№ 176
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500167 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Водоснабдяване и
канализация – Шумен „ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Ж.Г.-П., чрез юрисконсулт Е.М., срещу решение № 66/07.02.2022 г. по гр.д. №
1100/2021 г. по описа на ШРС, допълнено с решение № 124/23.02.2022 г. по
същото дело, с което дружеството е осъдено да заплати на Г. СТ. Г. сумата от
39 034.62 лева – главница и 195.17 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода 05.04.2021 г. – 22.04.2021 г..
Жалбоподателят намира решението за неправилно по съображения,
подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли съдът да го отмени и
постанови друго, с което да отхвърли изцяло като неоснователни предявените
от Г. СТ. Г. искове за сумата от 39 034.62 лева – главница, обезщетение
съгласно т.7 от ДС № 237/29.09.2016 г., вр. чл.23, ал.1 от КТД и заповед №
36/01.06.2020 г. и за сумата от 3 209.51 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода 01.07.2020 г. – 22.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; на основание
чл.74, ал.4, изр. І, вр. чл.74, ал.1 от КТ да обяви частична недействителност на
т.7 от ДС № 237/29.09.2016 г. към трудов договор № 1819/08.11.1995 г.,
1
сключен между ищеца и ответника, като заобикаляща закона и поради
накърняване на добрите нрави, и му присъди извършените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Г.
СТ. Г., действащ чрез пълномощника адв. Д.К. от ШАК, в който оспорва
жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на извършените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 1100/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба
на въззиваемия, в която е посочил, че трудовото му правоотношение за
заеманата от него длъжност – ръководител Експлоатационен район Шумен, с
място на работа Направление – административна дейност е било прекратено
със Заповед № 36/01.06.2020 г. на управителя на ответното дружество, на
основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от 01.06.2020 г.. В т.7 от допълнително
споразумение № 237/29.09.2016 г. към трудовия му договор е било посочено,
че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите
правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието,
служителят има право на обезщетение за 12 месеца, в размер на брутното му
месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец,
увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Разпоредбите на
КТД са приложими по отношение на трудовото му правоотношение в
качеството му на член на СО на КНСБ при „ ВиК – Шумен „. Съгласно чл.23,
ал.1 от КТД, работник или служител, член на синдикална организация страна
по този договор, уволнен при условията на чл.328, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и ал.2
получава за срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер
на 50% от минималното трудово възнаграждение за бранша, за лица с трудов
стаж до 10 години и на 100% от минималното трудово възнаграждение за
бранша за лица с трудов стаж над 10 години. Позовавайки се на изложеното,
ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 39
034.62 лева, представляваща дължимо му се обезщетение съгласно т.7 от
допълнително споразумение № 237/29.09.2016 г., във вр. с чл.23, ал.1 от КТД
и Заповед № 36/01.06.2020 г., както и сумата от 3 209.51 лева – мораторна
2
лихва върху главницата за периода 01.07.2020 г. – 22.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил исковите претенции
като изцяло неоснователни, навеждайки възражения, че работодателят е
заплатил на служителя всички дължими обезщетения във връзка прекратяване
на трудовия му договор и, че клаузата на т. 7 от допълнително споразумение
№ 237/29.09.2016 г.
е тълкувана некоректно от служителя, а също и нищожна поради заобикаляне
на закона и противоречие с добрите нрави. Предвид горното е поискал от
съда да отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове, както и, на
основание чл.74, ал.4, изр. І, вр. чл.74, ал.1 от КТ, да обяви частична
недействителност на Допълнително споразумение № 237/29.09.2016 г. по
отношение на т.7 от него като заобикаляща закона и накърняваща добрите
нрави, като му присъди и извършените по делото разноски. В допълнителна
молба от 20.07.2021 г. ответникът е уточнил, че искането му за прогласяване
частична нищожност на допълнителното споразумение е под формата на
възражение.
С протоколно определение от 02.11.2021 г. съдът е допуснал
изменение на акцесорния иск, а именно за сумата до 195.17 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 05.04.2021 г. – 22.04.2021 г..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с осъдителни искове с
правно основание чл.66, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е
осъдил „ Водоснабдяване и канализация – Шумен „ ООД да заплати на Г. СТ.
Г. сумата от 39 034.62 лева – главница, представляваща дължимо
обезщетение, съгласно т.7 от ДС № 237/29.09.2016 г., вр. чл.23, ал.1 от КТД и
заповед № 36/01.06.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба, сумата от 195.17 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 05.04.2021 г. – 22.04.2021 г. и сумата от 2 400.00 лева – направени
разноски за адвокатско възнаграждение. Със същото решение „
Водоснабдяване и канализация – Шумен „ ООД е осъдено и да заплати по
сметка на ШРС сумата от 200.00 лева – възнаграждение за вещо лице, както и
сумата от 1 611.38 лева – държавна такса.
3
Решението се обжалва изцяло от ответника по исковете.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не
се спори, че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение, основано на трудов договор № 1819/08.11.1995 г.. В т.7 от
допълнително споразумение № 237/29.09.2016 г. към този договор, страните
са се съгласили, че договорът може да бъде прекратен по общия ред,
установен със закона и с предизвестие на едната до другата страна със срок от
90 дни, както и, че при едностранно изменение или прекратяване на
трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от
основанието, служителят има право на обезщетение за 12 месеца, в размер на
брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен
месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на дружеството. Със
заповед № 36/01.06.2020 г. на управителя на ответното дружество, трудовото
правоотношение на ищеца за заеманата последно от него длъжност –
ръководител Експлоатационен район Шумен, с място на работа Направление
– административна дейност е било прекратено на основание чл.328, ал.2 от
КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието, считано
от 01.06.2020 г.. Със заповедта е било разпоредено на служителя да се
изплатят обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ – за неползван платен годишен
отпуск и по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазено предизвестие за срок от 90 дни.
Между страните не се спори също, че ищецът е бил член на СО на
КНСБ при „ ВиК – Шумен „ и е бил страна по КТД на дружеството.
На л.13 от първоинстанционното дело е приложена нотариална
покана, рег. № 3557/01.04.2021 г., т. 1, акт 108 на нотариус рег. № *, с която
ищецът е поканил ответника да му заплати полагащото му се на основание т.7
от допълнително споразумение № 237/29.09.2016 г. обезщетение, в размер
общо на 39 034.62 лева. Видно от отметката на нотариалната покана, същата е
била връчена на адресата срещу разписка на 01.04.2021 г..
По делото са представени също БКТД от 02.05.2018 г. между Съюз на
„ ВиК“ операторите в РБ, НБС „ Водоснабдител „ към КНСБ и Федерация „
Строителство, индустрия и водоснабдяване „ и КТД от 30.08.2019 г., между
ръководството на „ ВиК – Шумен „ и Синдикалните секции към НБС „
4
Водоснабдител „ към КНСБ и КТ „ Подкрепа „ към Федерация „
Строителство, индустрия и водоснабдяване „, в чл.23 от който е посочено, че
работник или служител, член на синдикална организация страна по този
договор, уволнен при условията на чл.328, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и ал.2 получава за
срока на предизвестието и допълнително обезщетение в размер на 50% от
минималното трудово възнаграждение за бранша, за лица с трудов стаж до 10
години и на 100% от минималното трудово възнаграждение за бранша за
лица с трудов стаж над 10 години. Допълнителното обезщетение се отчита в
разходите за работна заплата на дружеството и се включва в брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за последния отработен
месец.
От приложените платежни документи и заключението на вещото лице
по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че обезщетението, което ищецът би
следвало да получи на основание т. 7 от допълнително споразумение №
237/29.09.2016 г. се равнява на 46 437.12 лева, от които са му били начислени
и изплатени 7 402.50 лева, като оставащата неиздължена разлика е 39 034.62
лева, а размерът на законната лихва за забава върху тази сума за периода
05.04.2021 г. – 22.04.2021 г. възлиза на 195.17 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
В чл.66, ал.2 от КТ е посочено изрично, че с трудовия договор могат
да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия,
които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор.
Според трайната практика на ВКС /решение № 356/25.09.2012 г. по
гр. д. № 773/2011 г. на ІV г. о.; решение № 505/03.01.2013 г. по гр. д. №
1476/2011 г. на ІV г. о.; решение № 81/06.03.2013 г. по гр. д. № 700/2012 г. на
ІV г. о.; решение № 84/29.06.2018 г. по гр. д. № 2624/2017 г. на ІІІ г. о.;
решение № 30/24.06.2022 г. по гр.д. № 1883/2021 г., І. г.о.т и др. /, в
гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на
договора. Страните са свободни също да уговарят и различни взаимни права
и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на
5
договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право и е
ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите
нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително
чрез забраната в чл.66, ал.2 КТ да се уговарят условия, които са по-
неблагоприятни за работника или служителя от установените в закона или
колективния трудов договор. Съгласно чл.66, ал.2 от КТ, с трудовия договор
страните могат да уговорят всички условия по трудовото правоотношение,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са по-
благоприятни за работника или служителя от установените с колективен
трудов договор. Когато по трудовия договор е постигнато съгласие, че при
извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение в
размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй
като не нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорените
срок и размер на обезщетението не са по-кратки или ниски от предвидените в
КТ или в колективен трудов договор. Договорната клауза е валидна винаги,
когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието
за уволнение. Такава клауза не е в противоречие със закона и добрите нрави.
Уговореното обезщетение при уволнение по причини на работодателя се
дължи, когато уволнението е законно и когато уговореното обезщетение е за
повече месечни възнаграждения от предвидените в КТ, но само за разликата в
броя на месечните трудови възнаграждения. В трудовия договор е допустимо
да се договарят и друг вид обезщетения при прекратяване на трудовото
правоотношение, различни от установените в раздел ІІІ, гл. Х от КТ при
прекратяване на трудовия договор, но само, ако юридическите факти, въз
основа на които се дължат, са различни. При тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво са се
споразумели и какъв правен резултат трябва да постигнат. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се
съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на
договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как
може да се упражняват те. При наличие на спор относно точния смисъл на
договорни клаузи, съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния
смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението,
6
доколкото буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и
как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място
в договора и общия му смисъл. При тълкуването на неясни клаузи следва да
се има предвид и да изследват обстоятелствата, при които е сключен
договорът, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това тяхно поведение, както и поведението им след
сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване
действителната воля на страните.
В конкретния случай се установи, че страните по валидно трудово
правоотношение са постигнали съгласие, при прекратяването му от страна на
работодателя, независимо от основанието, служителят да получи обезщетение
за 12 месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение,
получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от
КТД, с което, са уговорили в полза на служителя обезщетение, различно от
предвидените в КТ, правото на което възниква с факта на прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя, независимо от повода и
основанието за това. Тълкуването на цитираната клауза, обективирана в т.7 от
допълнително споразумение № 237/29.09.2016 г. към трудовия договор,
налага извод, че обезщетението е било уговорено с цел репариране вредите на
служителя от оставеното му без работа за определен срок след прекратяване
на трудовото правоотношение, както и същият да бъде възнаграден за
положения от него труд при работодателя, особено като се има предвид, че
ищецът е работил в ответното предприятие повече от 35 години и, видно от
кариерното му израстване в структурата е изпълнявал добросъвестно и
качествено възложените му трудови функции. Уговорката отговаря на
изискванията за форма, не противоречи на закона, нито го заобикаля и не
накърнява добрите нрави, поради което не са налице основания за
прогласяването й за недействителна поради нищожност.
Предвид изложеното и безспорния факт, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено по инициатива на
работодателя, съдът приема, че за служителя е възникнало ликвидно и
изискуемо вземане за, уговореното в т.7 от допълнително споразумение №
237/29.09.2016 г. обезщетение, чийто размер, след приспадане на изплатената
от работодателя част от него, са равнява на 39 034.62 лева, поради което
предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
7
Предвид основателността на главния иск и обстоятелството, че
работодателя е бил поканен от служителя да му заплати посоченото
обезщетение с нотариална покана, връчена му на 01.04.2021 г., като
основателен следва да бъде уважен и акцесорния иск за лихва за забава върху
главницата от 39 034.62 лева, считано от 01.04.2021 г. до 22.04.2021 г., в
размер на 195.17 лева.
По изложените съображения, настоящата инстанция достига до извод,
че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 2 400.00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 66/07.02.2022 г. по гр.д. №
1100/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен, допълнено с решение №
124/23.02.2022 г. по същото дело.
ОСЪЖДА „ Водоснабдяване и канализация – Шумен „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Войн № 1 да
заплати на Г. СТ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. №, ет., ап.
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 2 400.00 лева –
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд – гр.
София, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8