№ 6324
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901105 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Н.Е.С.“ ЕООД срещу
„Ф.Е.“ ООД (н.) искове за връщане на платената цена по петнадесет договора
за цесия. Ищецът твърди, че с невлязло в сила съдебно решение са уважени
предявените от синдика на „Ф.Е.“ ООД (н.) срещу настоящия ищец искове по
чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на процесните
договори за цесия и искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане в масата на
несъстоятелността на цедираните вземания. Счита, че ако решението влезе в
сила, в негова полза ще възникнат насрещни реституционни вземания за
връщане на платената по обявените за относително недействителни договори
продажна цена.
При тези факти съдът намира исковете за недопустими по следните
съображения:
Поддържаните от ищеца фактически твърдения попадат под
хипотезиса на разпоредбата на чл. 648 ТЗ, съгласно която при сделка, по
отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или 647 ТЗ,
даденото от третото лице се връща, а ако не се намира в масата или се дължат
пари, третото лице става кредитор. Независимо, че в чл. 648 ТЗ не е
посочен изрично отменителният иск по чл. 135 ЗЗД, няма съмнение, че
последицата, предвидена в цитираната разпоредба и свързана с възникване на
кредиторово качество у третото лице, ще настъпи и при обявяване на
относителната недействителност на основание чл. 135 ЗЗД, доколкото спрямо
този иск се разпростира и предвиденото в чл. 649, ал. 2 ТЗ реституционно
действие в полза на насрещната страна.
Когато едно лице твърди да е кредитор на масата на
несъстоятелността, то редът му за защита не е чрез предявяване на
осъдителен иск срещу несъстоятелния длъжник, а чрез предявяване на
вземанията по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ. На основание чл. 637, ал. 6 ТЗ
предявяването на нови искове срещу длъжника след откриване на
производството по несъстоятелност е недопустимо. Неоснователен е
поддържаният от ищеца аргумент, че процесните искове били предявени при
условията на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ. В случая ищецът твърди, че с влизане в
сила на решението по исковете по чл. 135 ТЗ ще стане кредитор на парични
1
вземания за връщане на даденото в качеството си на лице, което е било в
договорни отношения с длъжника, докато хипотезата на чл. 637, ал. 6, т. 1
ТЗ е приложима в случаите, в които трето лице твърди да е титуляр на право
на собственост върху вещи, които се владеят от длъжника.
Допълнително основание за недопустимост на предявените искове е
тяхната преждевременност. За да предяви осъдителен иск, ищецът трябва да
твърди, че вече е титуляр на съдебно предявеното право (изключение
прави предявяването на иска като евентуален, каквато хипотеза след отказа да
бъдат приети процесните искове за съвместно разглеждане не е налице). В
настоящия случай ищецът твърди да е титуляр на вземания, които не само не
са изискуеми, но не са възникнали, поради което с аргумент от чл. 124, ал. 2
ГПК исковете за тяхната защита не са допустими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Н.Е.С.“ ЕООД,
обективирана в молба от 14.06.2022 г., подадена по т.д. № 485/2021 г. на
Апелативен съд – гр. София, ТО, 6 състав, с която са предявени осъдителни
искове срещу „Ф.Е.“ ООД (н.) за връщане на платената по договори за цесия
цена.
Разпореждането за връщане на исковата молба може да се обжалва
пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2