Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2017г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, втори състав, в открито заседание проведено на четвърти
октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
МЛ.С-Я ОРЛИН
ЧАРЪКЧИЕВ
при участието на секретаря
Галина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно гражданско дело № 3334 по описа за
2012г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е въззивно. Образувано е по въззивни
жалби: Вх. № 9792/20,04,2012г. от от Л.Ш.Р. и Р.П.Р.,
Вх. № 9867/21,04,2012г. от „БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ“ ЕАД, Вх. №
11446/09,05,2012г. от Д.И.К., Н.Р.К. и Т.Р.К., и Вх. № 11802/11,05,2012г. от
„КОНАМИ“ ЕООД, срещу Решение № 1404/02.04.2012г., постановено по гр.д. № 1674
по описа за 2009г. на Варненският районен съд, с което е прието за установено
по отношение Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р., „БАЛКАНСКИ ИМОТИ
РАЗВИТИЕ" ЕАД и „КОНАМИ" ЕООД, че Н.Х. Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот
с обща площ 6434кв.м., включващ: ПИ №360 с площ от 4824 кв.м. в кв.48 по плана
на 21 подрайон на гр.Варна, ведно с построената в
него МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ 108кв.м.; ПИ № 358 с площ от
945 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на
гр.Варна; ПИ № 361 с площ от 380 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на гр.Варна; ПИ № 359 с площ от 222 кв.м. в кв.48
по плана на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ № 362 с площ
от 61 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на
гр.Варна, при граници: ПИ №№ 275, 139, 138, 137, 344 и път, въз основа на
наследство по закон от баща си А.П, по отношение на който имота е реституиран
по реда на ЗВСВОНИ, на осн.чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.),
както и е ОТМЕНЕН нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 26, том III, рег.№ 2268, дело
№ 288/18.10.02г на нотариус Д.Бейлерян, вписан под
акт № 173, том XLV, дело 10174, вх.рег.№14916/18.10.02г. на Служба по
вписванията гр.Варна, на осн. чл.431, ал.2 от ГПК /отм/, и са ОСЪДЕНИ Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р.,
„Балкански имоти Развитие" ЕАД и „КОНАМИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Х.,
сумата 7227,51 лв., представляващи сторените в производството пред ВРС съдебни
разноски.
Въззивниците инвокират доводи за недопустимост, а в отношение на
евентуалност за неправилност и незаконосъобразност на решението. Претендират
неговата отмяна и постановяване на ново, положително за тях.
Въззиваемият Н.Х.
изразява становище за неоснователност на жалбите.
В
исковата молба и поледвалите молби уточнения ищцеца Н.Х. твърди, че е собственик на недвижим имот с обща
площ 6434кв.м., включващ: ПИ №360 с площ от 4824 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на гр.Варна, ведно с построената в него МАСИВНА
ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА със застроена площ 108кв.м.; ПИ № 358 с площ от 945 кв.м. в
кв.48 по плана на 21 подрайон на гр.Варна; ПИ № 361 с
площ от 380 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на
гр.Варна; ПИ № 359 с площ от 222 кв.м. в кв.48 по плана на 21 подрайон на гр.Варна и ПИ № 362 с площ от 61 кв.м. в кв.48
по плана на 21 подрайон на гр.Варна, при граници: ПИ
№№ 275, 139, 138, 137, 344 и път, въз основа на наследство по закон от баща си А.П,
по отношение на който имота е реституиран по реда на ЗВСВОНИ, на осн.чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.).
Твърди,
че имота бил собственост на Д.Я., който го придобил чрез покупко-продажба по
силата на подробно описани в исковата молба правни сделки, а в условие на
евентуалност – по давност, за периодаот 20-те, 30-те
години на ХХ-ти век до 1950г., когато е отчужден. Впоследствие бил отчужден от Д.Я.
/Й./, чийто единствен наследник е ищцата, на основание ПМС № 2118/50г. и чл.9
от ЗОЕГПНС, за което е съставен АДС № 781/50г. След настъпилата реституция е деактуван със Заповед № 459/1992г. на Кмета на община Варна.
Твърди, че имота е владян първоначално от А.П, чрез неговия пълномощник И. В.
от 13.07.1993г., когато бил предаден с протокол за приемане на недвижими имот.
До 2004г. в него имало наематели.
В
условията на евентуалност твърди, че имота е придобит по давност, чрез владение
осъществявано през периода 13.07.1993г. до 13.07.98г., първоначално упражнявано
от ищцата чрез праводателя и А.П, а той чрез своя
пълномощник И. В.. Владението упражнявала необезпокоявано, с пълното съзнание,
че е негов собственик.
Твърди,
че ответниците Д.И.К., Т.Р.К. И Н.Р.К., Р.П.Р. и Л.Ш.Р.,
„БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ" ЕАД и „КОНАМИ" ЕООД се легитимират като
собственици на процесния имот и притежават документи
за собственост – нотариални актове, с което смущават упражняването на правото и
на собственост в пълният му обем.
По
отношение първите трима ответници Д.И.К., Т.Р.К. И Н.Р.К.
твърди, че са наследници на р.т. К., който по силата на н.а. № 26, том 3, рег.№
2268, дело № 288/2002г. на нотариус при ВРС р.т. К., е признат за собственик по
давност на недвижим имот - дворно място в гр.Варна, м.Св.Никола цялото от 12260
кв.м. по реституция, а по скица -11997кв.м., съставляващо имот пл.№ 141 в кв.48
от КП на 21-ви микрорайон на гр.Варна, ведно със застроените в мястото три
вилни сгради, от които първата -масивна двуетажна сграда с площ от 152кв.м.,
втората-масивна едноетажна сграда със ЗП от 108кв.м. и третата -полумасивна едноетажна сграда със ЗП от 52кв.м., при
граници- магистрала Варна-Златни пясъци, път, ПИ 275, 140,138.
По
отношение ответници Р.П.Р. и Л.Ш.Р. твърди, че се
легитимират като собственици по силата на договор за покупко
- продажба оформен в нотариален акт № 27, том 3, рег.№ 2273, дело № 289/2002г.
на Н-с при ВРС, р.т. К. И Д.И.К. са продали на ответника Р.П.Р. 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо
се в гр.Варна, м.Св.Никола цялото от 12260 кв.м. по документ за собственост, а
по скица -11997кв.м., пл.№ 141 в кв.48.
По
отношение на „БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ" ЕАД твърди, че същото се
легитимира като собственик по силата на договор за покупко
- продажба обективиран в н.а. № 145, том III, рег.№
2790, дело № 477/04г. на масивна двуетажна вилна сграда в гр.Варна, м.Св.Никола
№ 397 с площ от 152кв.м., застроена в имотните граници на ПИ 141 от кв. 48 по
плана на 21п.р., а съгласно Заповед №128/29.06.04г. на регул.граница
на УПИIV-141 с площ от 4822кв.м.
За
ответника „КОНАМИ" ЕООД твърди, че същото се легитимира като собственик по
силата на договор за покупко продажба обективиран в н.а. № 122, том III, per.
№ 2777, дело № 447 от 28.06.2007г. на Н-с при ВРС на ПИ с обща площ от 6434
кв.м., включващ ПИ № 360 в кв.48 по плана на 21 мр.
на гр. Варна, ведно с построената в него сграда с площ от 108 кв.м.,включващ и
ПИ № 358, ПИ № 361, ПИ №359 и ПИ № 362 в кв.48 по плана на 21 мр. на гр. Варна.
Претендира
по отношение ответниците да бъде прието за
установено, че е собственик на процесния имот, както
и да бъдат отменени нотариалните актове легитимиращи ги като собственици на
същия.
Ответниците възразяват,
че предявените искове са недопустими, а в отношение на евентуалност
неоснователни.
„КОНАМИ"
ЕООД възразява, че праводателя на ищцата Д.Я. не е
бил собственик на процесния имот. Възразява и, че
наследодателят на ищцата А.П не е наследник на Д. я., поради което и по
отношение на същите не може да настъпи ефекта на реституцията и придобиване на
собствеността върху процесния имот на твърдяното
основание. Доколкото ищцата няма качество на наследник по закон, то не би могла
да придобие собствеността върху имота с оглед изричната забрана на чл. 29, ал.
1 ЗС. Оспорва и въведеното в условията на евентуалност придобиване на
собствеността по давност. Възразява, че за ищцата е недопустимо да се позовава
на този придобивен способ, а в отношение на
евентуалност нито тя, нито нейния праводател А.П са
осъществявали фактическа власт върху имота лично или чрез трети лица.
„Балкански
имоти Развитие" ЕАД възразява, че дружеството е собственик на имота по
силата на правоприемство по транслативна
възмездна сделка, като в условията на евентуалност същото е собственик на имота
по давност, чрез владение осъществявано първоначално от праводателят
им, а по късно от дружеството.
Д.И.К.
и Н.Р.К. възразяват, че не се установява, че правоприемство
- универсално или частно, поради което не са налице предпоставките за
реституиране на имота в полза на А.П.
Т.Р.К.
изразява становище за недопустимост, а в
условията на евентуалност за неоснователност на иска.
Р.П.Р.
и Л.Ш.Р. възразяват, че не би могло да бъде осъществено наследяване по закон от
лицето А.П поради липса на наследствени права. По отношение на релевираното възражение за придобиване на имота по давност
възразяват, че ищцата е чужд гражданин и този придобивен
способ за нея е неприложим.
Претендира
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания по правилността на обжалваното решение, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от смъртен акт на л. 149, т. II–ри на ВРС
Д.Я. е роден на ***г. в Англия и е починал на 13.04.1967г. в Сомърсет Уест, ЮАР.
Видно
от смъртен акт на л. 156, т. II-ри Н. я. с моминска фамилия г., е родена на ***г.
в Русия и е починала на 01.05.1988г. в Сомърсет Уест,
ЮАР.
От
удостоверение от Британското консулство в София на л. 184, II–ри на ВРС се установява, че на 18 октомври 1929г. Д.Я.
по професия консул е сключил брак с Н. с. (по баща г.), с предишно име П.
(вдовица, с предишен съпруг Михаил Старицки,
встъпваща в брак за трети път) в църквата Св. Николай в гр. София.
Видно
от Смъртен акт на Д.Я., издаден от Генералния консул на Великобритания в
Кейптаун датата на смъртта на това лице е 30,04,1967г., към която дата същият е
бил в брак с Н. Д.Я..
Видно
от Съкратен смъртен акт изд. на 11.04.2013г.
и Несъкратен смъртен акт на М.М.П.,
същата същата
към датата на смъртта си – 01,02,2005г. е била със семейно положение „вдовица“,
Видно
от Писмо № 1117/08.10.2013 г. от Софийска Света митрополия Столичният старинен
храм „Св.Николай Мирликийски“, в който е извършено венчането от 18,10,1929г. между Д.Я. и Н. с. е бил част от
Българската екзарпия, респ. Софийска митрополия и
бланката удостоверяваща венчането, както и положените
печати марки върху нея съответстван на използваните
такива през 1929г. от Българската екзархия, респ. Софийската митрополия.
Видно
от Писмо № 46/04.04.2013 г., изд. от Секретаря на Подворие на Московския и на цяло Русия Патриарх в гр. София
венчавката между Д.Я. и Н. с. не е извършена в Руската църква в гр.София, а в
столичния старинен храм „Св.Николай“.
Видно
от заверено копие на регистрирано Удостоверение за раждане на Д.Я., издадено на
12 май 2015 г. от Главната регистрационна служба на Великобритания, с Апостил, придружено с легализиран превод на български език,
същият е роден на 11,07,1882г. в Сивни, майка Ема я.,
баща Ч.У.я., с дата на регистрация 21,08,1882г.
Видно
от Заверено копие на Смъртен акт № ФБ 002447 на Д.Я., издаден на 24.06.2015 г.
от Главната регистрационна служба на Великобритания, с Апостил,
заедно с легализиран превод на български език; и придружително
писмо от Генералния регистър на Великобритания с превод на български език и
Заверено копие на регистрирано Удостоверение № ЛМ 002644 за брака, сключен
между Д.Я. и Н. я. (Старицки), издадено на 24.06.2015
г. от Главната регистрационна служба на Великобритания, с Апостил,
заедно с легализиран превод на български език; и придружително
писмо от Генералния регистър на Великобритания с превод на български език,
двете копия са издадени въз основа на оригинален филмиран архив.
Видно
от два броя Свидетелства за венчание издадени от
Българската екзархия, Софийска митрополия №№ 11/18,10,1929г. и 12/18,10,1929г.
е извършен църковен брак в митрополитската църква „Св.Николай“ межде Никна Сергеева с. /на 30 години/ и Д.Я. /на 47
години/.
Видно
от смъртен акт на А.П на л. 133, т. II–ри на ВРС същият е роден на ***г. в Русия и е починал на
15.01.1996г.в Сомърсет Уест, ЮАР.
Видно
от Акт за смърт № С5839030 и несъкратен смъртен акт № С 86177994, изд. от МВР на
ЮАР, Н. я. е починала на 01,05,1988г. в Сомърсет
Уест, РЮжна Африка.
Видно
от удостоверение за наследници на А.П на л. 180, т. I-ви на ВРС, последния е
единствен наследник на Н. я., а Н. я. е единствен наследник на Д.Я..
Видно
от смъртен акт на М.М.П.
на л. 131, т. II–ри на ВРС същата е
родена на ***г. в Южна Африка и е починала на 01.02.2005г. в Сомърсет Уест, ЮАР.
Видно
от удостоверение на л. 179, т. I-ви на ВРС А.П е сключил граждански брак с М.М.П. на 10.12.1948г., от който брак е родено единствено
дете Н.Х. (по баща П.). Съгласно удостоверението М.М.П.
и Н.Х. ( по баща П.) са единствени наследници на А.П.
Видно
от акт за брак на л. 142, т. II–ри на ВРС въззиваемата Н. П.,
родена на ***г. в Замбия, е сключила граждански брак с Гевин
Д. Х. на 19.05.1984г.
Видно
от н.а. № 393/ 01.05.1925г. на л.475, т. I-ви на ВРС П. Г. к. продава лозето си, находящо се в землището на гр.Варна, в местността
„Св.Никола, цялото от 1350 кв.м. при граници: И. Д., в.к., М.Ч., наследниците
на Д.Ч., Б.П. и път, както следва : на А.К.- 1000 кв.м. при граници: в.к., М.Ч.,
Д. Ия. и път; на Д. Ия. -
350 кв.м. при граници: а.к., Венелия Кокули, наследници на Д. Ч., път и Д. Ия..
Видно
от н.а. № 394/01.05.1925г. Г. К. продава на Д. Йя.
лозе в землището на гр. Варна, м. Св. Никола с площ от 1752 кв.м. при граници:
X. Д.З., Г. А. Ш., С.Н. и С.П..
Видно
от н.а. № 395/01.05.1925г. Е. И. Г. Д.а, Г.И. Д., М. И. Г.Д.а и Д.Т. И. Г.Д.а
по мъж И. Ил.Н., продават на Д. Ия. лозе с един
кьошк, находящо се във варненските лозя в местността
„Св.Никола" от 1 дка при съседи: Б., С. А., Б. П., К.А., Е. Я.А. и път.
Видно
от н.а. № 609/10.08.1925г. И. М. продава на Д.Я. собственото си лозе, находящо се във варненските лозя в местността
„Св.Никола", състоящо се от 1116 кв.м. при стари съседи означени в нотариален
акт № 317/1921г. Д. Д. от две страни,
Х.Д. Ч., Г. М., С. А. и път.
Видно
от н.а. № 174, т. VII, per. № 6292, дело № 1547/07.10.1931г. Д.Я. е придобил собственост по силата на
публичен търг върху лозе (хавра) от 5133 кв.м., находящо се във варненските лозя в местността
„Св.Никола" с кьошк при граници: К.НиколовОТИ
713), Г..А., И. Б. и Д.Д., принадлежащо на Г. М. Г.
Видно
от н.а. № 101, т. VI, per. № 6107, дело № 1146/22.10.1935г. Д. К. я. продава на Р.
К. Б. само 1200 кв.м. от собственото си лозе (хавра),
находящо се във варненските лозя в местността
„Св.Никола", състоящо се цялото от 5133 кв.м., при общи съседи на цялото
лозе: К. Н., Г. А., И. Б. и Д. Д., а при съседи на продаваемата част: К. Н., Г.
А., И. Б. и Д. К. я..
Видно
от н.а. № 99, т. VI, per. № 7000, дело №
1328/27.11.1935г. С. и Е. Я. К. и Н. К. Т. продават на Д. К. Ю.: 1, Лозе във
Варненските лозя в местността „Св.Никола" от 1,5 дка и 2. Хавра в същите лозя и местност от 1,3 дка при общи съседи:
К. Н., К. П. и от две страни Д. К. И.
Видно
от ПМС № 2118/14.07.1950г. на л.332, т.1-ви на ВРС , на осн.
чл. 9 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост
се отчуждават в полза на държавата вили, в това число и в гр. Сталин, по опис
от 15.05.1950г.
Видно
от опис от 15.05.1950г. на л. 334-336, т.1 ви на ВРС под номер 51 от същия е посочена за
отчуждаване вилата на Роберт я. -Швейцария.
Видно
от АДС № 781 от 26.09.1950г. съставен въз основа на ПМС № 2118/14.07.1950г.,
считано от 14.07.1950г. е държавен
описания в акта имот, включващ: вила масивна двуетажна сграда със застроена
площ от 152 кв.м., масивна едноетажна сграда със застроена площ от 108 кв.м., полумасивна едноетажна постройка с площ от 52 кв.м., място
с площ от 19500 кв.м., както и трайни насаждения и овощна градина. В посочения
АДС се сочи, че одържавения имот е бивша собственост на Д. Карал Й., като имота
се предоставя за венно-почивна станция на МНО.
Видно
от Протокол от 12.08.1951г. на л. 85, т.
II–ри на ВРС е приет по опис актувания с АДС № 781/26.09.1950г. имот бивша
собственост на Д.Я..
Видно
от препис от ПМС № 135/06.02.1951г. на л. 605, т.1-ви на ВРС ведно с препис от протокол за опис на
отчуждени вили от 20.04.1948г. на л.604, отчуждените вили по посоченото ПМС и тези по
ПМС № 2118 и 2274 от 1950г. се считат отчуждени от 01.01.1950г.,
с изключение на вилите в района на гр. София и тези посочени в приложения опис.
От представения опис от 20.04.1948г. се установява, че се отчуждава вила на А.
Буров в гр. Сталин, от Роберт Юнг.
Видно
от Молба № 1319/17.08.1992г. на л. 76, т. II–ри на ВРС, А.П чрез пълномощникът си И. Светославов В. е отправил искане до кмета на Община Варна
за отписване от актовите книги за имоти държавна и общинска собственост на
имота собственост на Д. Карал Й..
Видно
от Заповед № 459 от 02.11.1992г. на Кмета на община Варна със същата е разпоредено на осн. на Закона за
възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, обн. ДВ бр. 105/91г., да се отпише от актовите книги, недвижим имот находящ се в гр. Варна, м. Св. Никола №109 (вила София),
представляващ вила - масивна двуетажна, със застроена площ от 152 кв.м.,
масивна едноетажна, със застроена площ от 105 кв.м., полумасивна
едноетажна със застроена площ от 52 кв.м., както и застроено и незасторено място с площ от 12260 кв.м. Съгласно заповедта
имота е одържавен от Д. К. Й. и за него
е съставен АДС № 781/1950г.
Видно
от Протокол от 13.07.1993г. на л. 182, т. I-ви
на ВРС за приемане на деактувания имот, имота от името на собственика е приет от
неговия пълномощник - Ив Св. В..
Видно
от к.н.а. № 65, т.Х, д. № 5728/02.06.1995г. на ВРС А.П е признат
за собственик по наследство на следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в гр.Варна, местност „Св.Никола" № 109,
цялото с площ 12 260 кв.м., съставляващо парцел 1875, който е идентичен на 1996
по стария план (КП на „Крайбрежието"-1956г.) и попада в 21-ви подрайон на града, ведно със застроените в мястото три
вилни сгради, масивна двуетажна сграда с площ 152 кв.м., масивна едноетажна
сграда с площ 108 кв.м. и полумасивна едноетажна
сграда с площ 52 кв.м. Кн.а. № 65/1995г. е поправен с
нотариален акт № 48, T.V, д. № 3610/12.04.1996г. на ВРС, поради техническа
грешка по отношение на номера на имота. На страница първа, ред 25-ти, вместо
пл. № 1996, следва да се чете: пл. №
1966.
Видно
от преписи от разписки на л. 162-178, т. II–ри на ВРС , за периода 30.07.1993г.
- 15.07.1996г. от И. В. са събирани наеми от различни лица ползващи имота.
От н.а.
№ 26, т. Ill, per.
№ 2268, дело № 288 от 2002г. на нотариус при ВРС Д. Б. се установява, че на
18.10.2002г.
р.т. К. е признат за собственик по силата на давностно
владение на имот: „Дворно място, находящо се в
гр.Варна, Община Варна,
област Варненска, местност „Свети Никола" цялото с площ 12 260 кв.м. по
реституция, а по измерване и скица - 11 997 кв.м.. съставляващо поземлен имот пл.№
141 в кв.48 от КП на 21-ви м.р. на гр.Варна, ведно със застроените в мястото три
вилни сгради - първата масивна двуетажна сграда със ЗП от 152 кв.м.. втората - масивна
едноетажна сграда със ЗП 108 кв.м. и третата - полумасивна
едноетажна сграда със ЗП от 52 кв.м. при граници: магистрала Варна-Златни
пясъци, черен път, от две страни - асфалтов път поземлениимоти
с пл.№№ 275, 140, 138, 139 и 137.
Видно
от Протокол от 18.10.2002г. на л.393, т. 1 –ви на ВРС изготвен във връзка с нотариално дело №
288/2002г. на Нотариус Д. Б. разпитаните свидетели сочат, че имота посочен
по-горе се владее от Р. К. от 1992г.
От н.а.
№ 27, т. Ill, per. № 2273, дело № 289 от 2002г., на нотариус при ВРС Д. Б. се
установява, че на 18.10.2002г.
р.т. К. и Д.И.К. продават на Р.П.Р. 1/2ид.ч. от имот - дворно място с площ от
12 260 кв.м. по документ за собственост, а по измерване 11 997 кв.м.,
съставляващо поземлен имот пл.№ 141, кв.48 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна,
придобит с н.а. № 173/2002г.
От
н.а. № 21, т. II–ри, per.
№ 1217, дело № 189 от 2004г., на нотариус при ВРС Д. Б. се установява, че на
14.04.2004г. р.т. К., Д.И.К., Р.П.Р. и Л.Ш.Р. продават на „БАЛКАНСКИ ИМОТИ
РАЗВИТИЕ" ЕАД % ид.ч. от имот представляващ
дворно място, съставляващо УПИ 141 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна, като
първите двама продавачи продават 2900 кв.м. , а вторите двама 100 кв.м. ид. части от площта на целия НИ с обща площ от 12 260 кв.м.
От н.а.
№ 145, т. Ill, per. № 2790, дело № 477 от 2004г., на
нотариус при ВРС Д. Б. се установява, че на 15.07.2004г. р.т. К. и Д.И.К.
продават на Р.П.Р. масивна двуетажна вилна сграда със ЗП 152 кв.м., построена в
ПИ 141 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна.
От Договор
за доброволна делба от 15.07.2004г, вписан в книгите за вписвания, водени от СВ
към ВРС под № 159, т.IХ 2004г. и Договор за поправка на договор за доброволна
делба вписан под № 121, т. III, per. № 2766 от 28.06.2007г. се установява, че: т. 1 р.т. К.,
Д.И.К., „Балкански имоти развитие" ЕАД получават в дял и стават
съсобственици на дял II, с площ 6434 кв.м., включващ УПИ IV-141, кв.48 по плана
на 21-ви м.р., гр.Варна с площ 4822 кв.м., УПИ ГХ-141, кв.49 по плана на 21-ви
м.р., гр.Варна с площ 956 кв.м., уличната регулация на бул."Княз Борис
I" с площ 385 кв.м., уличната регулация на тупик
с площ 210 кв.м., уличната регулация на тупик,
източно от УПИ IV-141, кв.48 с площ 61 кв.м. по плана на 21-ви м.р., гр.Варна; т.
2 р.т. К., Д.И.К., Л.Ш.Р. и Р.П.Р. получават в дял и стават съсобственици на
дворно място, находящо се в местност
„Св.Никола", гр.Варна с площ от 5497 кв.м., съставляващо УПИ Ш-141, кв.48
по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна.
От
н.а. № 122, т. Ill, per. № 2777, дело № 477 от
2007г., на нотариус при ВРС Д. Бейлерян се
установява, че на 28.06.2007г. Д.И.К., Т.Р.К., Н.Р.К. и „БАЛКАНСКИ ИМОТИ
РАЗВИТИЕ" ЕАД продават на „КОНАМИ" ЕООД поземлен имот (ПИ) с обща
площ 6434 кв.м. при граници по документ за собственост и по скица : ПИ
9531-път, ПИ 275, ПИ 139, ПИ 138, ПИ 137, ПИ 9530-път, ПИ 344, ПИ 9523-път,
включващ :ПИ 360 по плана на 21-ви м.р. на гр.Варна с площ 4824 кв.м., идентичен
с УПИ IV-141 по предходен план, заедно с построената в него масивна едноетажна
сграда със ЗП 108 кв.м.; ПИ 358 кв.48 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна с площ
945 кв.м., идентичен с УПИ IX- 141 ; ПИ 361, кв.48 по плана на 21-ви м.р.,
гр.Варна с площ 380 кв.м., идентичен с част от УПИ IV-141, кв.48 ; ПИ 359 с
площ 222 кв.м., идентичен с част от ПИ 141 по КП на 21-ви м.р., гр.Варна ; ПИ
362 с площ 61 кв.м., идентичен с част от ПИ 141 по КП на 21-ви м.р., гр.Варна.
Видно
от заключението на приетата СТЕ е имота посочен в н.а. № 65/02.06.1995г. и
съответно н.а. за поправка № 48/1996г., с който А. П. е признат за собственик
на недвижим имот находящ се в гр. Варна, м. Св.
Никола №109, целия с площ от 12260, съставляващо парцел № 1875 е идентичен с
имота с пл. № 1966 по стария план и попада в 21-ви подрайон
на града, ведно със застроените в имота сгради - три вили. Съобразно
заключението на в.л. имот № 1966 по КП „Кайбрежието"
от 1956г. е с площ от 13100 кв.м. Сочи се също така, че имота № 1966 по КП от 1956г.
е идентичен с имоти _ №713 с площ от 2946 кв.м., № 724 с площ от 3426 кв.м., №
721 с площ от 2048 кв.м. № 719 с площ от 1354 кв.м., № 720 с площ о т 1090
кв.м., № 717 с площ от 1471 кв.м. и № 716 А с площ от 1096 кв.м, по КП
изработен през 1936г.
От
заключението по приетата тричленна СТЕ се установява, че общата площ по
представените нотариални актове за периода 1925 - 1935 г. възлиза на 12151
кв.м. Площта на имота посочен в к.н.а. № 64/1995г., поправен с н.а. №
48/1996г., съответно Заповед № 459/02.11.1992г. на Кмета на Община Варна и
протокол за предаване на владение от 13.07.1993г., възлиза на 12260 кв.м. Общата
площ на имоти № 713, 717, 719, 720, 721 и 724 от КП на „Лозята"- 1937г.
изчислена графично от комбинираната скица е 15 287 кв.м, а площа
на имот № 1966 по КП от 1956г., изчислена графично се равнява на 13 060 кв.м.
От заключението
по приетата съдебно - лингвистична експертиза се установява, че името
„YONNG", може да бъде изписано на български език, като: Й., я., Иънг.
От
заключението на назначената в хода на производството съдебно -графологична експертиза л. 49, т.И се установява, че е
налице заличаване в АДС № 781/1950г., като текстът „Д. Карал Ионг" и останалия текст са изписани на \^ една и съща пишеща машина.
Събрани
са по искане на ищеца показания на свидетелите Д.С. С., И. С. В. и А. З. А. а
по искане на ответниците на свидетелите М. М. Т. и В.
Ц. И..
От
показанията на св. Д. С. С. се установява, че от 1995-1996г. е живяла в имота
намиращ се на „Св.Никола", в гр. Варна в находящата
се там вила в горния му край. В средната вила живял дядо Васко със съпругата
си, а във вила „София" никой не живял. Тя била разбита. Съгласно
показанията собствениците били от ЮАР. За такъв се представил Г. Х.. Живяла в имота до
20.08.2004г., след което била изгонена,
а вилата в която са живеела - съборена. Сочи, че през 2001г. в имота дошла ответницата Ш., която се представила за
пълномощник на собствениците от ЮАР. През 2004г. в имота се е появил Р. К. с
нотариален акт за собственост на същия. През м. август 2004г. били изгонени от
имота. Съгласно показанията целия имот с площ около 12 дка. не бил ограден. Само от едната, лява страна била
поставена телена мрежа обрасла с жив плет.
От
показанията на св. И. С. В. се установява, че е първи братовчед на Н. я.,
последната съпруга на Д.Я.. Излага, че Н. я. сключила брак с М. /М./ П., от
който брак е и детето А.П. Д.Я. бил английски консул в София за периода средата
на 20-те до средата на 30-те години, а след това му назначение бил консул в Малага, Испания, а след това в
Швейцария. Имота в местността „Св.Никола“, след спирка „Почивка“ Д.Я. купил
20-те 30-те години на отделни части, които са групирани в един общ парцел. След
началото на войната се е преместил в Южна Африка. За имота излага, че е с площ
от 12 -15 дка, находящ се в м. Св. Никола, намиращ се
до лагер „Чайка" и вилата на сем. Каракашеви. Състои се от три вили, една
от които е вила „София" - на шосето Варна - Евксиноград. Сочи, че имота до
50-те години е стопанисван от руско семейство – В.М. и М.к., които били наети
от семейството на Д.Я., с което осъществявали тесни връзки. Свидетеля излага,
че през 1991 - 1992г. се е свързал с А.П във връзка с реституиране на
собствеността върху имота, като след получаване на необходимите документи и
пълномощно ги занесъл в Община Варна. През 1992г. била издадена заповед за възстановяване на имота. Площта на
възстановения имот била 12-15 дка, а по разположение границите съвпадали с
тези, които си спомня. Излага, че като пълномощник на А.П е встъпил във
владение на имота, като е започнал да събира наем определен от Община Варна по
размер, от живущите в имота наематели. Сочи, че във вила „София" никой не
е живял, в средната вила е живял В. и зъболекаркаря М..
В третата вила са живеели хора, но със същите не се е срещал. За периода
1995-1997г. е събирал наеми от живущите в имота, като от живущите в третата
вила наем не е събирал. Съгласно показанията през 1997г. в България дошъл Г. Х., който бил зет на А.П, и който
започнал преговори с адв. Ш. последната да поеме
грижите за имота. След 1997г. адв. Ш. поела грижите
за имота.
От
показаният на св. А. З.А.се установява, че познава В. В. А. - „дядо В.",
който е живял до 2002г. в м.Св.Никола, в гр.Варна, в находящата
се в имота средна вила под наем. Освен вилата в която е живял „дядо Васко"
в имота имало още две вили, една от които вила „София". В последната вила
живяла „баба В.". Съгласно показанията площта на имота е около 12-17 дка. Границите
са: на изток към морето магистралата за Зл. Пясъци, на север към гр.Балчик,
нагоре гр.Добрич улица и от там са частни имоти, а на запад е обръщача на тролейбусния транспорт. След като е починала
„баба Веса" в имота, в малката вила
живяла Деспа със своя съпруг. Свидетелят излага, че знае, че имота е
собственост на англичани живеещи в ЮАР. Сам бил викан от адв.
Ш., която го е предупреждавала, че ще изгони „дядо Васко". „Дядо
Васко" заплащал наем на адв. Ш..
От
показанията на св. М. М.Т. се установява, че познава Р. К. от 1991 -1992г. През
1992- 1993г. работила като проектант във
фирма „Стронгил". През 90-те години Р. К. се
интересувал за имота. Искал да проверява какво се е предвиждало по план за
неговото място. Друг не проявявал интерес към имота. През 2000г. -2001г. узнала, че Р. К. няма нотариален акт за
имота, а поводът за това бил, че към този момент свидетеля се занимавала с
недвижими имоти и досежно процесния
имот към нея е имало запитване от клиенти. Сочи, че К. и споделил, че няма
нотариален акт, доколкото следвало да
изчака да измине давностен срок за да се сдобие с
такъв.
От
показанията на св. В.Ц.И. се установява, че познава от 1973 - 1974г. Росен К.. От
1992 - 1994г. знае, че К. имал имот
намиращ се на пътя Варна - Зл. Пясъци. В имота
имало една сграда намираща се откъм булеварда и една в средата на имота,
в която е живял възрастен мъж. Имота поддържал К.. Съгласно показанията граници
на имота са булеварда -Варна - Зл.пясъци;
горната граница обръщача на тролея. Освен този
възрастен мъж, който живял в имота, св.
не е виждал други хора в него. За пръв път
посетил имота през 1992г. - 1993г. Тогава в него имало две постройки.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените
положителни установителени искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Настоящият
състав намира, че за въззиваемата е налице интерес от
предявяване на положителните установителни искове
т.к. всеки от ответниците разполага с титул за собственост,
респ. оспорва твърдяното от нея право на собственост, с което пречи на
нормалното му упражняване в пълният му обем.
За
да се приеме, че са основателни в тежест на въззиваемия
– ищец в първоинстанционното производство е да
установи главно и пълно, че е собственик на процесния
имот на твърдяното основание – наследяване, в качеството на наследник по закон,
низходяща на А.П, а той придобил имота
по реституция по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС и др., в качеството му на наследник по закон
на Д.Я., от който е отчужден, а в условие на евентуалност – по давност, чрез
владение осъществявано през периода от 13,07,1993г. до 13,07,1998г.
В
тежест на въззивниците – ответници
в първоинстанционното производство е да установят
главно и пълно възраженията си по исковете, включително възраженията за
придобиване на имота по давност.
Съгласно
нормата на на чл. 89, ал. 2 и чл. 91 от КМЧП кръгът
на наследниците на Д.Я. следва да бъде определен по според правото на
държавата, на чиято територия се намира недвижимия имот, т.е. приложимо право в
настоящия случай е българският Закон за наследството, което урежда кръга и реда
на наследниците и наследствени дялове. Затова съдът не обсъжда събраните
посредством съдебна поръчка писмени доказателства касаещи чуждо законодателство.
Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема следното:
Д.Я. е роден на 11,07,1882г. в Англия. На 18,10,1929г. същият се е
венчал с Н. Сергеева с. в църквата „Св.Николай“ в гр.София и е починал на
30,04,1967г. в Сомърсет Уест, РЮжна
Африка.
Н. я. /по баща Гниневич, по първи съпруг П.,
по втори съпруг с./ е родена на 09,10,1899г. в Полтава, Русия. През 1917г., на
18 години се омъжва за Михаил Перселени. От брака им
на 18,12,1917г. се ражда в Полтава, Русия А. П.. От вторият си брак Н. П. със С.,
същата взема фамилията с.. Този брак е прекратен с развод. На 18,10,1929г. Н. с.
се венчае за Д.Я. в църквата „Св.Николай“ в София, България. На 01,05,1988г Н. я.
умира в Сомърсет Уест, РЮжна
Африка.
На 10,12,1948г. А. /А. П. /на 30 години/ е сключил брак с М. М. Б. /21
години/ в Англиканската църква, район Спрингс, провинция Трансваал, РЮжна Африка. Починал е на 15,01,1996г. в Сомърсет Уест, РЮжна Африка. М.М.П. е родена на 08,01,1927г. в РЮжна
Африка. Починала е на 01,02,2005г. в Сомърсет Уест, РЮжна Африка.
Н. П. е родена на 24,11,1958г. в Луаншия,
Северна Родеция, /днешна Замбия/, с баща А.П и М. М.
Б. На 19,05,1984г. е сключила граждански брак с Г. Д. Х., роден на 14,02,1955г.
Поради изложеното и т.к. не е установено Д.Я. да има и други наследници съдът приема, че въззиваемата е наследница по закон, низходяща на Д.Я..
За да се приеме че е настъпила реституция по ЗВСВОНИ следва да се
установи кумулативното наличие на няколко предпоставки: имотът да е бил
собственост на лицето, от който е отчужден, да е отчужден по някои от
посочените в ЗВСВОНИ закони, за него да не е получено обезщетение, същият да
съществува реално до размерите, до които е отчужден и към момента на влизане в
сила на закона да е собственост на държавата, общините, обществени организации
или техни фирми или ЕАД по чл.61 от ТЗ.
Въз основа заключеният по приетите СТЕ, които съдът намира за обективно
и компетентно дадени и им дава вяра изцяло и останалите събрани доказателства
относно обективирани в нотариални актове правни
сделки съдът приема за установено, че в периода 1925 - 1935г. Д.Я. е придобил
чрез правни сделки имоти пл. №№ 713, 717, 719, 720, 721 и 724 по КП и РП на
Курортно предградие „Лозята" - 1937г., част от които е процесния
имот.
Дори да се приеме, че Д.Я. не е придобил чрез
правни сделки процесния имот същият е придобит от
него по давност. Въз основа събраните гласни доказателства, които намира за
обективни, дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други съдът приема, че от придобиването на
отделните части на процесния имот през 20-те и 30-те
години на XX в. до отчуждаването му през 1950 г., Д.Я. е владял същия в
продължение на повече от 20 години. Дори да се приеме, че няма качеството на
добросъвестен владелец с оглед характера на придобивното
му основание, упражняваното владение е в
достатъчен период съгласно действащия Закона за давността /отм./ за да се
приеме, че е придобил собствеността по давност, в качеството на недобросъвестен
владелец.
Поради иложеното съдът приема, че Д.Я. е бил собственик на имот
идентичен с процесния към датата на отчуждаването.
Въз основа
събраните доказателства съдът приема, че процесният,
собствен на Д.Я. имот е бил отчужден през 1950 г. съгласно чл. 9 от ЗОЕГПНС с
постановление № 2118/14.07.1950 г. на Министерски съвет. Според чл. 17 от
ЗОЕГПНС отчуждените по този закон имоти се считат държавна собственост от деня
на отчуждаването. С оглед на това, както е записано и в АДС №781/26.09.1950,
имотът се счита за държавен от датата на решението на Министерски съвет - 14.07.1950г.
След отчуждаването имотът е бил предоставен за
стопанисване и управление на жилищния фонд на съответния градски общински
народен съвет (чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗОЕГПНС), а впоследствие по решение на
Министерски съвет в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗОЕГПНС
трите вили, заедно с дворното място, са били предоставени за стопанисване и
ползване на Министерството на Народната Отбрана и на Министерството на
народното здраве.
Установено е, че имотът е отчужден от държавата
през 1950 г. въз основа на ЗОЕГПНС, както и че към момента на влизане в сила на
реституционния Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени
недвижими имоти (ЗВСОНИ - обн в ДВ, бр.15 от
21.02.1992 г.), съществува реално до размерите, в които е отчужден. Установява
се и, че за него собственикът не е бил обезщетен. Следователно имотът подлежи
на възстановяване.
Съобразно вече изложените мотиви законен наследник
на Д.Я. към момента на влизане в сила на ЗОЕГПНС е А.П. Той е лицето, на което собствеността е възстановена
през 1992г., на основание чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ, по силата на закона. В това
качество същият, чрез своя пълномощник И. С. В. - валидно е приел предаденото
му от страна на общината фактическо владение върху него, за което е съставен
нарочен протокол. От този момент е продължил да осъществява владението чрез
извършваните – видно от събраните писмени доказателства непрекъснато действия
по запазване и управление на имота както чрез И. В., така и чрез пълномощника
си Г. Х.. След смъртта на А.П, през 1996 г. владението е упражнявано върху
имота по идентичен начин ото неговите наследници –
преживялата съпруга М.М.П. и дъщеря му Н.Х.. Това
владение е продължило съобразно събраните доказателства до август 2004г. След
смъртта на М.М.П. през 2005г. правото на собственост
върху процесния имот е придобито по силата на
наследственото правоприемство изцяло от единственият
и наследник - низходяща Н.Х..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти (в редакцията му към датата на
влизане в сила на закона10), собствеността върху имотите по чл. 1 се
възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници
по закон. Следователно собствеността на отчуждения имот се възстановява
алтернативно на две категории лица - лицата, от които имотите са били отнети
или на техните наследници по закон.
Установено е, че процесният
имот е отчужден от лицето Д. К. я. (И.). Д.Я. е починал на 30.04.1967г., т.е.
преди реституцията. Следователно, имотът е реституиран на неговите наследници
по закон.
Кръгът на наследниците по закон на Д.Я. се определя
съгласно разпоредбите на българския Закон за наследството според правилото на
международното частно право lex rei
sitae, т.е. приложимо е правото на държавата, на
чиято територия се намира недвижимият имот. В този смисъл са и разпоредбите на
чл. 89, ал. 2, чл. 91 от Кодекса на международното частно права.
Според действащия Закон за наследството от
29.01.1949 г., в сила от 30.04.1949 г. наследството се открива в момента на
смъртта на умрелия (чл. 1 от ЗН). Към този момент следва да се определи и
кръгът на наследниците по закон на починалия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1/04.11.1998 г. по гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 2 от диспозитива на това решение кръгът на законните наследници
на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или
други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към
момента на смъртта на наследодателя. Единственото изключението от това правило
са правата на наследниците на последващия съпруг по
чл. 9а ЗН. Съгласно чл. 9а от ЗН, когато към открито наследство се възстановява
собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни
земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации, наследниците на последващ съпруг не
наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака
му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Според т. 1 от диспозитива на TP № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от ЗН е този,
който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите
или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях
селскостопански организации.
При това
положение и съобразно установеното по делото следва да се приеме, че към
момента на смъртта на Д.Я. - 30.04.1967г., според правилата на действащия към
тази дата български закон - Закона за наследството от 1949г., негов единствен
наследник по закон е съпругата му Н. я.. Бракът между Д.Я. и Н. я. е сключен
през 1929г. съгласно правилата на действащия към 1929г. Екзархийски устав,
което се установява от приетите като доказателство 2 броя свидетелства за венчание, издадени от българската Екзархия и удостоверяващи
наличието на валидно сключен църковен брак. Те са достатъчнии
за да обосноват извод за наличие на валиден брак. Последващите
регистрации на сключения църковен брак нямат значение за неговата валидност, а
издаваните във връзка с тях документи (например акт за женитба) имат само
удостоверителен характер, но не и правопораждащ.
Имотите на Д.Я. са отчуждени през 1950г., т.е. след сключването на брака с Н. я..
Следователно Н. я. няма качеството на „последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а от Закона на
наследството и по аргумент на противното от чл. 9а от ЗН нейните наследници
наследяват съпруга й Д.Я.. Н. я. е починала на 01.05.1988г. и неин единствен
наследник по закон, низходящ е синът й А.П.
Поради изложеното следва да се приеме, че към
момента на реституцията през 1992г. наследник по закон на Д.Я. по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ е А.П в качеството му на наследник по закон, низходящ на
майка си Н. я..
Въззивниците не са установили главно и
пълно, че Росен К., снабдил се през 2002г. с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка е упражнявал
владение с намерение за своене през твърдяния период, с което е придобил процесния
имот по давност. От събраните писмени и гласни доказателства, съобразно вече
изложените мотиви се установява обратното. След настъпване на реституцията през
1992г. въз основа на ЗВСОНИ владение е осъществявано единствено от наследника
по закон на Д.Я. - А.П, а след смъртта му през 1996 г. - от неговата съпруга М.М.П. и дъщеря му Н.Х.. Това владение е осъществявано още от
момента на предаването на имота от държавата (общината), чрез пълномощниците им И. С. В., както и Г. Х. - съпруг на Н.Х.,
и от определеният за изпълнител на завещанието на А.П - въззивницата
Л.Ш.. Владението върху имота е осъществявано и чрез ползвателите на намиращите
се в имота вили най-малко до лятото на 2004г., съгласно показанията на
свидетелите И. С. В., Д. С., А. А. и А.Л.Т.. След август 2004г. предвид
предприетите от наследниците на Д.Я. правни действия за защита на собствеността
им следва да се приеме, че същите не са губили намерението си да владеят имота
като свой.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно
възражението за придобиване на имота по давност. Следователно не е налице
настъпване на юридически факт, изключващ правото на собственост на Н.Х..
Искането за отмяна на нотариални актове на въззивниците,
с които същите се легитимират като собственици е основателно само по отношение
н.а. № 26, том III, рег.№ 2268, дело №288/2002г. на нотариус при ВРС, Д. Бейлерян, с който р.т. К. е признат за собственик по давностно владение, т.к. по реда на чл. 431, ал.2 ТПК
(отм.) подлежат на отмяна само констативните нотариални актове и тези по
обстоятелствена проверка, когато с тях се засягат права на трето лице, но не и
тези по договори за прехвърляне по вещни права, каквито са останалите процесни актове.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно събраните в хода на въззивното
производство доказателства въззивника „БАЛКАНСКИ
ИМОТИ РАЗВИТИЕ“ ЕАД е заличен от търговския регистър търговец поради извършена
ликвидация. При това положение следва по отношение на това лице да бъде
обезсилено първоинстанционното решение и прекратени въззивното и първоинстанционно
производство.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1404/02.04.2012г.,
постановено по гр.д. № 1674 по описа за 2009г. на Варненският районен съд САМО ПО ОТНОШЕНИЕ заличеното търговско
дружество „БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ" ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Красно село" ул. „Позитано"
№ 11А, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителите К. Фредерик Н. и Р. Димитрова
Димитрова
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1404/02.04.2012г.,
постановено по гр.д. № 1674 по описа за 2009г. на Варненският районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, по отношение Д.И.К.,
Т.Р.К., Н.Р.К., Р.П.Р., Л.Ш.Р., „КОНАМИ" ЕООД и Н.Х..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1674
по описа за 2009г. на Варненският районен съд САМО ПО ОТНОШЕНИЕ на заличеното търговско дружество „БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ" ЕАД.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 3334 по
описа за 2012г. на
Варненският окръжен съд САМО ПО
ОТНОШЕНИЕ на заличеното търговско дружество „БАЛКАНСКИ ИМОТИ РАЗВИТИЕ" ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД –ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,