Р Е Ш Е Н И Е
№ 69 / 04.03.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в
публично заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, ІІ
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Нели
Каменска
Милена Георгиева
при участието на секретаря, Мария
Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно–наказателно
дело № 746 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Добрич,
подадена чрез ст.юрисконсулт Галин Николов срещу Решение № 414/19.11.2019 г.,
постановено по нахд № 892/2019 г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което е отменено наказателно постановление № 08-001232/162 от 08.05.2019
г., издадено от Ангел Петков - директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич.
Касаторът счита, че решението на районния
съд, с което е отменено наказателното постановление е постановено в нарушение
на материалния закон и като незаконосъобразно, подлежи на отмяна. Излага
доводи, че административнонаказателната отговорност
на земеделския производител е правилно ангажирана за нарушаване на чл.1, ал.2
от Кодекса на труда. Не приема тезата на свидетелката, че тя само е помагала
инцидентно на админисративнонаказания, поради което
не е осъществявала трудова дейност, като посочва, че частния земеделски
производител генерирал доходи и се издържал именно от тази дейност. Моли след
отмяната на решението да се постанови решение, за потвърждаване на наказателното
постановление.
Ответникът, П.М.П. – частен земеделски
производител, с адрес в с.Северци, община Крушари, в писмен отговор на
касационната жалба изразява становище, че въззивният
съд правилно е преценил събраните по делото доказателства, от които се
установявало, че не е налице трудово правоотношение. Затова моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила. В съдебно заседание, чрез адв.С., заявява, че поддържа становището си в писмения
отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура
счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и
споделя изводите на съда, че не е доказано наличието на трудово правоотношение
и съответно извършено нарушение. Пледира решението на въззивния
съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в законния
срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на
предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК,
настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията
на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания,
настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е
налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за неговата отмяна, тъй като
материалният закон е приложен правилно.
Пред настоящата инстанция не са допуснати
нови доказателства.
Несъстоятелни са доводите на касатора за това, че първоинстанционният
съд не е изяснил правилно фактическата обстановка. При разглеждане на
наказателното постановление съдът подробно и всестранно е изложил съображенията
си, поради които е приел, че не е доказано наличие на трудово правоотношение
между ответника по касационната жалба г-н П. и г-жа А..
Правилно съдът е приел, че от попълнената при
проверката от А. декларация не могат да се изведат изводи за наличието на
съществените елементи на трудово правоотношение. При разпита на инспекторите в
съдебно заседание, свидетелката С.П., също не може категорично да заяви, че
присъствието на А. във фермата на земеделския производител е свързано със
заплащане на труд. Самата З.А., разпитана по делото като свидетел, категорично опровергава
твърденията на Дирекция „ИТ“ за наличие на трудово правоотношение. Тя сочи, че
с г-н П. са съседи и че неговите овце и нейните овце се отглеждат в един и същи
двор. Свидетелката заявява, че присъствието й във фермата на П. е инцидентно и
по негова внезапна молба, понеже същият се е разболял. Свидетелката заявява
също, че не е имала изрична уговорка със земеделския производител да й бъде
заплатено за оказаната помощ при
обслужването на животните във фермата.
Така по делото е установено, че
земеделския производител се е оказал в невъзможност да извърши ежедневните
задължителни дейности във фермата за животни и затова е потърсил помощ от своите
съседи. Тези обстоятелства са били известни и на наказващия орган, пред когато
г-н П. е дал писмени сведения.
Не е налице необосновано даден превес на едни доказателства спрямо други, а законът е приложен въз основа на единствените доказани по делото факти, установяващи инцидентно оказана взаимопомощ между съседи, отглеждащи селскостопански животни. Въззивния съд, обосновавайки решението си, се е позовал изцяло на писмените и гласните доказателства по делото, които е обсъдил коректно в мотивите на решението. Въз основа на доказателствата съдът е извел единствения логичен извод, че този случай не може да се квалифицира като наличие на трудово правоотношение, неоформено по правилата на Кодекса на труда.
Затова настоящата инстанция счита, че направеният
от първоинстанционния съд анализ на доказателства е
довел до правилно изясняване на фактическата обстановка и прилагане на
материалния закон.
Обстоятелството, че едно лице извършва
някаква дейност в полза на друго лице, не може категорично и във всички случаи
да обоснове обвинение в нарушаване на чл.1, ал.2 във вр.
с чл.62, ал.1 от Кодекса на труда и да се определя като неправомерно полагане
на труд по трудово правоотношение. Преди да се пристъпи към ангажиране на
административно-наказателна отговорност следва да се извърши преценка на всички
обстоятелства, установени при проверката. След това следва да се прецени дали доказателствата към
АУАН са достатъчни и установяват ли те безспорно наличие на повечето от
елементите на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че г-н П. се издържа
от дейността по отглеждане на животни, за която е получил помощ инцидентно от
свой съсед, понеже е изпаднал във временна нетрудоспособност, не е достатъчно
да обоснове неправомерно полагане на труд. В случая е явно, че административно
наказателната отговорност е ангажирана не само без да са събрани доказателства
за извършено нарушение, но и при наличие на други доказателства, опровергаващи
обвинителната теза.
Предвид изложеното, касационната жалба е
неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Административният съд, ІІ касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 414 от 19.11.2019 г., постановено по нахд № 892/ 2019 г.
по описа на Районен съд - Добрич.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: