Р Е Ш
Е Н И Е
№107
гр. Перник, 12.06.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на пети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 66
по описа на Административен съд – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “д“ и чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 – чл. 178
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.С.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу
Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Перник, с което в
хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е допълнено Решение № 510305**** от
05.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Перник, с което по жалба на В.С.М. е
отменено Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832/16.11.2022г. на длъжностното лице
по чл. 98, ал. 1 от КСО и преписката е върната за ново произнасяне. С
обжалваното решение, директорът на ТП на
НОИ – гр. Перник допълва своето Решение № 510305**** от 05.01.2023г., като за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2020г. определя недобросъвестно получените от В.С.М.,
които следва да бъдат възстановени от същия, в размер на 25 284.08 лева,
от които главница 16 869.36 лева и
лихва 8 414.72 лева, начислена до 07.02.2023г.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че оспорения административен акт е немотивиран,
тъй като с него е определен размер на
задължение, като главница и лихва, за периода 01.01.2016г. до 30.04.2020г., без
да е посочена подробна месечна справка и размер за индивидуализиране на задължението,
поради което не става ясно, за кои точно периоди се отнася задължението и каква
точно е сумата, което от своя страна води до невъзможност лицето да разбере, за
какво по вид задължение е отговорно и за какъв период, което накърнява правото
му на защита. Излага съображения за изтекла давност, по отношение на
определените задължения. Моли обжалвания акт да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р.К.,
която поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът – Директор на ТП на НОИ – гр. Перник,
чрез процесуалния си представител Й.С. – главен юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита,
че разпореждането на длъжностното лице е отменено с решението на ръководителя
на териториалното поделение, а не потвърдено, както се твърди в жалбата. Излага
становище, че оспореното решение
единствено допълва първоначално постановеното, като в него се посочват ясно и
конкретно сумите, които подлежат на възстановяване след уважаване на
възражението за погасителната давност. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностно лице
по чл. 98, ал. 1 от КСО (л. 16), е разпоредено на В.С.М. с ЕГН ********** ***
да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст, еднократна допълнителна сума – декември 2014 г., великденска
еднократна сума към пенсия 2015 г., еднократна допълнителна сума – декември
2015 г., великденска еднократна сума – април 2016 г., великденска еднократна
сума – април 2017 г., еднократна допълнителна сума – декември 2017 г., великденска
еднократна сума – април 2018 г., еднократна допълнителна сума – декември 2018
г., великденска еднократна сума – април 2019 г., еднократна допълнителна сума –
декември 2019 г. и великденска еднократна сума – април 2020 г. в размер на
33 837. 40 лева, от които главница за периода от 01.08.2014г. до
30.04.2020г. в размер на 21 994.88 и законна лихва в размер на 11 742.52
лева, начислена на основание чл. 113 от КСО до 16.11.2022г., като лихвата продължава да се начислява до погасяване на
задължението.
Разпореждането е връчено на настоящия жалбоподател на 21.11.2022г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 2300 00R97M F (л.17).
Недоволен от Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022г. на
длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, М. подава жалба вх. № 1012-13-165 на
07.12.2022 г. (18-19) до директора на ТП на НОИ - Перник, като излага
съображения за незаконосъобразност на постановения акт.
Въз основа на така подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Перник, се
произнася с Решение № 510305**** от 05.01.2023 г. (л. 21-22), с което по жалба
на В.С.М., с вх.рег. № 1012-13-165 от 07.12.2022 г., отменя Разпореждане №
РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. и връща преписката на длъжностното лице по
чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне, съобразно мотивите на решението.
Видно от известието за доставяне
ИД PS 2300 00R14D C (л. 23) решението е получено от жалбоподателя на
10.01.2023г., като по делото няма данни същото да е оспорено по съдебен ред, а
и резултата от проведения административен контрол, не предполага съдебно
оспорване.
По делото липсват писмени доказателства за произнасяне на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, след връщане на административната преписка за
ново произнасяне, съгласно указанията дадени с Решение № 510305**** от
05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник.
След връщането на административната преписка на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1 от КСО, за ново произнасяне, с
обжалваното в настоящото производство Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на
директора на ТП на НОИ – гр. Перник (лист 7), в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е
възобновено производството пред ръководителя на ТП на НОИ – Перник, като е
допълнено решение № 510305**** от 05.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Перник, като са определени недобросъвестно получените от жалбоподателя суми в
размер на 25 284.08 лева, от които
главница 16 869.36 лева и лихва 8 414.72 лева, начислена до
07.02.2023г., които следва да бъдат възстановени от В.С.М., в останалата част
Решение № 510305**** от 05.01.2023 г. е потвърдено.
Видно от известието за доставяне
(лист 29) решението е получено от процесуалния представител на
жалбоподателя на дата 09.02.2023г., като жалбата до съда срещу административния
акт е подадена чрез органа на дата 23.02.2023г., което се удостоверява от
пощенско клеймо (лист 6).
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза (лист 48), изготвена в съответствие със събрания
по делото писмен доказателствен материал от вещото лице В.Ж.П.. Заключението не е оспорено от страните и е прието
от настоящия състав като компетентно, безпристрастно и обективно, изготвено от експерт, с необходимите професионални знания и опит, като от същото се установяват следните релевантни за
предмета на спора факти и обтоятелства: Вещото лице е посочило в табличен вид по месеци, главницата, лихвата и
общото задължение на получените от В.С.М. суми. Изчислено е, че за периода
от 01.08.2014г. до 30.04.2020г. общата
сума на задължението възлиза на 33 837.40 лв., в това число главница 21 994.88
лв. и лихва 11 842.52 лв., начислена до 16.11.2022г., съответно за периода от
01.01.2016г. до 30.04.2020г. общата сума на задължението възлиза на 25 284.08
лв., в това число главница 16 869.36 лв. и лихва 8 414.72 лв., начислена до
07.02.2023г. Определен е и размера на уваженото възражение за изтекла давност,
като за периода от 01.08.2014г. до 31.12.2015г. е определена сума в общ размер
на 8 553.32 лв., в това число главница 5 125.52 лв. и лихва 3 427.80 лв. От
заключението става ясно още, че вида на задължението е недобросъвестно получени
суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократна допълнителна
сума – декември 2014 г., великденска еднократна сума към пенсия 2015 г.,
еднократна допълнителна сума – декември 2015 г., великденска еднократна сума –
април 2016 г., великденска еднократна сума – април 2017 г., еднократна
допълнителна сума – декември 2017 г., великденска еднократна сума – април 2018
г., еднократна допълнителна сума – декември 2018 г., великденска еднократна
сума – април 2019 г., еднократна допълнителна сума – декември 2019 г. и великденска
еднократна сума – април 2020г., като е определен и общия размер на получената
сума.
При така установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като намира следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО акт на Директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
Настоящият състав намира, че не са били
налице предпоставките за възобновяване на производството по издаване на
административен акт – Разпореждане №
РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Основанията за възобновяване на производството са
изчерпателно изброени и поради извънредния му характер не може да се тълкуват
разширително. Само когато са налице основанията, предвидени в чл.
99, т. 1 – 7 АПК, административният орган може да възобнови приключило административно
производство по издаване на индивидуален или общ административен акт, да
преодолее формалната сила на акта и да се произнесе отново по разрешения вече
въпрос.
Съгласно чл.
117, ал. 1 КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу Разпореждания - за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл.
98, ал. 2 и чл.
114, ал. 3 и 4,
и за прихващане по чл.
114, ал. 5 (чл.
117, ал. 1, т. 2, буква "д" КСО). Съгласно чл.
117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Съгласно чл.
118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд.
От изложеното следва, че законодателят е установил режим на
задължителен административен контрол. В случая такъв е проведен, като с Решение № 510305**** от 05.01.2023 г.
(л. 21-22), на директора на ТП на НОИ – Перник, същият е упражнил правомощията
си по чл. 117, ал. 3, изр. второ, предложение второ от КСО, като по жалба на В.С.М.,
с вх.рег. № 1012-13-165 от 07.12.2022 г., е отменил Разпореждане №
РНП-2-4-13-01237832 от 16.11.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО и е върнал преписката на компетентния орган за произнасяне, съобразно
мотивите на решението.
За да се постанови решение, в
хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е
необходимо да са налице в условията на кумулативност няколко предпоставки, първата от които е наличие на влязъл в сила административен акт - индивидуален или общ,
който да не е обжалван пред съда, актът да не е подлежал на обжалване по
административен ред, решението следва да е постановено в едномесечен срок от
влизане в сила на акта, инициативата да е на органа, издал акта, както и
съществено да е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акт.
Характерно за влезлия в сила индивидуален
административен акт е, че същият се ползва с обвързваща сила, както по
отношение на неговия адресат, така и по отношение на органа, който го е издал.
Съответно, веднъж станал окончателен, такъв акт не може да бъде оттеглян,
изменян или отменян, освен в изрично посочените от съответните правни норми
случаи и при изрично предвидения в закона специален ред. Производството по чл. 99 от АПК е именно такъв специален, извънреден способ за отмяна на влезли в сила
административни актове.
Възобновяването на административното
производство е преодоляване на т. нар. "формална законна сила" на
административните актове. То е своебразно "продължаване" на
административното производство, поставяне наново на материалноправните въпроси,
които са били основен предмет на производството и са решени с издадения
административен акт.
Тълкувайки разпоредбата на чл.
99, т. 1 от АПК и предвид
мотивите изложени в Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на директора на ТП на
НОИ – гр. Перник (лист 7), може
обосновано да се достигне до извода, че ръководителят на ТП на НОИ – Перник,
погрешно приема, че влезлият сила индивидуален административен акт е именно
неговото Решение № 510305**** от
05.01.2023г., напротив въпросния акт, не акт по същество, а акт постановен в
резултат на проведен административен контрол, във връзка с подадена жалба по
оспорване на Разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, което
се явява и акта, с който се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на настоящия жалбоподател.
Както вече бе
изложено в мотивите на настоящият съдебен акт,
необходимо условие,
обуславящо приложимост на чл. 99
от АПК, е административният акт,
чието възобновяване се процедира, да е влязъл в сила. В случая Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832 от
16.11.2022г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, не са не е влязло в
сила, а е отменено от директора на ТП на НОИ – гр. Перник и преписката е
върната на компетентния да се произнесе орган. С други думи, липсва акт по
същество, административното производството започва отначало, като длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, следва да се произнесе отново по материалноправните
въпроси, които са били основен предмет на производството, при съобразяване с
дадените от контролния орган указания.
Действително в КСО за определени
хипотези има специални правила за възобновяването, но те в случая не намират приложение, доколкото касят случаи
различни от предмета на настоящия спор.
По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита, че
ръководителят на ТП на НОИ – Перник е провел незаконосъобразно производство
по възобновяване на влязъл в сила административен акт, което от своя страна прави оспореното решение незаконосъобразно, като на това основание то следва да бъде
отменено. Преписката следва да бъде върната на длъжностното лице
по чл. 98, ал. 1 от КСО към ТП на НОИ - Перник,
за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 АПК на жалбоподателя се дължат разноски, такива не се претендират, не е представен и списък
по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което и с оглед мотивите на т. 8
от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.С.М., ЕГН **********, адрес: ***,
Решение № 510305**** от 07.02.2023г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Перник, с което в
хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК е допълнено Решение № 510305**** от 05.01.2023г.
на Директора на ТП на НОИ Перник, с което по жалба на В.С.М. е отменено
Разпореждане № РНП-2-4-13-01237832/16.11.2022г. на длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО и преписката е върната за ново произнасяне.
ВРЪЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО към ТП
на НОИ - Перник,за продължаване на
производството, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ: /п/