№ 620
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512518 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на непълнолетното дете М. А. С., роден на *******
г., действащ лично и със съгласието на неговата майка Л. М. С., и на малолетното дете А. А.
С., родена на *******., действаща чрез нейната майка и законен представител Л. М. С.,
срещу Решение № 10224/19.09.2022 г. по гр.д. № 5970/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 83-ти
състав, с което са отхвърлени исковите им претенции с правно основание чл. 150, във вр.
чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната издръжка на двете деца от присъдените
с Решение № 171932/05.08.2020 г. по гр.д. № 30038/2020 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти
състав по 200 лева на всяко от децата на 500 лева за детето М. и 450 лева за детето А.. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са
оплаквания, че първоинстанционният съд не е се е съобразил с действителните нужди на
двете деца и не е отчел промяната в индекса на живот спрямо момента на първоначалното
определяне на издръжката. Въззивниците желаят да се отмени решението и да се постанови
друго, с което изцяло да се уважат предявените искове за увеличение на месечната издръжка
на двете деца. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна А. А. С. е депозирал отговор, с
който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди
1
първоинстанционното решение, твърди същото да е правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение №10224/19.09.2022 г. по гр.д. № 5970/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 83-
ти състав са отхвърлени предявените от непълнолетното дете М. А. С., действащ лично и
със съгласието на неговата майка Л. М. С., и от малолетното дете А. А. С., действаща чрез
нейната майка и законен представител Л. М. С., срещу А. А. С. искови претенции на правно
основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК за увеличение на месечната издръжка на
двете деца от присъдените с Решение № 171932/05.08.2020 г. по гр.д. № 30038/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 80-ти състав по 200 лева на всяко от децата на 500 лева за детето М. и 450
лева за детето А.. С атакувания съдебен акт съдът, на основание чл.78, ла.3 ГПК, е осъдил
двете деца да заплатят на бащата сумата от 400 лева, представляваща сторени в
производството разноски.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на децата М. и А. от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е определена
месечната им издръжка от по 200 лева (05.08.2020 г.). През изминалия период двамата
въззивници са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и техните потребности,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към момента на
определяне на издръжката детето М. е бил на четиринадесет навършени години, а към
момента на постановяване на атакувания съдебен акт той е на шестнадесет години и е
ученик в десети клас ЧСУ „Увекинд“ и нуждите му са обичайни за децата на неговата
възраст. От представените пред СРС платежни нареждания и фискални бонове и
изготвеното за нуждите на въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ –
Красно село по чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет се установява, че М. посещава
ежемесечно извънкласно спортни занимания, изискващи разход в размер на 180 лева
2
месечно, а годишната такса за посещаваното от него учебно заведение възлиза на 10 780
лева (или средно по 898,33 лева месечно). Установяват се нарасналите нужди на детето за
дрехи, спортна екипировка и участие в състезания.
Понастоящем детето А. е на тринадесетгодишна възраст и е ученик в седми клас в
139 ОУ „Захари Круша“ и месечните разходи за издръжката на детето включват уроци по
английски език, български език и литература и извънкласни спортни занимания.
Съдът съобразява, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е
повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на
електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg) само годишната
инфлация за месец декември 2022 г. спрямо месец декември 2021 г. е 16.9%.
Въззивният съд, като се съобрази с представените доказателства, приема, че за
цялостната издръжка на всяко от децата е необходима месечно сумата от по 450 лева.
Съдът съобразява, че по делото не се установява съгласие на въззиваемия синът му да
посещава частно училище със значителна годишна такса за обучение. В тази насока са и
констатциите в проведеното за нуждите на въззивното производство социално проучване,
което е установило, че детето М. посещава горепосоченото частно учебно заведение по
решение единствено на своята майка. Нуждата от средства за заплащането на такса в частно
учебно заведение е изключителна и тя може да бъде удовлетворена само доколкото
родителят може да я осигури без особени затруднения /Определение № 166 от 5.02.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6571/2014 г., IV г. о., ГК/, което не се установява да е налице. Не са
ангажирани по делото доказателства за твърдените специални образователни потребности на
детето А., както правилно е отчел първоинстанционният съд.
По делото се установява средномесечен брутен доход на въззиваемия за периода
месец 02.2022 г. – месец 01.2023 г. в размер на 638,91 лева. Същият е в трудоспособна
възраст, липсват данни и твърдения да е с влошено здравословно състояние, намаляващо
работоспособността му, не се твърди и доказва да има алиментни задължения към други
лица и разходи за задоволяване на жилищни нужди. Въз основа на изложените съображения
съдът приема, че участието на бащата в издръжката на двете деца следва да се увеличи с по
50 лева на всяко от тях или до размера от по 250 лева. Издръжка в по-висок размер не
следва да бъде присъждана, доколкото твърдените по – високи приходи от установения
месечен доход и притежаване на друго имущество, обосноваващо наличие на материални
възможности за плащане на месечна издръжка в претендирания размер от общо 950 лева, не
се установяват.
При определяне на частта от издръжката на двете деца, която следва да бъде
понесена от въззивника съдът отчете, че средния месечен доход на майката в последните
дванадесет месеца възлиза на 2 500 лева и същата полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на двете деца, поради което оправдано и законосъобразно е
неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката им, но единствено
съобразно възможностите му.
3
Във връзка с наведените във въззивната жалба възражения следва да бъде отбелязано,
че цитираната в атакувания съдебен акт правна теория, макар и публикувана през 1994 г.,
не е загубила своето значение.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която
искът за увеличение на месечната издръжка на детето М. е отхвърлен за разликата от 200
лева до 250 лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка от
още 50 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за
забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на
непълнолетния е отхвърлен за разликата от 250 лева до 500 лева – да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на
месечната издръжка на детето А. е отхвърлен за разликата от 200 лева до 250 лева, като
въззиваемият се осъди да заплаща на същата месечна издръжка от още 50 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, а решението в
частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на непълнолетния е отхвърлен за
разликата от 250 лева до 450 лева – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 144
лева по сметка на СГС.
Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която въззивниците
са осъдени да заплатят на въззиваемия разноски над 327,27 лева до 400 лева, като
въззиваемият се осъжда да заплати на въззивниците сумата от 90,91 лева –разноски за
адвокатско възнаграждение, заплатено в първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете. Възражението за прекомерност на претендираното от ищците в
първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е заплатено за правна защита и съдействие на две лица, поради което и общият му
размер е под минималния такъв по чл.21 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция на ДВ, бр. 84 от 2016 г.
Пред въззивния съд въззивниците са сторил разноски в размер на 500 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Идентичен е размерът и характерът на сторените от
въззиваемия разноски пред настоящата съдебна инстанция. Съобразно изхода от спора на
въззивниците се следват разноски в размер на 90,91 лева, а на въззиваемия – 409,09 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10224/19.09.2022 г. по гр.д. № 5970/2022 г. по описа на СРС,
III ГО, 83-ти състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете за увеличение на месечната
издръжка на детето М. А. С. за разликата над 200 лева до 250 лева и за увеличение на
месечната издръжка на детето А. А. С. за разликата над 200 лева до 250 лева, както и в
4
частта, в която М. А. С. и А. А. С. са осъден да заплатят на А. А. С. разноски над 327,27 лева
до 400 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 171932/05.08.2020 г. по гр.д. №
30038/2020 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, в полза на М. А. С., ЕГН **********,
месечна издръжка от 200 лева и в полза на А. А. С., ЕГН **********, месечна издръжка от
200 лева на основание чл. 150 във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146 СК СК, като:
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете М. А.
С., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата майка Л. М. С., ЕГН
**********, още 50 лева месечна издръжка (или общо 250 лева), считано от 08.02.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете А. А. С.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Л. М. С., ЕГН
**********, още 50 лева месечна издръжка (или общо 250 лева), считано от 08.02.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10224/19.09.2022 г. по гр.д. № 5970/2022 г. по описа
на СРС, III ГО, 83-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 144 лева държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплати на М. А. С., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговата майка Л. М. С., ЕГН **********, и на А. А.
С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Л. М. С., ЕГН
**********, сумата от 90,91 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, да заплати на М. А. С., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на неговата майка Л. М. С., ЕГН **********, и на А. А.
С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Л. М. С., ЕГН
**********, сумата от 90,91 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата
майка Л. М. С., ЕГН **********, и А. А. С., ЕГН **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител Л. М. С., ЕГН **********, да заплатят на А. А. С., ЕГН
**********, сумата от 409,09 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6