ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52312
гр. София, 30.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110174437 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „Търново Риал Естейт“ ЕООД срещу С. Щ. Н. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 2000.00 лева главница и 404.55 лева мораторна лихва, която
главница произтича от договор за заем от 12.10.2023г., сключен между страните.
Заявлението първоначално е било депозирано пред Районен съд - Пловдив, като е било
образувано ч.гр.д. № 16204/2024г. по описа на същия съд. С определение №
11577/20.09.2024г. решаващият състав е прекратил производството по делото като
неподсъдно нему с мотива, че настоящия адрес на длъжника е в гр. София, поради което и на
основание чл. 411, ал. 1 ГПК е приел, че искът е подсъден на съда, в района който се намира
седалището на ответника. Ето защо е изпратил делото за разглеждане на компетентния
според него по правилата на местната подсъдност първоинстанционен съд – Софийски
районен съд.
Настоящият съд намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е по чл. 410
ГПК. Към него обаче не се прилага потребителската подсъдност по чл. 411, ал. 1 ГПК. За
разбирането на тази подсъдност по аналогия се прилага разбирането за местната подсъдност
при потребителски спор в исковото производство, уредената в чл. 113 ГПК, която е
приложима при потребителски спорове, при които ищец е потребител – физическо лице,
чиито потребителски права са нарушени. За прилагането й е необходимо ищецът да има
качеството "потребител" по смисъла на &13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно &13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, даваща легално определение на понятието, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
1
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския
съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
"потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като
страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което
при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.
В определение № 175 от 07.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 918/2010 г., ТК, II т. о. е
прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима в случаите, когато
ищецът има качеството „потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита
на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието
„потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна
подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на
застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за
енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. С
разпоредбата на § 13, т. 12, от ДР на ЗЗП дейността на кредитните институции по отпускане
на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично като
„финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат
качеството „потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 ЗЗП и в това
качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, когато
предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата. Казано по друг
начин, лице, предоставящо тази услуга, следва да осъществява банкова дейност или
кредитиране, в случая. Видно от справка в Търговски регистър, предмета на дейност на
заявителя е различен от предоставянето на банкова или кредитна дейност и не е редистриран
като банкова или кредитна институция по закон. Ето защо, този съдебен състав намира, че
приложение намира общата подсъдност на чл. 411, ал. 1 ГПК, а не специалната
потребителска подсъдност.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че следва да повдигне спор за подсъдност,
който съгласно чл. 122 ГПК следва да бъде решен от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 74437 по описа за 2024 г. на СРС, ІI ГО,
55 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОСЪДНОСТ между Софийския районен съд и Районен съд -
Пловдив относно местно компетентния първоинстанционен съд да разгледа подаденото от
„Търново Риал Естейт“ ЕООД срещу С. Щ. Н. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 95695/19.09.2024г.
ИЗПРАЩА делото за произнасяне на Софийския градски съд по разрешаване на спора
за подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3