№ 10530
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от М. СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20241110101770 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „,49, чрез юрк. Ка,а, срещу М. П. М.,
ЕГН **********.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за
осъждане на ответника, да плати на ищеца сумата в размер на 958.71 лева,
представляваща брутно трудово възнаграждение за срок от уволнението до
01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало
трудово правоотношение по Трудов договор от 10.11.2016 г., по който
ответникът бил назначен при ищеца на длъжност „експерт индивидуално
банкиране“. Със Заповед № 000/0030 от 14.01.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовото правоотношение с
ответника било прекратено на това основание, поради което ответникът
дължи на работодателя сумата от 958.71 лева, за неспазено предизвестие.
Сочи, че с решение на СРС заповедта за дисциплинарно уволнение била
отменена, а с решение на СГС първоинстанционното решение било отменено
и иска бил отхвърлен. В хода на делото с Определение на ВКС от 25.01.2024
г. не е допуснато до касационно обжалване решението на СГС.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е
постъпил от М. П. М., чрез адв. Й., с който сочи, че исковата молба е
недопустима, била подадена преди спора за законосъобразността на
уволнението да е решен с влязло в сила съдебно решение. По съществото на
спора – признава задължението си за главница в размер на 958,71 лв., като е
1
представила доказателства за извършено плащане на същата. Оспорва
искането на ищеца да бъде осъдена да му заплати законна лихва от датата на
исковата молба. Твърди, че не е дала повод за завеждане на делото и на
ищеца не следва да се присъждат разноски. Претендира разноски.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
В тежест на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже наличието на
валидно възникнало трудово правоотношение с ответника, с описаното
съдържание и срок на предизвестието; че същото е прекратено на посоченото
основание – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и размера на
вземането си. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата по делото са: Между страните е било валидно възникнало
трудово правоотношение по Трудов договор от 10.11.2016 г., по който
ответникът бил назначен при ищеца на длъжност „експерт индивидуално
банкиране“. Със Заповед № 000/0030 от 14.01.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовото правоотношение с
ответника било прекратено на това основание. С решение на СРС заповедта за
дисциплинарно уволнение била отменена, а с решение на СГС
първоинстанционното решение било отменено и иска бил отхвърлен. С
Определение № 346/25.01.2024 г. на ВКС не е допуснато до касационно
обжалване решението на СГС. След образуване на делото на 05.03.2024 г.
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 958.71 лева, а на 01.02.2024
г. 100 лв. (разноски съгласно определението на ВКС).
На основание чл. 232 ГПК с молба вх. № 113074/05.04.2024 г. ищеца е
оттеглил иска за главница на стойност 958,71 лв. Делото следва да бъде
прекратено в тази му част.
След извършеното плащане на главницата, съдът намира, че спора на
страните се концентрира върху въпроса дали ответника дължи законна лихва
върху сумата от 958,71 лв. считано от подаване на исковата молба 10.01.2024
г. до окончателното плащане 05.03.2024 г.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответницата, че дължи
законна лихва от 25.01.2024 г. – дата на влизане в сила на решение с което
уволнението е признато за законно.
Според съда обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ е било дължимо след
връчване на заповедта за дисциплинарното уволнение, като ответницата се
поставя в забава при покана от страна на работодателя, като с оглед на
направеното от ищеца изявление исковата молба следва да се приеме за
2
покана за плащане. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Обстоятелството, че между страните е било висящо дело, чиито предмет
е бил законността на извършеното уволнение, не променя изводите на съда.
До отмяната на заповедта за уволнение същата има валидно действие и е
основание за дължимост на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ. При
евентуална отмяната на уволнението би отпаднало основанието за дължимост
на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ.
Следователно, съдът намира за основателен иска за законна лихва за
периода от подаване на исковата молба 10.01.2024 г. до окончателното
плащане 05.03.2024 г. Видно от изчислението с калкулатор на НАП лихвата
за периода в е размер на 20,57 лв., с оглед диспозитивното начало, на ищеца
следва да се присъди притендираната сума в размер на 20,20 лв.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Възражението на ответника за неприсъждане на разноски в полза на
ищеца, с аргумент че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
е неоснователно.
В практиката си ВКС, обективирана в определения: по ч. гр. д. №
6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на
ВКС, ГК, I г. о., на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/,
приема, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на
производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от
новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат
действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи
до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски.
В случая направеното от ищеца оттегляне на иска е обусловено именно
от извършеното от ответника плащане в хода на делото, което е направило
ненужна съдебната защита.
Ето защо са налице основания за присъждане на разноските на ищеца –
за държавна такса в размер на 50 лв. и за юрк. възнаграждение, което съда
определя в размер на 100 лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА делото на основание чл. 232 ГПК по отношение на
предявения от „,49, чрез юрк. Ка,а, срещу М. П. М., ЕГН **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за осъждане на
ответника, да плати на ищеца сумата в размер на 958.71 лева, представляваща
3
брутно трудово възнаграждение за срок от уволнението до 01.02.2021 г.,
поради оттегляне на иска.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „,49, сумата в
размер на 20,20 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 958.71
лева, за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2024
г. до окончателното изплащане на вземането – 05.03.2024 г.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „,49, сумата в
размер на 150.00 лв., представляваща сторените по делото разноски пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като в прекратителната си
част подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4