Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 94
гр. Перник, 27.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 20.11.2019 г.,
в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Катя Станоева като
разгледа търг. дело № 00002 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове по
реда на чл. 422 ГПК от “Банка ДСК” ЕАД срещу Г.Л. за установяване, че дължи: сумата 30 000 лева - неплатена главница по
предоставен кредит, съгласно договор за кредит за текущо потребление от ***,
който кредит и предвид неплащане от ответника на задълженията по договора е
обявен за предсрочно изискуем, с отправени от ищеца до ответника уведомления,
връчени по реда на чл. 47 ГПК на 30.07.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.08.2017г. до окончателното й изплащане; сумата
7266,16 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2015г. до 14.08.2017г.;
сумата 392,46 лв. – надбавка за забава
/санкционираща лихва/ за периода от 09.10.2015г. до 14.08.2017г.; сумата 120
лв. – разходи по изискуем кредит /заемна такса/.
Ответникът в срока по чл.
367, ал.1 ГПК оспорва банката да е обявила на ответника предсрочната
изискуемост на кредита по надлежен начин, тъй като уведомлението за предсрочна
изискуемост, сочи единствено отпуснатия кредит от 30 000 лв., без да се
съдържат никакви данни относно размера на непогасените задължения,
конкретизирани по отделни пера. Липсва информация, която реално и обективно да
отразява фактическото състояние на задължението. Изявлението в нотариалната
покана не възпроизвежда реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от
които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали
е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е
налице ли е неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от
кредитополучателя, датите на техните падежи,както и действителния размер на
вземането. На следващо място се възразява, че извлечението от счетоводните книги,
въз основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, не съдържа
нужната яснота каква част от месечните суми представлява главница и каква лихва
или други начисления. Налице е разлика в месечните суми по извлечението от сч.
книги и пог. план към договора за кредит, но не става ясно от какво произтича
разликата и на какво основание, което неяснота се съдържа и в исковата молба –
по пог. план дължимата лихва е общо 15 004,06лв. за целия период от 120
месеца, а за процесния период от 23 месеца е 7266,16 лв. Твърди се, че клаузите
в договора са предварително и едностранно формулирани от кредитора и не са
индивидуално договорени и в процесния договор липсват клаузи, уреждащи
предсрочна изискуемост на кредита в противоречие на чл. 5 ЗПК – липсва такава
информация във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потр. кредити, като по този начин не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК, които на основание чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143 от
ЗЗП са неравноправни клаузи, респективно договорът за потр. кредит е
недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че на *** между
ищеца и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата
на който банката е отпуснала на кредитополучателя – ответник сума в размер на 30
000 лева, като на същата дата ответникът е получил екземпляр от договора,
погасителния план, неразделна част от договора за кредит, както и общите
условия към договора за кредит, което е удостоверил с положен подпис, чието
изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният документ
съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника, съгласно чл.
180 ГПК. Кредитополучателят е поел задължение да върне заетата сума на 120 равни
месечни анюитетни вноски всяка в размер на 389,02 лева, включващи заетата сума,
възнаградителна лихва, както и такса, с първа падежна дата – 01.10.2015г. и
последна падежна дата – 02.09.2025г., или общо сумата 46 666,06 лева, а при
забава и санкционираща лихва в сроковете и размерите, уговорени в общите
условия /чл. 19, ал. 1 и 2/ към договора.
Съгласно
чл. 19. 2 от Общите условия /ОУ/ при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Общото възражение на ответника за
допуснати нарушения на чл. 5 от ЗПК при сключване на процесния договор за кредит, е
неоснователно. Поначало липсата на конкретно посочени нарушения
затруднява задълбочената проверка на това твърдение, но при все това, видно от
доказателствата по делото е, че банката е предоставила на кредитополучателя по
ясен и разбираем начин основните данни по чл. 11 от ЗПК. Изложеното важи и по отношение на
оплакването, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като договорът
за банков кредит не съдържа неясноти или съдържанието му да доведе до
объркване, или да бъде тълкувано по различен начин.
Установява се от съдебно-икономическата
експертиза, че на 03.09.2015г. ищецът е предоставил на кредитополучателя сумата
от 30 000 лева в съответствие с договора, като кредитът е усвоен по
банковата сметка с титуляр Г.Л.. Доказателства за плащания от ответника за погасяване на
задълженията му по договора за кредит липсват по делото, което се установява и
от съдебно-икономическата експертиза. След сключване на договора, не са
извършвани плащания за погасяване на кредита, като неплатената главница за
периода 01.10.2015 г. (датата на първата погасителна вноска) до 16.08.2017 г.
(датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) според вещото лице
възлиза на 4032,46 лв. - непогасени на
падеж вноски, съответно – 30000 лв. по предсрочно изискуема главница. Неплатената
възнаградителна лихва, начислена за периода 01.10.2015 г. (датата на първата
погасителна вноска) до 16.08.2017 г. отново съгласно съдебно-икономическата
експертиза възлиза на 7266,16 лв.
Следователно ответникът е в
забава на плащанията от 01.10.2015 г., което съгласно чл. 19.2. от ОУ е породило право на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем - настъпване
на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем. Правото е
надлежно упражнено с приетата по делото нотариална покана, която видно от
нотариалното удостоверяване върху нея е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД на 18.07.2017г. Връчването на нотариалната покана е
напълно редовно и извършено в съответствие е императивните изисквания на закона
и константната съдебна практика. В противовес на доводите на ответника, липсват
нормативни изисквания и съдебната
практика е последователна относно липсата на строги изисквания към документа,
в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, в същата степен,както и
извлечението от сметка. В поканата е налице достатъчно информация, която реално
и обективно да отразява фактическото състояние на задължението - посочен е размерът
на отпуснатия кредит от 30000 лв. по конкретния договор от *** между ищеца “Банка ДСК” ЕАД и
ответника Г.Л.. Неоснователно е и възражението, че в процесния
договор липсват клаузи, уреждащи предсрочна изискуемост на кредита, доколкото
такава клауза е предвидена в чл. 19. 2. и чл. 20.1. от ОУ към процесния договор
за кредит, които са приети и подписани от ответника и с това са станали
неразделна част от самия договор. Дори и да не е предвидено изрично в договора
или общите условия, законът дава право на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем - чл. 432 ТЗ. Налице са и двете посочени предпоставки -
установява се по делото липсата на плащанията по кредита, датиращо от 01.10.2015
г. и уведомяването на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
задължението му на 18.07.2017 г. При това положение и на основание общите
условия за кредитора е настъпило правото да поиска връщане на заетата парична
сума. Вноските за предоставената по договора парична сума (главницата) са
дължими независимо дали се претендират като такива с настъпил падеж или
предсрочно изискуеми, тъй като с договора ответникът е поел задължение да върне
заетата сума /т. 2 от ТР № 3 от
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо искът за
главница е основателен и доказан за предявения размер от 30000 лв., при липсата
на доказателства ответникът да е плащал погасителни вноски по договора. Основателна
е претенцията за законна лихва върху дължимата сума за главница след подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това
следва изрично от чл. 422, ал. 1 ГПК и изрично е поискано от ищеца.
По иска за договорна /възнаградителна/ лихва
Лихвите по договора за кредит са
уредени в чл. 8 от договора и в чл. 7.2.1. от ОУ. Кредитът се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,7 % годишно, включващ шестмесечния
Софибор, който към момента на сключване му е бил 0,986 % и надбавка в размер на
7,714 % при изпълнение на Условията на програма "ДСК Престиж плюс".
Договорът не предвижда възможност за едностранна промяна на надбавката. В чл.
7.2.1. е посочено, че договорната лихва се променя два пъти в годината, на
точно фиксирани дати – 15 януари и 15 юли съгласно котировката на шестмесечния
Софибор, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет
страницата на БНБ. В случая не става дума за едностранна промяна на лихвения процент
от страна на банката, дължаща се на неясни и неконкретизирани причини.
Шестмесечният Софибор е междубанков лихвен индекс, който е пряко производен от
чисто пазарни фактори и се обявява от БНБ. В този смисъл промяната на неговите
стойности е обективна, не зависи от едностранните решения на банката. С оглед
на това и доколкото в договора са фиксирани датите, на които ще се променя
договорния лихвен процент само и единствено поради промяната на този индекс,
чиито стойности са общо достъпни, не може да се приеме, че тази клауза е
нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП
като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
10 и т. 11 от ЗЗП. Още повече, че в чл. 7. 3. от ОУ е предвидено, че
при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната
вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на
кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора. В чл. 8 от договора е предвидена възможност за
увеличаване на договорната лихва чрез увеличаване на надбавката от 8,7 % до
максимален размер на 13,964 %, като тази клауза също не е неравноправна. Условията, при които
се увеличава надбавката като един от компонентите на договорната лихва, наред с
шестмесечния Софибор, са точно и ясно посочени в договора. Става дума за
нарушаване от
страна на ответника – кредитополучател на Условията по програма "ДСК
Престиж плюс", по която е
отпуснат кредитът. В случая не се касае за едностранна промяна на
договора, а за конкретни уговорки – промоционални условия по кредитна програма
"
ДСК Престиж плюс", които са
неразделна част от договора за кредит, с които кредитополучателят се е
съгласил, подписал ги е и те са точно и ясно формулирани. Договорът е сключен
при условията на т. 1.2.1 от тези промоционални условия. При сключването на
договора за кредит страните по него са се съгласили, че са налице
предпоставките за приложение в отношенията помежду им на посочените
промоционални условия. В чл. 9, т. 1 -4 от промоционалните условия подробно са
уредени предпоставките за частично или пълно отнемане на преференциите. В чл.
9.1.3 е предвидено, че при определени условия, сред които и преустановяване на
постъпленията на определената месечна погасителна вноска по кредита в два
последователни месеца, кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло. Посочено е, че в този случай приложимият лихвен процент
се увеличава и остатъкът по кредита започва да се олихвява от първата следваща
падежна дата с действащия лихвен процент към датата на промяната, приложим по
стандартни кредити за текущо потребление, посочен в договора за кредит, със
съответните изменения на променливата му компонента. Тази клауза, наред с
обсъдената по-горе клауза на чл. 8 от договора са конкретни, посочват ясно
условията и размера на промяна на договорната лихва. Не може да се приеме, че
те имат неравноправен характер по см. на чл. 143 от ЗЗП. Такава уредба има и в ОУ към договора за кредит – чл. 7.6. Съществуването
на задължение за кредитополучателя да заплаща лихва по банков кредит е посочено
като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в закона
- чл. 430, ал.2 ТЗ. Няма законова
забрана страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.
10, ал. 2 ЗЗД. Договорът на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тези,
които са го сключили, поради което и след като ответникът се е съгласил освен
да върне получената в заем сума, и да заплаща на банката лихва, като
възнаграждение за ползване на предоставените му парични средства, следва, че
той е обвързан от поетото с договора за кредит валидно задължение.
От съдебно-икономическа експертиза,
включително от поясненията на вещото лице в с.з. е видно, че в отношенията между страните посочените
по-горе клаузи на договора, общите условия и чл. 9.1.3 от Преференциалните условия на "ДСК
Престиж плюс" и чл. 8 от
договора за кредит за текущо потребление са приложени точно. Тази
уговорка е прилагана на дати 15
януари и 15 юли, като първата промяна на лихвата е от 01.12.2015 г. и е увеличена на 9%, на 15.01.2016г. намалява на 6,608%, на
01.05.2016г. е 14,558%, на 15.07.2016г. е 14,295%, на 15.07.2017 г. става на
14,232%, а последната промяна е от 15.08.2017 г. - 10 %, и е свързана с промените в стойностите на
шестмесечния Софибор. Съгласно чл. 7 от договора и погасителния план първите
две падежни дати са 01.10.2015 г. и 01.11.2015 г. и на тях няма данни и доказателства за постъпления на погасителни вноски, т. е. още след 01.12.2015 г. са осъществени условията на чл. 9.1.3 от
Преференциалните условия за преминаване към лихвения процент по стандартните
кредити. От експертизата е установено, че банката е преминала към стандартните
условия
на лихвения процент, прилагайки
уговорената с договора надбавка и шестмесечния Софибор, считано от 01.12.2015 г. и той е в общ размер на 7266,16 лв. за периода от 01.10.2015
– 14.08.2017 г. Претенцията на ищеца обхваща начислена възнаградителна лихва за
период по действалите посочените по-горе клаузи на договора,
общите условия и чл. 9.1.3 от Преференциалните условия на "ДСК Престиж плюс" от 01.10.2015 г. до 14.08.2017г.
– преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 16.08.2017 г. и съгласно т. 2
от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК за този период
възнаградителна лихва е дължима. Съответно предявеният иск за възнаградителна
лихва е основателен и доказан за предявения размер от 7266,16 лв. и период,
съобразно установеното от съдебно-икономическата експертиза.
По иска за надбавка за забава /санкционираща лихва/
Претенцията е заради забавеното плащане на вноските за погасяване
на дължимата главница и е начислявана на основание чл. 19.1. от ОУ, според който при забава в плащанията
на месечната вноска от деня следващ падежната дата, частта от вноската,
представляващ главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава от 10 процентни пункта. В клаузата по недвусмислен и ясен
начин са формулирани обстоятелствата, при които се начислява, която предвид
това, че касае договор за банков кредит по същество представлява неустойка за
забава, която част от банковите институции наименуват "надбавка за
забава". След като е уговорен конкретен срок за начисляване, приложим е чл. 84, ал. 1 ЗЗД, т. е. длъжникът изпада
в забава от падежа на всяка неплатена вноска за главница, първата от които е на
01.10.2015 г. По правило неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Ответникът не е плащал уговорените погасителни вноски вкл. и главница,
поради което основателно от ищеца е приложена посочената неустойка. Уговорката
не е неравноправна, защото неустойката се определя в зависимост от размера на
незаплатената на падежа главница и като всяка неустойка, освен предвидената в
нея обезпечителна и обезщетителна функция, съдържа и санкционна такава, която
да гарантира длъжникът да изпълни в срок задължението си под страх да понесе
последиците от забавата. Стимулирането на длъжника с неустойка само върху частта
от вноската за неплатената главницата е израз на нейната обезпечителна функция.
Размерът на неустойката е насочен също и да обезщети вредите на банката от
несвоевременно плащане на целите анюитетни вноски, които могат да се изразят в
невъзможността на същата да предостави получената печалба под формата на нов
кредит. Неустойката за забава на плащанията за процесния период 09.10.2015г. –
14.08.2017г. според съдебно-икономическа
експертиза възлиза на 392,46 лв. Претендираният от
ищеца размер за неустойка не води до неравноправност на клаузите и не
противоречи на добросъвестността и закона, а кредитополучателят още при
сключването на договора е запознат с тази клауза. Размерът се е формирал поради
продължителното неизпълнение на длъжника и последиците от тази забава следва да
се понесат от него. Ответникът е разполагал с възможността да погаси напълно
или частично задълженията си, с което да бъде изключено начисляването на
неустойката по чл. 19. 1. от ОУ в пълния й размер, предвид на което
уговорената договора мораторна неустойка не е в разрез с присъщите й по закон
обезпечителна, обезщетителна и санкционираща функции, поради което не е
нищожна. Освен това видно е от експертизата и при изчисление от съда се потвърждава,
че сумата, върху която се претендира мораторна неустойка не включва
възнаградителни лихви, а касае само неплатена главница и за период до подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК, като дори законната лихва върху сумата 4032,46
лв. - непогасени на падеж вноски за
главница до 14.08.2017г., е по-голяма от претендираната неустойка, т.е. уговорената
неустойка не надхвърля размера на законната лихва върху неплатените вноски за
главница. При настъпване на предсрочна изискуемост на задължението по кредита,
банката има право да иска връщане на предоставения кредит, както и обезщетение
за забава или уговореното в договора мораторно обезщетение /т. 2
от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Претенцията
на ищеца обхваща начислена нестойка за период до 14.08.2017г. – преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на
16.08.2017 г. и следователно за
този период неустойка е дължима. Размерът на задължението за неустойка
върху просрочената главница се установява от съдебно – икономическата
експертиза на 392,46 лв. за процесния период, за каквато сума е предявен искът
и следователно претенцията за процесния период е доказана по основание и
размер.
По иска за разходи по изискуем
кредит /заемни такси/
В заявлението и в исковата молба тези такси са посочени по основание и размер като
отделно и самостоятелно вземане - 120
лв., но липсва произнасяне по тях в издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК – нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива се съдържа описание
на предявеното по този ред вземане. Няма формирани от съда мотиви за липсата на
произнасяне в тази част, поради което следва, че заповедният съд не се е
произнесъл по цялото заявено искане като е пропуснал предявените /и посочени в
заявлението/ суми за разходи по изискуем кредит /заемни такси/ в размер на 120
лв. Молбата
за допълване се подава в едномесечен срок, считано от връчването или от влизане
в сила на акта - чл. 250 ГПК. Видно от заповедното дело заповедта и листът са
получени от заявителя на 27.07.2017г. При това положение следва извод
за пропускане на едномесечния срок за подаване искане за допълване на съдебния
акт по реда на чл. 250 ГПК. Не може длъжникът-ответник да се поставя в
положение на изненада като му се предяви ново вземане по реда на чл. 422 ГПК,
за което не е издадена заповед за изпълнение. За кредитора остава на
разположение производството по чл. 410 – 417 ГПК, респ. предявяване осъдителен
иск по общия ред за неприсъдената част от претенцията му. Такава претенция би
могла да се заяви с осъдителен иск и в настоящото производство, но в случая
такъв не е предявен при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК /т. 11.б от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Ето
защо и на основание чл. 130 ГПК, производството по настоящото дело по иска за
разходи по изискуем кредит /заемни такси/ следва да се прекрати, тъй като така
предявеният иск за това вземане по реда на чл. 422 ГПК е недопустим.
Предвид всичко изложено и при
липса на данни по делото и доказателства от ответника за плащания за погасяване
на задълженията му по процесния договор за кредит преди или след обявяването му
за предсрочно изискуем, предявените искове са основателни за главница в размер
на 30 000 лв., възнаградителна лихва в размер на 7266,16 лв. за периода 01.10.2015
г. до 14.08.2017 г., санкционна лихва в размер на 392,46 лв. за периода 09.10.2015
г. до 14.08.2017 г. Искът по реда на чл. 422 ГПК за разходи по изискуем кредит
/заемни такси/ в размер на 120 лв. е недопустим по изложените съображения.
По разноските
Ищецът претендира
и доказва разноски по исковото и заповедното производство общо 4250,89
лв., от които 1511,14 лв. – държавна такса, 450 лв. – ю.к. възнаграждение, 600 лв. - за счетоводна
експертиза и 1689,75 лв. – възнаграждение за особ. представител на ответника (съгласно представените доказателства
и списък по чл. 80 ГПК,), които на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат от ответника съразмерно с уважената част от
исковете /37658,62/ и общия размер
на всички предявени искове /37778,62/, т.е. има право на разноски от 4237,38 лв.
Ответникът
не доказва направени разноски по исковото и заповедното производство, поради
което такива не му се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение на Г.Л.Л.,
ЕГН ********** ***, че дължи на "Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, "Банка ДСК“ ЕАД, РЦ „София Изток“, следните суми: 30 000 лева - неплатена главница по
предоставен кредит, съгласно договор за кредит за текущо потребление от ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 30000 лв., считано от датата на
подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 7266,16 лв. за периода от
01.10.2015г. до 14.08.2017г.; надбавка за забава /санкционираща лихва/ в размер
на 392,46 лв. за периода от 09.10.2015г. до 14.08.2017г., за
които суми е издадена заповед № 4439 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.08.2017 г. по ч. гр. д. № 05349/2017 г. по описа на Районен
съд-Перник.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по търг. дело №
00002/2019г. по описа на Окръжен съд -Перник в частта по иска, предявен от
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, "Банка ДСК“ ЕАД, РЦ
„София Изток“ срещу Г.Л.Л., ЕГН ********** ***, за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът
дължи на ищеца сумата 120 лв. – разходи по изискуем кредит /заемни такси/ за
периода *** – 16.08.2017г. по договор за кредит за текущо потребление от ***
ОСЪЖДА Г.Л.Л.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, "Банка ДСК“ ЕАД, РЦ „София Изток“, сумата от общо 4237,38 лв. - разноски за исковото производство пред ОС – Перник и разноски
за заповедното производство пред РС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: