№ 148
гр. Велико Търново, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500252 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати
на П. Н. Б., малолетна, родена на 09.09.2016г., действаща чрез своя баща и
законен представител Н. С. Б., двамата от с.Душево, Община Севлиево,
сумата от 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 17.07.2020г., изразяващи се в болки и
страдания, заедно със законната лихва считано от 19.07.2021г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 250 000
лева; отхвърлил е претенцията за заплащане на законна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 17.07.2020г. до 18.07.2021г.;
отхвърлил е предявения иск от същите ищци против същия ответник за
сумата от 30 770 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като неоснователен и недоказан; осъдил е
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София на основание чл.38 ал.2 от
1
ЗА да заплати на адвокат И. И. И.-С., от Адвокатска колегия-Габрово сумата
3 991 лева, адвокатско възнаграждение; осъдил е П. Н. Б., малолетна,
действаща чрез своя баща и законен представител Н. С. Б. да заплати на
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София разноски в размер на сумата
965,71 лева, както и е осъдил Застрахователна компания Лев Инс АД-
гр.София да заплати на държавата държавна такса по сметката на Габровския
окръжен съд в размер на сумата 6 500 лева и изплатени разноски от бюджета
на съда, както и държавна такса 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С определение №212 от 12.04.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г.,
Окръжен съд-Габрово е оставил без уважение молбата на адвокат И. И.-С., в
качеството й на пълномощник на ищеца по делото П. Н. Б. за отстраняване на
основание чл.247 от ГПК на допусната от съда очевидна фактическа грешка в
решение №15/31.01.2022г. по гр.д. №315/2021г. по описа на Окръжен съд-
Габрово, като неоснователна.
Със същото определение Габровският окръжен съд е оставил без
уважение молбата на адвокат И. И.-С., в качеството й на пълномощник на
ищеца по делото П. Н. Б. за изменение на основание чл.248 от ГПК на
решение №15/31.01.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г., на Окръжен
съд-Габрово, в частта за разноските, като неоснователна.
Против решението са постъпили две въззивни жалби.
Въззивникът ищец Н. Б. като баща и законен представител на
малолетната П. Б., чрез процесуален представител адвокат И. И.-С., въвежда
като предмет на жалбата си отхвърлителната част на първоинстанционното
решение, с която Габровският окръжен съд е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 160 000 лева до пълния
предявен размер от 250 000 лева, както и в частта, с която е изцяло отхвърлен
предявения иск за имуществени вреди в размер на сумата 30 770 лева.
Въззивникът ищец обжалва първоинстанционното решение и в частта му, с
която е отхвърлена претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 17.07.2020г. до 18.07.2021г.,
както и в частта с която е осъден ищецът да заплати на Застрахователна
компания Лев Инс АД-гр.София разноски в размер на сумата 965,71 лева.
Прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, в
2
обжалваната му част. Неправилно и незаконосъобразно Окръжният съд бил
приел, че загиналата при ПТП-то Р. Б., майка на малолетната П., била
съпричинила вредоносния резултат, тъй като била нарушила чл.137а от ЗДвП
и пътувала в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Нямало
съпричиняване, тъй като дори и с предпазен колан, който не ограничава
придвижването на тялото й вдясно, при настъпилите 2-удара, с такава висока
скорост и последвалите инерционни сили с посока преимуществено надясно,
не е имала шанс да оцелее. От заключението на вещите лица се установявало,
че предпазният колан нн процесното МПС би ограничил движение на тялото
на пострадалата само напред, но не и встрани. Освен това в открито заседание
вещите лица били заявили, че дори и да е била с предпазен колан
пострадалата, вероятността да получи увреждания, които да доведат до
смъртта й, не може да се изключи, с оглед високата скорост на движение на
автомобила при първия удар. Прави оплакване, че Окръжният съд бил
определил висок процент съпричиняване, каквото според въззивника в случая
изобщо няма, но ако все пак съдът приеме наличие на съпричиняване, то
същото трябвало да бъде най-много 10%. Счита, че предявената искова
претенция за неимуществени вреди не е завишена с оглед икономическото
положение в страната, конкретните икономически условия,
хиперинфлационните процеси, както и нивата на застрахователните лимити
съгласно чл.492 от КЗ. Делото било останало неизяснено от фактическа
страна, тъй като първоинстанционният съд не бил допуснал исканата от тях
икономическа експертиза и въпреки това в обжалваното решение било прието
неправилно, че наследствената пенсия на детето покрива това, с което
майката е участвала в издръжката му. Твърди се във въззивната жалба, че
загиналата приживе е получавала възнаграждение над 1000 лева, по-голямата
част от които отивали за любимата дъщеричка.
Втората въззивна жалба е подадена от въззивника ответник
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.софия, чрез пълномощника адвокат
М. Г. И., от Адвокатска колегия-София. Предмет на тази жалба е частта на
първоинстанционното решение, с която претенцията за неимуществени вреди
е уважена над сумата от 80 000 лева до присъдените 160 000 лева.
Въззивникът ответник обжалва решението на Габровския окръжен съд и в
частта му, с която е присъдена мораторна лихва върху обезщетението от
предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане, както и в
3
частта за присъдените в тежест на застрахователя разноски – държавна такса
и адвокатски хонорар.
Считат обжалваното решение, в обжалваната му част, за неправилно.
Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е присъдено
обезщетение над сумата от 80 000 лева, заедно със законната лихва от
подаването на исковата молба, като вместо него да бъде постановено друго
решение, с което да се отхвърли искът за разликата и да се намали
присъденото обезщетение до размер само на 80 000 лева, а мораторната лихва
да се присъди от деня на представяне на банкова сметка на името на ищцата,
както и моли Апелативният съд да отмени решението на Габровския окръжен
съд в частта за разноските, присъдени в тежест на страните, като коригира
същите съобразно приетия за справедлив размер на обезщетение.
Постъпила е и въззивна частна жалба от ищеца Н. Б., като законен
представител и баща на малолетната П., чрез пълномощника адвокат И. И.-С.,
срещу определение №212/12.04.2022г.
Въззивникът ищец прави оплакване за неправилност на обжалваното
определение. Неправилно не било присъдено на ищеца възнаграждение за
един адвокат по реда на чл.78 ал.1 от ГПК, тъй като по делото не било
установено ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и тъй като същият не бил признал иска. Делото било с голяма
фактическа и правна сложност, по него били проведени няколко открити
съдебни заседания, същото продължило около 1 година на първа инстанция, в
която спорът бил изясняван от фактическа страна и било постановено
решение. Поради това дължимото адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения било определено неправилно от Окръжния съд.
Обжалваното определение било и необосновано, тъй като не били съобразени
всички правно релевантни факти с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното въззивникът ищец моли Апелативният съд да
отмени изцяло определението и вместо него да постанови друго, с което на
основание чл.248 от ГПК да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива като определи на адвокат И.-С. адвокатско
4
възнаграждение вместо от 3 991 лева, в размер на сумата от 4 730 лева, или на
основание чл.248 от ГПК да измени решението в частта за разноските в този
смисъл.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на ищцовата страна от
ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София, чрез адвокат М.
И., с който застрахователят моли Апелативният съд да остави без уважение
тази жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, в
необжалваната от тях част, като правилно.
Неоснователни били оплакванията на ищеца, че Окръжният съд бил
преценил неправилно характера и степента на претърпените болки и
страдания от малолетното дете, поради което бил присъдил занижен размер
облезщетение. Напротив, счита че определеният от първоинстанционния съд
размер от 240 000 лева бил необосновано завишен и несъответстващ на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, несъответстващ на практиката на
Върховния касационен съд, както и на установените данни по делото.
Правилно било прието в обжалваното решение наличие на съпричиняване от
страна на загиналата, както и че същото е в размер на 1/3, тъй като същата
пътувала без поставен обезопасителен колан. Правилна била преценката на
първоинстанционния съд, че в случая получаваната наследствена пенсия от
детето компенсирала претендираната издръжка, поради което правилно,
законосъобразно и обосновано исковата претенция за присъждане на
пропуснати ползи в размер на издръжката, която майката би осигурявала до
19 годишна възраст на детето, в размер на сумата 30 770 лева, се явявала
неоснователна и недоказана, поради което е отхвърлена изцяло.
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от
ищеца Н. Б., действащ като законен представител и баща на малолетната П..
Не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна
адвокат И. И.-С. поддържа заетите становища в тяхната въззивна жалба, както
и в частната жалба, а процесуалният представител на ответника адвокат М. И.
поддържа тяхната жалба и оспорва жалбата и частната жалба на ищеца.
Адвокат И. И.-С. и адвокат М. И. излагат допълнителни съображения в
подкрепа на становищата си, както и претендират за присъждане на всички
5
направени по делото разноски, включително адвокат И.-С. моли по реда на
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размера по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Като разгледа направените в трите въззивни жалби оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
съд приема за установено следното:
Двете въззивни жалби, както и въззивната частна жалба са допустими
като подадени от страните по делото, при наличен интерес да обжалват
конкретните съдебни актове, тъй като са насочени против подлежащи на
обжалване съдебно решение и съдебно определение, и тъй като са подадени в
срок.
Във връзка с преценка на тяхната основателност Въззивният съд
приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и на отговора, поради което се присъединява
към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
С оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът при служебната проверка,
която е длъжен да извърши, намира че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При тази проверка на правилността на първоинстанционното решение
Апелативният съд намира за установено по делото от фактическа страна
следното.
Решението на Габрвския окръжен съд е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, в частта с която на малолетната ищца, действаща чрез законния
6
си представител и баща, е присъдена сумата 80 000 лева, като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, с посочения произход.
На 17.07.2020г. на път GAB 1165, в землището на с.Сенник, Община
Севлиево, в посока от с.Душево към с.Сенник е настъпило пътно транспортно
произшествие, при което пътуващата на предна дясна седалка в лек
автомобил Опел Зафира, с рег.№ЕВ 05**** наследодателка и майка на
малолетната ищца П. Н. Б., получила телесни повреди, вследствие на които
починала на 06.08.2020г.
С присъда №4/21.06.2021г., постановена по НОХД №129/2021г.,
Окръжен съд-Габрово е признал подсъдимия Н. С. Б. за виновен в това, че на
17.07.2020г. на път с.Душево-с.Сенник, в посока към с.Сенник, при
управление на лек автомобил Опел Зафира, с рег.№ ЕВ 05****, нарушил
правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.73 ал.1 от ППЗДвП, като
управлявал автомобила с превишена скорост от 116 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка
до него Р. М. Б., която починала на 06.08.2020г. вследствие на получените
телесни увреждания, като след деянието направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а ал.1
б.Б и чл.58а ал.1 от НК му е определил наказание 1-година лишаване от
свобода с приложение на чл.66 от НК и отлагане изпълнението на
наказанието в 3-годишен изпитателен срок, както и на основание чл.343г и
чл.37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1-година, считано от датата на влизане в сила на
присъдата. Присъдата е влязла в сила на 06.07.2021г.
За пътно транспортното произшествие е изготвен констативен протокол
№210 от 17.07.2020г., в който е посочено че има пострадали лица и това е Р.
Б. с черепно мозъчна травма, както и че са констатирани следните повреди по
лекия автомобил, а именно: счупени десни стъкла на врати и купе, счупено
предно панорамно стъкло, предна броня, деформирани десни врати, преден
десен калник, счупено дясно странично огледало.
За изясняване на механизма, причините за настъпване на ПТП-то,
получените от пострадалата телесни увреждания, както и за причината за
смъртта й, Окръжният съд е назначил комплексна съдебна експертиза с вещи
лица инж.М. Х. и д-р С. Р., които са представили писмено заключение и са
7
депозирани устни обяснения в съдебно заседание и всички взети от тях
становища в писмен вид и устно, но вписани в протокола от съдебното
заседание, според настоящият съдебен състав, следва да се разглеждат в
тяхната взаимна връзка.
В писменото заключение се посочва, че въз основа на протокола за
оглед, по дясната страна на лекия автомобил Опел има множество
охлузвания; стъклата на предната и задна дясна врати са счупени; счупени са
и малкото стъкло на гредата на предната врата и задно дясно ветроупорно
стъкло; на предното стъкло има звездовидно спукване с център на 0,08м от
десния край на стъклото и на 0,25м от долния край на същото; дясното
странично огледало е счупено, по рамката на стъклото на предна дясна врата в
средата има деформация с отложени растителни остатъци; в цялото купе са
разпръснати парченца стъкло и растителни остатъци; по клаксона на волана и
заключващия механизъм за колан на предна лява седалка се виждат петна от
червена течност; не се виждат отворени еърбегове.
Според инж.Х. на посочените време и място лекият автомобил,
управляван от Н. Б., се движел със скорост по-висока от критичната за левия
завой, който преодолял, а именно със 112 км/ч. Произшествието е станало на
прав участък, след ляв завой за посоката на движение на автомобила, с
възходящ надлъжен наклон от 3,8%. Платното за движение е двупосочно, без
разделителна линия и с ширина 6,1 метра. Пътната настилка е била асфалтова
и суха, от дясно и от ляво на платното за движение имало затревен крайпътен
банкет с различна ширина и височина на растителността с последваща
нискостеблени храсти.
Изводът на вещото лице автоинженер е, че поради навлизане на лекия
автомобил в левия завой със скорост по-висока от критичната, настъпва
странично приплъзване, автомобилът губи устойчивост, започва занасяне
надясно, продължава да се движи по банкета отдясно на пътното платно, при
което първоначално настъпва удар между предната дясна част на автомобила,
която продължава с дясната странична част в туфа от нискостеблена
растителност, при което се получава охлузване на кората на стъблата на
растенията, като това движение извън пътното платно до удара с туфата
продължава на разстояние от 42,2 метра. След удара движението на
автомобила продължава, но в променена посока, а именно наляво,
8
автомобилът пресича пътното платно и навлиза в левия банкет на пътя,
където следва удар на предната му част с камък, намиращ се в крайпътния
банкет, след което автомобилът изминава около 2,4 м, завърта се надясно
спрямо вертикалната си ос и спира.
Вещото лице д-р Р., в писменото заключение, приема че при ПТП-то Р.
Б. е получила тежка черепно мозъчна травма, но при първия удар на
автомобила в крайпътната растителност и при съприкосновение на дясната
половина на главата й със стъклото на дясна предна врата и дясна колона на
предното панорамно стъкло, като вторият удар е в предното стъкло в областта
на звездовидното спукване.
Категоричният извод на вещите лица, основан на анализа на
травматичните увреждания и на огледния протокол, е че пострадалата Р. Б. е
била без поставен обезопасителен колан.
Видно от обясненията на инж.М. Х., дадени в съдебно заседание, които
настоящият съдебен състав счита за обосновани и по-точни от дадените в
писменото заключение, към момента на удара действат инерционни сили и
кориолисова сила, която има по-голямо значение, тъй като ударът е в предна
дясна колона и която кориолисова сила е в по-голям размер, получава се като
тангента, тя измества тялото надясно и заедно с другата сила, двете получават
общо направление надясно и напред, в каквато посока се движи и тялото.
Видно от обясненията на д-р Р., дадени в съдебно заседание, които
настоящият съдебен състав приема за обосновани, уврежданията които е
получила загиналата, и които са: счупени кости на цялата дясна половина на
главата-лицеви кости, челна кост, долна челюст, горна челюст, скула,
включително счупване вътре в самия череп, в черепните ямки в основата на
черепа, са получени при първия удар, от съприкосновението на дясната
половина на главата със стъклото на дясна предна врата или дясна колона на
предно панорамно стъкло, като първият удар е с крайпътната растителност.
Д-р Р. е категоричен, че фаталните увреждания са причинени при първия
удар, който извод се налага при съпоставка на направлението на силите,
движението на тялото и деформациите на автомобила.
Д-р Р. заявява категорично, че поставеният предпазен колан не би
изключил със сигурност смъртния изход, тъй като същият може да причини
други сериозни увреждания при високата скорост, с която се е движил
9
автомобила и тъй като в практиката имало случаи на настъпила смърт при
поставен обезопасителен колан, вследствие например удар във въздушните
възглавници или поради други причинени от колана травми.
Вещите лица посочват, а и е ноторно известно, че предпазният колан
ограничава движението на тялото напред, но не и надясно.
По делото са разпитани свидетелите М. М. и Г. Г., братовчеди на
загиналата, които установяват, че след смъртта на майка й, малолетната ищца
се променила коренно, станала необщителна, без настроение, не била
лъчезарна както преди, непрекъснато питала за майка си, имало случай когато
видяла друго дете с майка си и казала „ мамо, липсваш ми“, говорела си
мислено с майка си, например „мамо, на рожден ден съм, добре съм, виж има
деца, играем“.
От заключението на съдебно психологичната експертиза, назначена в
Окръжния съд, се установява, че при малолетната П. Б. не е настъпило
психично увреждане или дълбоки психически изменения в личността и
поведението й, но е налице отражение върху психиката и поведението й,
изразяващо се в чувство на тревога, отдръпване, инцидентна липса на
нежелание да играе с другите деца, нощни бълнувания и известна апатичност.
По инциатива на Окръжния съд, по делото са събрани доказателства
относно доходите на родителите на малолетната П. и относно получаваната
от нея наследствена пенсия, която видно от приетото като доказателство
удостоверение, издадено от НОИ-Териториално поделение-Габрово, към
23.12.2020г. е в размер на сумата от 387,54 лева месечно.
Заключенията на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза, както и на съдебно психологичната експертиза, Апелативният съд
приема, като компетентни и обосновано, като приема че по правилни за
конкретния случай са изводите на д-р Р.
Безспорно е и е доказано, че лекият автомобил, причинил уврежданията
на загиналата вследстие случилото се ПТП, е бил надлежно и валидно
застрахован при ответното застрахователно дружество към датата на
инцидента.
На 21.08.2020г. ищецът е сезирал застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено и изплатено
10
застрахователно обезщетение в размер на сумата 250 000 лева въз основа на
извънсъдебно споразумение.
Застрахователят е отказал, тъй като не била посочена банкова сметка.
С последваща молба от 07.04.2021г. се сочи банкова сметка за
получаване на обезщетение, но с титуляр адвокат И.-С..
С отговора на исковата молба застрахователят отново е възразил, че не
е представена банкова сметка на детето, с оглед заплащане на обезщетение,
което в съдебното производство е оспорено само по размер.
В съдебно заседание на 16.12.2021г. Окръжният съд отново е указал на
ищеца да представи номер на банкова сметка на детето, какъвто не е
представен до приключване на делото в първата инстанция.
С оглед на приетото за установените по делото факти и обстоятелства
въззивната инстанция стига до извода, че в случая е предявен иск с правно
основание чл.432 от Кодекса за застраховането от малолетната ищца П. Б.,
родена на 09.09.2016г., действаща чрез законния си представител и баща Н.
Б., срещу ответника Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лева, за
претърпените неимуществени вреди и за сумата от 30 777 лева, пропуснати
ползи под формата на недадена издръжка до навършване на 19-годишна
възраст, вследствие настъпилата смърт на майката на малолетното дете при
ПТП на 17.07.2020г. по пътя с.Душево-с.Сенник, както и за законната лихва
върху двете главници, считано от датата на увреждането 17.07.2020г. до
окончателното им изплащане.
Предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен до размер на сумата от 240 000 лева, което според
настоящият съдебен състав е необходимото, дължимо и подходящо
обезщтение в случая.
Апелативният съд, като преценява събраните по делото доказателства и
установените с тях факти, посочени по-горе, намира че са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск за неимуществени вреди, с
правно основание чл.432 от КЗ, тъй като е настъпило застрахователно
събитие, с влязлата в сила присъда, която е задължителна за настоящото
гражданско дело на основание чл.300 от ГПК, са доказани извършеното
11
противоправно и виновно деяние от страна на водача на лек автомобил Опел,
с рег.№ ЕВ 05****, безспорно е че същият е бил валидно застрахован при
ответното застрахователно дружество към момента на пътнотранспортното
произшествие, настъпило на 17.07.2020г., настъпилата смърт на пътуващата
до водача негова съпруга Р. Б., вследствие получените при същото телесни
увреждания, както и претърпените, търпяни и понастоящем и такива за в
бъдеще морални вреди от малолетната ищца т.е. доказано е наличието на
застрахователно събитие, за което малолетната ищца следва да бъде
обезщетена. Безспорно е по делото и е доказано, че лекият автомобил,
причинил катастрофата, е бил валидно застрахован при ответното
застрахователно дружество към онзи момент. Доказано е и че предявеният
иск е допустим, доколкото преди подаване на исковата молба ищецът е
сезирал застрахователя със заявление за заплащане на обезщетение по
извънсъдебен път.
Доколкото бащата на малолетната П. е единственият неин законен
представител, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че
същият не е активно процесуално правно легитимиран да предяви иска.
Съгласно чл.28 ал.4 от ГПК малолетните се представляват по делата от
законните си представители, а в случая майката на П. е починала в резултат
на процесното ПТП-то.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав съобрази конкретните правно значими
обстоятелства, както и приема, че загиналата не е съпричинила вредоносния
резултат. Приетото за липса на съпричиняване Апелативният съд основава на
заключението на комплексната експертиза на вещите лица инж.Х. и д-р Р., че
фаталният удар е ударът вдясно, при който според вещото лице д-р Р. при
високата скорост на движение на лекия автомобил, поставен обезопасителен
колан не е гаранция, че няма да настъпи летален изход на пътуващата на
предна дясна седалка Р. Б.. До този краен решаващ извод относно липсата на
съпричиняване настоящият съдебен състав стига като анализира писменото
заключение и усните обяснения на вещите лица, съдържащи се в протокола
от откритото съдебно заседание, в което същите са изслушани, и тъй като
кредитира направените от д-р Р. изводи в тази насока, които намира за
обосновани и правилни.
12
Доказано е по категоричен и убедителен начин, че най-тежките
увреждания на починалата Р. Б., които са довели до леталния изход, са
счупванията в областта на цялата дясна половина на главата й. Вещото лице
д-р Р. говори за счупени кости на цялата дясна половина на главата - лицеви
кости, челна кост, долна челюст, горна челюст, скула, включително счупване
вътре в самия череп, в черепните ямки в основата на черепа, които са
получени при първия удар, който се е осъществил от съприкосновението на
дясната половина на главата в дясната предна врата на автомобила, поради
което поставеният предпазен колан не е абсолютна гаранция, че не би се
стигнало до причиняване на смъртта на загиналата.
Въззивната инстанция, като има предвид конкретните правно значими
обстоятелства, намира че в случая обезщетение в размер на сумата 240 000
лева, за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания – от
малолетната ищца вследствие настъпилата смърт на майка й при процесното
ПТП, е подходящото, необходимо и достатъчно застрахователно
обезщетение, на основата на събраните по делото доказателства, достатъчни
за изясняването му, а именно: вид, интензитет, продължителност на
претърпените болки и страдания, както и тъй като и занапред ищцата ще
страда от липсата на нейната майка, изключително младата възраст на
ищцата, която е била на 3-години към момента когато е починала майка й,
начинът по който приема загубата, установен със свидетелските показания и
заключението на вещото лице-психолог; житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, нивата на застрахователно
покритие, както и обществено икономическите условия у нас понастоящем.
Тъй като Апелативният съд приема, че загиналата при процесното пътно
транспортно произшествие не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат т.е. липсва съпричиняване от нейна страна, дължимото в случая
обезщетение не следва да бъде редуцирано по посока на намаляване.
Относно началната дата на дължимост на законната лихва
Апелативният съд споделя изцяло изводите на Габровския окръжен съд, а
именно че тази дата е 19.07.2021г., поради което не намира за необходимо да
ги преповтаря. При данните по делото, че заявление до застрахователното
дружество е подадено от ищцовата страна на 21.08.2020г., без в него да е
посочена банкова сметка на детето, по която евентуално да се преведе
13
обезщетение, както и че такава банкова сметка не е посочена по делото до
приключването му в първата инстанция, по реда на чл.490 от КЗ, законната
лихва в случая е дължима от датата на подаване на исковата молба, в какъвто
смисъл е обжалваното решение на Габровския окръжен съд, в тази му част,
което настоящият съдебен състав намира за правилно в тази му част.
Поради това и на основание чл.86 от ЗЗД върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 240 000 лева се
дължи законната лихва, счетано от 19.07.2021г., на която дата е подадена
исковата молба, като претенцията за присъждане на мораторна лихва от
датата на деликта 17.07.2020г. до датата на завеждане на делото 19.07.2021г.,
като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.
Искът за имуществени вреди е неоснователен и недоказан, и следва да
бъде изцяло отхвърлен, тъй като предявената искова претенция е за по 170
лева дължима месечна издръжка, а детето получава наследствена пенсия по
387 лева месечно. Съгласно еднозначната и константна съдебна практика
искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, когато получавана
наследствена пенсия надхвърля претендираните щети.
Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения
иск за неимуществени вреди до размер на сумата 80 000 лева и ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на малолетната ищца тази
сума от 80 000 лева, обезщетение за търпени неимуществени вреди от
смъртта на майка й при ПТП-то на 17.07.2020г., заедно със законната лихва от
19.07.2021г. до изплащането й, е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изложеното Апелативният съд намира, че обжалваното
решение на Габровския окръжен съд следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над присъдените
160 000 лева до дължимите 240 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, вместо което предявеният иск за неимуществени вреди да се уважи и
за тази разлика над 160 000 лева до 240 000 лева, заедно със законната лихва
считано от 19.07.2021г. до окончателното й изплащане.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е
отхвърлен изцяло предявеният иск за имуществени вреди-пропуснати ползи,
както и в частта с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди над
240 000 лева до претендираните 250 000 лева. Същото следва да бъде
14
потвърдено и в частта относно началният момент на дължимост на законната
лихва върху присъденото обезщетение, а именно законната лихва се дължи от
19.07.2021г., когато е подадена исковата молба, като претенцията за
мораторна лихва от 17.07.2020г. до 19.07.2021г., тъй като е правилно
отхвърлена с първоинстанционното решение, и в тази отхвърлителна част
същото следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение следва да бъде изменено в частта за разноските,
след отмяна на определение №212, посатновено от Габровския окръжен съд
по реда на чл.248 от ГПК, като освен присъдените разноски за държавна
такса и за адвокатски хорора на адвокат И.-С. и на Застрахователната
компания, се присъдят още следните суми, а именно:
-по реда на чл.38 ал.2 от ГПК във връзка с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат И. И.-С.
следва да бъдат присъдени още 2 339 лева за адвокатско възнаграждение за
първа инстанция, освен присъдените с обжалваното решение 3 991 лева, тъй
като дължимият адвокатски хонорар за тази първа инстанция е в размер на
сумата от 6 330 лева.
-ищцата следва да бъде осъден да заплати на ответника още 787,60 лева
разноски за първа инстанция, освен присъдените с обжалваното решение
965,71 лева, тъй като по съразмерност с отхвърлената част от иска
дължимото адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част от иска е в
размер на 1 753,31 лева /отхвърлен иск за неимуществени вреди 10 000 лева и
отхвърлен иск за имуществени вреди за 30 777 лева/, и Окръжният съд е
присъдил 965,71 лева.
-За първа инстанция Застрахователната компания ответник дължи
държавна такса още 3 200 лева, тъй като с въззивното решение Апелативният
съд уважава и иска за неимуществени вреди над 160 000 лева до 240 000 лева
т.е. за още 80 000 лева.
При този изход на делото и по реда на чл.78 от ГПК за настоящата
инстанция въззивникът ответник следва да заплати по реда на чл.38 ал.2 от
ГПК във връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на адвокат И. И.-С. сумата от 2 930 лева за
адвокатско възнаграждение, а ищцата следва да заплати на Застрахователната
компания сумата от 1 753,31 лева адвокатски хонорар /при уважена жалба на
15
ищцата в размер на 80 000 лева и уважена жалба на ответника за 10 000 лева
неимуществени вреди и 30 777 лева имуществени вреди/.
Дължимата от Застрахователната компания държавна такса за тази
инстанция, върху уважената жалба на ищцата /80 000 лева/ е в размер на 1 600
лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №212 от 12.04.2022г., постановено по гр.д.
№315/2021г., на Окръжен съд-Габрово.
ОТМЕНЯ решение №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д.
№315/2021г., на Окръжен съд-Габрово В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането над
присъдените 160 000 лева до дължимите 240 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази разлика от
19.07.2021г. до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от Кодекса за застраховането
Застрахователно дружество Лев Инс АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, Район Студентски, бул. Симеоновско шисе №67А, с ЕИК
********* да заплати на П. Н. Б., родена на 09.09.2016г., действаща чрез своя
баща и законен представител Н. С. Б., двамата от с.Душево, Община
Севлиево, сумата 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/, освен присъдените
160 000 лева с решението на Окръжен съд-Габрово /или общо по двете
решения 240 000 лева – двеста и четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й Р. М.
Б., починала вследствие на пътно транспортно произшествие настъпило на
17.07.2020г., заедно със законната лихва върху тази главница, считано от
19.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ИЗМЕНЯ решение №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д.
№315/2021г. на Окръжен съд-Габрово, по следния начин:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София със
седалище и адрес на управление гр.София, Район Студентски, бул.
Симеоновско шисе №67А, с ЕИК ********* да заплати държавна такса за
16
първа инстанция по сметката на Апелативен съд-Велико Търново в размер на
още 3 200 лева, освен присъдената с решението на Габровския окръжен съд
държавна такса от 6 500 лева, и 5 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София със
седалище и адрес на управление гр.София, Район Студентски, бул.
Симеоновско шисе №67А, с ЕИК *********, да заплати на адвокат И. И.-С.,
от Адвокатска колегия-Габрово още 2 339 лева за адвокатско възнаграждение
за първа инстанция, освен присъдените 3 991 лева с обжалваното решение на
Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Н. Б., малолетна, родена на 09.09.2016г., действаща чрез
своя баща и законен представител Н. С. Б., да заплати на Застрахователна
компания Лев Инс АД-гр.София още 830 лева, освен присъдените с
първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд 965,71 лева,
направени разноски за първа инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д.
№315/2021г., на Окръжен съд-Габрово В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди над сумата
от 80 000 лева до обжалваните 160 000 лева, в частта с която е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди над 240 000 лева до пълния
предявен размер от 250 000 лева, в частта с която е отхвърлен изцяло
предявеният иск за пропуснати ползи-имуществени вреди в размер на общо
30 777 лева, както и в частта с която за начална дата на дължимост на
законната лихва върху присъдената главница е приета датата 19.07.2021г., на
която дата е подадена исковата молба.
РЕШЕНИЕ №15 от 31.01.2022г., постановено по гр.д. №315/2021г., на
Окръжен съд-Габрово Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата му необжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати
държавна такса по сметката на Апелативен съд-Велико Търново за тази
инстанция в размер на сумата от 1 600 лева, както и 5 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
17
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Застрахователна компания Лев Инс АД-гр.София да заплати на адвокат И. И.-
С., от Адвокатска колегия.Габрово адвокатски хонарар за настоящата
инстанция в размер на сумата от 2 930 лева, по съразмерност.
ОСЪЖДА П. Н. Б., малолетна, родена на 09.09.2016г., действаща чрез
своя баща и законен представител Н. С. Б., да заплати на Застрахователна
компания Лев Инс АД-гр.София сумата от 1 753,31 лева договорен и заплатен
адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18