№ 4576
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205591 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххххххх,
чрез упълномощен представител - адв. В. С. от САК, срещу Наказателно
постановление (НП) № 631010-0346679/01.04.2022г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 600,00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че изложената фактическа обстановка не
отговаря на действителната. Претендира се отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, нередовно призовано,
не изпраща представител. Ход на делото е даден на основание чл. 61 ал. 4
ЗАНН, след като въз основа на резултата от призоваване на жалбоподателя, е
установено, че дружеството - въззивник е променило адреса си на
1
управление, напуснало е адреса, посочен в ТРРЮЛНЦ, като промяната не е
вписана по партидата му.
Упълномощеният представител на дружеството – въззивник, адв. В. С. -
редовно уведомен, не се явява.
Наказващият орган- началник отдел „Оперативни дейности“- София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л.И., който пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено, като го намира за правилно
и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от санкционираното
юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
"ххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е юридическо лице, регистрирано
на територията на Република България, със седалище гр. София, адрес на
управление кв. "Орландовци", ул. "Подем" № 1, с управител и едноличен
собственик на капитала Павлин Димитров Павлов.
Към 18.03.2022г. дружеството - жалбоподател стопанисвало търговски
обект - магазин, находящ се в гр. София, ул. "ххххххххх" № 11. В търговския
обект били обособени две части, като в едната били изложени за продажба
аксесоари за мобилни телефони - калъфи, протектори, зарядни устройства и
слушалки, а в другата част било обособено място за извършване на
козметични услуги - грим и маникюр. В обекта било въведено в експлоатация
и регистрирано в НАП фискално устройство модел Perfect S01, № DY547825
с номер на фискална памет 36706298.
Към същата дата свидетелката Е. П.П. - дъщеря на управителя на
"ххххххх" ЕООД, полагала труд в стопанисвания от дружеството - въззивник
обект като маникюрист, като нямала сключен трудов договор с дружеството -
2
въззивник.
На 18.03.2022г. около обяд свидетелката хххххх се намирала в
стопанисвания от дружеството - жалбоподател търговски обект, като седяла в
частта, обособена за извършване на козметични услуги. Управителят на
дружеството хххххххх отсъствал от обекта, тъй като бил на лекар. Около
13:16 часа на 18.03.2022г. в обекта влязла свидетелката А. И. - инспектор по
приходите при ЦУ на НАП. Свидетелката И. се насочила към частта в обекта,
където били изложени за продажба аксесоари за мобилни телефони.
Свидетелката хххххх отишла при нея и я попитала с какво може да й помогне.
Свидетелката А. И. попитала за калъф за конкретен модел мобилен телефон,
свидетелката Е. П. й отговорила, че го има, показала й го и свидетелката А. И.
заявила, че ще го купи. Цената на калъфа била 25 лева, свидетелката А. И.
заплатила в брой на свидетелката Е. П. сумата от 30, 00 лева и последната й
върнала ресто 5, 00 лева. За извършената продажба свидетелката Е. П. не
издала фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално
устройство нито касова бележка от кочан. Свидетелката А. И. напуснала
търговския обект с калъфа за телефон.
Малко след това свидетелката И. се върнала в търговския обект заедно
със свидетеля Р. Т., също на длъжност "инспектор по приходите" при ЦУ на
НАП, двамата са легитимирали на свидетелката Е. П. и пристъпили към
извършване на проверка на обекта, като изискали представяне на документи
за фискалното устройство и за обекта. Свидетелката Е. П. не знаела къде се
съхраняват поисканите от проверяващите документи и се обадила по
телефона на своя баща - управителя на "ххххххх" ЕООД хххххххх.
Междувременно свидетелят Т. започнал да извърша проверка на намиращото
се в обекта фискално устройство и установил, че същото е изключено. След
като го включил, свидетелят Т. отпечатал КЛЕН за дата 18.03.2022г. и
установил, че извършената продажба на 1 брой калъф за мобилен телефон на
стойност 25, 00 лева не е отразена чрез ФУ, както и не са отразени никакви
продажби за дата 18.03.2022г. Свидетелката Е. П. изготвила опис на парите в
касата и била установена и разлика в касовата наличност, тъй като била
установена фактическа наличност в размер на 35, 75 лева. На гърба на
изготвения опис на парите в касата свидетелката П. посочила, че не е издала
касов бон за извършената продажба, тъй като не знае как се работи с касов
апарат. Проверяващите предоставили на свидетелката Е. П. и пред тях тя
3
попълнила декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение, в която свидетелката посочила, че работи в "ххххххх"
ЕООД от месец октомври 2021г. на длъжност "маникюрист" с работно време
от 10:00 часа до 18:30 часа. Свидетелката Е. П. споделила на свидетеля Т., че
не знае на каква сума я осигуряват и свидетелят Т. й казал, че вероятно е на
размера на минималната работна заплата - 650, 00 лева, при което
свидетелката П. посочила в декларацията, че получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 650, 00 лева. Преди приключване на проверката
на място в обекта дошъл управителят на дружеството - въззивник хххххххх,
който предоставил изисканите от проверяващите документи. За
извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка №
0127010 от 18.03.2022г. Същият бил съставен в присъствието на свидетелката
П. и в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател. В
протокола било посочено на 22.03.2022г. законен или упълномощен
представител на дружеството - въззивник да се яви за съставяне на АУАН.
На 22.03.2022г. в присъствието на двама свидетели и на управителя на
дружеството - въззивник свидетелката А. И. съставила АУАН №
0346679/22.03.2022г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 118
ал. 1 ЗДДС. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите и законния
представител на дружеството - въззивник, на когото бил връчен и препис.
На същия ден от законния представител на "ххххххх" ЕООД били
депозирани възражения срещу АУАН, заведени с вх. № 53-06-
2455/22.03.2022г., с които се оспорвала фактическата обстановка, изложена в
АУАН.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
01.04.2022г. Тотю Карапеев - началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП издал обжалваното наказателно постановление № 631010-
0346679/01.04.2022г., с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 600, 00
/шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. На
същата дата наказващият орган издал и Приложение към наказателно
постановление № 631010-0346679/01.04.2022г., в което изложил
4
съображения, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН
и за прекратяване на административнонаказателното производство.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. И.
(актосъставител), Р. Т. и хххххх, както и въз основа на приобщените по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства: декларация от свидетелката Е. П.
от 18.03.2022г., извадка от ТРРЮЛНЦ, протокол за извършена проверка №
0127010 от 18.03.2022г., опис на наличните пари в касата към момента на
проверката, КЛЕН от дата 18.03.2022г., Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, справка от НАП за трудови договори с
работодател „хххххххххххх“ ЕООД, експертно решение № 1788/09.06.2022г.
Съдът намира показанията на свидетелите А. И. и Р. Т. за подробни,
последователни и логични, без вътрешни противоречия и съответни на
писмените доказтелства. В показанията си разпитаните свидетели излагат
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, поради което показанията на същите се явяват източник на пряка
доказателствена информация за обстоятелствата от предмета на доказване.
Относно показанията на свидетелката П. съдът намира, че в едната си
част същите са подкрепени от всички останали събрани по делото
доказателства. Обстоятелствата относно извършването на самата проверка, че
именно П. е продала калъфа за мобилен телефон на свидетелката И. и е
получила плащането на цената, че не е издала касов бон, както и
обстоятелството, че в момента на проверката в проверявания обект не се е
намирал управителят, се потвърждават от всички събрани по делото
доказателства вкл. писмените такива. Показанията на свидетелката в частта, в
която същата заявява, че е написала декларацията, в която е отразила
обстоятелството, че работи на длъжност „маникюрист“ в проверявания обект
и получава трудово възнаграждение за това, тъй като така й било казано, се
явяват изолирани и неподкрепени от останалите събрани по делото
доказателства, а освен това и житейски нелогични. В тази част показанията на
свидетелката П. се оборват от показанията на свидетелите И. и Т., които
напълно еднопосочно заявяват, че П. сама е попълнила декларацията, като
свидетелят Т. има съхранен спомен и че П. е казала пред него, че не знае на
5
каква „сума я осигуряват“, свидетелят е предположил, че е на минималната
работна заплата, което и П. е посочила в декларацията. На следващо място,
твърденията на П., че тя не работи в обекта, че само практикува там, като
прави маникюр и грим на свои приятелки и роднини, са житейски нелогични
и се оборват от показанията на свидетелите И. и Т.. Така свидетелката П.
твърди, че е останала в магазина, докато баща й е на лекар, но от показанията
на свидетелката И. се установява, че именно П. е извършила продажбата на
един брой калъф за мобилен телефон от името и за сметка на търговеца.
Нелогично звучи заявеното от свидетелката П., че е останала в магазина,
защото баща й е отсъствал, но не за да осъществява дейност от името и за
сметка на търговеца, при положение, че не е съществувала никаква пречка за
времето на отсъствие на управителя търговският обект просто да бъде
затворен. На следващо място от показанията на свидетелите И. и Т. се
установява, че в нито един момент свидетелката П. не е заявила пред тях, че
магазинът е затворен, че не работи и тя просто го пази. Дори и да се приеме,
че свидетелката П. е била в магазина, за да присъства онлайн на лекции в
университета /остава неизяснен въпросът защо това е трябвало да се случва в
търговския обект/, отново не е имало пречка магазинът да бъде затворен и
заключен за трети лица. От показанията на свидетелката И. се установява и че
П. е осъществила продажбата от името и за сметка на търговеца. От
показанията на свидетелката И. се установява, че при влизането й в магазина,
свидетелката П. не само не й е казала, че обектът е затворен, а й е показала
артикула, от който И. се е поинтересувала, и е приела плащането. Самата
свидетелка П. заявява, че след като свидетелката И. е влязла в магазина, П. я е
попитала с какво да й помогне, което поведение изглежда нелогично предвид
на твърденията на свидетелката П., че тя не работи в магазина. Не е имало
пречка свидетелката П. да обясни на свидетелката И., че обектът е затворен,
че тя не работи в магазина и не може да й продаде искания артикул и да я
помоли да се върне по-късно. Вместо това обаче П. е съдействала на И. при
избора на калъф за мобилен телефон и е приела извършеното плащане.
Следва да се посочи и че на гърба на изготвения от нея опис на парите в
касата П. е посочила, че не е издала касов бон не защото не работи в магазина,
а защото не знае как се работи с касовия апарат, като отново е посочила, че
работи в „хххххххххххх“ ЕООД на длъжност „маникюрист“. Най-сетне по
отношение на свидетелката П. са налице и основания за заинтересованост от
6
изхода на производството, тъй като тя е дъщеря на управителя на
дружеството – жалбоподател. Предвид изложеното съдът не възприе
показанията на свидетелката хххххх, че тя само е била в магазина, но не по
повод на възложени й трудови функции. От попълнената от самата нея
декларация се установява, че тя е заемала длъжност „маникюрист“, а от
показанията на свидетелката И. – че е изпълнявала и длъжността „продавач –
консултант“ при „хххххххххххх“ ЕООД. Липсата на сключен трудов договор
между „хххххххххххх“ ЕООД и свидетелката хххххх към дата 18.03.2022г. не
е аргумент за противното, а сочи на нарушение и на трудовото
законодателство.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства, които съдът кредитира, доколкото допълват
събраните гласни доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства, изложени по-горе,
като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС
актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от
органите по приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Предвид на това, съдът намира, че
актът е издаден от компетентно длъжностно лице- инспектор по приходите.
Наказателното постановление е също издадено от компетентен орган -
началник на отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен от
изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за
нарушения по чл. 185 ЗДДС, видно от представената заповед Заповед № ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.
34 ЗАНН .
7
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели съгласно
чл. 40 ал. 3 ЗАНН и на законния представител на дружеството – въззивник.
Подписан е от актосъставителя, свидетелите и представляващия
жалбоподателя, на когото е връчен и препис от АУАН.
На следващо място, констатираното нарушение е изчерпателно описано в
акта за установяване на административно нарушение и по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, като както в АУАН, така и в НП,
са посочени всички елементи от състава му, времето и мястото на
извършване, като е посочена и нарушената разпоредба.
Предвид изложеното съдът намира, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление на това основание.
Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана за
извършено нарушение на нормата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Същата вменява
задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен
бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В чл. 36 ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, са уредени случаите, когато продажбите
се документират с касови бележки от кочан: при спиране на захранващото
напрежение; при извършване на експертиза на ФУ от БИМ; по време на
ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време; при блокирало ФУ/ИАСУТД
поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от
блокирането; при блокирала ЕСФП поради прекъсване на връзката между
нивомерната измервателна система и централното регистриращо устройство,
с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група "В"; при
нефункциониране на фискалното устройство поради временна
8
неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския
обект, до отстраняване на повредата; в случаите на бедствие по смисъла на
Закона за защита при бедствия. От събраните гласни доказателствени
средства и писмени доказателства се доказа с категоричност, че на
18.03.2022г. в търговски обект- магазин, находящ се в гр. София, ул.
„ххххххххх“ №11, стопанисван от „хххххххххххх“ ЕООД, е била извършена
продажба на 1 бр. калъф за телефон на стойност 25 лв., за която не е била
издадена касова бележка, нито бележка от кочан.
Настоящата съдебна инстанция счита за ирелевантно обстоятелството, че
свидетелката П. не е имала сключен трудов договор за осъществяваната от
нея дейност при положение, че същата фактически е извършила продажба на
конкретна стока и поради тази причина е следвало да издаде за нея касова
бележка, което същата не е сторила.
Предвид изложеното и доколкото по делото е безспорно установено, че в
конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
118, ал. 1 ЗДДС, като не е издал фискална касова бележка, системен бон или
бележка от кочан при плащането на стойността на услугата, съдът намира, че
търговецът е осъществил състава на административното нарушение, за което
е привлечен към отговорност - това по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Ангажирана е административнонаказателната отговорност на
юридическо лице и доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва
да се обсъжда въпросът за субективната страна на нарушението.
Съдът счита, че приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото констатираното нарушение разкрива именно типичната, а
не по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този
вид. Не се констатираха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да занижават значително степента на обществена опасност на
нарушението. Следва да се посочи, че съдът не цени като смекчаващо
отговорността обстоятелство влошеното здравословно състояние на
управителя на дружеството – въззивник, тъй като на първо място се касае за
ангажиране на обективната отговорност на юридическо лице и на следващо
място – влошеното здравословно състояние не може да се цени като аргумент
да се толерират нарушения на данъчното законодателство. Обстоятелството,
че липсват данни дружеството – въззивник да е било санкционирано с
9
издаване на НП за други нарушения на ЗДДС, не е достатъчно, за да наложи
извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на нарушението
в сравнение с други нарушения от този вид, а следва единствено да бъде взето
предвид при индивидуализация размера на имуществената санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
настоящия случай наказващият орган е определил санкцията на дружеството
– въззивник в размер, предвиден в законовата разпоредба, а именно – 600
лева. Съдът обаче намира, че при издаване на наказателното постановление
наказващият орган не е изложил каквито и да било мотиви относно размера
на наложеното наказание. Бланкетното посочване, че при определяне размера
на наказание са взети предвид „тежестта на нарушението, както и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства“ съдът намира за недопустимо,
доколкото при налагането на наказанието следва да бъдат посочени
конкретните съображения, мотивирали органа да наложи именно този размер
на наказанието. В случая смекчаващо отговорността обстоятелство
представлява липсата на предходни нарушения от страна на дружеството –
въззивник. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират. Ето
защо съдът намира, че целите на административното наказание, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, биха могли да бъдат постигнати и с налагане
на наказание в законоустановения минимум. Предвид изложеното
обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта
относно размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде
намален от 600, 00 лева до минималния размер, предвиден в разпоредбата на
чл. 185 ал. 1 ЗДДС, а именно – 500, 00 лева.
При този изход на производството и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
право на присъждане на разноски има наказващият орган, каквато претенция
е заявена в съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на наказващия орган, следва да бъде
определено в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, размер, а именно 80, 00 лева.
10
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 4 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 631010-0346679/01.04.2022г.,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК
хххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 600,00
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
„ххххххххххх“ЕООД, ЕИК:хххххххххххх ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция за приходите, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11