№ 18968
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110113020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на **** срещу В. М. М., с която са предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 258.60 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № ****/15.07.2019 г., ведно със законната лихва от
30.09.2022 г. до окончателното плащане; 380.19 лв. – възнаградителна лихва за периода от
15.05.2021 г. до 03.06.2022 г.; 76.30 лв. – лихва за забава за периода от 03.06.2022 г. до
29.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 52946/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, както и осъдителни искове
по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № ****/15.07.2019 г., а именно:
229.12 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от
30.09.2022 г. до окончателното плащане; 458.24 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между страните при общи условия
за сумата от 2 200 лв., като преди сключването му били спазени всички законови
изисквания. Излага, че със сумата от 992.91 лв. е рефинансирано друго задължение на
ответницата, а сумата от 1 207.09 лв. е преведена по нейна банкова сметка на 15.07.2019 г.
Сочи, че е уговорено тя да върне заемната сума заедно с уговорените лихви при ГЛП в
размер на 41 % и ГПР в размер на 49.03 %, на 36 месечни погасителни вноски, платими на
1
първо число на месеца, всяка в размер на 105.02 лв., като тя избрала и закупила
допълнителни незадължителни услуги /услугите „Фаст“ и „Флекси“/ срещу възнаграждение
в общ размер на 1 650 лв., размерът на вноската за което възлизал на 45.84 лв., поради което
общо дължимата сума по кредита станал 5 429.76 лв., а общият размер на вноската възлизал
на 150.86 лв. Твърди, че ответницата е ползвала допълнителни услуги – отложила е
плащането на една погасителна вноска и е поискала промяна на падежната дата, като в
резултат на това са подписани Анекс № 1 с коригиран погасителен план, включващ 37
погасителни вноски, и Анекс № 2, определящ нова падежна дата, считано от м. 06.2020 г. –
на петнадесето число на месеца, и включващ нов погасителен план. Излага, че тя е платила
изцяло 20 погасителни вноски и частично 1 вноска, след което е изпаднала в забава, поради
което на 03.06.2022 г. на основание чл. 12.3. от Общите условия към договора е обявена
предсрочната изискуемост на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата В.
М. М., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на
процесния договор с ищеца при твърдените в исковата молба параметри. Релевира
възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, защото: не са посочени по вид и размер
отделните разходи, включени в ГПР; посочен е неверен ГПР; лихвата е прикрита като
допълнителни услуги, които не са включени в ГПР, надхвърлящ в действителност 50 %; не
са посочени месечен лихвен процент и условията за прилагането и за промяната на
лихвения процент. Поради това счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита.
Навежда възражение за нищожност на уговорката за лихвения процент и поради
противоречие с добрите нрави, защото той надвишава 3 пъти размера на законната лихва за
забава. Възразява, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с
чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, защото допълнителните услуги представляват действия по
усвояването и управлението на кредита, а възнаграждението за тях е посочено общо за двата
вида услуги. Релевира възражение за неравноправност на клаузите за допълнителни услуги,
защото е налице заблуждаваща търговска практика – посочване в договора на размер на
годишния процент на разходите, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните. Счита, че споразумението за допълнителни услуги е нищожно и поради
заобикаляне на закона – заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща
размера на ГПР. Възразява, че споразумението за допълнителни услуги е нищожно и като
накърняващо добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, защото
възнаграждението за допълнителните услуги надвишава размера на главницата по
отпуснатия кредит, както и поради нарушаване на принципите на справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските отношения, защото е уговорено
възнаграждение за услуги, които не са предоставени. Твърди, че е заплатила по договора 3
448.82 лв., с която сума е погасила главницата по кредита в размер на 2 200 лв., а останалата
част е недължимо платена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за
заповедното и исковото производства.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 31628/11.09.2023 г. е обявено за безспорно сключването между
страните на Договор за потребителски кредит № ****/15.07.2019 г. за сумата от 2 200 лв.
срещу задължението ответницата да върне заемната сума заедно с уговорените лихви при
ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 49.03 %, на 36 месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 105.02 лв., като тя закупила и услугите „Фаст“ и „Флекси“ срещу
възнаграждение в общ размер на 1 650 лв., с което общо дължимата сума по кредита е
станала 5 429.76 лв., а общият размер на вноската е възлязъл на 150.86 лв. Безспорно е и
предоставяне на заемната сума от ищеца на ответницата.
В представения договор е посочено, че при кандидатстването си за потребителски
кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги: „Фаст“
– приоритетно разглеждане; „Флекси“ – гъвкав погасителен план, като редът за ползването
им е подробно описан в общите условия към договора. Уговорено е, че възнаграждението за
услугата „Фаст“ е 550 лв., а за услугата „Флекси“ – 1 100 лв., както и че възнагражденията са
изискуеми с подписването на договора, но се разсрочват за срока на договора на равни
месечни вноски, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 45.84 лв. и
е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
По делото са представени приложимите към договора Общи условия на **** към
договор за потребителски кредит.
Съгласно чл. 15.1. от общите условия допълнителната услуга „Фаст“ касае получаване
на приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди
клиентите без закупена такава, като след одобрение отпуснатата сума се нарежда към
клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора
на подписаните от клиента договор и неговите приложения.
Според чл. 15.2. от общите условия допълнителната услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя погасителния си план при изпълнение на съответните специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. При договор със срок от 36 месеца,
ако клиентът е част от програма „Настоящ клиент“ или програма „Клуб на добрия клиент“,
по искане на клиента и при наличие на конкретни посочени в общите условия причини, за
които следва да бъде представен от клиента документ, кредиторът отлага плащането на 6
погасителни вноски след платена първа вноска по кредита, като това е максималният брой
погасителни вноски, който кредиторът отлага и който важи за целия срок на договора, но не
повече от 3 последователни погасителни вноски. При договор със срок от 36 месеца по
искане на клиента кредиторът отлага една погасителна вноска за 12 месеца без клиентът да
обосновава причината за това, но винаги след плащане на първа погасителна вноска. В
случай на отлагане на вноски клиентът дължи пълния им размер, но в края на погасителния
план. Ако клиентът е част от програма „Настоящ клиент“ или програма „Клуб на добрия
клиент“ и е погасил първа вноска по договор, който е със срок 36 месеца, по негово искане
кредиторът намалява размера на 6 погасителни вноски, като това е максималният брой,
3
който кредиторът намалява и който важи за целия срок на договор. Клиентът може да
поиска от кредитора да намали с до 75 % размера на всяка от допустимия брой вноски, но
размерът на всяка намалена вноска не може да бъде по-малък от 30 лв. За целта е
необходима да са изпълнени изискванията относно причините за намаляването и
документите за тях. Ако клиентът е погасил последните 6 редовни месечни вноски със
забава не повече от 10 календарни дни и срокът на договора е 36 месеца, кредиторът
намалява размера на съответния брой вноски, без клиентът да обосновава причината за това.
В случай на намаляване на вноски за периода на намаляването клиентът дължи пълния им
размер съгласно погасителния план, но заплаща на договорения падеж намалените вноски, а
остатъкът на същите до пълния им размер е платим в края на погасителния план. И при
искане за отлагане, и при искане за намаляване на вноски заявлението за намаляване
размера на вноските заедно със съответните документи, доказващи наличието на посочените
условия, трябва да бъде подадено не по-късно от 25 календарни дни от падежа на
погасителната вноска, а документите трябва да са издадени не повече от 2 месеца преди
датата на подаване на заявлението. По искане на клиента кредиторът променя датата на
падеж, освен по отношение на вече изискуеми задължения по погасителния план.
Установява се, че в случая ответницата е отложила плащането на вноска № 10, за
което е подписан Анекс № 1/26.05.2020 г., както и е заявила промяна на падежната дата, за
което е сключен Анекс № 2/03.06.2020 г., като крайната дата на погасяване на кредита е
станала 15.08.2022 г.
С Определение № 31628/11.09.2023 г. е обявено за безспорно плащането от
ответницата по договора на сума в общ размер на 3 448.82 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че посоченият в договора размер на ГПР
– 49.03 %, е определен на база размера на отпуснатия кредит – 2 200 лв., срока на кредита –
36 месеца, и размера на ГЛП – 41 %, като той включва само вземането за договорна лихва в
размер на 1 579.76 лв., но ако се прибавят и уговорените възнаграждения за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“, ГПР по кредита би бил в размер на 107.02 %.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52946/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед. Предявени са по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и обективно кумулативно съединени с установителните
искове осъдителни искове за вземания, за които заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено.
4
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца
при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит №
****/15.07.2019 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответницата;
размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на ответницата
в забава; размера на обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за
които са уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията.
В случая се установява по делото сключването на процесния договор за потребителски
кредит между **** в качеството на кредитор и ответницата в качеството на клиент.
Предаването на заемната сума от 2 200 лв. на заемателя е безспорно. Ето защо съдът намира,
че за ответницата е валидно възникнало задължение по процесния договор за връщане на
сумата от 2 200 лв. на заемодателя.
Съдът намира, че процесният договор за паричен кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1
ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се
прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
В случая е установено поемането от ответницата освен на задължения за връщане на
главницата и за плащане на възнаградителна лихва, но и на задължения за плащане на
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че описаните в договора и в
чл. 15 от общите условия „допълнителни услуги“ по съществото си не представляват реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят
допълнителни ползи за кредитополучателя, за да обосновават заплащане на възнаграждения
в определените размери, а става въпрос за възможности, които той така или иначе има по
силата на самия закон. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че заплащането на
възнагражденията за т. нар. „допълнителни услуги“ от потребителя е предвидено като
предварително, а не за реално предоставени услуги. Възнаграждението е дължимо от
потребителя само заради възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от него. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което той има по силата на закона, като
правото да се инициира предоговаряне на падежната дата по договора, свободата да се
договори отлагане на една или повече погасителни вноски, т.е. претендира се
възнаграждение за правото на потребителя да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договора. Същевременно ползването на всяка от
„допълнителните услуги“ е обусловено от множество ограничителни за потребителя
изисквания, които от своя страна дават възможност на кредитора за преценка дали да
5
сключи анекс към договора съгласно искането на клиента, т.е. ползването им зависи от
насрещната воля на кредитора. Конкретно за услугата приоритетно разглеждане на искането
за потребителския кредит изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на
кредита, в случай че не бъде избрана допълнителната услуга, т. е. не се установява
конкретна полза или преимущество за кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че т. нар.
„допълнителни услуги“ всъщност нямат такъв характер, а представляват действия по
усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита. Анализът на
съдържанието на описаните в договора и чл. 15 от общите условия „допълнителни услуги“
налага извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане
и изплащане на сумата по кредита/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната
дата/ на кредита. Следователно налице е нарушение на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузите за тези „допълнителни услуги“ на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Същевременно клаузите за т. нар. „допълнителни услуги“
са в разрез с изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя и са неравноправни, като липсват
доказателства да са индивидуално уговорени.
Предвид изложеното съдът намира, че възнагражденията за услугите „Фаст“ и
„Флекси“ в действителност са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран
легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. В случая е
установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че в него не е включен
разходът за тези „допълнителни услуги“, но ако при изчислението на размера на ГПР бъдат
включени и тези възнаграждения, то ГПР ще е в размер на 107.02 %. Невключването на
възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР е в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/. Същевременно при включването в ГПР на
възнагражденията за т. нар. „допълнителни услуги“ неговият размер възлиза на 107.02 % и
надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да
се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България.
6
Следователно, като не е оповестил действителния ГПР в договора за потребителски
кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. По изложените съображения и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата стойност на процесния кредит е размерът на
предоставената главница от 2 200 лв.
Страните не спорят, че още преди завеждане на делото ответницата е платила по
кредита сума в общ размер на 3 448.82 лв. Следователно тя е погасила задължението си към
ищеца.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само
ответницата. Сторените от нея разноски за исковото производство са в размер на 250 лв. –
депозит за вещо лице. Разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство не
й се дължат, защото представеният Договор за правна защита и съдействие от 26.05.2023 г.
/л. 56 и л. 60/ касае друго дело. Претенцията й за разноски в заповедното производство,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, е неоснователна, защото по него не е
представлявана от процесуален представител, а е подала лично възражението по чл. 414
ГПК срещу заповедта.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от ****,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу В. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ****, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 1 258.60 лв. – главница по Договор за потребителски кредит
№ ****/15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното плащане;
380.19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 03.06.2022 г.; 76.30 лв. –
лихва за забава за периода от 03.06.2022 г. до 29.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52946/2022 г. по описа
на СРС, 85 състав, както и предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № ****/15.07.2019 г., а
именно: 229.12 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва
от 30.09.2022 г. до окончателното плащане; 458.24 лв. – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното плащане.
7
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на В.
М. М., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8