№ 588
гр. Варна, 03.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500421 по описа за 2023 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано след като с решение №
87/29.09.23г. по гр.д. № 4902/22г. на ВКС, ІІ г.о. е било отменено на осн. чл.
303, ал. 1, т. 1 от ГПК решение № 31/16.03.18г., постановено по в.гр.д. №
38/18г. на ВАпС, с което е било потвърдено решение № 1561/25.10.17г. по
гр.д. № 993/15г. на ВОС в осъдителните части, и е постановено връщане на
делото от друг състав на въззивния съд.
С определение № 568/26.10.23г. съдът е спрял производството по в.гр.д.
№ 421/23г. на ВАпС на осн. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК поради настъпилата на
29.07.23г. смърт на ответника М. Х. Б.. Указано е било на ищците Д. и А. М.и,
че в 6-месечен срок от съобщението следва да посочат правоприемниците на
починалия ответник и адресите им за призоваване на осн. чл. 230, ал. 2 от
ГПК.
С молба от 30.10.23г. адв. Бр. Б. в качеството си на процесуален
представител на И. Ж. В., трето лице-помагач на ответниците по делото, е
представил удостоверение за наследници на починалия М. Х. Б..
С молба от 02.11.23г. адв. А. П. като процесуален представител на
ответницата Г. Н. Б., както и на посочените като наследници, наред със своята
майка (първата ответница) на починалия ответник М. Х. Б. – Н.М.в Б. и
Х.М..в Б., е представила удостоверение за наследници на починалия ответник
и е отправила искане за конституиране като правоприемници в процеса на
неучаствалите до момента негови наследници – двамата му сина.
С молба от 03.11.23г. ищците А. и Д. М.и, представлявани от общия си
процесуален представител адв. П. Н., са посочили правоприемниците на
починалия ответник М.в Х. Б., както следва: Г. Н. Б., Н.М.в Б. с адрес за
призоваване в гр. Варна, ул. „Цар Асен“, 72, вх. Б, ет. 4, ап. 16 и Х.М..в Б. с
1
адрес за призоваване в гр. Варна, ул. „Братя Бъкстон“, 5, ет. 3, ап. 10.
Съобразявайки нормата на чл. 230, ал. 2 от ГПК, че при смърт на
ответника ищецът има процесуалната тежест да посочи неговите
правоприемници и адресите им за призоваване (проява на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес), което в случая е направено с
молбата на ищците от 03.11.23г., то са налице хипотезите на чл. 230, ал. 1 от
ГПК - за възобновяване на производството по делото, както и тази на чл. чл.
227 от ГПК - за конституиране като страни (ответници, съответно
въззивници) на правоприемниците на починалото физическо лице.
Настоящият състав на съда съобрази още, че въззивното производство
в отменената по реда на извънредния процесуален способ част от
първоинстанционното решение, е било образувано по въззивна жалба на М.
Х. Б. и Г. Н. Б. против осъдителните части на решение № 1561/25.10.17г. по
гр.д. № 993/15г. на ВОС, с които въззивниците са били осъдени солидарно да
заплатят на ищците Д. и А. М.и суми в размер на по 80 000 лв. като
обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта
на сина им М.А..ов М., починал на 19.10.12г. в гр. Варна, настъпила в
резултат на неправилно и некачествено изпълнение на работа по монтаж на
електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо
към ап. № 116 в гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 72, възложена от ответниците
на третото лице И. Ж. В., на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.10.12г. до окончателното й изплащане, както и са
присъдени разноски за първата инстанция. Изложени са били подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение поради липсата на
доказаност по делото на всяка една от предпоставките от хипотезата на чл. 49
от ЗЗД. Поддържало се е, че дефектирането на който и да е елемент от тези,
стоящи извън бойлера, не могат да ангажират отговорност на възложител на
работа и съответно изпълнител на същото, защото не може да се обоснове
виновно и противоправно поведение на дееца, а е налице последица от
случайно събитие. Към това следвало да се прибави и поведението на
пострадалия, който в нарушение на инструкцията за експлоатация ползва
вещта – бойлер под ел. напрежение. Това поведение на пострадалия се
намирало в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат и
впоследствие той е обусловен от дефектирането на ключ, който се намирал
извън бойлера. Поради липсата на формиране на мотив на ВОС по
евентуалния иск по чл. 50 от ЗЗД не са били изложени подробни
съображения, но се поддържало, че и той е неоснователен. Считали са, че
определените размери на обезщетенията за неимуществените вреди са в
противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Претендирало се
отмяна на решението и присъждане на разноските по делото.
В депозиран отговор на въззивната жалба от М.и се е поддържало, че
същата е неоснователна и се претендирало потвърждаване на решението в
осъдителните му части по изложени подробни правни съображения. Посочено
е било, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, че лицето,
2
извършило електрическия монтаж на бойлера (в случая третото лице-помагач
И. Ж. В.), е следвало да прекара трети (защитен) проводник от корпуса на
бойлера до защитната клема на захранващото табло. Посочено е още, че
предявените претенции от ищците са за обезщетение на вреди, причинени не
от вещта „бойлер“, съществуваща самостоятелно в пространството, а от
вещта „бойлер“, неправилно свързана към електрическата инсталация, като
цялостна система, изградена от отделни подсистеми. И след като
неправилното свързване е било осъществено от И. В. по възлагане на
ответниците, то и настъпилата вследствие на това смърт на сина на ищците и
произтичащите от нея неимуществени вреди, следвало да бъдат обезщетени
от възложителите. Отделно от горното се е поддържало, че са били доказани
и всички предпоставки от хипотезата на предявения в евентуалност иск по чл.
50 от ЗЗД – увреждащо действие от вещ, вещта е собственост на ответниците
и вреда и връзка между вредата и увреждането. За неправилното свързване на
собствената на ответниците вещ, последните са знаели. Поради това
настъпилите вреди за ищците са в резултат на свойствата и недостатъците на
процесната единна система за осигуряване на топла вода за битови нужди,
чийто собственици са ответниците и за чийто недостатъци последните са
знаели. Не била налице липсата на проявена необходима грижа от
пострадалия при използване на вещта, нито пък той е знаел за нейните
недостатъци, за които ответниците пък са знаели. Считало се, че по делото са
били установените неимуществените вреди, претърпени от ищците от
загубата на техния син, поради което се претендирало потвърждаване на
решението в осъдителните му части, ведно с присъждане на разноските по
делото.
В отменителното решение на ВКС е посочено, че при новото
разглеждане на делото следва да се вземе предвид влязлата в сила присъда по
НОХД № 1203/19г. на ВОС, с която третото лице-помагач на ответниците по
настоящото дело - И. Ж. В. , е бил признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение за причиняване на посочената дата на смъртта на Милуш М.
поради изпълнение на действия, които спадат към дейност, източник на
повишена опасност – електротехническа дейност, при свързване на ел.
бойлери, при нарушение на посочени разпоредби - престъпление по чл. 123,
ал. 2 от НК, и съдът го е оправдал по същото НК.
Предвид процесуалната фаза на настоящото производство, съдът не
следва да дава допълнителни указания на страните за предприемане на
съответни процесуални действия, а производството по делото следва да бъде
насрочено в открито с.з. Тъй като влязлата в сила присъда по НОХД №
1203/19г. на ВОС е била приобщена към делото на ВКС, не се налага
повторното й приемане като доказателство по настоящото дело.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.гр.д. № 421/23г. на ВАпС, на
осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.
КОНСТИТУИРА като страни (въззивници в настоящото производство)
правоприемниците на починалия в хода на делото ответник М. Х. Б., а
именно: Н.М.в Б. с адрес за призоваване в гр. Варна, ул. „Цар Асен“, 72, вх. Б,
ет. 4, ап. 16 и Х.М..в Б. с адрес за призоваване в гр. Варна, ул. „Братя
Бъкстон“, 5, ет. 3, ап. 10, наред с преживялата съпруга и тяхна майка Г. Н. Б.,
която има качеството на ответник по исковете (въззивник в настоящото
производство), на осн. чл. 227 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито с.з. на 06.12.23г. от
09:15 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители – въззивниците Г. Б. и новоконституираните страни (също като
въззивници) Н.М.в Б. и Х.М..в Б., всички представлявани от адв. А. П.,
въззиваемите М.и чрез адв. П. Н. и третото лице-помагач – чрез адв. Бр. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4