Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.06.2020г.
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при
участието на секретаря ****, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№
4861 по описа
за 2019 година
на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, КК „***“,
иск срещу „***“ АД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1736,88 лв.,
представляваща законната лихва върху главница в размер на 7 524,30 лв., за периода от 03.10.2016г. до
11.01.2019г., дължима по
изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. номер 2818/2014г. по
вътрешно арбитражно дело номер 24/2013г. от 06.03.2014г. на ***, въз основа на
който е образувано изп. дело номер 20188920402696 по описа на
ЧСИ Хр. ***, с рег. номер 892 ОС – Варна.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищецът е длъжник по изп. дело номер 696 по описа на
ЧСИ Хр. ***, с рег. номер 892 ОС – Варна. На 15.01.2019г. в качеството на
пълномощник на ищеца, адв. ***получил ПДИ. Съгласно
издаден изп. лист по арбитражно дело номер 24/2013г.
от 06.03.2014г. на *** ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от
7524,30 лв., представляваща стойността на доставена и неотчетена ел. енергия,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2013г. Съгласно ПДИ
ищецът дължал на ответника сумата от 3895,28
лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от 03.10.2013г.
Преди получаване на ПДИ ищецът заплатил на ответника главницата от 7524,30 лв.
С молба до ЧСИ било направено възражение за изтичане на тригодишната
погасителна давност по отношение на претендираната
лихва. Излага се, че давността по лихвите тече от датата на влизане на
решението в сила – 06.03.2014г. Изпълнителното производство било образувано на
05.11.2018г., поради което давността била изтекла и вземането за лихва било
погасено. Ответникът признал плащането на главницата, както и че е изтекла
давността за лихвата за периода от 03.10.2013г. до 03.10.2016г., като посочил,
че лихвата, дължима след 03.10.2016г. до датата на плащане на главницата остава
дължима.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
Излага се, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска. Производството
по изп. дело номер 696 по описа на ЧСИ *** е
прекратено с постановление от 01.03.2019г. и този акт не е обжалван. Към
момента изп. производство е прекратено на осн. чл. 433, т. 2 ГПК. Евентуално се сочи се, че искът е
неоснователен. Погасителната давност не е изтекла. На 15.11.2018г. е наложен
запор на банковите сметки на ищеца, поради което от този момент е започнала да
тече нова давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между
страните, а и от представения по делото изпълнителен лист се установява, че ищцовото дружество „К.“ ООД, е осъдено да заплати на ***сумата
от 7524,30 лв., представляваща
главница за доставена и неотчетена енергия за адрес на потребление в к-с „***“,
парк – хотел „***“, дължима за периода от 07.08.2013г. до 03.09.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано
от 03.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от ПДИ, приложена
по делото, ищцовото дружество било уведомено за
образуваното изпълнително дело по издадения изпълнителен лист.
Установява се от
уведомление, изпратено от ЧСИ ****** до „К.“ ООД, че с разпореждане от 15.11.2018г.
е наложен запор върху всички вземания на дружеството в банка ***.
От представеното по
делото Постановление от 08.02.2019г. на ЧСИ ****** се установява, че
изпълнителят е приел за дължима законната лихва върху главницата за периода от
03.10.2016г. до 11.01.2019г.
Установява се от
представената по изпълнително дело 2696/2018г. молба, изходяща от ***, че
ответното дружество е поискало от ЧСИ на основание чл. 433, т. 2 ГПК
изпълнителното дело да бъде прекратено, поради погасяване на всички задължения
от „К.“ ООД.
Видно от съобщение на ЧСИ на 01.03.2019г. е
изготвено постановление за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнително дело с номер 20188920402696, поради изцяло погасяване на задълженията, включително на всички такси и
разноски към ЧСИ. Това постановление е било връчено на ***на
07.03.2019г. Същото не е било обжалвано от взискателя.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Относно допустимостта
на иска съдът е обвързан с мотивите в Определение номер 288 от 23.01.2020г.,
постановено по в.гр.д. с номер 77 по описа за 2020г. на ВОС, поради което го
приема за допустим.
Същият е основателен по
следните причини:
По делото се установи, че с
Постановление от 01.03.2019г. изпълнително дело с
номер 20188920402696 по описа на ЧСИ ****** е било прекратено по искане на взискателя ***на осн. чл. 433, т.
2 ГПК, поради изцяло погасяване на
задълженията, включително на всички такси и разноски към ЧСИ. Това
постановление е влязло в сила преди предявяване на настоящия иск –
29.03.2019г., тъй като е връчено на взискателя на
07.03.2019г. и в срок не е обжалвано.
Следователно ответникът
сам е признал, че задължението по издадения изпълнителен лист, въз основа на
който е било образувано изпълнително дело с номер 2696/2018г. по описа на ЧСИ ******
е било погасено. Това признание е последвано с искане за прекратяване на
изпълнителното производство, отново по изявление на ответника в настоящото
производство.
Предвид изложеното
цялото вземане, обективирано в издадения на
22.07.2014г. изпълнителен лист от СГС по т.д. с номер 2818/2014г. се счита за
погасено.
По разноските:
С оглед
изхода на спора съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сторените в производството разноски в общ размер на 484,47 лв., доколкото съдът не намира,
че се дължи възнаграждение за поисканото във висящ исков процес обезпечение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, КК „***“, НЕ ДЪЛЖИ
на „***“ АД, ЕИК ***, сумата от 1736,88
лв., представляваща законната лихва върху главница в размер на 7 524,30 лв., за периода от 03.10.2016г. до
11.01.2019г., дължима по
изпълнителен лист, издаден на 22.07.2014г. от СГС по т.д. номер 2818/2014г. по
вътрешно арбитражно дело номер 24/2013г. от 06.03.2014г. на ***, въз основа на
който е образувано изп. дело номер 20188920402696 по описа на
ЧСИ Хр. ***, с рег. номер 892 ОС – Варна.
ОСЪЖДА ***“ АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, КК „***“, сумата
от 484,47 лв., представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: