ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
6
гр. Разград, 20.01.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
като разгледа адм. дело № 13 по описа за
2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103, ал.
3 във вр. с чл. 202, т. 1 във вр. с чл. 197 и сл. АПК.
Постъпила е жалба от Х. С. Х. от гр. К., подадена чрез
адв. С. С. от АК –
Разград, против Решение № 290р-132 от 04.01.2023 г., издадено от ВПД началник
на РУ – Кубрат, с което е постановен отказ да бъде възобновено
административното производство по издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка рег. № 22-0290-000093 от 25.05.2022 г. на началник група
„Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОДМВР – Разград. В жалбата се твърди,
че с влязло в сила определение № 152 от 02.06.2022 г. на РС – Кубрат
окончателно е решена наказателната отговорност за извършеното деяние, при което
приложената ПАМ е безпредметна, противоречи на закона и нарушава правото на
собственост върху автомобила, включително на трето лице. Иска се решението да
бъде отменено и на основание чл. 100 във вр. с чл. 99, т. 2-7 АПК
административното производство по издаване на заповедта да бъде възобновено,
като бъде отменена наложената ПАМ.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя Х. Х. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия GA, бл. № 611004 от 23.05.2022
г., с който е констатирано, че на 23.05.2022 г. в гр. Кубрат, по ул. „Цар Асен
II” управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф” с № ******** след употреба на наркотични вещества и
техните аналози амфетамин и метаамфетамин, установено с техническо средство „Дръг тест 5000” –
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Предвид съставения АУАН началник група в
РУ - Кубрат към ОДМВР – Разград, упълномощен със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022
г. на директора на ОДМВР – Разград, е издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ рег. № 22-0290-000093 от 25.05.2022
г, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 1 година и са отнети 2 бр. регистрационни
табели № ********. Заповедта е връчена на Х. на 27.05.2022 г., не е обжалвана и е влязла в сила
на 11.06.2022 г.
С Определение от 02.06.2022 г. по НОХД №
143/2022 г. по описа на РС-Кубрат е одобрено споразумение, с което
жалбоподателят се е признал за виновен в това, че на 23.05.2022 г. в гр. Кубрат
е управлявал МПС - лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ******** след употреба на наркотични вещества –
метамфетамин и амфетамин, установено по надлежен ред с техническо средство тест
„Драгер Дръг Тест 5000“ – престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 1 НК, за
което е приел да изтърпи наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3
години. Със същото определение на основание чл. 343 г във вр. с чл. 343б, ал. 1 НК Х. е лишен от правото да управлява МПС за срок от една
година. Определението е окончателно и е влязло в сила на 02.06.2022 г.
С искане вх. № 290000-6983 от 17.10.2022
г. жалбоподателят е поискал на основание чл. 100 във вр. с чл. 99, т. 2-7 АПК
да бъде възобновено административното производство по издаване на ЗППАМ № 22-0290-000093 от 25.05.2022 г. и мярката да
бъде отменена. В искането е посочил, че с влязлото в сила определение по НОХД №
143/2022 г. по описа на РС-Кубрат окончателно е решена наказателната
отговорност за извършеното от него деяние, с което е отпаднала необходимостта
от продължаването на ПАМ. Посочил е също, че оставането в сила на мярката
нарушава правото му на собственост, като го лишава от правото на ползване и
разпореждане с автомобила.
С Решение № 330р-28891 от 21.10.2022 г.
директорът на ОДМВР – Разград е отказал да възобнови производството. Това
решение е било обявено за нищожно с Определение № 84 от 14.12.2022 г.,
постановено по адм. дело № 277/2022 г. по описа на АдмС – Разград, и преписката
е изпратена за произнасяне от компетентния административен орган – началника на
РУ- Кубрат.
На 22.12.2022 г. жалбоподателят и
неговата съпруга са депозирали в РУ-Кубрат молба вх. № 290000-8675 с
оплакването, че автомобилът – обект на мярката е в режим на съпружеска
имуществена общност, което не е било взето предвид от издателя на ЗППАМ и с
оглед на което ПАМ не би била приложена.
С оспореното в настоящото производство
решение ВПД началник на РУ-Кубрат е отказал възобновяване на административното
производство по издаване на ЗППАМ поради липсата на основания по чл. 99, т. 2-7 АПК. Административният орган е обсъдил предвидените в закона хипотези и е формирал
изводи, че те не са налице. Приел е, че доказателствата за осъждането на
жалбоподателя са неотносими към приложената ПАМ, която не е наказание и
законодателят не е предвидил възможност за отпадане на действието й при
лишаване на лицето от правото да управлява МПС. Изложил е съображения, че
субект на процесната ПАМ е собственикът на МПС, без значение дали е
изключителен собственик или съсобственик, че мярката не засяга правото на
собственост върху автомобила, а ограничава използването му за определен срок.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
активно легитимирана страна по чл. 100, апр. 2 АПК и в срока по чл. 197, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При дължимата по чл. 168 АПК проверка
съдът не констатира наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК.
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган, в необходимата форма, има съдържанието,
изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Отказът да се възобнови
административното производство по издаване на ЗППАМ е и материално
законосъобразен.
Възобновяването на производството по
издаване на административни актове е извънреден способ за контрол, подчинен на
строга нормативна регламентация и приложим само на изчерпателно изброените в
чл. 99 АПК основания. Чл. 99 АПК постановява, че влязъл в сила индивидуален или
общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен
или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът
не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е
издал, когато:
1. съществено е нарушено някое от
изискванията за законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи
престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния
орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен,
което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на
административното производство;
4. административният акт е основан на
документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на
съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия
въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в
сила административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването
на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да
участва в административното производство или не е била надлежно представлявана,
както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина
на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за
защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 100, изр. 2 АПК
определя, че страната в производството има инициатива за възобновяване в
случаите по чл. 99, т. 2 - 7 АПК.
Доколкото се твърди наличието на нови
обстоятелства, които не са били взети предвид от издателя на ЗППАМ, относима е
хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК. Жалбоподателят сочи две фактически
обстоятелства, които според него служат като основание за възобновяване –
влизане в сила на съдебен акт, с който е осъден за същото деяние, за което е
наложена ПАМ, и наличието на СИО върху автомобила. За да бъде осъществен
фактическият състав по чл. 99, т. 2 АПК, новите обстоятелства следва да са били
неизвестни за страната и да са толкова значими, че да обуславят друга преценка
на административния орган. Сочените обстоятелства не са от такъв характер. Фактът,
че жалбоподателят е осъден за деянието, във връзка с което е приложена
процесната ПАМ, не би довело до друг правен резултат. Напротив, признаването му
за виновен потвърждава фактическото основание за издаване на заповедта. За
извършеното престъпление му е наложено кумулативно наказание лишаване от право
да управлява МПС, което няма връзка с приложената ПАМ - прекратяване на
регистрацията на МПС. То е наказателна санкция, от друг вид, с различна правна природа,
предназначение и последици. Както правилно е отбелязал административният орган,
законодателят не предвижда преустановяване на действието й поради осъждане в наказателно
производство. Само ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС“ се налага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Без правно значение е и фактът, че процесното
МПС е в режим на СИО между жалбоподателя и неговата съпруга. Това обстоятелство
не е нито ново, нито е от съществено значение за прилагането на ПАМ. Правилно административният
орган е приел, че разглежданата ПАМ е приложима, независимо дали автомобилът е
лична собственост на нарушителя или е в съсобственост с друго лице. Противното
би означавало неравно третиране на нарушителите, което е недопустимо и нарушава
принципа на равенство пред закона. Макар и конституционно гарантирано, правото
на лична собственост може да бъде законодателно ограничавано по изключение в
случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси,
каквито без съмнение са осигуряването на безопасността на движението по
пътищата и животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл са
посочените от органа Решение № 5639 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6064/2018 г., II о. и Решение № 2019 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
10299/2018 г., VIII о., както и Решение № 9230 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 9206/2017 г., VII о., Решение № 3071 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №
8623/2017 г., VII о., Решение
№ 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.
Наред с горното, съдът констатира, че искането
за възобновяване е просрочено. Съгласно чл. 102, ал. 2 АПК възобновяване на
производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от
узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение
на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на
основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на
административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в
сила на акта. Тези срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява
възможността за възобновяване на производството. Първото обстоятелство, на което
се позовава жалбоподателят, е осъждането му по НОХД № 143/2022 г. по описа на
РС – Кубрат с определение, което е влязло в сила на 02.06.2022 г. Тримесечният
срок по чл. 102, ал. 2 АПК е изтекъл на 03.09.2022 г., а искането за
възобновяване е подадено на 17.10.2022 г. Несъстоятелни са доводите на
жалбоподателя, че е получил документите от адвоката си на 16.10.2022 г. и
тогава е разбрал, че има право да поиска възобновяване. Незнанието на закона не
е оправдание за пропускане на законоустановените срокове. Що се касае до
второто обстоятелство – наличието на СИО върху автомобила, чиято регистрация е
прекратена, то предхожда издаването на заповедта, при което началният момент на
срока е влизането й в сила на 11.06.2022 г. и към 17.10.2022 г. той е изтекъл.
С оглед на горното отказът на
административния орган да възобнови производството по издаване на ЗППАМ е
постановен при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл. 200, ал. 1 АПК Разградският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. Х. от гр. К. против Решение
№ 290р-132 от 04.01.2023 г., издадено от ВПД началник на РУ – Кубрат, с което е
отказано да се възобнови административното производство по издаване на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка рег. № 22-0290-000093 от 25.05.2022
г. на началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Кубрат при ОДМВР – Разград.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му от страните,
участващи в административното производство.