№ 18
гр. Карнобат, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100591 по описа за 2021 година
установи:
Производството по делото е образувано по искова молба на МЛ. П. П.,
ЕГН: **********, адрес: село Славянци, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, ул. M*
№ 1, чрез пълномощника адв. С.Г. - Трайкова-БАК, против „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК: ********* , седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителен директор инж.Ганчо Тенев.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание по чл.124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК, с който ищецът желае съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********,че МЛ. П.
П., ЕГН: ********** не дължи вземане по изпълнителен лист от 27. 02. 2008
г., издаден по ч. гр. д. № 88 / 2008 г. на КбРС, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20128020400994 по регистъра на ЧСИ Н. Г., рег. №
802, с район района на БОС за сума в размер на 227.79 лв.- главница ведно със
законна лихва от 25. 02. 2008 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 45 лв. представляващи съдебни разноски.
Ищецът претендира присъждане на разноските по делото.
С исковата си молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително
дело № 20128020400994 по регистъра на ЧСИ Н. Г., рег. № 802, с район
района на БОС, образувано по молба на ответника „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас с изпълнителен лист от 27. 02. 2008 г. по ч. гр. д. №
88 / 2008 г. на РС- Карнобат, с който бил осъден да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД Бургас сумата от 227, 79 лева
1
главница, законна лихва от 25. 02. 2008 г. до окончателното изплащане на
вземането и 45 лева разноски по делото. По делото са предприети
изпълнителни действия срещу ищеца, който през месец юни 2012 г. е получил
последното си известие по образуваното срещу него изпълнително дело, с
което е бил приканен да заплати дълга в размер на 733, 94 лева, от които 73,
70 лева неолихвяема сума, 227, 79 лв. главница, 115, 61 лихви, 108 лв.
разноски по изпълнителното дело, 58, 84 лв. такса в полза на ЧСИ и 150 лева
други суми. Повече от три години по след това не са предприемани действия
за принудително изпълнение за събиране на вземането и то е погасено по
давност на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Твърди се, че през месец май на
2021 г. ищецът, в качеството му на председател на ЗКПУ „*******“ е получил
запорно съобщение изх. № 13453 от 05. 05. 2021 г. по изпълнително дело №
20128020400994, с което по молба на взискателите „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас и Държавата е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение за задължение в размер на 5524, 52 лева. Според ищеца са
предприети изпълнителни действия по отношение на несъществуващо
вземане. Посочено е, че съдебният изпълнител не може да приложи служебно
давността по чл. 111 от ЗЗД относно вземането по изпълнителният лист,
който е посужил като основание за образуване на изпълнителното дело, което
обосновава правния интерес от предявяване на иска пред съда.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас, чрез процесуалният си представител е депозирал
писмен отговор, с който признава основателността на исковите претенции
изцяло и моли съда да се произнесе с решение при признание на иска.
Оспорва претендираните от ищеца разноски, моли съда да бъде оставено без
уважение искането на ищеца за присъждане на разноските. Желае
присъждане на направените от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява,
представлява се от упълномощен представител. Същия подържа предявения
иск, ангажира доказателства.Представя списък с направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява,
постъпила е молба от същия, в която желае делото да се разгледа в негово
отсъствие, поддържа представеният отговор на исковата молба, не сочи
доказателства, изразява становище по същество на спора: Твърди, че е
действително по молба на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
Бургас е образувано изпълнително дело № 20128020400994 по описа на ЧСИ
Н.Г., което ответника напълно добросъвестно е приел, че е прекратено поради
перемпция, като прекратяването на това основание настъпвало по силата на
закона. След датата на прекратяване на производството ответника е
констатирал несъбираемост на вземанията, поради което не е предприел
действия по образуване на друго изпълнително дело срещу ищеца, отделно не
се е легитимирал като взискател по какъвто и да е било изпълнителен процес
2
след 2019 г. и в това си качество не е искал извършването на каквито и да
било принудителни изпълнителни действия срещу ищеца. Отново е
направено искане за присъждане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, като посочва, че не е давало повод за завеждане на делото, а
тъкмо напротив с извънсъдебното си поведение е признало, че сумите не му
се дължат. Посочва, че са представени доказателства, че вземането е
счетоводно отписано и В и К не е поискало извършването на твърдяното
действие по прекратеното по силата на закона изпълнително производство.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички относими писмени
доказателства, представени от страните, както и изисканото по чл. 192 от
ГПК, копие от изп. дело № 20128020400994 по описа на ЧСИ Н.Г..
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е видно от приетото като
доказателство изп. дело № 20128020400994 по описа на ЧСИ Н.Г., че в полза
на ответника „Водоснабдяване и канализация” ЕАД Бургас по ч. гр. д. № 88 /
2008 г. по описа на Районен съд Карнобат е бил издаден на 05. 03. 2008
година изпълнителен лист, по силата на който ищецът МЛ. П. П. е осъден да
заплати в полза на ответника сумата от 227, 79 лева представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 18. 04.
2004 г. до 21. 08. 2007 г. , ведно със законната лихва върху сумата от 227, 79
лева начиная от завеждане на молбата- 25. 02. 2008 г. до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 45 лева. С
молба на упълномощен представител на ответното дружество до ЧСИ Н.Г. е
приложен изпълнителният лист и се желае да се образува изпълнително
производство срещу длъжника. Видно от приложените по изпълнителното
дело съобщения, през 2012 г. спрямо ищеца ЧСИ Н.Г. е предприел действия
по принудителното изпълнение на вземането. Съобщение за доброволно
изпълнение е получено от ищеца П. на 05. 07. 2012 г. . На 19. 06. 2012 г. с
резолюция е присъединен взискател Държавата. На 18. 11. 2014 г. с
резолюция е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като
съобщение е изпратено до ЗКПУ„*******“ с. Славянци, получено но
плащания не са постъпили по сметката на ЧСИ. Изпращани са напомнителни
писма, за наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
като предпоследното е получено лично от длъжника на 21. 08. 2015 г.
Последното запорно съобщение е от 11. 05. 2021 г., което явно е посочено в
исковата молба.
От оспорените писмени доказателства представени от ответника е
видно, че с Доклад до Изпълнителният директор на ВиК ЕАД, е направено
предложение за отписване на суми по аб. № 89**** с титуляр ищеца МЛ. П.
П.. Въпреки соченото доказателство, няма каквито и да било данни, а още по
малко доказателства това действие да е станало известно на ЧСИ или на
ищеца по настоящото дело, въпреки че ответника е разполагал с
3
възможността посочена в чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК да поиска прекратяване на
изпълнителното производство.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Въпреки молбата на ответника съдът да се произнесе с решение по чл.
237 от ГПК- при признаване на иска, съдът с оглед становището на ищеца,
който не е направил такова искане, не може да се произнесе с оглед
направеното признание.
Според чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като в ал. 2 е предвидено, че искът може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените
норми уреждат защита на длъжника след като кредиторът е предприел
действия въз основа на изпълнително основание, а дори и да не е предприел
такива, доколкото разполага с потенциална възможност за това въз основа на
субективната си преценка. Тази защита може да се основава само на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По аналогия
нормите следва да бъдат приложени и към влезлите в сила заповеди за
изпълнение, издавани по реда на гл. 37 ГПК "Заповедно производство", тъй
като в ГПК е посочено, че същите влизат в сила- чл. 416 ГПК и се ползват
със стабилитет- Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г.
на ВКС, ТК, I ТО, в което е прието, че нормите на чл. 439 ГПК следва да
намерят приложение и при влязла в сила заповед за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е
проведено. След като заповедта за изпълнение е издадена и длъжникът не е
подал възражение срещу нея в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК или е
оттеглил възражението си, заповедта влязла в сила на основание чл. 416 ГПК
и длъжникът не може да навежда доводи чрез иск, че не дължи вземанията по
нея на основания, настъпили преди влизането й в сила, с изключение на
хипотезите, регламентирани в чл. 424 ГПК. Той има възможност да предяви
иск за недължимост на вземанията, като релевира фактически основания,
настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение чрез иска по чл.
439, ал. 1 ГПК. На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК.
Безспорно е между страните, че в полза на ответника „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас по ч. гр. д. № 88 / 2008 г. по описа на Районен съд
Карнобат е бил издаден на 05. 03. 2008 година изпълнителен лист, по силата
на който ищецът МЛ. П. П. е осъден да заплати в полза на ответника сумата
от 227, 79 лева представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 18. 04. 2004 г. до 21. 08. 2007 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от 227, 79 лева начиная от завеждане на
4
молбата- 25. 02. 2008 г. до окончателното и изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 45 лева. Също така безспорно е, че
вземанията за тези суми са погасени по давност в период след влизането в
сила на заповедта за изпълнение. Следователно предявеният установителен
иск по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено, че ищеца МЛ. П. П., не дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД Бургас, вземане по изпълнителен лист
от 05. 03. 2008 година, издаден по ч. гр. д. № 88 / 2008 г. на КбРС, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20128020400994 по регистъра на ЧСИ Н.
Г., рег. № 802, с район района на БОС за сумата в размер на 227.79 лв.-
главница ведно със законна лихва от 25. 02. 2008 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 45 лв. представляващи съдебни
разноски.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него
съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за размера
на които са налице доказателства между кориците на делото- платежно за
сумата от 221 лева и пълномощно и договор за правна защита и съдействие с
договорено възнаграждение в размер на 700 лева, заплатени в брой при
подписване на пълномощното. Размера на направените разноски не са
оспорени от ответника и следва да се присъдят така както са направени.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не следва
на ищеца да бъдат присъждани направените по делото разноски, а такива
следва да бъдат присъдени на ответника според разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да са
налице двете посочени в закона предпоставки– ответника да е признал
исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на
иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези предпоставки-
ответникът е признал основателността на предявения исков, но не е налице
втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.
Съществуването на изпълнителен титул в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД Бургас, въз основа на който дружеството е поискало
образуването на изпълнително производство срещу ищеца, чрез което се е
пристъпило към принудително събиране на погасените по давност вземания,
представлява по същността си повод за предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск. В този смисъл е Определение № 549/
29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/ 2018 г., по описа на ВКС, ІV ГО, в което е
прието, че при признание на отрицателен установителен иск, основан на
твърдение, че предявеното вземане е погасено по давност, ответникът не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал повод за предявяването на
иска. В случая следва да бъде отчетен и фактът, че изпълнителното дело все
5
още не е прекратено, въпреки възможността това да стане по искане ва
взискателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от
изпълнителен директор инж. Ганчо Тенев, че МЛ. П. П., ЕГН: ********** не
дължи вземане по изпълнителен лист от 27. 02. 2008 г., издаден по ч. гр. д. №
88 / 2008 г. по описа на Районен съд Карнобат, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20128020400994 по регистъра на ЧСИ Н. Г., рег. №
802, с район района на БОС за сумата в размер на 227.79 лв.- главница ведно
със законна лихва от 25. 02. 2008 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 45 лв. представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. Ген. Владимир
Вазов № 3, представлявано от изпълнителен директор инж. Ганчо Тенев да
заплати на МЛ. П. П., ЕГН: **********, с адрес: област Бургас, община
Сунгурларе, с. Славянци, ул. M* № 1, и съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Сашо
Кофарджиев № 2- адвокат С.Х. Г.-Трайкова сумата от 921 лева
представляваща направените съдебни разноски по настоящото гр. д. № 591 /
2021 г. по описа на КбРС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за заплащане на съдебни разноски,
както и искането съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските да се възложат на
ищците.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6