№ 123
гр. Плевен, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600401 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на
подсъдимият Я. Д. Г. с ЕГН: ********** срещу Присъда № 2 / 22.01.2025
постановена по Наказателно дело от общ характер № 20234440200142 по
описа за 2023 година на РС Червен бряг. Навеждат се доводи за неправилност
на присъдата по отношение на едно от обвиненията, като се прави искане в
тази част присъдата да бъде отменена и подсъдимият признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
С обжалваната присъда районен съд Червен бряг е признал подсъдимия
Я. Д. Г. с ЕГН: ********** за виновен в това, че:
1. На 17.09.2021 г. около 01:40 часа в гр. червен бряг, обл.
Плевен, по ********** и по б**********, пред дом № 4, управлявал л.а.
„**********“ с рег. № ********** след употреба на наркотични вещества –
амфетамин и метамфетами, установено по надлежния ред с полеви тест
1
DREGER Drug Check 3000 STK 6, REF № 8327961, LOT № 0023, съгласно
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС поради
което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на една
година лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален
строг режим и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 343г. ал. 1 от НК лишил подсъдимия Я. Д. Г. от право
да управлява МПС за срок от една година, считано от датата на фактическото
отнемане на СУМПС.
Районният съд признал подсъдимия за виновен и в това, че на 17.09.2021
г. около 01:40 ч. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, по ********** и по
б**********, пред дом № 4, управлявал л.а. „**********“ с рег. №
********** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС, наложена със Заповед № 20-0938-
000027/06.01.2020 г. на ОДМВР- гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – гр.
Плевен, връчена на 15.02.2020 г. поради което и на основание чл.343в, ал.3 вр.
чл. 54 ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, което
наказание да се изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 1
000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от НК първия съд определил на
подсъдимия едно общо най-тежко наказание, измежду наложените му с
настоящата присъда наказания лишаване от свобода - една година лишаване
от свобода, което наказание да се изтърпи при първоначален строг режим, На
основание чл. 23, ал. 1, т. 2 от НК към така определеното общо най-тежко
наказание присъединил лишаването от право на подсъдимия да управлява
МПС за срок от една година, считано от датата на фактическото отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство. На основание
чл. 23, ал. 1, т. 3 от НК като към така определеното общо най-тежко наказание
присъединил и наказанието глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за неправилно
приложение на материалния закон по отношение признаване на вината на
предаденото на съд лице по обвинението за престъпление по чл.343в, ал.3 от
НК. Иска се изменение на присъдата, като лицето да бъде оправдано по
горното обвинение.
2
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде потвърдена.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по
посочените в нея основания .
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК.
Делото е образувано пред Районен съд Кнежа по внесен обвинителен
акт против подсъдимия за ДВЕ престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и
чл.343в, ал.3 от НК. При извършената въззивна проверка на невлязлата
присъда, настоящият съдебен състав установи, че постановения съдебен акт
страда от пороци свързани с формирането на волята на решаващият съд по
основните въпроси по чл.301 от НПК, като тези нарушения не могат да бъдат
отстранени при въззивната проверка. Видно от мотивите към атакуваната от
защитата присъда, районният съд, след като е изложил едни изключително
пестеливи мотиви по фактическата обстановка, е приел, че лицето, което е
предадено на съд е извършило и двете престъпления, за които с обвинителния
акт са му повдигнати обвинения. При решаване на въпроса относно
наказанията, които следва да се наложат на лицето е допуснато съществено
процесуално нарушение, като районният съд не е изложил никакви мотиви за
начина на формиране на волята си относно вида и размера на наказанията за
всяко едно от престъпленията поотделно, така както изисква задължителната
съдебна техника приложима от решаващия съд, а именно за всяко едно от
престъпленията да бъде определено конкретно наказание, като се изложат и
съображенията на съда отразяващи неговото вътрешно убеждение във връзка
със взетите решения и при отчитане на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Вместо това в мотивите към първоинстанционния акт е
3
възприет подход, при които е призната една обща вина по двете деяния и е
определено едно общо най-тежко наказание от една година „Лишаване от
свобода“. Тази дейност на районния съд води до един абсолютен правен
абсурд, при които се нарушават основните принципи за всяко престъпление
да бъде наложено отделно наказание. Тази част от мотивите на районния съд
по своята същност си противоречат и със съдържанието на присъдата, където
за всяко деяние е определено самостоятелно наказание и едва след това е
приложена разпоредбата на чл.23 от НК. Макар и по-несъществено, но на
практика районният съд въобще не е отговорил на възраженията на защитата
по едното от обвиненията, където е била ангажирана теза за невиновност,
респективно несъставомерност на деянието. В този смисъл мотивите към
съдебния акт не дават ясен отговор на въпросите, визирани в чл.301 от НПК и
правят невъзможно проследяването на волята на съда и проверка на неговото
вътрешно убеждение. По същество, макар и формално да е налице съдебен акт
по смисъла на чл. 34 НПК, то той не съдържа мотиви, които да дадат отговор
на въпросите, поставени от страните, и представляващи предмет на
въззивното производство - има ли извършено престъпление, каква е неговата
правна квалификация и какво наказание се налага на извършителя. Така
изготвеният акт не дава възможност да се проследи вътрешното убеждение на
районния съд при определяне на вида и размера на наказанията за всяко едно
от престъпленията и дали то е формулирано при спазване на принципа на чл.
14 НПК. Съобразно константно възприетата практика на ВКС / Решение №
765/28.12.1990 г.,Решение № 457/03.01.1994г./, в правната доктрина се
възприема становището, че съществено процесуално нарушение не е само
пълната липса на мотиви , но и липсата на такава част от тях, която се отнася
до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. В този смисъл
основните въпроси, на които следва да отговори съда съобразно
императивната разпоредба на чл. 310 ал.І от НПК са тези относно : има ли
извършено деяние, извършено ли е то от лицето, срещу което е повдигнато
обвинение и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и
правната му квалификация, какво наказание се определя за конкретното
престъпление. Както бе посочено по-горе в конкретния случай напълно
липсват мотиви относно волята на съда какви наказания да бъдат наложени на
подсъдимия за всяко едно от престъпленията, както и какви са съображенията
на съда за вземането на това решение. Първоинстанционният съд е нарушил
4
императивната разпоредба на чл.34 от НПК, според която всеки акт на съда
трябва да има мотиви, които да съдържат фактическите и правните
съображения на взетите с него решения. Липсата на мотиви води до
невъзможност да се провери правилността на съдебния акт и затова всякога
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Постановяването на присъда без мотиви е
едновременно с това и съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. В тази връзка, настоящата въззивна
инстанция намира, че следва да отмени изцяло обжалваната присъда и на
основание чл.334, т.1, във връзка с чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и
2 от Наказателно-процесуалния кодекс, да върне делото на Районен съд
Червен бряг за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на
разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.335 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 2 / 22.01.2025 постановена по Наказателно дело
от общ характер № 20234440200142 по описа за 2023 година на РС Червен
бряг.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5