№ 326
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110202067 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Лана Ем“, ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление, *** против НП № 03 - 002058/ 22.01.2014 г. на И.И. Директор, на Дирекция
“Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.9а. от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, на „Лана Ем“, ЕООД е наложено наказание “имуществена
санкция” в размер на 300.00 /триста/ лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, при надлежно
упълномощаване от процесуално легитимиран субект и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. Оспорва вменените и нарушения и
наложената „имуществена санкция“. Счита, че НП е незаконосъобразно, неправилно,
необосновани и несправедливо.
1
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява. От
процесуалния представител на дружеството, адв.Д.,е депозирана молба в, която се изразява
становище за отмяна на НП поради изтекла давност съобразно чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3
от НК.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к О., която изразява становище за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли съда за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 13.01.2014 г. срещу въззивника „Лана Ем“, ЕООД, ЕИК *********, бил съставен
акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който било описано
обстоятелство на извършено нарушение по чл.9а. от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските.
На 22.01.2014 г. било издадено Наказателно постановление, видно от съдържанието
на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от главен
инспектор в Дирекция „ИТ“ – А.Б. фактическа обстановка. На нарушението била дадена
идентична правна квалификация по чл.9а. от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. и на основание санкционната норма на чл.416, ал.5, вр. чл.415в., ал.1 от КТ, на
въззивника било определено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер
на 300.00 /триста/ лева.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства - приложения по
административно наказателната преписка АУАН, справки заповеди и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко констатира, че е налице основание
за отмяна на наказателното постановление, изразило се в следното:
2
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че понастоящем
в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност,
с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). В ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
погасителна давност и тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в настоящия
случай независимо от спирането или прекъсването на давността административно
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от четири години и половина от
датата на нарушението. В конкретния случай срокът за административно наказателно
преследване е изтекъл на - 30.06.2018 г.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на давността и
изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва да бъде отменено, а
административно наказателното производство прекратено, без да се разглеждат въпросите за
вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са: Решение № 385/21.09.2010 год. по
н. д. № 363/2010 год. на II н.о., ВКС и Решение № 127/2017 год. по н. д. № 582/2017 год. на
III н.о., ВКС.).
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 год.), в съдебните
производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административно процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 год.
3
От процесуален представител на Д “ИТ“ – Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, но
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно и се отхвърля от съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334,
т. 4 НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 – 002058 / 22.01.2014 год. на
И.И. Директор, на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.9а.
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, на „Лана Ем“, ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление, ***, представлявано от управителя С.М.Н. е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300.00 /триста/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Дирекция
„ИТ“ – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4