...74
гр. С, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110169924 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. К. В., с ЕГН
**********, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес: гр. С..., срещу СО, с адрес: гр. С...., с която са
предявени два положителни установителни иска, съединени в условията на евентуалност,
както следва:
1. главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание
давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от
04.03.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния
недвижим имот, находящ се в обл. С, общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: реална част с
площ от 376 кв. м. от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. С, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява
по регулация УПИ ...-..., ..., която реална част е образувана от север и запад с граници по
кадастрална карта, а на югоизток – заснета на място масивна ограда, съгласно комбинирана
скица за пълна и частична идентичност и извършено геодезическо заснемане на място;
2. евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание
давностно владение, осъществено в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от
04.03.2022 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния
1
недвижим имот, находящ се в обл. С, общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: 376/658 ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. С, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ...,
квартал по регулация: 12, като поземленият имот представлява по регулация УПИ ...-..., ....
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на поземлен имот с кадастрален
идентификатор ...., находящ се в гр. С, район С, ул. „К” ..., с площ от 694 кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, като в имота е построена жилищна сграда с
кадастрален идентификатор .....1 и застроена площ от 129 кв.м. Твърди се, че от 1980г.
ищцата владее и ползва реална част от поземлен имот с кадастрален идентификатор ....,
целият с площ от 658 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ...,
квартал по регулация: 12, като поземления имот представлява по регулация УПИ ...-..., ...,
който се намира в гр. С, район С, ул. К ... като реалната част от горепосочения имот е с площ
от 376 кв.м. и с граници съгласно комбинирана скица за пълна или частична идентичност и
извършено геодезическо заснемане на място. Имотът представлявал празно дворно място,
находящо се в съседство на собствения на ищцата недвижим имот, който същата владеела и
ползвала, като го е своила и се е отнасяла към него като неин собствен имот. Сочи се, че
мястото е оградено и поддържано през годините от ищцата. Твърди се, че никой не се е
противопоставил на владението на ищцата, като такива действия не били извършвани и от
страна на самия ответник. Ответникът не бил предприемал действия, водещи до прекъсване
на давността. Осъщественото владение се било случило пред очите на всички съседи,
живеещи в района, които винаги били възприемали процесния имот като собствен на
ищцата и се били съобразявали с това положение. На 05.05.2022г., обаче, ищцата получила
от СО, район „С“ съобщение с изх. № РСР22-ГР94-602-[1] от 21.04.2022г., в което
общинската администрация твърдяла, че имотът е собственост на СО, с което се обосновава
и правния интерес от предявяване на установителен иск за признаване на право на
собственост на ищцата, придобито на основание давностно владение за периода от
01.06.1996г. до 01.06.2006г., както и от 04.03.2022г. до предявяване на настоящия иск.
Ищцата се позовава и на решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на КС на РБ, с
която са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. дом., бр. 18 от 2020
г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018 г.), с което се сочи, че е отпаднала пречката за придобиване по давност на
имоти частна общинска собственост. Излагат се доводи, че спирането на придобивната
давност по § 1 от ЗДЗС не е свързано със спиране или отнемане на владението върху имота.
Лицата продължават да владеят съответните имоти, но времето на спиране няма да се зачете
като част от давностния срок. След периода на спиране, придобивната давност върху
имотите - частна държавна и частна общинска собственост, продължава да тече, като към
нея може да се присъединява и изтеклата преди спирането давност. Ето защо моли съда да
2
постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника СО за отговор, като в
срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище чрез юрк. Н К. Твърди се, че имотът предмет
на настоящата искова претенция, е в урбанизирана територия, не е земеделска земя и е
частна общинска собственост. Твърди се, че имотът е актуван с АОС № 2301/26.05.2022г.,
видно от съставените актове за държавна собственост, преди влизане в сила на Закон за
общинската собственост. Сочи се, че с решение № 260-6/81 от 02.04.1982г. на Столичен
народен съвет - изпълнителен комитет е ликвидирана съсобствеността в УПИ .... от кв.12 по
плана на гр. С, м. „кв. Б“, одобрен със Заповед ...13/18.08.1969г. на председател на ИК на
СГНС, чрез изкупуване на частната собственост, като сумата за изкупуване на имота била
изплатена с платежно нареждане на ДСК- окр.клон от 29.09.1982 г. и имотът не бил отписан
от актовите книги за общинска собственост. Освен това се твърди, че ищцата не е
осъществявала явно владение върху имота, чиято собственост претендира. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален акт за покупка на
недвижим имот чрез общински народен съвет № .... се установява, че ищцата е придобила
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ
от 640 кв.м., находящо се в гр. С, съставляващо по регулационния план на гр. С, м. „Б“,
парцел I-5 (първи за имот с планоснимачен номер пет) от кв. 12, при съседи: от две страни
улици, Н.А.Б., Г.Н. и имот на СОНС.
От представената по делото скица на поземлен имот № ...., издадена от СГКК- гр. С, се
установява, че поземлен имот с идентификатор .... е с обща площ от 658 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ..., квартал
12, парцел ....I-..., съседи: ПИ с идентификатори: ........, ........, .... и .....459, като в случая
ищцата твърди, че е владяла и претендира да е придобила по давност правото на
собственост върху реална част с площ от 376 кв. м. от този имот, която реална част е
образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток – заснета на
място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност и
извършено геодезическо заснемане на място.
По делото е представен Акт № 2301 от 26.05.2022 г. за частна общинска собственост,
съгласно който СО е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ...., като
правно основание за собственост в акта е посочен чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Съгласно
последната разпоредба, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината
чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.
По делото са представени и актове за държавна собственост, а именно: АДС № 124/11904
3
от 07.04.1971 г., АДС ...244/11690 от 08.05.1972 г. и АДС № 10213/11781 от 25.10.1982 г. С
АДС от 1971 г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за
държавните имоти е актуван за държавен стар общински имот - парцел .... в кв. 12 по плана
на кв. Б с площ от 715 кв. м., и имот на СГНС от около 600 кв.м. на ъгъла между ул. Хр. М и
ул. В М в кв. 19, отреден за високо строителство. Видно от съдържанието на акта, теренът е
предаден за стопанисване на СП „С“. С АДС от 1972 г. на осн. чл. 6 от Закона за
собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти е актуван за държавен имот,
собственост на А Г, представляващ празно място от 26 кв.м., имот пл. № 5/13 в кв. 12, кв.
„Б“ отчуждено по рег. преписка № 3/1972 г. Посочено е, че имотът се одържавява на
основание платежно нареждане № 33502/16.03.1972 г. и писмо № 1619/24.04.1972 г. на
Финансов отдел при РНС „9-ти септември“. Посочено е и че 82 кв.м. от имота – пл. № 5/13
на А Г се придават към парцел .... на СГНС в кв. 12; 56 кв.м. от имота на СГНС се придават
към парцел I, кв. 12, собственост на А Г; както и че е направена компенсация и се актуват 26
кв. м. С АДС от 1982г. на осн. чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за
държавните имоти е актуван за държавен имот, собственост на Г В. Н, Г В. Н и П В. Н,
представляващ празно място от 806 кв.м., съставляващо пл. № 1, кв. 12 по плана на кв. Б,
който заедно с имот, собственост на СНС от 365 кв.м., одържавен с акт № 124, образуват
съсобствен парцел .... от кв. 12. Посочено е, че разликата от 86 кв.м. е част от имот пл. №
5/13, който се компенсира с имот на СНС.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели,
доведени от ищцата – А. Й, С. Гев и Х. И.
Свидетелката Й заявява, че познава ищцата, с която са съседи. Сочи, че на този адрес
живее от 1972 г. и имотите им са един срещу друг. Свидетелства, че имотът на ул. „К“ ... е
ъглов и се намира косо точно срещу нейния имот. Твърди, че преди това бащата на ищцата
поддържал това място. Имало плодни дървета, било заградено, имотът се поддържал,
семейството на ищцата го косяло, като ищцата започнала да коси, когато се разболял баща й.
Твърди, че вътре в имота имало една ограда напряко. Сочи, че винаги е смятала, че мястото е
на ищцата и родителите й. Сочи, че ищцата не живее там, а идва при майка си. Твърди, че
не знае някой да има претенции към имота на ул. „К“ .... Сочи, че ищцата не й е споделяла
някой да има претенции към дворното място и не е виждала общински служители в този
имот.
Свидетелят Гев (на 44 г.) заявява, че с ищцата са съседи и я познава, откакто се помни.
Сочи,че имотът на ул. „К“ ... е отдясно с голяма къща и с нова къща отляво, като целият
имот е ограден с този отляво на ищцата. Свидетелства, че имотът на ищцата е незастроен,
вътре има овощни дръвчета и трева. Твърди, че като деца са прескачали и вътре в имота
имало някаква тухлена ограда на диагонал, а ищцата ги гонела. Заявява, че откакто се
помни, отляво на оградата имотът се стопанисва от ищцата. Сочи, че между имота на ул. „К“
... и имота на ул. „К“ ... няма ограда, като в частта от имота на ул. „К“ ... която се стопанисва
от ищцата, има дръвчета и трева. Твърди, че винаги някой от семейство на ищцата е
поддържал имота. Твърди, че винаги си е мислел, че собственик на имота е ищцата. Когато
4
същата ги гонела, тя им казвала, че мястото е нейно и нямат работа там. Твърди, че не е
виждал друг в имота, освен ищцата и нейните роднини.
Свидетелят И (на 61 г.) заявява, че познава ищцата от 1989 г. и живеят на една улица.
Свидетелства, че имотът на ул. „К“ ... е дворно място от около 600 кв.м, с ограда,
разположена диагонално през мястото. Твърди, че имотът отляво се стопанисва от ищцата
от много години, поне откакто се познават. Сочи, че между имота на ул. „К“ ... и имота на ул.
„К“ ... няма ограда и същите са един двор, като в частта от имота на ул. „К“ ... която се
ползва от ищцата, има овощна градина, която я има от много години, поне от 1989 г. Заявява,
че ищцата му е споделяла, че дворното място на ул. „К“ ... е нейно и няма момент, в който
ищцата да не е ползвала имота. Сочи, че не е виждал общински служител в дворното място
на ул. „К“ ... както и че не е виждал друг, който да твърди, че е собственик на този имот.
Сочи, че откъм ул. „К“ има тротоар и мрежа, а през имота минава ограда по диагонал, от
другата на страна на която имотът се ползва от Н.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и житейски
логични.
Според приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено
от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищцата е
собственик на празно дворно място с площ от 640 кв.м., съставляващо парцел I-5 от кв. 12
по регулационния план, одобрен със Заповед № 2313 от 08.05.1956г., а процесният имот е
представлявал парцел ...-СГНС от кв. 12. Следващият регулационен план за района, в който
попада процесният имот, е регулационният план на кв. Б, одобрен със Заповед ...13 от
18.08.1969 г., като процесният имот по този план е идентичен с парцел ... от кв. 12.
Действащият регулационен план за кв. Б е регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-
86 от 02.06.1989 г. Според вещото лице, съгласно действащия регулационен план имотът на
ищцата представлява урегулиран поземлен имот (УПИ) I-... от кв. 12, като със заповедта е
одобрен и кадастрален план за района, като имотът на ищцата е заснет и нанесен като ПИ ...,
а процесният имот е нанесен в плана като ПИ ... и представлява северозападната част на
урегулиран поземлен имот (УПИ) ...I-...,... от кв. 12. Югоизточната част от УПИ ...I-...,... от
кв. 12 е била нанесена в кадастралната основа на плана като част от ПИ ..., за който е бил
отреден УПИ ...-165. От приложените по делото актове за държавна собственост от 1971 г.,
1972 г. и 1982 г. се установява, че сметките по регулация за процесния имот са били уредени
и той е станал изцяло държавен. Със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. е одобрена
кадастралната карта за района, в която процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор
.... с площ от 658 кв.м., а имотът на ищцата – като ПИ с идентификатор .... и е съседен от
север на процесния имот. В кадастралната основа и на двата описани по-горе регулационни
планове в процесния имот е била заснета и нанесена масивна ограда, разделяща парцела на
две части – северозападна (процесната по делото част) и югоизточна. Според вещото лице,
югоизточната граница на процесната по делото част от ПИ с идентификатор .... е именно по
старата масивна ограда. Вещото лице сочи, че на ул. К ... се намира ПИ с идентификатор
........, който е съседен от юг на ПИ с идентификатор .... и е съседен от юг на останалата
5
(непроцесната) част от този имот. Сочи, че ищцата желае да придобие частта от ПИ с
идентификатор ...., която граничи с нейния имот ПИ с идентификатор .... от юг, а Румен
Гергинов Н – частта от същия ПИ с идентификатор ...., която граничи с неговия имот на
север. Според вещото лице както ПИ с идентификатор ...., така и съседните му имоти,
съгласно действащия ОУП на СО попадат в зона Жм – жилищна зона на нискоетажно
застрояване. Процесната реална част от ПИ с идентификатор .... е с площ от 376 кв.м, а
оставащата част е 282 кв.м., като двете части отговарят на минималните изисквания за площ
съгласно ЗУТ в хипотезата на чл. 19, ал. 4 ЗУТ – при делба на ПИ. При анализа на
местоположенито и границите на двете части вещото лице е установило, че северозападната
част от ПИ с идентификатор ...., която е процесната част, заема изцяло лицето на имота към
ул. К, а югоизточката част от този имот няма лице към улица. Вещото лице сочи, че при
образуване на самостоятелен УПИ от тази част ще следва да се проектира улица – тупик през
процесната по делото част. Вещото лице изтъква, че следва да се има предвид, че промяна в
регулационния план е възможно да не се състои в образуването на два самостоятелни УПИ
от УПИ ...I, а към всеки от УПИ, собствен на ищцата и на Румен Гергинов Н, да се придаде
тази част от УПИ ...I, която ползва и към която има претенции за придобиване, при което
двата съществуващи УПИ на ищцата и на Румен Гергинов Н ще бъдат разширени, като
придадените към този вариант части от УПИ ...I ще ползват лицето и достъпа на
съществуващите към момента УПИ I-... и УПИ ...-165. Заключението на вещото лице е, че
съгласно изискванията на ЗУТ от УПИ ...I-...,... по посочените в комбинираната скица,
приложена към исковата молба, граници на реалните части не могат да бъдат обособени два
самостоятелни УПИ, както и че останалата част от ПИ с идентификатор .... по КККР, която
не е обект на исковата молба, няма достъп до улица и лице. Изслушано в съдебно заседание,
проведено на 13.05.2024 г., вещото лице е уточнило, че със заявлението за обстоятелствена
проверка ищцата и Румен Н (трето за делото лице) са поискали да придобият двете части от
поземлен имот с идентификатор ...., като към имота на всеки един от тях да бъде придадена
частта, която той ползва. Посочило е, че не се иска да се обособят самостоятелни
урегулирани поземлени имоти от процесния имот, а да бъдат приобщени частите към
урегулираните поземлени имоти, които ищцата и посоченото лице притежават.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предмет на делото са два положителни установителни иска с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, съединени в условията на евентуалност, като с
главния иск се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на съответната реална част от поземлен имот с идентификатор ...., а с
евентуалния иск – на съответните идеални части от него. По предявените искове в тежест на
ищцата е да докаже, че в продължение на десет години, в посочените от нея периоди от
време, е владяла процесния имот явно, необезпокоявано и непрекъснато. В тежест на
ответника е да докаже издаването на документите, които предоставят на имота статут на
частна общинска собственост.
6
С оглед становищата на страните, спорните по делото въпроси могат да бъдат обобщени
по следния начин: първо, може ли да се придобие по давност реална част от урегулиран
поземлен имот; второ, представлява ли поземлен имот с идентификатор .... частна общинска
собственост и може ли да се придобие същата по давност; трето, може ли да се придобие по
давност идеална част от поземлен имот при осъществено владение върху реална част от
същия; четвърто, упражнявала ли е ищцата владение върху процесната реална част от имота
и пето, изтекъл ли е необходимия по закон срок за придобиване на имота по давност.
По първия спорен по делото въпрос, а именно може ли да се придобие по давност реална
част от урегулиран поземлен имот, съдът намира следното:
По въпроса може ли да се придобие по давност реална част от поземлен имот e налице
трайна съдебна практика, съгласно която реално обособена част от урегулиран поземлен
имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице
изискванията на чл. 19 ЗУТ, т.е. както завладяната част, така и остатъка от съответния имот
отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като
самостоятелни парцели (така решение № 50022/15.03.2024 г. по гр. д. № 2175/2022 г. на ВКС,
II г. о.; решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г. о.; решение №
154/21.12.2020 г. по гр. д. ...689/2019 г. на ВКС, І г. о.; решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д.
№ 3109/2017 г. на ВКС, І г. о.; решение № 117/25.06.2019 г. по гр. д. № 2781/2018 г. на ВКС, І
г. о.; решение № 30/12.03.2021 г. по гр. д. № 1662/2020 г. на ВКС, І г. о.; решение
...0108/14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г. на ВКС, І г. о.). Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в решение № 185/01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, І г.о., за времето
до 01.01.2001 г. в ЗТСУ (отм.) е установена изрична забрана за придобиване на част от
парцел по давност (чл. 59 ЗТСУ /отм./ в редакцията му до изменението с ДВ, бр.34 от 2000
г., в сила от 01.01.2001 г.). Съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с
ДВ бр. 34 от 2000 г., както и чл. 200 от сега действащия ЗУТ, владението върху определена
реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но
само при наличието на установените в закона условия – ако са спазени изискванията на
действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите – в
конкретния случай тези, уредени в чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, която предвижда, че при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в
два имота, в градовете се спазват следните размери: най-малко 14 м лице и 300 кв. м.
повърхност. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда изключение, съгласно което
правилото на чл. 200, ал. 1 ЗУТ не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот
се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗУТ,
извън случаите по чл. 16, с подробен устройствен план за населено място или за част от него
се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни
линии съвпадат с имотните граници, а ал. 2 на чл. 17 ЗУТ предвижда, че с плана по ал. 1, при
спазване на правилата и нормативите, определени в този закон, могат да се урегулират:
налични неурегулирани поземлени имоти с цел образуване на повече на брой самостоятелни
7
урегулирани поземлени имоти (т. 1); поземлени имоти, чиито размери не отговарят на
изискванията на чл. 19, с цел упълномеряването им с части от съседни имоти (т. 2); съседни
неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени урегулирани поземлени имоти
(т. 3). Трайната съдебна практика приема, че предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение
намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17
ЗУТ при първоначално урегулиране на територията (решение № 1109/09.12.2008 г. по гр. д.
№ 3117/2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 1008/14.09.2009г. по гр. д. № 3465/2007 г. на ВКС,
I г.о., решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I г.о., решение
...7/16.06.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г. на ВКС, II г. о и решение ...06/02.10.2014 г. по гр. д.
№484/2014 г. на ОС Пазарджик). Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ
промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по
предвидения в закона ред, какъвто е този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3
ЗУТ изрично предвижда, че собствениците на съседните имоти могат да постигнат съгласие
за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и
предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, при
което вещноправният ефект, т.е. промяна в принадлежността на правото на собственост
върху съответната реална част от урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15,
ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят
границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с
проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на
съществуващи сгради или на разрешени строежи (чл. 15, ал. 9 ЗУТ), и дали не се предвижда
създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално
установените по закон (чл. 15, ал. 10 ЗУТ), едва след което ще може да бъде сключен и
окончателен договор. Това означава, че след като веднъж дадена територия бъде
урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само при наличие на
определени предпоставки, подлежащи на преценка от администрацията, при което
промяната в пространствените предели на правото на собственост настъпва след
одобряването й по административен ред.
Предвид недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива
реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо такова
придобиване и по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 и 3 ЗУТ.
Следователно по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат
придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и
оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот.
Целта на тези ограничения е да се спазват правилата за урегулиране и застрояване на
територията, включително за размерите (лице и площ) на урегулираните имоти,
определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
Реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да
бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост чрез
правна сделка или по давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са
8
урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен
имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само
по реда на чл. 15 от същия закон.
В конкретния случай от съвкупния анализ на приложените по делото писмени
доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че ищцата желае да придобие частта от ПИ с идентификатор ...., която граничи с
нейния имот – ПИ с идентификатор .... от юг, както и че съгласно изискванията на ЗУТ от
УПИ ...I-...,... (ПИ с идентификатор ....) по посочените в комбинираната скица, приложена
към исковата молба, граници на реалните части не могат да бъдат обособени два
самостоятелни урегулирани поземлени имота. Установява се, че собственият на ищцата
поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в гр. С, район С, ул. „К” ... и поземлен имот
с идентификатор ...., находящ се в гр. С, район С, ул. К ... от който ищцата претендира да е
придобила по давност реална част с площ от 376 кв. м. са урегулирани, както и че същите се
намират в съседство. Дадените с практиката на ВКС разрешения за предпоставките, при
които е допустимо при действието на ЗУТ да се придобие по давност собствеността върху
реална част от урегулиран поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ,
отнесени към настоящия случай и установените по настоящето дело факти, водят до извод,
че в случая разпоредбата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не може да намери приложение по причина,
че имотите са урегулирани. Ето защо, при установените по делото факти и при съобразяване
на трайната съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не може да
придобие по давност спорната реална част от ПИ с идентификатор ...., поради което
предявеният главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗС, е неоснователен и подлежи на отхвърляне дори само на това основание.
Предвид отхвърляне на главния иск, е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалния иск.
За да бъде разгледан фактическият състав на придобивната давност, на първо място следва
да бъде установен статутът на процесния имот, както и приложимите към него императивни
материалноправни норми по отношение на давността. В тази насока съдът намира следното:
Както бе посочено по-горе, процесният имот с идентификатор .... е актуван като общински
с АЧОС № 2301 от 26.05.2022 г. Според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен
по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ, който
само констатира собствеността на общината, без да я поражда. Аналогично на възприетото в
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС досежно
доказателственото значение на констативния нотариален акт, на основание чл. 179, ал. 1
ГПК актът за общинска собственост се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила само за отразените в него факти, а за собствеността на общината следва да му се
признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното, като общината не носи тежестта да доказва
основанието, на което е съставен актът за общинска собственост (така и решение №
149/12.06.2013 г. по гр. д. ...47/2012 г. на ВКС, ... г. о.). Това обаче е вярно само в случаите,
9
когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона фактическо
основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита от
общината. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за
актуването, какъвто именно е конкретният случай (като основание за актуване на имота е
цитиран чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, съгласно който общинска собственост са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон), същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на общината,
тъй като собствеността не се придобива изобщо, а само по конкретен, определен в закона
начин (чл. 77 ЗС), и следователно актовете, които по силата на закона имат легитимиращ
ефект по отношение на собствеността, формират това си действие само по отношение на
посочения в тях способ за придобиване на правото от лицата, в чиято полза са издадени. По
изключение, когато по силата на нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат
притежавани само от общината, респ. от държавата като публични субекти, е достатъчно в
акта за общинска или държавна собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като
същата удостоверява наличието на годно основание за придобиване на правото на
собственост от общината или държавата (така решение ...7/16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г., на ВКС, II г. о., решение № 134/22.05.2013 г. по гр. д. № 51/13 г. на ВКС, II г. о.).
В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ПИ с идентификатор .... е
частна общинска собственост по делото са представени актове за държавна собственост от
1971 г., 1972 г. и 1982 г., като съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза сметките по регулация за процесния имот са били уредени. По
изложените съображения, настоящият състав приема, че имотът е бил държавна
собственост, а впоследствие е станал общинска собственост.
След като се изясни, че ПИ с идентификатор .... има статут на частна общинска
собственост, следва да бъде разгледан въпроса дали същият може да бъде придобит по
давност. По въпроса дали частна общинска собственост може да се придобие по давност
съдът намира следното:
С приемането на Закона за собствеността през 1951 г. (Изм., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила
от 17.12.1951 г.) е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са
социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като
придобива следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна
или общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи
държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33 от
19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., според което само вещи, които са публична държавна
или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. От това следва, че за
процесния поземлен имот действа забраната за придобиването му по давност, установена с
нормата на чл. 86 ЗС в редакцията й от 16.11.1951 г. до 01.06.1996 г. Едва въз основа на
новата редакция на закона в ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., по аргумент за
противното от чл. 86 ЗС, може да се придобие по давност вещ, която е частна държавна или
общинска собственост. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са
10
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г.,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006г. Давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за
срок от седем месеца, считано от 31.05.2006г., като с последващите изменения на правната
норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г. С решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021г. на Конституционния съд на Република България са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018г. В мотивите на конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на
ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този
начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение,
осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали
да текат от 01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай, както и за тези, за които
давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на
ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на
придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Според т. 2 от решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. №
5/2019 г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е
посочил в мотивите на Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по
отношение на § 1 ДР ЗС с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се
засяга нейният досегашен ефект, като съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
решението на КС в сила. След като КС приема, че с този закон се отнемат придобити вещни
права и го обявява за противоконституционен, съдът е длъжен да зачете отнетите с
противоконституционен закон права, т. е. да не приложи противоконституционния закон по
висящите пред него спорове за собственост. Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г.
на КС, е обнародвано в ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., респ. същото влязло в сила на 07.03.2022
г. – арг. от чл. 151, ал. 2 КРБ, съгласно която решението на КС влиза в сила три дни след
обнародването му в ДВ, а актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на
влизането на решението в сила.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на практиката на КС на РБ, настоящият
съдебен състав намира, че давността е започнала да тече считано от 01.06.1996 г. и е текла до
30.05.2006г. Текла е от 31.05.2006г. до 30.12.2017г. и от 20.01.2018г. до 07.03.2022г.
Придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по
11
силата на установения от законодателя мораториум. Същата започнала да тече отново с
влизане в сила на решението на Конституционния съд, на 08.03.2022г. Следователно, налице
е принципна възможност за придобиване по давност на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС на недвижим
имот, частна общинска собственост, при осъществено владение в посочените периоди.
На следващо място, с оглед търсения с исковата молба предмет на защита, преди да
пристъпи към обсъждане на въпроса дали ищцата е упражнявала фактическа власт с
белезите на владение, настоящият съдебен състав счита, че първо следва да се изследва
въпроса дали фактическата власт върху реални части от имоти от вида на процесния, дори и
да притежава характеристиките на владение, е принципно годна да доведе до придобиване
на собственост върху идеални части, съответни на завладените реални части. Отрицателният
отговор на този въпрос прави безпредметно да се изследва дали ищцата е упражнявала
владение върху реални части от имотите с продължителност повече от 10 години.
В последователната съдебна практика се приема, че в действащият ЗУТ няма правни
норми, предвиждащи възможност за придобиване на идеална част от парцел по давност при
осъществявано давностно владение върху съответна реална част от парцела (решение
...0154/12.09.2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС; II г.о.; решение № 470/21.06.2010 г. по
гр. д. ...91/2009 г. на ВКС, I г. о.; решение № 185/01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС,
І г.о.; решение № 532/21.08.2024 г. по гр.д. № 907/2023 г. на ВКС, ІІ г.о, решение №
3/19.07.2021 г. по гр. д. № 1869/2020 г. на ВКС, II г. о. и др.). С разпоредбата на чл. 181, ал. 3
ЗТСУ (отм.) законодателят е създал една фикция, според която владението върху реална част
от парцел се счита за владение върху идеална част, равняваща се на частта от реално
владяното място от целия парцел. Фикцията не може да има разширително тълкуване,
поради което не може да се приеме, че хипотезата обхваща и случаи извън посочения от
законодателя времеви период. Правилото представлява едно изключение от общата забрана
по чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото
действие е ограничено само до давността, изтекла до влизането в сила на ЗТСУ (отм.) към
1973 г. Други изводи не следват и от практиката на ВКС, формирана по проблема за т. нар.
правна конверсия (решение № 599/26.07.2010 г. по гр. д. № .../2009 г. на ВКС, I г. о.; решение
№ 532/25.05.2011 г. по гр. д. № 532/2010 г. на ВКС, I г. о.), тъй като тя дава разрешение на
въпроса за възможността да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща
на владяната реална част. В настоящия случай се касае не за жилища като обекти на правото
на собственост, а за урегулирани поземлени имоти в границите на населено място, по
отношение на които не съществува правна възможност владението върху реално определена
част да доведе до придобиване на право на собственост върху идеална част, съответна на
владяната реална част. Изложеното е достатъчно да се приеме,че предявеният евентуален
иск е неоснователен на това основание и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата е манифестирала спрямо ответникът намерението си за своене на вещта,
доколкото в случая се касае за т. нар. завладяване и намира приложение презумпцията на чл.
69 ЗС. Както се посочи по-горе обаче, по-същественото в случая е, че независимо, че в
продължение на 10 години и с намерение за своене да е осъществявано владение върху
12
процесната реална част от 376 кв.м. от парцел с площ 658 кв.м, то това не е основание за
придобиване на собственост върху 376/658 идеални части от такъв парцел, защото законът
(чл. 200 ЗУТ) не предвижда правило, регламентиращо подобна възможност (така решение №
185/01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на ВКС, І г.о.; решение № 532/21.08.2024 г. по гр.д.
№ 907/2023 г. на ВКС, ІІ г.о).
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива.
Същият е сторил разноски за депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 350 лв.
и претендира присъждане на юрисконсултсков възнаграждение, чийто размер съдът, като взе
предвид сложността на делото от фактическа и правна страна и по-конкретно обема на
доказателствения материал (приети са множество писмени доказателства, изслушани са
трима свидетели, изслушана е една експертиза), броя на проведените открити съдебни
заседания с участието на процесуален представител на ответника, вида и броя на
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП,
определи на 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. В., с ЕГН **********, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес:
гр. С..., срещу СО, с адрес: гр. С...., главен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено
спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в
периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и в периода от 04.03.2022г. до датата на депозиране
на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. С,
общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: реална част с площ от 376 кв. м. от поземлен имот
с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, одобрени със
Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658
кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12,
като поземленият имот представлява по регулация УПИ ...-..., ..., която реална част е
образувана от север и запад с граници по кадастрална карта, а на югоизток – заснета на
място масивна ограда, съгласно комбинирана скица за пълна и частична идентичност,
/изготвена от инж. Ивайло Тодоров, с рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото/
и извършено геодезическо заснемане на място.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. В., с ЕГН **********, чрез адв. С. Г., със съдебен адрес:
гр. С..., срещу СО, с адрес: гр. С...., евентуален положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаване за установено
спрямо ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, осъществено в
13
периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006г. и в периода от 04.03.2022 г. до датата на депозиране
на исковата молба в съда – 22.12.2022 г., на следния недвижим имот, находящ се в обл. С,
общ. С, гр. С, район С, ул. К ... а именно: 376/658 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ....
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С, одобрени със Заповед РД-18-
53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 658 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за жилищни нужди, стар кадастрален номер: ..., квартал по регулация: 12, като поземленият
имот представлява по регулация УПИ ...-..., ..., в рамките на владяната реална част от
недвижимия имот, която реална част е с площ от 376 кв. м., образувана от север и запад с
граници по кадастрална карта, а на югоизток – заснета на място масивна ограда, съгласно
комбинирана скица за пълна и частична идентичност, /изготвена от инж. Ивайло Тодоров, с
рег. № 13219 в КИИП, находяща се на л. 11 от делото/ и извършено геодезическо заснемане
на място.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, А. К. В., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С..., да заплати на СО, с адрес: гр. С...., сумата от 200 лева - разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14