Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 23.01.2020                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На седми януари                                                           Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1627 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора  твърди в исковата си молба, че на името на ответника имало открита партида във "В и К" ЕООД гр.Стара Загора, район Стара Загора, с номер 000471 за ползван от ответника имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..... Партидата се откривала по заявено желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по силата на които „В и К” ЕООД се задължавало да достави питейна вода и да отведе и пречисти отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснение се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 06.01.2017 год. до 06.06.2018 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 352,18 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за което задължение са издадени 17 броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане за периода от 01.03.2017 год. до 20.09.2018 год. ответникът дължал и лихва в размер на 30,65 лева. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, поради което подал до РС – Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Било образувано ч. гр. дело № 4768/2018 по описа на РС – Стара Загора и била издадена заповед за изпълнение № 2703 на парично задължение по чл. 410 ГПК на 01.10.2018 год. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от 21.02.2019 по ч. гр.№ 4768/2018 по описа РС – Стара Загора им било указано, че в едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си, предмет на заявлението. За него бил налице правен интересен да предявят иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумираната питейна вода и отведа и пречистена на канална вода, както и  мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението. Моли съда да признае за установено, че Ж.М.Ж. му дължи сума в размер на 352,18 лева, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 000471 за имот, находящ се гр. Стара Загора, ул. … за периода от 06.01.2017 год. до 06.06.2018 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС – Стара Загора по ч. гр. д. № 4768/2018 год. – 28.09.2018 г. – до окончателното й изплащане. Също така моли съда да признае за установено, че Ж.М.Ж. му дължи сума в размер на 30,65 лева, представляваща за обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.03.2017 год. до 17.08.2018 год. Моли съда да му бъдат присъдени направените разноски по делото, както и по заповедното производство.

Ответникът Ж.М.Ж. чрез назначения му особен представител – адв. И.П., в който взема становище, че предявените искове са допустими, но по същество неоснователни. Като приложения към исковата молба били представени единствено 17 бр. квитанции за партида № 000471 и лихвен лист от 20.09.2018 г. за същата партида. Липсвало доказателство, че именно лицето Ж.М.Ж. е било титуляр на партида № 000471 във „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. В исковата молба нямало доказателства относно възникването на качеството потребител за ответника по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК-услугите на потребители на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Съгласно чл.59, ал.2 от Общите условия ВиК операторът откривал партида по потребителски номер на потребителя при подаване на заявление по образец и представяне на справка на документи съдържащи данни за идентификационни белези. Подобни доказателства, че процесната партида била открита именно на ответника на база подадено от него заявление, не били представени към исковата молба. В исковата молба не било посочено как е формирана претенцията за плащане на сумата 352,18 лв. Липсвали доказателства, че приложените към исковата молба квитанции били осчетоводени от ищеца, нито че по същите имало неплатени задължения от страна на ответника. От представените с иска квитанции не се установявало дали стойностите на количествата вода посочени в графа „консумация" са въз основа на едностранно и произволно нанасяне от страна на издателя на квитанциите или на показания от контролен уред - водомер. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите" на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Стара Загора отчитането на индивидуалните водомери се извършвало най-малко веднъж на три месеца. Съгласно същите общи условия на ищеца чл.21, ал.4 отчитането на водомера се извършвало в присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписвал от свидетел. Подобни документи, удостоверяващи как е извършено отчитането на водомера, не били представени като доказателства към иска. Съгласно чл.8, ал.6 от Общите условия на ищеца, същият бил длъжен да издава фактури, а не квитанции. Липсвало и доказателства, че фактури или квитанциите представени с иска са изпращани от ищеца и получавани от ответника. По делото липсвали документи, които да носят подпис на ответника и от които да се съди, че той е узнал за начислените му суми от ищцовото дружество. След като фактури със сумите за всеки отделен период не били изпращани на ответника, била  налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй като кредиторът не бил дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето защо и съобразно чл.96, ал.1 от ЗЗД, поради кредиторовата забава, длъжникът на свой ред се освобождавал от своята, което в конкретния случай означавало, че не следвало да заплаща мораторни лихви. В този смисъл искът за мораторни лихви се явявал напълно неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4768/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2703/01.10.2019 г. за сумата 352,18 лева за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г., с 30,65 лева лихва за забава от 01.03.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. Стара Загора, ул. „Арх. Христо Димов" 12, вх. 0, ет. 4, ап. 12, партида 000471, с описани 17 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът Ж.М.Ж.. Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната Ж.М.Ж. за горепосочения период. Представено е и електронно досие на абонат № 130659 - Ж.М.Ж., в което подробно са отразени всички извършени отчитания на потребените количества вода за процесния период и издадените за това квитанции. От заповед № 10-10-1007/20.05.2013 г. на кмета на Община Стара Загора е видно, че ответникът е настанен за срок от десет години в апартамент, собственост на общината, находящ се  в гр. Стара Загора, ул. „Арх. Христо Димов" 12, вх. 0, ет. 4, ап. 12. Заплащането на цената към доставчика на водоснабдителните и канализационни услуги е задължение на собственика на имота, респ. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване – чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. С оглед гореизложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 352,18 лева. По делото не е установена нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая дължимата лихва е начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура и е в размер, съобразен с разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в присъдения в заповедното производство размер.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 352,18 лева за за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г., с 30,65 лева лихва за забава от 01.03.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2703/01.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 4768/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 325 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 735 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.Ж. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 352,18 лева за за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 06.01.2017 г. до 06.06.2018 г., с 30,65 лева лихва за забава от 01.03.2017 г. до 20.09.2018 г. и законна лихва от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2703/01.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 4768/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Ж.М.Ж. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 325 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 735 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :