Определение по дело №130/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по протест на РП – Г. Г. Д. и въззивни жалби на подсъдимия Е. А. Л. и на повереника на гражданския ищец и частен обвинител А. Ф. И., против Присъда № 1391 / 15.04.2013 год., постановена от Районен съд – Г. Г. Д. по н.о.х. дело № 424 / 2012 год.

Според изложените в протеста съображения и доводи, поддържани във въззивното производство от представителя на О. П. – Б., първоинстанционният съд неправилно е приложил института на условното осъждане по чл.66 от НК досежно наложеното на подс. Е. Л. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. В тази връзка се застъпва тезата, че така индивидуализираното наказание „Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно.

В съдебно заседание жалбоподателят Е. Л. се явява лично и със защитник, които поддържа въззивната жалба. Същите считат, че обвинението за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и безспорен начин, и извършеното деяние е несъставомерно. Ето защо се иска подс. Л. да бъде признат за невиновен и оправдан по така възведеното му обвинение. Алтернативно искане е присъдата да бъде потвърдена както в наказателната, така и в гражданската й част.

Повереникът на конституираната в качеството на честен обвинител и граждански ищец пострадала от престъплението А. И. както с подадената въззивна жалбата, така и в съдебно заседание поддържа, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована и незаконосъобразна по отношение индивидуализацията на наказанието и уважения размер на гражданския иск. В тази връзка се изтъкват съображения и доводи, че наказанието „Лишаване от свобода” е индивидуализирано в нарушение на материалния закон и срокът му следва да бъде завишен към максимално предвидения в разпоредбата на чл.150, ал.1 от НК, както и предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираните протест и жалби в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, П. спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивните протест и жалби са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество жалбата на частния обвинител се явява частично основателна:

С обжалваната присъда подсъдимият Е. Л. е признат за виновен в това, че на 15.02.2012 год. в лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № ..., паркиран в отбивка по пътя от Г. Г. Д. за местността “Попови ливади”, землището на Г. Г. Д., на около два километра от посоченото населено място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. Ф. И., ЕГН – * от с. С., обл. Б., като е свалил полата, чорапогащника и прашките, с които е била облечена, повдигал й блузата и сутиена, опипвал я и целувал по гърдите, както и поставил половия си член в устата й, Ч. употреба на заплашване, че ще я бие и няма да я пусни да си ходи – престъпление по чл.150 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест /месеца/, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години след влизане в сила на присъдата. Наред с това подс. Л. е осъден да заплети на А. И. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012 година, до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 500 лева изплатено адвокатско възнаграждание, като отхвърля Г. иск в останалата му част. Подс. Л. следва да заплати в полза на РС – Г. Г. Д. сумата в размер на 466 лева разноски по делото, както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Основните фактическите положения по делото са правилно установени. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал се установяват следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Е. Л. от с. Д., обл. Б. е на 29 години. Същият е неженен /живущ на съпружески начала/, с основно образование, безработен, осъждан. Подсъдимият Л. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № ...

Пострадалата А. И. е на 22 години, от с. С., обл. Б., като от 2011 година живее в с. Д. П. сестра си – св. Ю. И.. Същата била виждала подс. Л. в селото го познава визуално.

Една сутрин в края на месец януари 2012 год. св. А. И. отишла на местната автобусна спирка за да изчака автобус за Г. Г. Д.. По това време оттам минали подс. Л. и жената, с която живеят заедно, които се придвижвали с лекия автомобил марка “Мерцедес”, управляван от подсъдимия. Същите забелязали св. И. и подс. Л. спрял, след което я попитали за къде е тръгнала и предложили да я закарат. Св. И. се съгласила и подсъдимият я закарал до града. След няколко дни подс. Л. започнал да се обадил на мобилния телефон на свидетелката с номер * с предложения за срещи, тъй като имал симпатии към нея. Св. И. отклонявала поканите на Л. с аргумента, че е женен. Въпреки това подсъдимият продължил да настоява и на 14.02.2012 год. предложил да отидат на вечеря за да празнуват „Св. Валентин”. Св. И. му отговорила, че няма нищо общо с него и няма какво да празнуват.

На 15.02.2012 год. сутринта Асина И. се приготвила да ходи курс по малък и среден бизнес в Г. Г. Д. и около 09.00 часа отишла спирката в селото, придружавана от 6-годишната си племенница. Тогава се появил подс. Лименов с л.а. „Мерцедес”. Същият спрял до свидетелката и я поканил да се качи, но тя не се съгласила. След малко пристигнал автобусът и св. И. се придвижила с него до Г. Г. Д., където посетила посочения курс. След края на лекциите завела племенницата си П. роднини града, а тя отишла с познати и колеги на кафе в заведението “Панда”. Около обяд И. напуснала заведението и се отправила към телефонна кабинка с намерение да проведе разговор извън страната. Тръгнала по У. и недалеч видяла подс. Л. в близост до автомобила си. Подсъдимият направил опит да я заговори и казал да се качи в колата, но свидетелката му отговорила, че не желае и няма за какво да говорят. В този момент Л. хванал И. за ръката и я блъснал със сила в лекия автомобил на задната седалка и затворил вратата. Свидетелката опитала да излезе, но подс. Л. заключил вратите и потеглил по пътя за местността „Попови ливади” /или „Папаз чаир”/, находя се в района на Г. Г. Д.. През цялото време пострадалата молела подсъдимият да спре, да я остави, заявявайки че не иска никъде да ходи с него, но той отказал. От изявленията му свидетелката разбрала, че преди това е била следена от него. Извън града подс. Л. отбил във второстепенен път и спрял автомобила. След това се преместил на задната седалка П. И. и наредил да си свали дрехите, като я заплашил, че ако не ги свали - ще ги скъса. Притеснена пострадалата И. разкопчала якето си, а подс. Л. започнал да дърпа полата й, която свалил до глезените. След това подсъдимият свалил чорапогащника /който се скъсал/ и бельото на пострадалата, като опитите на последната да се съпротивлява били неуспешни. Тъй като се съпротивлявала Л. посегнал да я удари с ръка по лицето, но И. успяла да се отдръпне и избегне удара. В този момент подсъдимият заплашил, че ще я бие и пострадалата заплакала. Междувременно същата продължавала да го моли да я пусне да си ходи. Подс. Л. бил категоричен, че има намерение да осъществи полов акт. Същият повдигнал блузата и сутиена на пострадалата И., започнал да опипва гърдите й и да я целува. След това свалил панталона и бельото си и заявил на пострадалата да извърши фелацио, но последната отново не се съгласила. Тогава подсъдимия я хванал за врата и навел главата й, притискайки я към половия си член, от което пострадалата получила гадене и започнала да плюе в колата. Подсъдимият взел мобилен телефон, с който заснел разсъблечената А. И. и заявил, че „ще й съсипе живота когато се омъжи”. След това подс. Л. се облякъл и потеглил обратно към Г. Г. Д., където оставил пострадалата И., като я заплашил да не сподели с някой за случилото се.

Св. А. И. се прибрала с автобус в с. Д., където св. Е. К. /живущ на семейни начала със св. Ю. И. - сестра на пострадалата/ забелязал, че е разстроена. Св. Ю. И. разговаряла с пострадалата, която била много разстроена, треперела и плачела, но постепенно разказала всичко. Тогава св. Ю. И. позвънила на св. Г. Р. – служител в Р. Г. Д., участък с. Г., който посетил дома им и пред него пострадалата А. И. също разказала за случая.

По делото са съставени протоколи за оглед на местопроизшествие, изготвени са фотоалбуми и са иззети веществени доказателства /л.19-28 от ДП/. С Протокол за доброволно предаване на разследващите органи са предадени мобилните телефони на подсъдимия /л.56 ДП/, които са обект на изготвената по делото техническа експертиза – Протокол №9 / 22.02.2012 г.

По делото е изготвената комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза /л.67-82/, пострадалата А. И. е реагирала съобразно физическите си възможности, религиозното и семейно възпитание. Инкриминираното деяние е възприето от пострадалата като остра стресова ситуация, на което е реагирала с чувства на страх, срам, обида, безизходица, подкрепени с обилна вегетативна симптоматика, които по-късно са се развили в протахирана тревожно-депресивна реакция в рамките на постравматично стресово разстройство.

Визираната фактическа обстановка се извежда на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал, на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, П. което като краен резултат въззивният съд намира, че са направени обосновани фактически и правни изводи, че повдигнатото срещу подсъдимия Е. Л. обвинение за извършено деяние, съставомерно по чл. 150, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин. В тази връзка са неоснователни е възраженията за недоказаност на обвинението. Преобладаващата част от тях са били направени и пред първата инстанцията и са обсъдени от същата, като в тази насока са изложени убедителни съображения. Извършеният анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат изтъквани същите съображения.

Първоинстанционния съд обосновано и законосъобразно е кредитирал показанията на пострадалата А. И.. Същата дава подробни, логични и непротиворечиви показания, относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние. По делото не се установяват обстоятелства, които да разколебават или поставят под съмнение достоверността на показанията на пострадалата. Визираните фактически обстоятелства, досежно извършени действия с цел възбуждане и удовлетвораване на полово желание, по същество не се оспорват от подс. Е. Л., което красноречиво е изразил в последната си дума пред първоинстанционният съд. Неговият защитник също поддържа тезата за създадена връзка между подсъдимия и пострадалата, наличие на взаимност и доброволност П. осъществяване на инкриминираното деяние. Съдът счита, че изложените в тази насока съображения и доводи не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателствата и очевидно се явяват израз на изградена защитна позиция. Очевидно е противоречието на посочената теза с данните, касаещи емоционалното състояние на пострадалата, след извършване на инкриминираното деяние, за което свидетелствуват както нейната сестра – св. Ю. И. и св. Е. К., така и полицейския служител – свидетелят Г. Р., и преди всичко заключението на комплексната съдебно-психиатрична-психологична експертиза категорично опровергават тезата за доброволност на осъществените действия за възбуждане и удовлетворяване на полово желание на подс. Л.. Ето защо съдът намира за неоснователна тезата, че обвинението е недоказано и деянието е несъставомерно.

С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че в мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд незаконосъобразно се е позовал на т.н. „писмени обяснения” на подсъдимия. В тази връзка следва да се има в предвид, че съгласно разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени П. условията и по реда, предвидени в този кодекс /ал.2/. Ето защо даваните от подсъдимия саморъчни обяснения през полицейските органи са без доказателствена стойност за съдебната фаза на наказателния процес и същите и следва да бъдат игнорирани. В конкретния случай съставомерността на деянието се установява от останалите, посочени по-горе доказателствени материали.

Ето защо предвид установените по делото фактически дадености по несъмнен начин се установява наличиетоот обективна страна на всички елементи на състава на престъплението по чл.150, ал.1 от НК: Подс. Е. Л. на 15.02.2012 год. в лек автомобил марка “Мерцедес” с рег. № ..., паркиран в отбивка по пътя от Г. Г. Д. за местността “Попови ливади”, землището на Г. Г. Д., на около два километра от посоченото населено място е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. Ф. И., ЕГН – * от с. С., обл. Б., като е свалил полата, чорапогащника и прашките, с които е била облечена, повдигал й блузата и сутиена, опипвал я и целувал по гърдите, както и поставил половия си член в устата й, Ч. употреба на заплашване, че ще я бие и няма да я пусни да си ходи – престъпление по чл.150 ал.1 от НК.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия Е. Л. обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, искал е тяхното настъпване, П. което е е реализирал намерението си. Ето защо, анализирано деянието от субективната му страна обосновано е прието за установено, че същото е извършено с пряк умисъл.

За извършеното престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 8 години, съставът на районния съд е наложил на подсъдимия Е. Л. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. Както в мотивите, така и в диспозитива на присъдата е посочено, че така определеното наказание е индивидуализирано в хипотезата на чл.54 от НК. Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че в случая е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като наказанието е определено под най-ниския предел, без да са налице предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. В тази връзка въззивният съд намира, че присъдата в тази й част следва да бъде коригирана, тъй като определеното наказание лишаване от свобода не съответствува на степента на обществената опасност на деянието и извършителя. Безспорно посегателството срещу полова неприкосновеност на личността е с високата степен на обществена опасност, което е показател и за повишената степен на обществена опасност на подсъдимия Л., и същите не следва да бъдат неглижирани. Наред с това в случая са отегчаващи обстоятелствата, П. които е извършено инкриминираното деяние, предварителното му планиране и проявената престъпна упоритост от подсъдимия. От друга страна, правилно от първоинстанционния съд е отчетено като смекчаващи отговорността обстоятелства семейното положение, социалната ангажираност и трудовата функция на подсъдимия. Същевременно настоящият състав на съда счита, че визираните смекчаващи обстоятелства не се явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл.55 от НК. Ето защо, съобразно разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, анализирайки посочените обстоятелства, рефлектиращи пряко върху наказателната отговорност на подсъдимия и очертаващи необходимата степен на въздействие на наказателната санкция, П. превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът намира за най-справедливо наказанието “Лишаване от свобода” за срок от три година.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще способствува за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще предотврати извършването на престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.

Същевременно съдът намира за обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че се установяват обстоятелства, даващи основания за приложение института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Изложените в тази насока доводи и съображения се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция. От друга страна П. проявената престъпна склонност, с цел гарантиране целите на наказанието изпитателният срок следва да бъде увеличен от три на пет години.

По отношение на отказа на районния съд да допусне изменение в размера на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство от пострадалата А. И. против подсъдимия Е. Л. граждански иск, възраженията на повереника на гражданския ищец са основателни. Настоящият състав на съда счита, че липсват процесуални пречки в съдебно заседание на основание чл.88 НПК и чл.214 ГПК да бъде направено увеличаване на размера на цената на гражданския иск предявен. В Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г. изрично е посочено, че „Гражданският ищец може съгласно чл.116 ГПК /стар/, без да измени основанието на иска, да увеличи, да намали или да измени своето искане. В този случай не се изисква съгласието на подсъдимия и гражданския ответник…”.

Въззивният съд счита, че размерът на присъденото обезщетение от 3000 лева за причинените неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние, следва да бъде увеличен на 4000 лева, който в случая се явява справедлив и адекватен на претърпените от пострадалата болки и страдания. Несъмнено в резултат на престъпното посегателство за пострадалата са настъпили редица неприятни последици и претърпеният емоционален стрес се е отразил изключително негативно на психическото й състояние. Експертите, изготвили комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза са категорични, че П. пострадалата А. И. е настъпила промяна в базисните личностни характеристики и наблюдават завишена тревожност и депресивитет със суицидивни фиксации, емоционално нивелиране и социална дистанцираност, ограничение на обичайните интереси. Налице са активно избягване на припомнящи психотравменото събитие дейности и ситуации. Затова и настоящият състав намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в тази и част като се увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди от 3000 лв. на 4 000 /четири хиляди/ лева. Тъй като и визираната сума се явява в рамките на първоначално предявения размер на гражданския иск, допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила с отказа да се допусне изменение на същия, по същество не рефлектира върху крайния резултат и не се явява причина за ревизиране на обжалвания съдебен акт на това основание и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част.

Подсъдимият следва да заплати и допълнителна държавна такса в размер на 40 лева върху увеличения размер на гражданския иск.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1, вр. чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 1391 / 15.04.2013 год., постановена от Районен съд – Г. Г. Д. по н.о.х. дело № 424 по описа за 2012 год., в частта й относно наложеното на подсъдимия Е. А. Л. за извършеното престъпление по чл.150, ал.1 от НК наказание “Лишаване от свобода”, катои на основание чл.54 от НК УВЕЛИЧАВА срока на това наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на 3 /три/ години.

УВЕЛИЧАВА изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК, за който е отложено изтърпяването на така определеното наказание „Лишавано от свобода”, от 3 /три/ на 5 /пет/ години.

ИЗМЕНЯВА същата присъда и по отношение на предявения от А. Ф. И. срещу Е. А. Л. граждански иск като отменява отхвърлителния диспозитив за сумата до 4000 лева и увеличава размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди от престъплението от 3000 лева на 4000 /четири хиляди/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. А. Л. да заплати по сметка на Окръжен съд - Б. държавна такса в размер на 40 /четири/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1391 / 15.04.2013 год., постановена от Районен съд – Г. Г. Д. по н.о.х. дело № 424 по описа за 2012 год.в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.