РЕШЕНИЕ
№ 2154
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330116029 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС,
предявени от Д.Б. срещу М.К..
Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: апартамент № *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № ***************, с адрес:
*************************************, ведно с партерна стая № ** и гаражна
клетка № *. Ответницата била собственик в същата сграда на ап. № * и № *, гараж № *
и две партерни стаи /изби/ № * и № *. Твърди се, че ответницата събирала, отглеждала,
хранила и размножавала в притежавания от нея гараж, две избени помещения в
сградата, както и в общия коридор на партерния етаж, голям брой улични котки.
Излага, се че котките безконтролно влизали и излизали от помещенията, като на
практика имали достъп до всички общи части. Във всички тези места, котките
създавали мръсотия и изключителна силна неприятна миризма. Ищецът живеел на
първия етаж, непосредствено над партерния етаж, поради което миризмата, която
достигала до него била изключително силна и правила нетърпимо обитаваното на
апартамента му. През годините ищецът многократно бил търсил съдействие от
полицейските органи и общинска администрация за разрешаване на възникналия
проблем. След няколко проведени общи събрания на етажните собственици и
предупреждения от компететните органи отправени към г-жа *************, същата
не била преустановила действията си. Ето защо на ответницата бил съставен Акт за
1
установявана на административно нарушение и Наказателно постановление №
*/*********** г., с което и била наложена глоба. След всички отправени молби
ответницата да преустанови действията си, същата започнала регулярно след
почистването на собствените си партерни помещения, да събира в кофа мръсотията от
котките, да я пълни с вода , след което да излива тази мръсна вода пред входната врата,
водеща към двора на сградата и пред гаражите на имота. По този начин влизащите и
излизащите коли във и от имота, разнасяли мръсотията по цялото дворно място. Тази
мръсотия полепвала и по обувките на живущите и се разнасяла до апартаментите им.
Дългогодишното ежедневно излагане на посочената непоносима миризма и силна
замърсеност на общите части на сградата, чувствително понижавало качеството на
живот на ищеца в използваното от него жилище. Предвид горното се иска ответницата
да бъдат осъдена да преустанови отглеждането, храненето и развъждането на котки в
собствените й партерни помещения № * и № *, гараж № *, както и в общите части на
сградата, разположена в поземлен имот с ид. № ******************, както и да
преустанови замърсяването на общите части, чрез изхвърляне на мръсна вода в двора
на посочения недвижим имот, пред входната врата, водеща към двора на имота и пред
гаражите, намиращи се в същия, вкл. и пред гаража на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва
иска. Възразява, че за справянето с проблема е било необходимо съдействието на
общината. След получаването на предписания всички животни били изведени от
помещенията от съответните специалисти. Иска се отхвърляне на претенцията.
Възразява, че не дължи разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото нотариален кат за дарение от ************ г. се
установява, че ищецът притежава вещно право на ползване върху самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ************ по КК на
******************************************, ведно с партерна стая № **, таванско
помещение и ****% ид.ч. от общите части на сградата. От представения нотариален
акт от ********* г. се установява, че ищецът притежава правото на собственост върху
гаражна клетка № * във застроена площ от ** кв.м., разположена заедно с още *
гаражни клетки в северозападната част на **************- държавна собственост (към
настоящия момент общинска собственост). От представената скица се установява, че
парцелът представлява в момента поземлен имот с идентификатор *****************
по КК на гр. П.
Предвид горното и съгласно чл. 111, ал. 1 ЗС, предвиждащ, че разпоредбите
2
относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите
имоти, ако законът не постановява друго, ищецът се явява материалноправно
легитимиран да предяви исковете.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на собствеността от
въздействия на трети лица, с които се ограничава или затруднява упражняването на
правомощията на собственика в пълен обем. Защитата, която се търси с този иск, може
да се състои в преустановяване на вредното въздействие върху имота, премахване на
последиците от нарушението, или на неговия източник. Действията, с които се пречи
на собственика за пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат
и от регламентирана дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на
собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред, ако такъв
е предвиден, или направо с иска по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984г. на ВС, ОСГК/. Търсената
по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната
сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно
трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в
пълен обем. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението
се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства във всеки конкретен случай. В този смисъл Решение № ** от ********г.
по гр.д. № *****/****г. на ВКС, * г.о., Тълкувателно решение № ** от ********* г. по
дело №**/***** г. на ОСГК на ВС, Решение №***/******** г. по гр.д. № ****/**** г.
на ВКС, ***** г.о. и Решение №***/*********г. по гр.д.№***/*****г. на ВКС, * ГО.
В други случаи, източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е
дейност, създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Според практиката на
ВКС, дори когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност,
искът по чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се
осъществява, създават пречки на собственика на съседен имот да го използва по
предназначението му. В този смисъл е Решение № ** от ***********г. по гр.д. №
***/****г. на ВКС, * г.о., както и Решение №*** от *******г. по гр.д.№****/****г. на
ВКС,* ГО. Точно в тази насока са твърденията на ищеца, като изложените от него
неоснователни действия са свързани не само с неспазване на хигиенните и нормативни
изисквания за отглеждането на животните, но и с лоши миризми и повишено
количество насекоми.
От показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че ответницата
отглежда котки в двора, общите части, избените помещения (партерни стаи, според
документите за собственост) и гараж, разположен в сградата. Сочат, че котките са
3
много, без да могат да посочат конкретна бройка, защото ответницата привличала
нови. Животните били бездомни, като се привличали от ответницата с храна,
поставяна близо до кооперацията, след това на прозореца на партерните помещения,
които ползвала, а накрая и в самата сграда. Ответницата позволявала котките да
обикалят свободно между партерните помещения и общия коридор, там се изхождали,
раждали и повръщали. Заявяват, че има много лоша миризма, както в апартамента на
ищеца, разположен на първия етаж, така и в общите части на сградата и в двора,
където ответницата изхвърляла мръсната вода, смесена с изпражненията на животните.
Мръсна вода се изхвърляла и пред гаража на ответника и пред входната врата на
сградата. Свидетелите заявяват, че в края на **** г. броят на котките действително
намалял при намеса на контролни органи, но след това ответницата привлякла нови и
все още имало котки. Показанията на свидетелите, преценени съгласно чл. 172 ГПК
предвид евентуалната им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Същите са
конкретни, последователни и непротиворечиви, пресъздават преки впечатления като
живущи в същата сграда и се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства- констативен протокол на община П. от проверка през месец
************ г., приетата СВМЕ и приложените към исковата молба документи.
Същите факти се установяват и от посочения протокол за проверка на комисия
от община П., извършена във връзка с колективна жалба от жители на
административни адреси ******************************. При посещение на
******** г. комисията е констатирала силна, задушлива и неприятна миризма още при
отварянето на входната врата на жилищната сграда, която ставала по-осезаема при
отварянето на входната врата към избените помещения. Посочено е, че миризмата
категорично може да се определи като характерна за котешка урина. По коридорите в
избената част (не бил осигурен достъп до помещенията) са констатирани засъхнали
петна и наличие на непочистени котешки екскременти.
Освен протокола, към делото са приобщени и множество оплаквания, които
ищецът е правил до различни компетентни органи относно отглежданите от
ответницата котки, първото с посочена дата от *********** г.
По делото е допусната и приета СВМЕ, която след * посещения на място (през
м. ************* и м. ********* ********** г.) дава заключение, че в помещенията на
ответницата, както и в общите части на сградата котките са отглеждани при лиса на
елементарна зоохигиена. В партерна изба № * с гараж № * около клетка за котки и по
рафтове имало следи от гризачи. Установена била остра миризма на урина от стар
автомобил с отворен багажник, както и мръсотия, паяжини, отвън и вътре в купето,
където живели котките през годините. Прозорците на тези помещения били с мрежа с
отвори, през които котките можели да влизат и излизат. В изба № ** имало засъхнали
4
съдове с храна и вода. Прозорецът към улица бил счупен, закрит с подвижни картони,
под който се събирали безстопанствени котки в двора на кооперацията. По стената и
пода на коридорите от партера имало множество котешки изпражнения, които
миришели силно още от входната врата. Констатираните от експерта хигиенни условия
не отговаряли на установените зоохигиенни норми за отглеждане на животни, с което
съществувал риск от заболявания общи за животните и човека, т.н. зоонози.
Заключението е изготвено след няколко посещения на място, обосновано е и следва да
бъде кредитирано.
При така събраните доказателства с категоричност се установява, че ответницата
отглежда неопределен брой котки, като за това използва разположени в сградата в
режим на етажна собственост партерни помещения с номера * и **, както и гараж № *.
При извършването на тази дейност не се установява да се спазват
ветеринарномедицинските изисквания, което води до замърсяване, лоши миризми и
създава предпоставки за възникване на заболявания, съгласно СВМЕ. Отглежданите
котки следва да се определят като безстопанствени, като ответницата не прави
възражения те да са нейна собственост и да представляват животни компаньони по
смисъла на Наредба №** от ************г. за условията за отглеждане на животни
компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.
Следва да се посочи, че с отговора на исковата молба ответницата не оспорва
отглеждането на животните, като възразява, че вече е изпълнила дадено й от
контролните органи предписание.
Целта на Закона за ветеринарномедицинската дейност и на Закона за защита на
животните е да бъдат създадени условия и механизми за опазване живота и здравето на
животните, да им се осигурят подходящи грижи и условия и да бъдат предпазени от
нехуманно и жестоко отношение /чл.1/. Дори спазването на тези изисквания не
означава, че отглеждането на животни, независимо дали са домашни или
безстопанствени, не може да доведе до състояние смущаващо правата на съседи и/или
други лица.
Изброените доказателства, установяват наличието на реални пречки по смисъла
на чл. 109 ЗС, които препятстват ищеца да упражнява спокойно правото си на
ползване. При осъществяване на принципно допустима от закона дейност по грижа за
безстопанствени котки, ответницата е допуснала неправомерно засягане на правата
ищеца, като както броят на животните, така и начинът им на отглеждане, е в
нарушение на чл. 50 от Закона за собствеността.
Ответницата не оспорва правото си на собственост върху описания в исковата
молба гараж и партерни помещения (отделено за безспорно с доклада на делото), но
дори да се приеме обратното, това не води до неоснователност на претенцията. По
5
иска по чл. 109 ЗС не отговаря собственикът на имота, а лицето, което извършва
действията, ограничаващи правото на собственост, т. е. той е иск на носителя на
правото на собственост, срещу лицето, което ограничава това право, а в случая е
безспорно установено, че отглеждането на котките се извършва именно от ответницата.
Възражението на ответницата, че е прекратила отглеждането не се установява от
приложените доказателства. В представеното предписание (издадено след подаването
на исковата молба) е посочено нарушаването на две норми от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и са дадени указания за „спазване на изискванията
заложени в действащото законодателство“. Липсва конкретно описание на
фактическата обстановка довела до тези изводи, както и разпореждането на конкретни
действия, които следва да бъдат извършени. Поради това отразеното в документа и
втория приложен протокол отстраняване на нарушението не доказва, че ответницата е
прекратила отглеждането на животните. В тази насока следва да се вземат предвид
показанията на свидетелите, които са в обратна насока и приетата СВМЕ, която не
констатира промяна в състоянието на помещенията въпреки изминалия значителен
период от време- почти * месеца. Поради това следва да се приеме, че документите
отразяват само временното фактическо състояние при извършването на проверката.
Тук следва да се вземат предвид и констатациите на експерта, за все още съществуващи
отвори в мрежата на прозорец, през които котките могат да влизат в едното помещение
и за използването на картон за закриването на счупения прозорец на другото
помещение, които не е фиксиран и може лесно да бъде преместван. Макар и косвено
този извод се подкрепя и от приложения от самата ответницата протокол от първата
проверка на ******** г., при която не е бил осигурен достъп до помещенията.
Служителите на Областна дирекция по безопасност на храните са били допуснати при
следващо посещение на *********** г.
При така събраните доказателства първият иск по чл. 109 ЗС се явява изцяло
основателен, като адекватна защита на правото на ползване на ищеца върху имота ще
се осигури, като се осъди ответницата за преустанови отглеждането и храненето на
безстопанствени котки в партерни помещения № * и № **, в гараж № * и общите части
на сградата. По този начин не се засягат прекомерно правата на страната, защото
осъждането се отнася до безстопанствени котки, а не до животни компаньони, чието
отглеждане е свързано със спазването на допълнителни изисквания.
Вторият иск по чл. 109 ЗС се явява частично основателен. По делото бяха
събрани гласни доказателствени средства, че ответницата замърсява двора на
кооперацията като изхвърля вода смесена с котешките екскременти в задната му част,
пред входа на сградата и пред вратата на гаража на ищеца. Това поведение също
ограничава правото на собственост, съответно правото на ползване, защото е източник
6
на неприятни миризми и създава риск от заболявания, предвид заключението на
приетата СВМЕ. Ето защо в тази част искът следва да бъде уважен.
Претенцията е неоснователна относно искането за преустановяване на
изхвърлянето на водата пред входната врата за поземления имот. За извършването на
такава дейност няма данни в събраните доказателства. Съгласно показанията на
свидетелите мръсната вода е била изхвърляна пред входната врата на самата сграда, но
не и пред входа към поземления имот. Доколкото съдът е обвързан от направеното от
страната искане в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 135.75 лева за д.т., 546.50 лева за СВМЕ и 583.33 лева за адв.
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете или общо 1265.58 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Д. Д. БР., ЕГН **********, да упражнява вещното си
право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************* по КК на гр. П., с адрес: ************************, ведно с партерна
стая № ** и *****% ид.ч. от общите части на сградата и правото си на собственост
върху гаражна клетка № *, със застроена площ от ** кв.м., разположена заедно с още *
гаражни клетки в северозападната част на ************, представляващ ПИ с
идентификатор **************** по КК на гр. П., като прекрати дейността си по
отглеждане и хранене на безстопанствени котки в партерно помещение № *, партерно
помещение № **, гараж № * и общите части на сграда с идентификатор
**************** по КК на гр. П. и като прекрати замърсяването на поземлен имот с
идентификатор **************** по КК на гр. П. чрез изхвърлянето на вода смесена с
котешки екскременти в двора и пред гаражна клетка № *, със застроена площ от **
кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно прекратяване на изхвърлянето пред
входната врата за поземлен имот с идентификатор ********************** по КК на
гр. П.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, да заплати на Д. Д. БР., ЕГН **********,
сумата от 1265.58 лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8