№ 787
гр. София , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000500319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260394/07.10.2020 г. по гр.д. № 14599/2019 г. на СГС, І-21 състав е
осъдено „ЗАД Армеец“ АД гр. София да заплати на С. В. И. обезщетение в размер на
20 000 (двадесет хиляди) лева за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания, вследствие получено травматично увреждане – счупване на лява
ключица, при ПТП на 23.06.2017 г. в гр. София, виновно причинено от М. Д. С., ведно
със законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, като предявеният
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ е отхвърлен над тази сума до пълния
предявен размер от 60 000 лева.
Ищецът С. В. И. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение частта, с която искът е отхвърлен за сума над 20 000
лева до 40 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд
постановил неправилно решение поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, както и чл. 51, ал. 2
ЗЗД. При определяне на обезщетението съдът не отчел реалната тежест на счупване на
лявата ключица и действително претърпените болки и страдания. Съдът не съобразил и
размерите на застрахователното покритие към датата на ПТП. Присъденото
обезщетение било значително занижено и несъобразено със съдебната практика. СГС
неправилно приел и принос отстрана на ищеца за настъпване на ПТП. Поддържа, че
вина за ПТП имал изключително водачът на лекия автомобил.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
1
ЗАД „Армеец“ АД е депозирало и въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение изцяло в осъдителната част. Намира, че същото е
неправилно, тъй като по делото не се установявало застрахованият водач да е
отговорен за настъпването на ПТП. Налице били и противоречия в мотивите. На
следващо място СГС не разгледал направеното от ответника възражение, че ищецът е
бил неправоспособен водач, на когото било отнето свидетелството за правоуправление
и не обсъдил връзката и значението на това обстоятелство с настъпването на ПТП.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и искът да бъде отхвърлен, а евентуално
да бъде приет по-висок процент на съпричиняване – 99.9%, тъй като приетите от СГС
20% били значително занижен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът С. В. И. е твърдял в исковата си молба, че на 23.06.2017 г. около 17:00 ч.
в гр. София претърпял ПТП при управление на мотоциклет „КТМ 650 ФЕ“ с рег. №
***. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на М. Д. С., който
управлявал на л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, в нарушение на правилата за
движение по пътищата. За описания лек автомобил била сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № BG/11/117002263446 с
ответното дружество, валидна от 10.02.2017 г. до 09.02.2018 г. Произшествието
настъпило при следния механизъм: На 23.06.2017 г. в гр. София ищецът С.И.
управлявал мотоциклет по ул. „Околовръстен път“ в посока кв. „Бояна“. В
срещуположната пътна лента се движел л.а. „Тойота Авенсис“. В района на
кръстовището, образувано с ул. „Резньовете“ водачът на л.а. „Тойота Авенсис“
неправилно предприел маневра „завиване наляво“, като навлязъл внезапно в
насрещната пътна лента и отнел предимството на мотоциклетиста. При възприемане на
опасността, ищецът като водач на мотоциклета предприел незабавно аварийно
спиране, при което паднал от мотоциклета.
Вследствие описаното произшествие ищецът получил счyпване на лявата
ключица с разместване, довело до трайно затруднение движенията на левия горен
крайник за повече от 30 дни. Ищецът бил приет в болница, където му била извършена
оперативна интервенция. След изписването му от болницата лечението на ищеца
продължило още няколко месеца, през което време търпял интензивни болки и
страдания, бил с трудно подвижна увредена ръка, при което търпял значителни
социално-битови ограничения и сериозен емоционален дискомфорт от случилото се.
Първоначално не можел да ползва лявата си ръка, имал затруднения при обличане и
събличане, не можел да спи в естествена поза, имал нужда от чужда помощ в
ежедневието си, не можел да извършва ежедневните си дейности, не можел да
2
приготвя храната си самостоятелно и не можел да излиза с приятели. В исковата молба
се твърди, че ищецът прекъснал работата си, търпял социална изолация, отложил
планираните делови срещи и отменил планирана почивка. Общият лечебен срок
продължил близо шест месеца, като понастоящем ищецът имал силни болки в областта
на счупването, чувствителен е към рязка промяна във времето и била налице остатъчна
последица – намален обем на движенията на увредената ръка.
Ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника „ЗАД
Армеец“ АД, на 22.03.2018 г., но до момента ответникът не изплатил обезщетение.
Искал е да бъде осъден ответника „ЗАД Армеец” АД да му заплати сума от
60 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
претърпените и търпими понастоящем и в бъдеще последици от тях, ведно със
законната лихва от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „ЗАД Армеец” АД е оспорвал иска. Оспорвал е оспорване вината на
водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с твърдение, че този водач не е нарушил виновно
правилата за движение, а бил поставен в невъзможност да предотврати
произшествието, поради неправомерно поведение на ищеца; при условията на
евентуалност е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в
степен 90 % от страна на ищеца с твърдения, че същият имал възможност да
предотварти ПТП, но поради неправилно боравене с уредите за управление на
мотоциклета и поради липса на правоспособност, предприел аварийно спиране по
неизвестни причини, вследствие на което паднал на пътното платно. Правил е и
възражение срещу размера на претенцията за обезщетение.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
В случая са спорни всички елементи от фактическия състав с изключение
настъпването на ПТП и участниците в него, както и обстоятелството, че към момента
на ПТП водачът на „Тойота Авенсис“ е бил валидно застрахован при ЗАД „Армеец“ по
застраховка „Гражданска отговорност“.
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени
доказателства, свидетелски показания и е изслушано заключение на САТЕ, изготвено
от вещото лице Т. Т., неоспорено от страните.
Вещото лице Т. е определил следния механизъм на ПТП: на 23.06.2017 г. около
17.00 ч. в гр. София, по ул. Александър Пушкин“ в посока от „Околовръстен път“ към
кв. Бояна се е движел мотоциклет КТМ 650ФЕ със скорост от около 44 км./ч.,
управляван от С.И.. Едновременно с мотоциклетиста, но в обратна посока се е движел
лек автомобил „Тойота Авенсис“, управляван от М. Д. С.. Движейки се в посока към
Околовръстен път, водачът на автомобила предприема маневра завой на свое ляво с
3
цел навлизане в ул. „Резньовете“, като скоростта му е 13.34 км./ч. В момента, когато
предна частна автомобила преминава двойната прекъсната линия, мотоциклетистът се
е намирал на около 30 м. от него. Преди това и в този момент двамата водачи са имали
видимост един към друг от не по-малко от 31 км./ч. Автомобилът е продължил завоя
на ляво. Мотоциклетистът, виждайки отклонението на автомобила и навлизането му
от ляво надясно спрямо неговата посока, рязко е отклонил кормилото надясно (за около
0.1 сек.) без да наклони едновременно тялото си и мотоциклета в една и съща посока
вдясно, което е предизвикало реактивен жироскопичен момент, който е предизвикал
рязко отклоняване на общата маса на механичната система
„мотоциклет/мотоциклетист“ в противоположна посока (на ляво), което е довело до
мигновена загуба на напречна устойчивост. Той е натиснал и предна и задна спирачка,
но това не е дало ефект Последвало е падане на мотоциклетиста, когато той е на около
20 м. от мястото, където е преминал лекия автомобил. Падайки на лявата си страна,
мотоциклетистът е ударил лявото си рамо, отделил се е от мотоциклета и е започнал да
се търкаля и плъзга по настилката. Не е настъпвал удар между мотоциклета и
автомобила.
Вещото лице е посочил още, че при движение на мотоциклета преди ПТП със
скорост от 43.64 км./ч., неговата опасна зона на спиране е 23.10 м., а при движение на
лекия автомобил със скорост от 13.34 км./ч. опасната му зона за спиране е 4.64 м.
Определил е още, че преди възникване на опасността мотоциклетът е отстоял на
29.64 м. преди мястото, на което лекият автомобил е предприел завиване на ляво, а
пряката видимост между двамата водачи в този момент е била от 31 м.
След анализ, вещото лице е посочил, че мотоциклетистът е имал възможност да
предотврати ПТП или чрез аварийно спиране, или чрез заобикаляне отляво, при
условие, че реагира за време не по-голямо от 1 сек.
Инж. Т. е посочил, че причината за падането на мотоциклетиста е неправилно
задействан авариен алгоритъм на действията, изразяващи се първо в рязко
отклоняване на кормилото вдясно, аварийно задействане на предната спирачка и едва
след това натискане на задната спирачка. Той е могъл да спре или да намали скоростта,
и да пропусне лекия автомобил при първаначално аварийно задействане на задната и
предната спирачка и /или едновременно наклоняване на тялото си и мотоциклета в
ляво.
За механизма на ПТП са разпитани двама свидетели – Л. К. А. и М. Д. С..
Л. А. е посочила, че си спомня бегло ПТП, на което станала свидетел през юни
2017 г. Била на една автомивка на ул. „Пушкин“. Чули се спирачки и удар. Обърнала се
към улицата и видяла как моторист изхвърчал от мотора. Видяла и кола, за която
казали, че е засекла моториста. Видяла как колата си отишла от инцидента, не спряла.
Извикала Бърза помощ. Трафикът не бил натоварен, било към 4-5 часа.
Свидетелят С. е посочил, че преди ПТП пътувал по ул. „Пушкин“ от колелото на
„Бояна“ и трябвало да направи ляв завой на ул. „Резньовете“. Направил завой, след
което чул свистене, стържене нещо. Спрял на около 100 метра и се върнал. Видял
моторист ,който е паднал на земята. Нямало удар в колата, нямало досег с нея. Дал
мигач за завиване, не видял моториста, иначе щял да му даде предимство. Видимостта
била добра, улицата е широка, можело да се види на 100 м. Било сухо и слънчево, нищо
не му ограничавало видимостта. Там на мястото маркировката е прекъсната, разрешен
е ляв завой. Намалил и взел завоя с 10-15 км./ч.
4
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани свидетелски показания, писмени доказателства – медицинска документация и
е изслушано заключение на СМЕ.
По делото е изслушано заключение на СМЕ, изготвено на база събраната
медицинска документация, от вещото лице д-р К. С. – специалист ортопед-
травматолог, неоспорено от страните. Според вещото лице ищецът е получил при ПТП
счупване на лява ключица и охлузване на ръцете, като от експертизата се установява
причинната връзка между настъпилото ПТП и телесното увреждане. Счупването
наложило оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Възстановителният период при това
увреждане е определен на около 6 месеца, като през периода на лечение ищецът е
изпитвал затруднения и болки при движение на раменния пояс и лявата ръка, а
болковите усещания са били най-интензивни през първите 30 дни. Към датата на
прегледа 29.03.2020 г. се установило зарастване на счупването, без данни за
усложнение или неправилно зарастване. Налице е оперативен белег в областта на лява
ключица с дължина 14 см. на нивото на кожата. Обемът на движение на лява раменна
става е запазен.
От показанията на свидетелката Л. Б. Б. се установява, че живее с ищеца от
около 4 години. След инцидента, при който той пострадал, състоянието му било тежко.
Вследствие на счупената ключица лявата ръка била неподвижна. Имал нужда от
съдействие, защото не можел да се облича, да си приготвя храна. Имал нужда от
помощ за всичко, което изисквало две ръце. Продал бизнеса си – магазин за алкохол и
цигари. Това довело до спад в емоционалното му състояние, изпаднал в нещо като
депресия. Затворил се в себе си, спрял да говори. Странял от всички приятели, дори не
искал да пътува с кола. Това продължило около половин година. Сега не се е
възстановил напълно, понякога пие обезболяващи (аулин) не може да си движи ръката
докрай, не може да я завърта. Понякога ръката прищраква и това му било
изключително неприятно. Предстои му операция за изваждане на импланта. След като
бъде изваден пак ще трябва рехабилитация, операцията е сериозна.
При така събраните доказателства и установеното от тях, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗДвП, при завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. В случая водачът на „Тойота
Авенсис“ е направил маневра завой наляво без да спази посоченото правило, с което е
нарушил закона. Според заключението на САТЕ, а и според показанията на самия
водач М. С. времето е било сухо и слънчево, а видимост към мотоциклета е имало от
поне 31 м. Обстоятелството, че водачът, по негови думи, не е видял мотоциклета, се
дължи на негово субективно поведение, а не на обективните обстоятелства, поради
което не изключва вината му.
Посоченото правонарушение от страна на водача на лекия автомобил е в пряка
причинна връзка с ПТП, тъй като именно неговото поведение и отнемането на
предимството на мотоциклетиста и то на разстояние малко по-голямо от опасната му
зона за спиране (на 29 м. при опасна зона за спиране 23 м.) е довело до предприемане
от страна на моториста на спасителна маневра.
Неоснователно е обаче оплакването на ищеца, че в случая липсва поведение на
съпричиняване от негова страна. От една страна не е имало съприкосновение между
5
автомобила и мотоциклета. Ясно и логично е заключението на САТЕ, когато обяснява,
че мотоциклетистът е имал възможност както да спре аварийно, така и да заобиколи
автомобила отляво, а падането на мотоциклетиста се дължи единствено на неправилно
организирани действия по аварийно спиране, довели до загуба на напречна
устойчивост на мотора, съответно – до падане на моториста и удар на лявото му рамо в
земята. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Мотоциклетистът е нарушил това
правило и като последица е катастрофирал. Ето защо е основателно от друга страна
възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване от страна на
мотоциклетиста, който неправилно е боравил с уредите за управление на мотоциклета.
Настоящият състав намира, че не се доказва от събраните доказателства, че
отнетото свидетелство за управление е в някаква причинна връзка с ПТП. Ищецът е
притежавал такова, т.е., очевидно същият е преминал през необходимото обучение и
изпит, за да го получи. Същото му е отнето като административна мярка за извършено
нарушение, което само по себе си не е обстоятелство, годно да предизвика ПТП.
По отношение размера на съпричиняването, настоящият състав намира, че
действително при конкретния механизъм на ПТП, мотоциклетистът има по-голям
принос за настъпването му от определения от СГС, а именно 40%. Това е така, защото,
макар да е по-уязвим участник в движението мотористът всъщност е могъл да
предотврати ПТП, ако беше управлявал мотора според техническите правила за това и
бе контролирал движението му по адекватен начин. Неговата субективна
невъзможност да овладее мотора всъщност съществено е допринесла за настъпване на
ПТП. Основателно е оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд е
определил занижена степан на приноса на ищеца.
По несъмнен начин по делото се установява от медицинската документация и
изслушаното заключение на СМЕ, че именно във връзка с ПТП ищецът е получил
счупване на лява ключица, като е ударил рамото си в земята при падането от мотора.
Установяват се и претърпени неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с
това счупване.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
6
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищеца при ПТП – 41 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на ищеца е
било сериозно променено за период от около шест месеца, при което е имал нужда от
чужда помощ за елементарни ежедневни дейности като хранене, обличане, тоалет;
обстоятелството, че е претърпял една операция за открито наместване на фрактурата,
но му предстои нова за изваждане на остеосинтезния материал; че около месец е
изпитвал интензивни болки, които впоследствие са затихнали, но и сега понякога
усеща болка в счупеното рамо; че основният възстановителен период е бил около шест
месеца, като рамото е зараснало без усложнения и към момента няма намален обем на
движение; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в
страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 30 000 лева. Ето защо е
частично основателно оплакването на ищеца, че първата инстанция му е присъдила
занижено обезщетение в разрез с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В същото
време изцяло неоснователно е оплакването на застрахователя, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено.
Предвид приетата степен на съпричиняване, така определеното обезщетение
следва да бъде намалено с 40% или дължими от застрахователя са 18 000 лева.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди различен от този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът е уважен за сума над 18 000 лева до 20 000 лева и в тази част
искът следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има всяка страна, в зависимост от защитения материален интерес.
Ищецът е платил държавна такса в размер на 400 лева, но от нея не му се дължи
никаква част, тъй като жалбата му не е уважена в никаква част. Същият е бил
представляван от адвокат безплатно и неговото възнаграждение следва да бъде
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. При защитен интерес в размер на 18 000 лева
от общо защитаван интерес в размер на 40 000 лева, на адв. Л. Г. следва да бъдат
присъдени 778.50 лева.
Застрахователят е направил разноски за държавна такса в размер на 400 лева, от
които му се дължат 40 лева. Представляван е от юрисконсулт, на когото съдът
определя възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
ищеца са присъдени разноски над 480 лева и на адв. Г. възнаграждение над 699 лева.
На застрахователя следва да бъдат заплатени допълнително разноски пред СГС в
размер на 18 лева (разноски и юрк. възнаграждение).
7
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260394/07.10.2020 г. по гр.д. № 14599/2019 г. на СГС, І-21
състав в частта, с която е уважен иска на С. В. И. против ЗАД „Армеец“ АД по чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на
23.06.2017 г. за сума над 18 000 лева до 20 000 лева, както и в частта, в която на С. В.
И. са присъдени разноски над 480 лева, а на адв. Л. Г. е присъдено адвокатско
възнаграждение над 699 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. В. И., ЕГН ********** против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********* по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, претърпяно на 23.06.2017 г. за сума над 18 000 лева до 20 000 лева
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260394/07.10.2020 г. по гр.д. № 14599/2019 г. на
СГС, І-21 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК121076907 да заплати на адв. Л. Г. Г. ,
сумата 778.50 лева – адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, сумата 140 лева – разноски пред САС и сумата 18 лева – допълнително
разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8