Определение по дело №499/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 48
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 8 февруари 2022 г.)
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700499
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

  48                                         27.01.2022 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в открито заседание, шести състав 

                                 

                                                               Председател: МИХАИЛ Р.

 

при секретаря Минка Петкова като разгледа докладваното от съдия Михаил Р. административно дело №499 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                                                     

Производството по делото е образувано по реда на чл.284 и следващите от Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по жалба на М.Г.Х.,*** против отказа на Началника на Затвора да уважи с положителна резолюция искането му да се отбележи, че изповядва две религии – ислям и Адвентистите от седмия ден, направено с молба – декларация от дата 02.08.2021 год., заведена под вх.№М-184 от същата дата. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на формираният отказ, които са доразвити в представената писмено защита, съобразно представените доказателства от страна на ответника в съдебно заседание.

Ответника – Началника на Затвора Стара Загора в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител юриск. Сетфка Петрова изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като оспореният отказ не представлява индивидуален административен акт по сисъла на чл.26 от АПК, както и че жалбата е депозирана преди формирането на мълчаливият отказ. В представената писмена защита, заявява също така, че нитов ЗИНЗС и ППЗИНЗС не се съдържа разпоредба, която да задължи Началника на Затвора Стара Загора да удовлетвори искането на жалбоподателят. По така изложените съображения, моли делото да бъде прекратено поради липсата на правен интерес у жалбоподателката.

От фактическа страна съдът възприема за установено следното:

На 02.08.2021 год. жалбоподателят депозира молба декларация с вх.№М-184, адресирана до Началника на Затвора Стара Загора, в която молба декларира, че считано от тази дата изповядва едновременно две религии – ислям и адвентистите от седмия ден. В този смисъл желае да се приеме, че от 02.08.2021 год. е приобщен към тези две религиозни общности. Във връзка с това е поискал да бъде разпоредено да бъде вписано в затворническото му досие това обстоятелство. Върху молбата – декларация е поставена резолюция „г-жа Р- Н.“, под която е поставен подпис и дата – 02.08.2021 год.

На 12.08.2021 год. М.Х. е допозирал жалба против отказа на Началника на Затвора Стара Загора да уважи с положителна резолюция молбмата му. Така депозираната жалба е заведена под вх.№Ж-60/12.08.2021 год. и е адресирана до Административен съд Стара Загора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, е актът не подлежи на оспорване. Тази процесуална предпоставка е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.

Въз основа на установеното по делото, съдът счита че е налице основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Оспореният отказ не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не подлежи на оспорване. Основната дефиниция за индивидуален административен акт се съдържа в чл.21, ал.1 от АПК, съгласно която разпоредба индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В разпоредбите на алинеи от 2 до 4 на чл. 21 от АПК са прогласени за индивидуални административни актове и други актове, които не попадат пряко в приложното поле на сочената дефиниция.

Според чл.54, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), в срок от два работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на присъдата в изпълнение. Съгласно  чл.54, ал.3 от ЗИНЗС, Главният директор на ГДИН определя длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация. В ЗИНЗС и правилника за прилагането му липсват изрични правни норми, които да регламентират от какви документи се състоят личните затворнически досиета на лишените от свобода. Не е предвиден и реда за достъп до тях. В ППЗИНС в няколко разпоредби (чл.28, 29, 31) са посочени различни документи, които се прилагат в личното досие на лишените от свобода – опис и протокол за изземване на документите за самоличност и личните вещи, документи и данни, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

За преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен такъв, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, не произнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при не произнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай не произнасянето формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В конкретния случай е налице безспорно сезиране на Началника на Затвора с искане да се разпореди да се впише в досието на Х. исканото обстоятелство. Не се установи по делото да е налице законово задължение на ответника да удовлетвори молбата на лишеният от свобода. Всъщност не може да се приеме също така, че е налице отказ на ответника към датата на депозиране на жалбата, към който момент съдът е длъжен да прецени нейната допустимост. На първо място резолюцията определя длъжностното лице, към който е пренасочена молбата – декларация, не се съдържа изричен отказ, нито разпореждане за удовлетворяването й. Пренасочването е сторено за да се прецени от длъжностното лице, компетентно да извърши попълването на затворническото досие, основателността на искането съдържащо се в молбата-декларация. В този смисъл резолюцията, в конкретниня случай не представлява индивидуален административен акт на административният орган – не съдържа волеизявление на същия.

На второ място към датата на депозиране на жалбата 12.08.2021 год. не е налице и формиран мълчалив отказ на Началника на Затвора Стара Загора. Това е така, тъй като срока на административният орган да се произнесе по надлежно депозирана молба или искане е 14-дневен. Имайки в предвид датата на депозирането на молбата-декларация на Х. – 02.08.2021 год., както и правилата на чл.60, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, то срокът в който Началника на Затвора е следвало да се произнесе изтича на 16.08.2021 год., поради което и от следващият ден – 17.08.2021 год. ще е налице формиран мълчалив отказ. Като е депозирал жалба на 12.08.2021 год., жалбоподателят не е изчакал да изтече 14 дневния срок, в който ако и да е задължен, Началника на Затвора е следвало да се произнесе. Допустимостта на всяка една жалба се преценя към датата на нейното депозиране, като ирелевантно за спора е формирането на мълчалив отказ след подаването й. Ирелевантно за спора в настоящето производство и какво се цели с вписването на тези обстоятелства, поради което и последиците, които твърди жалбоподателят не са относими към конкретния правен спор. По тази причина не следва да се обсъждат и представените от страна на ответника документи, представляващи осъществена кореспонденция със Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден.

С оглед на това съдът намира, че не е налице годен за обжалване административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

По делото е направено искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на  чл.143, ал.3 от АПК предвижда присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, съответно на заинтересована страна по делото само в изрично посочените случаи - при отхвърляне на оспорването или при прекратяване на производството, която хипотеза е налице в настоящия случай. С оглед недопустимостта на жалбата, в полза на ответника, представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото..

С оглед на изложеното, следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество, и да се остави без разглеждане жалба М.Г.Х.,*** против против отказа на Началника на Затвора да уважи с положителна резолюция искането му, направено с молба – декларация от дата 02.08.2021 год., заведена под вх.№М-184 от същата дата.

Водим от тези мотиви, на основание чл.159, т.4 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л  И  :

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 18.01.2022 год. за даване ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Х.,*** против против отказа на Началника на Затвора да уважи с положителна резолюция искането му, направено с молба – декларация от дата 02.08.2021 год., заведена под вх.№М-184 от същата дата, поради недопустимост на жалбата.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 499/2021 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата 100.00 /сто/ лв., представляваща направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора.

                                  

  

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: