№ 2215
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110136934 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ***********, ЕГН **********, с
адрес: ************, срещу ************, ЕИК *************, със седалище и адрес
на управление: ************, представлявано от *************, установителни
искове за прогласяване нищожността на клаузата за допълнителна услуга ******** и
клаузата за допълнителна услуга ********* от Договор за потребителски кредит №
***********, с които е уговорено допълнително възнаграждение, като противоречащи
на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално поради това, че са неравноправни
клаузи, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв.,
предявен като частичен от 2875 лв. - недължимо платени по нищожни клаузи на
Договор за потребителски кредит № *********** за предоставяне на допълнителни
услуги ******** и *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът признава предявените искова, за което на основание чл. 34, ал.3 ГПК се
изисква изрично пълномощно. Според приложеното към отговора пълномощно,
упълномощеното лице има право да оттегля и да се отказва от предявените искове, да
сключва спогодби, но не и да признава права, поради което на ответника следва да се
дадат указания за представяне на изрично пълномощно.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл.190 ГПК да представи препис на договора за кредит, заедно с всички негови
приложения.
Останалите искания по реда на 190 ГПК на ищеца за задължаване на ответника
да представи счетоводна справка за плащания, платежни нареждания и разписки,
следва да бъде отхвърлено, тъй като не би могло да се задължава насрещната страна да
1
представя документ, нарочно съставен за целите на производството, а само
съществуващ документ (счетоводна справка), а по отношение на платежните
нареждания – представянето им е в тежест на ищеца и същите следва да се намират в
неговия патримониум, а не при ответното дружество. За фактите, които ищецът иска
да установи с направеното искане съществуват други способи за доказване, които са на
разположение на ищеца. Същевременно не е налице спор между страните относно
плащането, касаещо предявения осъдителен иск.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се
отхвърли с оглед липсата на спор между страните относно правнорелевантните факти,
които ще се доказват посредством заключението.
Искането на ищеца за издаване на съдено удостоверение, което му послужи пред
**** за снабдяване с информация относно сключените договори с ответника следва да
се отхвърли, тъй като същото е неотносимо към правнорелевантните факти по спора и
освен това ищецът може без съдебно удостоверение да се снади с исканата
информация.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и след размяна на книжата по
делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до датата на първото по делото заседание да
представи изрично пълномощно в полза на юрисконсулт *********** с право да
признава предявените срещу дружество искове, или законните представители да
потвърдят действията на процесуалния представител по признаване на предявените
искове, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът не би
могъл да вземе предвид направеното с отговора на исковата молба признание на иска.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК ответникът да
бъде задължен да представи счетоводна справка за размера на задължението по
договор за потребителски кредит № **********, съдържаща данни за актуалния
размер на дълга, допуснати просрочия и общ размер на погасените суми по кредита, в
това числова и заплатената сума за непредоставено обезпечение, както и платежни
нареждания за всички погасителни вноски.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.02.2024 г. – 13,50 часа, за които
дата и час да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
2
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът *********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
***********, в размер на 2500 лв. В договора било посочено, че кредитополучателят се
възползва от допълнителна услуга ********, за която дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1000 лв. и допълнителна услуга *********, за която дължи
допълнително възнаграждение в размер на 1875 лв. Сочи, че е погасил изцяло
задълженията си по договора за кредит. Поддържа, че процесния договор страда от
множество пороци, водещи до неговата нищожност, твърдейки, че не е спазена
предвидената от закона форма – договорът не е написан по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер
шрифт не по-малък от 12, както и че същият не е подписан на всяка страница, съгласно
изискванията на ЗПК. Поддържа също така, че в договора за кредит липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР и същото е с размер над максимално
предвидения в ЗПК при включване на всички разходи, начислени по кредита, в това
число възнагражденията за допълнителните услуги. Счита, че ответникът няма право
да събира възнаграждения за услуги, свързани с отпускането, усвояването и
управлението на кредита, каквито са предвидените допълнителни услуги ******** и
*********, същевременно с начисляването им ответникът получава допълнителна
печалба, заобикаляйки ограничението на ЗПК. Евентуално твърди, че уговорените
допълнителни възнаграждения за допълнителни услуги противоречат на добрите
нрави, както и че са неравноправни клаузи. При тези си твърдения предявява искове за
прогласяване нищожността на клаузите, предвиждащи възнаграждения за
допълнителни услуги ******** и *********, както и за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 50 лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 2875
лв. – платена на основание нищожни клаузи по договора за кредит. Претендира и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
предявените установителлни искове за нищожност на клаузите, предвиждащи
заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги, както и предявеният
осъдителен иск.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на
3
евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143 ЗЗП, както и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, в размер на 2500
лв.; в договора е предвидено, че кредитополучателят се възползва от допълнителна
услуга ********, за която дължи допълнително възнаграждение в размер на 1000 лв. и
допълнителна услуга *********, за която дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1875 лв.; че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит
в това число допълнителни възнаграждения в посочения размер.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД
и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП в негова тежест е докаже, че клаузите от Договор за
потребителски кредит № ***********, предвиждащи заплащането на възнаграждения
за допълнителни услуги ******** и ********* противоречат на закона и добрите
нрави.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
клаузите от Договор за потребителски кредит № ***********, предвиждащи
заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги ******** и ********* са
уговорени индивидуално, както и че са равноправни.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
негова тежест е докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените
клаузи от договора за кредит.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
4
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6