ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 471
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл.413, ал.1 ГПК.
Предмет на подадената от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, представлявано от изпълнителния директор, чрез
юрисконсулт М.Г., частна жалба, е Разпореждане № 1189/ 18.03.2022г. по
гр.д. № 3633/2021г. по описа на РС - Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е осъдил въззивният жалбоподател да заплати на
пълномощника на длъжника, адв. И.М., при ВТАК, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв. /триста лева/- разноски за адвокатско
възнаграждение, сторени в рамките на заповедното производство
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, частна жалба се отправя
искане за отмяна, като неправилно на горепосоченото разпореждане. Излагат
се и конкретни доводи, за недължимост на присъдените разноски, поради
липса на изрично правно основание за тяхната дължимост.
На основание чл.276, ал.1 ГПК, препис от подадената частна жалба за
връчване на насрещната страна е изпратен, като в законоустановения
едноседмичен срок същата е подала писмен отговор. В подадения отговор на
частната жалба се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност, респ. за правилността на постановения първоинстанционен
акт. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно се е произнесъл по
изрично отправеното от представителя на длъжника по заповедното
производство, искане за присъждане на разноски, както и че е налице правно
основание за тяхната дължимост в конкретната хипотеза, поради
приложимостта на разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК.
По така изложените твърдения, съобразно с преценката на фактите и
обстоятелствата и приложимата нормативна уредба, настоящият съдебен
1
състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е срещу акт, попадащ в приложното поле на чл.
274, ал.1, т.2, вр. чл.279, вр. с чл.413, ал.1 ГПК, а именно акт - разпореждане,
за което е изрично предвидено, че се обжалва от лицата, имащи правен
интерес, с частна жалба, по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Частната жалба е
подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, от
пълномощник на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е
страна по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/,
поради което е процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/
или относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
недопустимост на жалбата. Последната отговаря и на изискванията за
редовност по съдържание и приложения, установени с нормите на чл.260 и
чл. 261 ГПК. Редовен и допустим се явява и подаденият отговор на
въззивната частна жалба.
Съобразно с установените правомощия на настоящата съдебна инстанция,
установени в чл.278 ГПК, съдът намира, че няма необходимост от
разглеждане на процесната частна жалба в открито съдебно заседание, поради
което ще се произнесе в закрито заседание, по същество на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената частна жалба е
основателна и следва да бъде уважена, а постановеният първоинстанционен
акт - отменен като неправилен.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, с
което въззивният частен жалпободател е поискал съдът да издаде заповед за
изпълнение в негова полза за неизпълнено парично задължение, произтичащо
от сключен между БНП “Париба Файненс” ЕАД и длъжника ПЛ. ИВ. П. с
ЕГН **********, договор за потребителски кредит, което вземане било
прехвърлено на заявителя с договор за прехвърляне на вземане от 14.09.2018г.
Първоинстанционният съд е уважил подаденото заявление и е издал заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане, като е указал правната
възможност на длъжника да подаде възражение срещу същата. В
законоустановения срок е постъпило възражение, подадено от името и за
сметка на длъжника по заповедното производство, с означение, че същото се
подава от пълномощник, като е уговорено дължимо възнаграждение във
връзка с правната защита и съдействие, осъществявана по реда на чл.38 от
ЗАдв. С обжалваното разпореждане, предмет на настоящото производство,
първоинстанционният съд е обезсилил издадената заповед по чл.410 ГПК,
като е приел, че не са налице представени доказателства за предявена искова
претенция по чл.422 ГПК. Със същия акт е приел, че в полза на
пълномощника на длъжника по заповедното производство, следва да се
присъдят разноски, като се е позовал на приложимостта на разпоредбата на
чл.78, ал.4 ГПК в заповедното производство.
Тези съображения по същество са неправилни. В частта от процесуалния
закон, регламентираща заповедното производство, не се съдържа изрична
разпоредба, в която да се урежда разпределението на отговорността за
разноските, сторени в неговите рамки. Законодателят е предвидил
2
разпоредбите на чл.78 и чл.79 ГПК, чрез които изрично е уредил въпроса,
касаещ отговорността за разноски в общото исково производство, както и в
изпълнителното производство. Последните разпоредби, предвид тяхната
правна същност, не следва да бъдат прилагани по аналогия при липсата на
изрична правна уредба, каквато липса в настоящата хипотеза е налице.
Поради липса на изрично правно основание, което да регламентира
разпределянето на отговорността за разноски в заповедното производство, то
за настоящата съдебна инстанция присъждането на такива разноски, без да се
е развило исковото производство по чл.422 ГПК, е неправилно.
Предвид горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Разпореждане № 1189/ 18.03.2022г. по гр.д. №
3633/2021г. по описа на РС - Велико Търново, в частта му, с която
първоинстанционният съд е осъдил “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р
Петър Дертлиев” № 25, да заплати на пълномощника на длъжника, адв. И.М.,
при ВТАК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., сумата от 300 лв. /триста
лева/- разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в рамките на
заповедното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3