Присъда по дело №510/2021 на Окръжен съд - Кюстендил
| Номер на акта: | 8 |
| Дата: | 22 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.) |
| Съдия: | Мирослав Милчев Начев |
| Дело: | 20211500200510 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
- към присъдата на ОС Кюстендил по нохд 510/2021 -
Обвинението против подсъдимия К. Г. АЛ. от с.Я***, общ.***, е за
извършване на престъпление от общ характер по чл.123 ал.1 НК, при
фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт. Прокурорът
поддържа обвинението против А., като изразява становище че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението с
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния,
предвиден в закона.
Подсъдимият К.А. по реда на чл.371 т.2 НПК признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Неговият защитник
– адв.Н., пледира за налагане на минимално по размер наказание.
Съдът е намерил, че направеното от подсъдимия самопризнание се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
като е обявил че ще се ползва от същото, без да събира доказателства.
Окръжният съд, с оглед на направеното по реда на чл.371 т.2 НПК
самопризнание и изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт,
приема за установено следното :
Подсъдимият К. Г. АЛ. е на ***г, осъждан. Същият живее в с.***, общ.
*** и е правоспособен водач на МПС с категории С, В, АМ и ТКТ. С
пострадалия В. К. Т., бивш жител на гр.****, подсъдимия А. бил близък
приятел и двамата се виждали почти всеки ден. Пострадалият Т. притежавал
лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***.
На 28.11.2020г. А. и Т. отново се срещнали и решили да се повозят с
лекия автомобил на пострадалия. Около 18.00ч. отишли до бензиностанция
„****“, намираща се до с.***, където престояли известно време и пили кафе.
По – късно потеглили към с.****, като автомобилът отново бил управляван от
Т., а подсъдимия се намирал на предната седалка до водача. Около 21.30ч.
автомобилът достигнал началото на селото и пострадалия спрял. Двамата с А.
се разменили, като подсъдимия поел управлението, а Т. се преместил на
предната седалка до водача. И двамата не поставили обезопасителен колан.
След като потеглил, подсъдимият насочил автомобила към черен път,
водещ до местността „*****“, до която двамата имали намерение да
достигнат. Преминали през залесен горски участък и достигнали горната
равнинна част на местността. След като превозното средство навлязло в
затревен земеделски имот – нива, на светлините от фаровете А. и . забелязали
диво прасе, което решили да настигнат и прегазят. За целта подсъдимият
натиснал педала на газта, ускорил и подгонил животното. Когато скоростта на
1
автомобила достигнала 51 км/ч, дивото прасе свърнало наляво и А. рязко
извил волана, за да го последва. Автомобилът загубил странична устойчивост
и се преобърнал, като извършил пълно превъртане през дясна страна, таван,
лява страна и отново се установил на колелата.
Вследствие на преобръщането на превозното средство, пострадалият В.
Т. претърпял множество травматични увреждания на жизненоважни органи,
като тялото му изпаднало от купето на автомобила. След преобръщането
подсъдимият излязъл и открил пострадалия да лежи неподвижно от дясната
страна на автомобила. Веднага се обадил за помощ на свой познат – Л. В.. Не
след дълго на място с автомобил пристигнали В. и М. П., които
транспортирали Т. до болнично заведение в гр.***а. При първоначалния
преглед дежурните медици констатирали, че пострадалия е мъртъв.
Видно от назначената и изпълнена съдебномедицинска експертиза,
смъртта на В. Т. се дължи на травматично увреждане на жизненоважни
органи – фрактури на черепа и контузии на главен мозък, субарахноидален
кръвоизлив, разкъсвания и контузии на бял дроб с двустранен пневмоторакс,
аспирация на кръв, като у пострадалия са налични и други телесни
увреждания - фрактури на двете ключици, на множество ребра и др. Същите
са получени при настъпилото транспортно произшествие и е налице пряка
причинно следствена връзка между него и последвалата смърт на
пострадалия.
Видно от изготвена автотехническа експертиза, мястото на
преобръщане на автомобила се намира в м.“****“. Причините за настъпилото
произшествие се дължат на неправилните действия на водача на автомобила,
който при конкретните пътни условия и при скорост на движение от 50.8 км/ч
е задал траектория на движение в крива по радиус, по – нисък от критичния за
преобръщане.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371 т.2
НПК.
Деянието на подсъдимия К. Г. АЛ. представлява от обективна и
субективна страна престъпление от общ характер по чл.123 ал.1 НК. От
обективна страна е налице причиняване смърт другиму / В. К. Т. от гр.***/,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – управление на МПС / лек
автомобил „****“ с рег.№ ****/, като е нарушил задълженията си по чл.2 т.3
и 5, чл.4 ал.1 т.13 и 14, чл.5 ал.1 т.2 б.б и в, чл.11 т.3 и 5 от Наредба № 39/
29.01.2004г. за изискванията към водачите на МПС от различните категории и
подкатегории, издадена от Министерство на транспорта и съобщенията. А
именно :
По чл.2 – водачите на МПС трябва да имат познания, умения и
поведение, което им позволява да владеят управляваното МПС така, че да не
създават опасни ситуации и да реагират ефикасно при възникването им, както
2
и да се съобразяват с всички фактори, които влияят върху поведението на
водача, за да може да осигуряват във всеки определен момент максимални
условия за сигурност при управление;
По чл.4 – водачите на МПС трябва да притежават знания за
оборудването на МПС във връзка с безопасността на водача и пътниците /
използване на обезопасителни колани/, както и за факторите за сигурност,
свързани с МПС и превозваните пътници;
По чл.5 – водачите на МПС трябва да притежават умения да използват
уредите за управление на автомобила, като ускоряват до достигане на
подходяща скорост и подържат необходимата траектория за движение,
включително при смяна на предавките, както и да съобразяват скоростта на
движение на автомобила при завиване наляво или надясно;
По чл.11 – водачите на МПС трябва да владеят МПС, което управляват,
така че да не създават опасни ситуации, както и да се съобразяват с всички
фактори, които влияят върху неговото поведение, за да осигуряват във всеки
момент от управлението на превозното средство условя за максимална
сигурност.
От субективна страна е налице непредпазливост под формата на
небрежност - подсъдимият А. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Същият е съзнавал много добре, че предприемайки рязък ляв завой при
скорост от 51 км/ч ще причини преобръщане на автомобила. Същевременно,
А. не е предполагал, че вследствие на преобръщането на превозното средство,
на пострадалия Тодоров ще бъдат причинени тежки и несъвместими с живота
телесни увреждания на жизненоважни органи. Но той е бил длъжен и е могъл
да го предвиди.
Смъртта на пострадалия е в пряка причинно следствена връзка с
гореописаните действия на подсъдимия при немарливо изпълнение от негова
страна на дейност, която е правно регламентирана и е източник на повишена
опасност – управление на МПС.
По тези съображения К.А. бе признат за виновен в извършване на
горепосоченото престъпление от общ характер по чл.123 ал.1 НК.
При определяне на неговото наказание се взеха предвид всички
обстоятелства, имащи значение за отговорността му, както и целите по чл.36
НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока - увредени са
тежко обществените отношения, свързани със здравето и телесната
неприкосновеност на личността, с живота на човека. От страна на подсъдимия
е проявено лекомислие при маневриране с лек автомобил на неравен терен.
Степента на обществена опасност на подсъдимия също не е ниска – същият е
осъждан и е изтърпявал ефективно наказания „лишаване от свобода“.
От друга страна - същият е съдействал в пълна степен за изясняване на
фактическата обстановка, доколкото без неговата активна позиция в тази
насока органите на ДП не биха могли да установят кой със сигурност е
3
управлявал автомобила в момента на инцидента. При превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността му обстоятелства, съдът наложи на
подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години. Предвид
направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 НК, по реда на чл.373 ал.2
вр.чл.372 ал.4 НПК и чл.58а НК намали това наказание с 1/3, като определи
окончателно наказание в размер на 1 година и 4 месеца.
Доколкото А. вече е осъждан на лишаване от свобода, което изключва
приложението на чл.66 ал.1 НК в конкретния случай, при условията на чл.57
ал.1 т.3 ЗИНЗС Окръжният съд определи първоначален режим на изтърпяване
на наказанието „общ“.
Намери, че с определяне на наказанието именно в този размер ще се
постигнат в пълна степен целите по чл.36 НК, най – вече поправянето на
дееца.
Осъди подсъдимия да заплати сторените деловодни разноски.
По така изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Председател:
4