Решение по дело №485/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 518
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20217150700485
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 518/25.6.2021г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

 

 

 

при секретар

Димитрина Георгиева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по адм. дело № 485 по описа на съда за 2021 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалбата на Г.И.И. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против Заповед за ПАМ № 21-1006-000190 от 06.04.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена.  Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. М., който моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Заповед за ПАМ № 21-1006-000190 от 06.04.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик. Претендира направените по делото разноски, представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик редовно призован не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4413/12.05.2021 г., с което гл. юриск. П. заявява, че жалбата е неоснователна и необоснована. Моли съда да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед за ПАМ № 21-1006-000190 от 06.04.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП с мотива, че са изчерпани всички контролни точки, отнети с влезли в сила наказателни постановления, издадени за извършени нарушения по ЗДвП. Същата е връчена на 15.04.2021 г. лично на адресата й, като в законоустановения срок против заповедта е подадена жалба с вх. № 100600-6481 от 19.04.2021 г. до Административен съд гр. Пазарджик.

По делото са представени заверени копия от наказателни постановления, издадени на Г.И.И., както следва:

-         НП № 18-0310-000232/22.03.2018г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 05.04.2018г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 22.03.2018 г. на водача остават 26 контролни точки;

-         НП № 18-0273-000510/16.08.2018г. изд. от РУ - Хисар, влязло законна сила на 18.10.2018г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 16.08.2018 г. на водача остават 20 контролни точки;

-         НП № 18-0310-001074/18.12.2018г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 01.01.2019г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 18.12.2018 г. на водача остават 14 контролни точки;

-         НП № 19-0310-001294/09.01.2020г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 21.01.2020г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 09.01.2020г. на водача остават 8 контролни точки;

-         НП № 20-0310-000793/18.08.2020г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 17.09.2020г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 18.08.2020г. на водача остават 2 контролни точки;

-         НП № 20-0310-000909/30.09.2020г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 14.10.2020г. - отнети 6 контролни точки,  с отбелязване, че към 30.09.2020 г. на водача остават 9 контролни точки;

-         НП № 20-0310-000992/22.10.2020г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 04.11.2020г. - отнети 6 контролни точки, с отбелязване, че към 22.10.2020г. на водача остават 3 контролни точки.

 

По делото е представена справка за контролните точки издадена от сектор КАТ при ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 20), от която е видно броя на отнетите контролни точки по гореизброените наказателни постановления. При максимален брой точки – 26, с колкото разполага водача на МПС, съгласно разпоредбите на Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г., плюс възстановени 13 контролни точки или общо 39 контролни точки, на същия са отнети общо 42 контролни точки, при което към момента на издаване на обжалвания административен акт, според административния орган, жалбоподателят е разполагал с нула контролни точки.

Установи се от представената справка, че след издаването на НП № 20-0310-000992/22.10.2020г. изд. от РУ - Панагюрище, влязло в законна сила на 04.11.2020г., с което са отнети 6 контролни точки, и в което е отбелязано, че към 22.10.2020г. на водача остават 3 контролни точки, на водача не са издавани други наказателни постановления по ЗДвП. Видно е също така, че с Протокол № 1 от 29.08.2020 г. на жалбоподателя са възстановени 13 контролни точки.

По делото е представено Удостоверение № 1/29.08.2020 г. от „Автомобилна школа – 5“ ООД (л. 8), видно от което Г.И.И. е преминал допълнително обучение, за вършил успешно на 29.08.2020 г.

По делото е представена Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 година на Директор на ОД на МВР Пазарджик (л. 22), с която е оправомощил началник сектори „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

По делото е представена и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 23), с която Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, като прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й. Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че посочените по-горе наказателни постановления са редовно връчени на нарушителя, който е настоящ жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 64, б. ”б” от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, в случай, че не са били обжалвани в законоустановения срок. При тези данни, следва да се приеме, че същите са влезли в законна сила, тъй като са редовно връчени на адресата и за тях липсват данни да са обжалвани. Влизането в сила на наказателните постановления предполага, че същите са породили правните си последици, една от които е отнемане контролните точки на водача.

Безспорно по делото се установи, че са отнети по 6 контролни точки по всяко едно от посочените по-горе наказателни постановления, както и че с Протокол № 1 от 29.08.2020 г. на жалбоподателя са възстановени 13 контролни точки. Тези факти не са спорни по делото.

Видно е от отбелязванията в представените по делото заверени копия от наказателните постановления, че с последното издадено такова, а именно -         НП № 20-0310-000992/22.10.2020г. изд. от РУ – Панагюрище към 22.10.2020г. на водача остават 3 контролни точки. Въпреки, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, както и дали са налице законовите изисквания при издаването му, от ответната страна не са представени доказателства за съществуването на други наказателни постановления, издадени след 22.10.2020 г., с които да са отнети контролни точки. Това се удостоверява и от представената по делото справка, издадена от сектор КАТ при ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 20).

При това положение съдът намира, че към момента на издаване на обжалвания административен акт, жалбоподателят е разполагал с 3 контролни точки, а не както твърди административния орган с нула точки.

Ето защо, съдът намира, че подадената жалба е основателна и ще следва да бъде уважена, като Заповед за ПАМ № 21-1006-000190 от 06.04.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик, като незаконосъобразна ще следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, като ще следва да се осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 лева за внесена държавна такса и 400 лева за адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид на това, че същото е определено и заплатено в размер близък до минималния.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за ПАМ № 21-1006-000190 от 06.04.2021 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Г.И.И. с ЕГН ********** *** е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

ОСЪЖДА Началник група в сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик на Г.И.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  СЪДИЯ: