№ 13750
гр. С., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110162005 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „ФИРМА“ АД , „ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС“, представлявано от В.Т, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК АДРЕС, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „АДРЕС представлявано от Ю.М, че същия дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2711,68 лв.лв.- главница, представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за периода от 20.09.2015г. до
26.02.2021 г., за имот, находящ гр. С., кв. „АДРЕС“, ул. „АДРЕС, отчитан с клиентски №
**********, сумата от 00.00 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
20.09.2015г. до 26.02.2021 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.07.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответника към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, който съдържа доводи
за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, както и че ответника е използвал ВиК услугите на
ищцовото дружество. В тази насока се навежда, че липсват каквито и да е счетоводни
документи за това.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради изтекла погасителна давност
на част от предявените вземания.
Иска се съдът да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
1
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2022г.,
производството по делото е прекратено, в частта по предявения иск за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца мораторна лихва за периода 20.09.2015г. до
26.02.2021 г., като определението е влязло в сила на 09.06.2022г.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Р., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представят списък.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 41575/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 2711,68 лв., представляваща задължения за
предоставени ВиК услуги за периода от 20.09.2015г. до 26.02.2021 г. за имот, находящ се на
адрес: гр. С., кв. „АДРЕС“, ул. „АДРЕС, договорна сметка **********, клиентски №
**********, ведно със законна лихва от 15.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 267,55 лв. за периода от 14.11.2014г. до 11.02.2021 г. С възражение от
23.09.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
По делото е представено писмо от ищеца до ответника от 12.03.2020г., според което в
системата на дружесвтото е открита индивидуална пратида с титуляр „ФИРМА“ ЕООД.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, с която се установява размера на начислените за процесния период
суми за ВиК услуги общо и по отделни компоненти.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е
доставял и отвеждал вода от имота на ответника през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Съгласно чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползван на водоснобдителни и канализационни
системи ползватели на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост, и те са длъжни, съгласно чл.40 от Наредбата, да заплащат цена за ВиК услугите
при условията и по реда, определени в общите условия и договорите. В настоящия случай
не се установи по безспорен начин, че ответника е собственик или носител на вещно право
на строеж или ползване върху имот в сграда – етажна собственост, поради което не може да
се ангажира отговорността му за плащане на сумите за доставена питейна вода. С отговора
на исковата молба е направено изрично възражение за липсата на облигационно
правоотношение между страните. С оглед на това ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи фактите, от които се пораждат претендираните от него права, а
именно наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване в
патримониума на ответника през исковия период досежно процесния имот или сключен
между страните индивидуален договор. Единственото доказателство, ангажирано от ищеца в
тази връзка е писмо до ответника от 12.03.2020г. за открита индивидуална пратида. Същото
обаче не е документ, с който може да се установи вещно право на собственост, ползване или
наличие на сключен между страните договор.
Ето защо съдът намира, че макар и по делото да се събраха доказателства относно
потребената в имота вода (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, то искът
2
следва да бъде отхвърлен, тъй като не се установи, че привлеченото към отговорност лице е
пасивно легитимирано да отговоря по него по смисъла на чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
2004г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 380 лв. за адвокатско възнаграждение.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФИРМА“ АД , „ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС“, представлявано от В.Т, за признаване за установено по отношение
на ответника „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК АДРЕС, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „АДРЕС представлявано от Ю.М, че последния дължи на ищеца сумата от 2711,68 лв.-
главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за периода от 20.09.2015г. до 26.02.2021 г., за имот, находящ гр. С., кв. „АДРЕС“, ул.
„АДРЕС, отчитан с клиентски № **********, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
15.07.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, за която е издадена Заповед
№6139/22.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. №
41575/2021г. на СРС, 159 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, „ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС“, представлявано от В.Т, да заплати „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК АДРЕС, със седалище
и адрес на управление гр. С., бул. „АДРЕС представлявано от Ю.М, сумата от 380,00 лв.
/триста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 41575/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3