№ 17636
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110122368 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. Й. К. срещу .. с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, за
отмяна на заповед № .г на председателя на УС на . за налагане на дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като
незаконосъобразно, за възстановяване на ищеца на заеманата до прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност „.“ в сектор „.“ – . управление при . и за присъждане в полза на
ищеца на сумата от 12 163лева – обезщетение за оставане без работа за периода от
22.02.2025 г. до 22.08.2025г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ищецът А. Й. К. твърди в исковата молба и в уточнителна молба, че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника .. като е заемал длъжността „.“ в сектор „.“ – .
управление при . с брутно трудово възнаграждение в размер на 2027 лева към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Подчертава, че със заповед № .г на
председателя на УС на . му е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и трудовото му правоотношение е било прекратено, тъй като било прието, че не
се е явил на работа повече от 7 дни без да е представил болничен лист или друг документ,
който да оправдае отсъствието му за изрично посочени в заповедта дни от месец януари
2025г. С оглед това ищецът сочи, че не е извършил посоченото в оспорваната от него
заповед дисциплинарно нарушение, като описаното в заповедта поведение на ищеца се
различавало от действителното. Подчертава се, че така издадената заповед е
незаконосъобразна и подлежи на отмяна, тъй като дисциплинарното производство се е
развило с нарушение от процедурен характер. Като нарушения в дисциплинарното
1
производство са изтъкнати липсата на валидно основание за образуване на същото; непълно
изясняване на фактическото развитие на отношенията, поставени в обхвата на
дисциплинарното производство, в това число и поведението на ищеца в качеството му на
служител; провеждане на оценка от работодателя само върху част от събраната информация
и превратно обсъждане на данните по дисциплинарната преписка. Подчертава се, че при
издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съответно налагане на
дисциплинарно наказание, е формиран необоснован извод относно характеристиките на
поведението на ищеца за времето, отразено в заповедта като отсъствие. С оглед изложеното
се моли заповедта за уволнението да бъде отменена, ищецът да бъде възстановен на
заеманата до преди това длъжност и в негова полза да бъде присъдено обезщетение за
оставане без работа.
В уточнителна молба от 23.07.2025г. от ищеца се навеждат и твърдения, че на
31.12.2024г. е подал молба, съгласувана с ръководството на ., за ползване на неплатен отпуск
за период, в който попадат и дните, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание - 02.01.2025-03.01.2025г и 06.01.2025-10.01.2025г. Поддържа се, че молбата за
ползване на отпуск била оставена на охраната на партерния етаж, като практиката била
именно на охраната да се оставят всякакви документи и в последствие да се входират в
деловодната система, предвид това, че служителите работят на смени през денонощието,
които не съвпадат с работното време на администрацията. Изтъква се, че именно по този
начини на ищеца са били оформяни останалите молби за отпуск и за ползване на болнични.
Ищецът въвежда и като възражение за незаконосъобразност на заповедта твърдение, че
работодателят не е изпълнил задължението си по реда на чл.193 КТ да му бъдат поискани
обяснения, с което е бил лишен от участие в дисциплинарното производство и да се защити.
Подчертава се, че ищецът не е отсъствал от адреса си, но не е получавал пощенски пратки,
нито са били залепвани съобщения за такива пратки на видно място на адреса.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като
счита същите за недопустими и за неоснователни. Подчертава се, че искът бил предявен на
12.06.2025г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била връчена на
25.02.2025г. Подчертава се, че в случая осъщественото от ищеца дисциплинарно нарушение
е тежко по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и е обвързано с всички етични норми и
стандарти за поведение на служителите. Сочи се, че заповедта е била връчена на ищеца по
реда на чл. 195, ал. 3 КТ на домашния адрес, посочен в трудовия му договор. Поддържа се,
че работодателят е бил уведомен за извършеното нарушение с доклад от 21.01.2025г., поради
което съобразно законовите изисквания е изпратил покана за писмени обяснение с писмо от
24.01.2025г. до служителя, но обяснения не били предоставени, нито бил представен
документ оправдаващ отсъствието на ищеца от работа. Подчертава се, че пратката с
изпратеното писмо за искане на обяснения се е върнала като неполучена от ищеца, тъй като
въпреки оставените известия от куриера, ищецът не се е явил да я получи, нито е отговорил
на известния телефон за връзка. С оглед изложеното се изтъква, че работодателят е
съобразил обстоятелството, че нарушението на трудовата дисциплина е безспорно
2
установено, като са взети предвид обстоятелствата около извършването му, формата на вина
и вредните последици. Спазено според ответника е и изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй
като при определяне на наказанието е взета предвид и тежестта на нарушението. Сочи се, че
е спазен и предвидения в чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок. С оглед изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Страните в настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника
съществува валидно трудово правоотношение и че ищецът заема длъжността „.“ в сектор „.“
– . управление при .. Това обстоятелство се потвърждава от приетата по делото заповед № .г,
от която е видно, че именно А. К. е бил назначен на посочената длъжност при определена
основна месечна заплата в размер на 1794 лева. Същевременно съгласно приет по делото
фиш за месец март 2024г., за който се твърди, че е последният пълен отработен месец на
ищеца, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1884 лева, което обстоятелство е
обявено за безспорно между страните в проведеното открито съдебно заседание.
По делото е представена и длъжностна характеристика за длъжност „.“ в отдел „.“,
сектор „.“ /л.44-48 от делото/, която е била връчена на ищеца с оглед направеното
отбелязване в края, носещо подписа на А. К..
Между страните не се спори, че ищецът не се е явил на работа на 02.01.2025г, на
03.01.2025, на 06.01.2025г, на 07.01.2025г, на 08.01.2025г, на 09.01.2025г и на 10.01.2025г,
като обстоятелството, че именно на тези дати К. е следвало да се яви на работа се установява
от приетия по делото утвърден график за явяване на работа на сектор „.“/л.39-42 от делото/ с
включено името на ищеца за процесните дни. Така представеният график не е оспорен от
ищеца, като същият не твърди да се е явил на работа на процесните дати. Напротив, с
изявлението си, че е подал молба за ползване на неплатен отпуск за тези дати, ищецът
изрично признава, че не се е явил на работа - изявление, което съдът цени по реда на чл. 175
ГПК като признание на неизгоден факт.
Като доказателство по делото е представена и справка за служителите в отпуск в
сектор „.“ – С. в периода от 01.01.2025г до 31.01.2025г /л.74-76 от делото/, от който е видно,
че има 33ма служители на ответника, които са ползвали отпуск в процесния период, но
името на ищеца А. К. не е сред тях.
Прието като доказателство е и писмо с изх.№ 93-01-623/24.01.2025г /л.34 от делото/,
което е адресирано до ищеца К. с посочено основание: „Покана за писмени обяснения на
основание чл. 193, ал. 1 КТ“. Съгласно посоченото в писмото с доклад от 21.01.2025г. на
директора на . ръководството е било уведомено, че ищецат К. не се е явил на работа повече
от 7 работни дни, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.
187, ал.1, т. 1 КТ. Именно предвид това на основание чл. 193, ал. 1 КТ е посочено, че се
предоставя не ищеца възможност в тридневен срок от получаване на писмото да представи
писмени обяснения, както и документи и други доказателства по отношение на твърдени от
3
факти във връзка с констатираното нарушение. Изрично се подчертава, че съгласно утвърден
график за месец януари 2025г ищецът е следвало да се яви на работа на конкретни дати, но
не се е явил, като не е представил болничен лист или друг документ, с който да оправдае
отсъствието си. Посочва се, че служителят не се е свързал с прекия си ръководител или с
главния ., за да ги уведоми, че няма да се яви и да може те своевременно да коригират
графика.Предоставена е възможност на ищеца и да се яви и да бъде изслуша устно на
30.01.2025г. от 11 часа.
Представена е и товарителница от 24.01.2025г. /л.38 от делото/ с подател . и
получател А. К. с адрес гр.С., ул. „.“ ., и посочен телефонен номер .. Върху товарителницата
е направено отбелязване от куриер ., че на адреса на 05.02.2025г в 14.50ч е оставил известие,
а на телефона не се отговаря.
Представена е и справка за куриерската услуга с печат на „.“, съгласно която на
05.02.2025г. е оставено известие на адреса за доставка, тъй като получателят не е отговорил
на посочения телефон за връзка. На 06.02.2025г е отбелязано, че пратката е изпратена в офис
на „.“, откъдето да може да бъде получена лично от адресата. При опит за връзка с него, за да
бъде уведомен отново не последвал отговор. Отбелязано е, че подателят е пожелал за втори
път да се извърши разнос на пратката и на 10.02.2025г. е посетен адреса за доставка, като
адресатът не е открит и е оставено известие, след което пратката е била върната обратно на
подателя на 12.02.2025г. с причина „няма връзка с получателя“. Представена е и
товарителница за връщане на пратката от 12.02.2025г. /л. 37 от делото/.
Приета като доказателство по делото е и заповед № .г. на председателя на
управителния съвет на .., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ищеца А. К. на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 194 КТ и е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца. В заповедта са изложени мотиви, че
дисциплинарното наказание е наложено поради неявяване на работа за повече от 7 работни
дни с изрично посочване на датите, на които служителят не е бил на работа, а е следвало да
се яви съгласно утвърден график за месец януари 2025г. Отбелязано е, че нарушенията са
били описани в доклад на директор ., като се подчертано, че за отсъствието на ищеца не са
представени болнични листове или други документи, оправдаващи отсъствието му от
работа. Посочено е, че служителят не е отговорил и на опитите да бъде осъществена връзка
с него от страна на прекия му ръководител. Изрично е подчертано, че са били изискани
писмени обяснения, но не са получени.
Представена е и товарителница, в която изрично е посочено, че се изпраща заповед №
.г. с получател А. К.. Адресът, до който е изпратена пратката, е гр.С., ул. „.“ ., и посочен
телефонен номер .. В товарителницата е отбелязано, че е оставено известие на 25.02.2025г от
14.56 часа, като на 26.02.2025г. в 14.30 часа пратката е получена от А. К.а – пълномощник.
Разпитан по делото е един свидетел на ответника – ..
Съгласно показанията на свидетеля същият е служител на ответника на длъжност „.“
към сектор „.“ – гр.С. и е пряк ръководител на ищеца. И. разяснява, че месечните графици на
4
служителите на длъжност „.“ се изготвят от главния . в сектор – С., след което се одобряват
от свидетеля и той запознава служителите с графика. Изтъква, че запознаването с графика се
извършва чрез изпращането му във . група, в която са включени всички служители, като
такъв график се оставя и на видно място, за да се подпишат служителите, че са запознати.
Свидетелят посочва, че се изготвят и дневни графици относно това кой на каква точка трябва
да работи, като за този график също служителите се уведомяват по „.“. И. посочва, че са 39
на брой .ите в С. и всеки ден работят на различни точки за правоприлагане, поради което
при едно непланирано отсъствие на служител много трудно се извършва корекция на
графика. Свидетелят подчертава, че през месец януари 2025г. е нямал връзка с ищеца, като е
правил многократно опити да се свърже с него по телефон, но без резултат. Изтъква, че
ищецът дори не връщал обаждане. И. посочва, че не му е известно ищецът да е подавал
молба за ползване на неплатен годишен отпуск. Свидетелят разяснява и, че до началото на
2024г е имало практика документи да се оставят от служителите на охраната на сградата, но
след разпореждане на . документи вече не се оставят там. След началото на 2024г. била
направена организация така че служителите да оставят документи в стая на първия етаж на
сградата, където се помещават служители на националното управление с работно врече до
17.30 часа. След 17.30 часа тази стая се заключва, като ключът стоял при охраната и се
вземал от там, отключвала се стаята, оставяли се вътре съответните документи – докладни,
молби, отчети и отново се заключва и ключът се връщал на охраната. Свидетелят твърди, че
на следващия ден той или главният . вземат оставените документи. Този принцип на работа
бил въведен, тъй като .ите работели до 19 часа, а администрацията до 17.30 часа. По
отношение на молбите за отпуск, в случая че са оставени в тази стая, свидетелят посочва, че
ги взема, подписва ги, после ги подписва и началника на отдела и директор, след което се
входира в деловодството, извежда се и се оставя на . за обработка и за издаване заповед за
отпуск.
Съдът кредитира така дадените показания, като прецени същите по реда на чл. 172
ГПК съобразявайки обстоятелството, че свидетелят ..е служители на ответника. Въпреки
това настоящият състав счита, че не е налице основание показанията му да не бъдат
кредитирани изцяло, доколкото заявеното от него съответства и на представените по делото
доказателства. Свидетелят не е заинтересован от изхода на спора, а заявеното от него е
логично, последователно и непротиворечиво.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя неформални изисквания към процедурата по
налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове, като тежестта на доказване относно спазването
5
на тези изисквания е за работодателя. Съдът се произнася само по въведените от ищеца с
исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължение да следи
служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му
упражняване.
Безспорно в отношенията между страните е, че помежду им е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед от
21.02.2025г., връчена на ищеца на 25.02.2025г. Ищецът не оспорва, че заповедта е издадена
от компетентен орган, в писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове.
Това обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства.
Следва да се посочи, че ищецът не е направил общо оспорване на процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание, като не е оспорва изрично връчването на заповедта за
налагане на дисциплинарното. Въпреки това с оглед пълнота на изложението съдът намира
за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 195, ал. 2 и ал. 3 КТ, изявлението на
работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на
изявлението до адресата. Писменото изявление на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез
пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния
случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е
изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери
доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса,
посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската
пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие. Редовно се приема
и получаването на пратката от лице от адреса на служителя. В този смисъл решение №
35/07.05.2012г по гр.д.№ 1877/2010г а ВКС, IVг.о. Именно връчване на заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание чрез пощенска пратка е и разглежданата хипотеза, доколкото
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е надлежно
връчена на служителя, видно от представената товарителница /обратна разписка/ с
направено изрично отбелязване, че се изпраща като пратка конкретната заповед с адресат
именно ищеца и на адрес, който съответства на посочения от самия ищец в исковата молба
адрес. Направено е и отбелязване, че пратката е получена срещу подпис от упълномощено
лице – А. К.а на 26.02.2025г.
При съобразяване на горното и с оглед заявеното от страните, Софийски районен съд
приема, че спорът по делото е концентриран върху въпросите дали е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца К. и дали от същия са поискани
обяснения преди налагане на дисциплинарното уволнение.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със заповед № .г. на председателя на
управителния съвет на .., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това,
че ищецът А. К. не се явил на работа в продължение на повече от 7 дни работни дни, а
6
именно на 02.01.2025г, на 03.01.2025, на 06.01.2025г, на 07.01.2025г, на 08.01.2025г, на
09.01.2025г и на 10.01.2025г. Неявяването на работа по дефиниция е отсъствие на работника
или служителя от работа през целия работен ден или неизпълнение на поставена задача,
която му е възложена, следствие неговото отсъствие от мястото, на което тази задача е
следвало да бъде изпълнена. Обстоятелството, че ищецът К. не се е явил на работа на така
посочените дни не се оспорва от него, като се установява и от показанията на свидетеля ..и
от заявеното от самия ищец относно ползването на неплатен отпуск. Спорен обаче е
въпросът дали е била налице уважителна причина за неявяването му на работа, доколкото
ищецът застъпва становището, че за периода, за който е посочено, че не се е явявал на
работа, е подал молба за ползване на неплатен отпуск, която молба е била съгласувана с
ръководството. Във връзка с това съдът при анализ на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност приема следното:
По делото от ищеца не са ангажирани доказателства да е депозирал до работодателя
си молба за ползване на отпуск, било то платен или неплатен, и този отпуск да му е бил
разрешен писмено. В действителност от показанията на свидетеля ..се установява, че
съществува практика молби за отпуск да се оставят в стая, находяща се на първия етаж на
административната сграда на агенцията, след което същите да се вземат от него и да се
входират. Свидетелят обаче е категоричен, че той не е бил уведомяван за наличието на
подадена молба за ползване на неплатен отпуск от ищеца.
Дори да бъде прието, че ищецът все пак е подал съгласно твърденията му на
31.12.2025г молба за ползване на неплатен годишен отпуск за процесния период месец
януари 2025г, то не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения, да е било
налице писмено разрешение на работодателя за ползване на отпуск. Съгласно чл. 160, ал. 1
КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен
отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо
от продължителността на трудовия му стаж. Разрешението на работодателя за ползване на
поискания неплатен отпуск обаче следва да е писмено, доколкото в нормата на чл. 160, ал. 1
КТ не е предвидена изрична процедура за искане и разрешаване за ползване на неплатен
отпуск, то следва да се приложи разписаната процедура за ползване на платен годишен
отпуск като по аргумент от чл. 173, ал. 1 КТ отпускът следва да бъде разрешен писмено от
работодателя. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че служителят може да започне
ползването на този отпуск само след достигането до него на изявление за разрешение на
работодателя, изразено писмено, т.е. само след като е узнал за това, до когато той е длъжен
да продължава да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение. В закона не е
предвидено задължение за работодателя да уведомява служителя за отказа си да удовлетвори
искането му за ползване на платен отпуск. Неявяването на работа на служителя в периода, за
който е отправил до работодателя искане за отпуск, без такъв да му е бил разрешен по
посочения начин, съставлява дисциплинарно нарушение, предвидено в чл. 187, т. 1 от КТ, за
каквото може да се наложи и наказание дисциплинарно уволнение с оглед тежестта му,
обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на работника /чл. 190, ал. 1, т. 2 и ал.
7
2 от КТ/. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика, обективирана в решение
№ 542/23.08.2010г. по гр.д.№1767/2009г на ВКС, IV г.о., решение № 812/27.04.2011г по гр.д.
№ 198/2010г на ВКС, IV г.о., решение № 142/03.05.2016г. по гр.д.№ 6286/2015г на ВКС, IV
г.о., решение № 188/16.03.2021г по гр.д.№4473/2019г на ВКС, III г.о.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
ангажирани доказателства, въз основа на които да се достигне до извода, че на ищеца е било
разрешено по надлежния ред да полза неплатен годишен отпуск за периода, в който не се е
явил на работното си място, независимо, че е бил включен в графика за полагане на труд в
съответния период. Напротив, видно от приетата справка за служителите в отпуск в сектор
„.“ – С. за периода от 01.01.2025г до 31.01.2025г., неоспорена от ищеца, се установява, че А.
К. не е сред служителите, на които е разрешено ползването на отпуск през месец януари
2025г. В действителност съдът отчита обстоятелството, че цитираната справка е частен
документ, съставен от ответника, който документ няма обвързваща съда доказателствена
сила, но въпреки това обективираните в него обстоятелства не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства. Нещо повече, самият ищец не твърди да е
получил писмено разрешение за ползване на отпуск през процесния период, а единствено
посочва, че е съгласувал предварително ползването на отпуска, т.е че преди подаването на
молбата за отпуск е съгласувал искането си за ползване на отпуск, което не представлява по
своята същност писмено разрешение за ползване на отпуск. Ето защо, доколкото на ищеца
не е било разрешено да ползва отпуск за периода, в който не се е явил на работа, то
осъществените от него действия представляват дисциплинарно нарушение, за което самият
законодател е преценил, че е достатъчно сериозно и води като последица до налагането на
дисциплинарно уволнение съгласно чл. 190, ал.1, т. 2 КТ.
По отношение на втория спорен по делото въпрос, а именно дали е спазена
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и в частност дали от ищеца съобразно
изискванията на чл. 193 ГПК надлежно са изискани обяснения, настоящият състав приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагането
на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения. Същевременно законодателят не е предвидел точна процедура, по която да се
осъществи искането на обяснения.При невъзможност поканата за обяснения да бъде връчена
на работника, работодателят може да му я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка.
Редовно е и всяко друго връчване, в това число и чрез нотариална покана, което е допустимо
съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи на ГПК, както и съобразно
специалния закон – закона за пощенските услуги./в този смисъл решение № 96/22.07.2019г
по гр.д. № 2116/2018г. ВКС III г.о./.
В настоящата хипотеза, тъй като ищецът К. не се е явявал на работа, работодателят
изцяло законосъобразно е изпратил искането за даване на обяснения до ищеца чрез пратка
по . до известния му адрес на ищеца, като е посочил и телефон за връзка за куриера. Видно
от заявеното от самия ищец в исковата молба именно адреса, до който е била изпратена
8
пратката, и посоченият телефонен номер са и актуалните данни за ищеца.
Съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца възражение в молба от
23.07.2025г., че до него не е изпращано искане за даване на обяснения. Видно от
представената по делото покана за даване на писмени обяснения /л.34 от делото/
работодателят е отправил искане до ищеца в тридневен срок от получаване на поканата да
предостави писмени обяснения за неявяването си, както и доказателства. Предоставена е и
възможност да даване и на устни обяснения. В действителност в товарителницата, с която
поканата е била изпратена до ищеца не е посочено изрично, че се изпраща конкретната
покана, но съпоставка да двата документа е видно, че поканата е с изходящ номер от
24.01.2025г, а именно това е и датата на предаване на адресираната от работодателя до
ищеца пратка – 24.01.2025г. Същевременно не са ангажирани доказателства, нито са
излагани твърдения, да са били изпращани други документи до ищеца. Ето защо съдът
приема, че непосочването на конкретен номер на изпращан документ в товарителницата не
може да разколебае извода, че именно поканата за даване на писмени обяснения е била
изпратена до ищеца К. с приложената по делото товарителница.
От друга страна, видно от товарителницата за изпращане на поканата за даване на
обяснения, пощенският служител е посетил адреса на ищеца на 05.02.2025г. в 14.50 часа и е
позвънил на посочения телефонен номер, който както беше посочено по-горе съответства
изцяло на предоставения телефонен номер от ищеца и в исковото производство. Изрично е
отбелязано, че е оставено и известие на вратата, като пратката е била върната в офис на . за
получаване там. Нещо повече, по искане на работодателят е направен още един опит да бъде
връчена пратката на ищеца, като съгласно направеното отбелязване в информацията за
проследяването на пратката, изготвена от трето за спора лице – „.“ ЕАД с поставен печат и
подпис. При повторния опит за връчване на ищеца на поканата за даване на обяснения,
представител на „.“ ЕАД отново е посетил адреса на ищеца на 10.02.2025г. без да установи
адресата на съобщението, оставил е второ известие и пратката е била върната в офис на . и в
последствие на 12.02.2025г пратката е била върната на ответника с посочване на причина
„няма връзка с получателя“. С оглед така установеното от фактическа страна настоящият
състав намира, че работодателят е бил поставен в невъзможност да поиска обяснения, тъй
като работникът не е могъл да бъде открит на известния му адрес, за който не съществува
спор по делото, че е актуалният адрес на ищеца. В този случай съдът приема, че
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага. Именно в тази насока в съдебната практика
е застъпено становището, че чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на
работника не са били изслушани по негова вина - чл. 193, ал. 3 КТ. Обясненията на
работника не са били изслушани по негова вина във всички случаи, когато работодателят е
поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника,
независимо от причините за отказа да се дадат обяснения; когато работодателят е поставен в
невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може
да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи
препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е
9
начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да
достигне до него. В този смисъл решение № 254/27.07.2015г. по гр.д.№ 507/2015г на ВКС,
IV г.о., решение № 226/22.05.2012г. по гр.д.№ 917/2011г. на ВКС, IV г.о., определение №
3175/24.10.2023г. по гр.д.№ 1877/2023г на ВКС, IV г.о, определение № 1653/03.04.2025г. по
гр.д.№ 4774/2024. На ВКС, III г.о. С оглед изложеното съдът приема, че е налице хипотезата
на чл. 193, ал. 3 КТ, като работодателят е положил всички усилия да връчи поканата за
даване на обяснения на ищеца. Нещо повече, работодателят е изчакал почти десет дни от
връщането на пратката с приложената покана за даване на писмени обяснения – 12.02.2025г,
като е издал заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 21.02.2025г.
Предвид всичко изложено настоящият състав приема, че предявеният иск по чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. №
2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се
упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Това право на
работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право
на възстановяване.
В конкретния случай с оглед неоснователността на предявения от ищеца иск по чл.
344, ал.1, т.1 КТ съдът намира, че още първата от така посочените предпоставки не е налице.
Ето защо искът по чл. 344, ал.1 ,т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ :
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от 6
месеца. Следователно доколкото уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ е обусловено
от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който настоящият състав е приел за
неоснователен, то и искът по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответника, който не е направил искане за присъждане такива нито в отговора на исковата
молба, нито в рамките на проведеното открито съдебно заседание.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото
следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Й. К., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ул. „.“ .. срещу
.., ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „.. .., обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за отмяна на
заповед № .г на председателя на УС на . за налагане на дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като
незаконосъобразно; иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца
А. Й. К., ЕГН ********** на заеманата до прекратяване на трудовото правоотношение
длъжност „.“ в сектор „.“ – . управление при . и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ за присъждане в полза на ищеца А. Й. К., ЕГН ********** на сумата от 12
163лева – обезщетение за оставане без работа за периода от 22.02.2025 г. до 22.08.2025г,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2025г до
окончателното плащане.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 02.10.2025 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11