СТ 4345
ВС, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.2, изречение "последно" от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“ - пешеходец на платното за
движение; чл.116 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците...”, като не сторил това и по
непредпазливост причинил средна тeлecнa повреда на Д.И.Г.,
изразяваща се в сублуксация /непълно изкълчване/ на
ставата на лявата петна кост към подбедрицата, което
довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, чийто
възстановителен период е по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1,
буква „б”, предложение „второ”, във връзка с чл.342, ал.1, предложение „трето”
от НК, като на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 1000,00лв.
Предвид изложеното и на основание чл.300 ГПК, по
въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, настоящият съд, разглеждащ гражданските последици от
същото, е обвързан от решението по чл.78а НК на наказателния съд, което е
приравнено по последици на присъда. Следователно, не би могъл да се обсъжда
отново и преразглежда от настоящата инстанция въпросът относно вида на
телесната повреда, причинена на ищеца, в т. число да се вземат предвид
заключението на извършената пред първата инстанция СМЕ, вещото лице по която е
дало друго мнение по този въпрос. Поради това и доводите на въззиваемото
дружество, че телесната повреда на ищеца е различна, съответно по-лека, а
именно – навяхване, а не
сублуксация (непълно изкълчване) на става на петната кост, не могат
да бъдат споделени.
По делото няма спор и че към датата на увреждането -
16.08.2017г., причинителят на ПТП-то
К. И. И. е имал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което
обстоятелство изрично се признава от ответника и се установява от приетото като
писмено доказателство копие на Застрахователна полица №BG/30/117002192997. Няма
съмнение и че застрахователят отговаря за причинените на трети лица от
застрахования вреди, на основание чл.432 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД.
Предвид направеното с отговора възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, както и за неположени от последния
достатъчни грижи за спазване на медицинските предписания за възстановяване и
неприемане на медикаменти за облекчаване на болките, въззивният
съд е длъжен да обсъди тези въпроси, които са пряко относими
при преценката относно определяне на справедливия размер на дължимото се на
ищеца обезщетение.
По делото няма спор, а и са признава от самия ищец, че
съприкосновението с автомобила на делинквента е
настъпило в зоната на пътното платно на ул. „З.Т.“, в град С.З.. Установява се от свидетелските показания на причинителят на
ПТП-то К. И. И., че в момента на удара, пострадалият е бил с гръб, с единия
крак - на тротоара, а с другия - на платното. В този момент, той и други лица
(около 10 човека) играели хоро, като групата била разположена на пътното платно
и на тротоара.
Според заключението на допуснатата пред първата инстанция
съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), ищецът е
бил неподвижен към момента на удара, като с десния си крак е бил стъпил на
тротоара, а с левия крак – на пътното платно. Той е бил с гръб към приближаващия
се автомобил. Водачът на автомобила е имал възможност да види пострадалия от
около 100-150 метра. Няма данни за лица или други автомобил, които да препятстват
видимостта между водача и пострадалия. Опасната зона за спиране на автомобила
при установената скорост от 6 км/ч е 1,87 метра. Отстоянието на автомобила при
възприемане на пешеходеца било 2,04 метра. Експертизата е категорична, че пострадалият
е имал възможност да предотврати инцидента като качи и другия си крак на
тротоара, както и като застане с лице към пътното платно.
Въззивният съд преценява заключението на САТЕ като компетентно и
обосновано и въз основа на същото, както и предвид свидетелските показания на
прекия причинител И., приема, че пострадалият е съпричинил настъпването на
вредоносния резултат, тъй като сам е допуснал, без да погледне дали приближава
автомобил, да стъпи на пътното платно и то с гръб, което демонстрира
небрежността му и неглижирането на вероятната
опасност от сблъсък с преминаващо по улицата превозно средство при внезапното
му навлизане на пътното платно. По делото нито има данни, нито твърдения
пострадалият да е бил на пешеходна пътека, а от показанията на прекия
причинител, както и от данните по наказателното производство може да се направи
извод, че пострадалият и останалите лица, играли хоро на пътното платно, са
били в нетрезво състояние и дори са направили опит за саморазправа с шофьора
след инцидента. Въззивният съд намира, че пътното платно дори на ненатоварена
улица в областен град не е място, на което да се изпълняват танцови
мероприятия, освен ако за това не е получено предварително разрешение от
общинската администрация и след като пътният участък е обезопасен и
сигнализиран за провеждано мероприятие, какъвто категорично не е бил процесния
случай. Все пак, съдът приема, че вината за настъпилото ПТП е основно и главно
на шофьора, който е следвало, виждайки групата хора върху и в близост до
пътното платно, както и че пострадалият е бил с гръб и не е виждал
приближаващия автомобил, да намали и дори да спре, за да избегне евентуален
сблъсък. Затова съдът приема, че от страна на пострадалия е налице
съпричиняване, чието процентно изражение е 30%.
По отношение на претърпените от ищеца болки и страдания
по време на възстановителния процес след ПТП, съдът кредитира заключението на
извършената пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), в
частта й, относно периодът на възстановяване на ищеца, който бил в рамките на
45-60 дни, както и че назначеното лечение с имобилизация за 21 дни, е било адекватно. Съдът не кредитира обаче заключението в частта, относно
извода, че от причиненото на ищеца травматично увреждане не са останали трайни
последици, както и че ищецът е напълно възстановен. Тези изводи на вещото лице
на са в резултат на личен преглед на ищеца, а както и в самото заключение е
записано, нямало е данни за извършени вторични или контролни прегледи на ищеца,
въпреки че е имало такива указания в съставените медицински документи.
Следователно, вещото лице не би могло да бъде категорично, че ищецът е напълно
излекуван и изводите в заключението в този смисъл са по-скоро предположение.
В тази връзка, съдът кредитира показанията на св. Дуда Байрамова Кирилова – баба на ищеца, според която
възстановяването му било много болезнено - Бил с гипс около месец и половина –
два, движел се с бастун и патерици. След като гипсът му бил махнат, ищецът
ползвал еластична шина, с която ходел около 9-10 месеца. Ищецът бил много
стресиран след инцидента, имал кошмари. Не искал да говори за катастрофата,
мислел, че ще остане сакат. Понастоящем пак куцал от време на време. През
зимата не можел да стъпва. Съдът взе предвид евентуалната заинтересованост на
свидетелката, но намира, че показанията й са достоверни и обективни. Същите
сочат, че ищецът, макар от медицинска гледна точка да е оздравял, още търпи
негативни последици от претърпяното увреждане, изразяващи се в периодично
появяващи се болки в засегнатата при инцидента област. Съдът съобрази в тази
връзка, че причиненото му увреждане е с характер на средна телесна повреда,
довела до трайно затрудняване на движението на засегнатия крайник, в област,
която при движение е с постоянно натоварване и е съвсем обяснимо и логически
обосновано ищецът да продължава да изпитва болки в тази област, още повече, че
е общоизвестно, че при подобен род травматични увреждания се появяват болки при
промяна на климатичните условия (при застудяване), което в случая се
потвърждава от показанията на св.Кирилова.
Недоказано се явява възражението на въззиваемото
дружество за неположени от пострадалия достатъчни грижи за спазване на
медицинските предписания за възстановяване и неприемане на медикаменти за
облекчаване на болките. Не може да се презюмира, че
неизвършването на вторични или контролни прегледи на ищеца, въпреки че е имало
такива указания в съставените медицински документи, е довело до усложнения или
удължаване продължителността на лечебния процес, а колкото до това дали ищецът
е приемал болкоуспокояващи медикаменти, по делото липсват данни такива да са му
били изписани, респ. той да не е спазил медицинските указания за приемането им.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че с оглед
претърпените от ищеца болки и страдания, не само в периода на възстановяване от
около 60 дни, а и след това, вкл. и към настоящия момент, макар и с по-нисък
интензитет, справедливият размер на следващото се на ищеца обезщетение е от
22000 лв. За да го приеме, съдът, от една страна, съобрази, че с оглед
обществено икономическите условия в страната, тази сума е съответна на
справедливото очакване на обществото за възмездяване на претърпените вреди в
подобни случаи, а от друга, че обезщетение в по-голям размер не би отговаряло
на конкретната обезщетителна нужда на пострадалия и
по-скоро би се превърнало в източник на неоснователното му обогатяване. Така,
след като взе предвид процентът на съпричиняване от страна на пострадалия
(30%), съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 15400 лв, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й
изплащане, до който размер се явява основателен иска му и което в пълна степен
отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поради изложеното,
настоящата инстанция ще му присъди разликата от 12400 лв
над уважения от първоинстанционния съд размер от 3000
лв, до сумата от 15400 лв,
за която искът се явява основателен,
ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане.
Предвид горното, първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, с която предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за размера над присъдената сума от 3000 лв, до
сумата от 15400 лв, до който размер искът е
основателен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още
12400 лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й
изплащане.
За разликата над сумата от 15400 лв,
до пълния предявен размер от 24500 лв, ведно със
законната лихва върху тази разлика от датата на увреждането - 16.08.2017г., до
окончателното й изплащане, искът се явява неоснователен, поради което
първоинстанционното решение ще се потвърди в тази част.
По разноските:
Предвид изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
във връзка с чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адвокат З.П.К. се следва възнаграждение за предоставената
на ищеца безплатна правна помощ и съдействие, съобразно с уважената част от иска. Т.е. 830 лв + 162 лв (3% върху 5400 лв) = 992 лв. Преди първата инстанция са му присъдени 155 лв, поради което с въззивното
решение ответникът ще бъде осъден да му заплати още 837 лв. За
представителството пред настоящата инстанция, ответникът ще бъде осъден да
заплати на пълномощника на ищеца адвокат З.П.К. 992 лв
с оглед уважения размер на иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на
разноските съобразно отхвърлената част от иска, като в случая се претендира
юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. С оглед изхода на делото, на ответника
ще се присъдят 100 лв юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство. По същите съображения,
първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски за вещо лица за разликата над сумата
от 160 лв до присъдения размер от 300 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от бюджета на съда в първоинстанционното
производство разноски в полза на ищеца, като освободен от такива съгласно
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, както и дължимата държавна такса, съразмерно с уважената
част от иска. От бюджета на съда са платени разноски за съдебно-медицинска
експертиза от 365 лв, поради което ответникът следва
да заплати в полза на съда още 230 лв. С оглед уважения размер на иска,
държавната такса, която следва да бъде да се възложи върху ответника е в размер
на 616 лв, както и 308 лв
за държавна такса по въззивното производство. Тъй
като районния съд е осъдил ответника да заплати в полза на бюджета 50 лв разноски за експертиза и 120 лв
за държавна такса, с въззивното решение ответникът ще
бъде осъден да заплати в полза на съда още 180 лв
разноски за съдебно-медицинската експертиза в първоинстанционното производство
и още 496 лв за държавна такса върху уважения размер
на иска, както и 308 лв за държавна
такса по въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №8/03.01.2020г.
по гр.дело №1960/2019г. по описа на С. районен съд, в частта му, с която се
отхвърля предявеният от Д.И.Г.,
с постоянен адрес:***,
ЕГН **********, иск за осъждане на „З.Д.Ж.З.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г.
И., Р.В.М. и Ж.С.К., да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са в резултат на пътно-транспортно произшесствие,
настъпило на 16.08.2017г. в гр.С.З., причинено от К. И. И., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до
окончателното й изплащане, за разликата над уважения размер от 3000 лв, до сумата от 15400 лв, както
и в частта за разноските, с която
Д.И.Г., с
постоянен адрес:***, ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***
разноски за вещо лица за разликата над сумата от 160 лв,
до присъдения размер от 300 лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М.
и Ж.С.К., да заплати на
Д.И.Г., с
постоянен адрес:***, ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
16.08.2017г., в гр.С.З., причинено от К. И. И., в размер на 12400 лева, явяващо
се разликата над присъдения му с първоинстанционното решение размер от 3000 лв, до сумата от 15400 лв, за
която искът се явява основателен,
ведно със
законната лихва върху сумата от 12400 лв, считано от
датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№8/03.01.2020г. по гр.дело №1960/2019г. по описа на С. районен съд, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която се отхвърля предявеният от Д.И.Г., с постоянен адрес:***,
ЕГН **********, иск за осъждане на „З.Д.Ж.З.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г.
И., Р.В.М. и Ж.С.К., да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са в резултат на ПТП настъпило на 16.08.2017г. в гр.С.З., причинено от К.
И. И., за разликата над сумата от 15400 лв, до пълния
предявен размер на иска от 24500 лв, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 16.08.2017г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на С.
окръжен съд, 180 лв разноски за съдебно-медицинската
експертиза в първоинстанционното производство, 496 лв
за държавна такса върху уважения размер на иска и 308 лв
за държавна такса по въззивното производство.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати на пълномощника на ищеца адвокат З.П.К. адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция от 992 лв съразмерно
с уважения размер на иска, както и още 837 лв за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д.И.Г., с постоянен
адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „З.Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С.***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К. юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.
В необжалваната част,
решението е влязло в законна сила.
Присъдените суми могат да
бъдат заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в
1-месечене срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.