№ 55
гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на десети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Г. М. Павлов Търговско дело №
20213200900083 по описа за 2021 година
Търговско дело № 83/2021 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е образувано
по искова молба, рег. вх. № 1222/17.06.2021 г. на регистратурата на Окръжен
съд - Добрич, подадена от Д. Р. Н. ЕГН ********** в качеството на
настойник на Н. Д. Р. ЕГН ********** – двамата с пост. и наст. адрес с. О., ул.
„Т.“ № 30, общ. Тервел, област Добрич, с която срещу ЗАДДЗИ ЕАД гр. С.,
район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****, при условията на обективно съединяване
са предявени следните искове:
иск за плащане на сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
23.10.2019 г., виновно причинено от Г. В. Д. като водач на лек автомобил
„**“ рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.03.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по предявената застрахователна претенция ), до окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск за плащане на сумата от 3 108.00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
23.10.2019 г., виновно причинено от Г. В. Д. като водач на лек автомобил
„**“ рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.03.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по предявената застрахователна претенция ), до окончателното
изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ответникът ЗАДДЗИ ЕАД гр. С. оспорва иска по основание и размер,
като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по
делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на
1
застрахователно събитие и относно вида, характера и степента на
уврежданията на пострадалия. Инвокирани са твърдения за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия в отношение повече от 90 %.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 23.10.2019 г. около 21.00 ч. на път III-207 в посока от с.Ж към с. К се
е движел лек автомобил „**” с рег. № ****, управляван от Г. В. Д., с
пасажери ИВ. С. Д. – седящ на предната седалка и В. Г. В. и Л. С. Г. – на
задната седалка. Пътно-транспортното произшествие е настъпило през
тъмната част на денонощието, при ясно време и добра метеорологична
видимост за тази част от денонощието. Пътната настилка в района на
местопроизшествието е била асфалтова, суха, запазена, прав участък на пътя.
В района на произшествието не е имало обозначена маркировка и пешеходна
пътека. Органите на досъдебното производство при извършения оглед на
кормилния механизъм, окачването на предния мост и на задния мост ,
ходовата част и спирачната система на лекия автомобил „**” с рег. № **** не
са установили неизправности, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото
настъпване. Наближавайки мястото на произшествието, лекият автомобил се
е движел със скорост от около 80 км/ч. и с включени фарове на дълги
светлини. Вещото лице инж. Е.Ж. счита, че в конкретната ситуация
максималната скорост на движение на лекия автомобли, съобразена с
ограничената видимост и при включени фарове на къси светлини е следвало
да бъде около 50.00 км/ч. След преодоляване на плавен завой и навлизане в
прав участък от пътя, лекият автомобил се е разминал с друг автомобил,
движещ се в противоположна посока, като при разминаването водачът Г. В.
Д. е превключил на къси светлини и след разминаването отново е превключил
на дълги светлини. Видно от съдебно-автотехническата експертиза,
осветената зона пред лекия автомобил при включени фарове на къси
светлини има дължима около 40.00 м. След като лекият автомобил се е
разминал с насрещно движещият се автомобил настъпил удар между
предната дясна част на автомобила и движещият се отляво надясно спрямо
посоката на движение на МПС пешеходец Н. Д. Р.. Последвала е лека ротация
на тялото на пострадалия с последващо качване на тялото на предния капак,
удар в предното панорамно стъкло и изпадане на тялото вдясно от лекия
автомобил. Тези факти се установяват и от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите на ответната страна Г. В. Д. –
водач на МПС и В. Г. В. – пасажер в МПС, кредитирани изцяло от Съда като
преки и непосредствени, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Вещото
лице е установило, местото на удара между МПС и пешеходеца се намира
около линията на ОР1 и на около 0.80 м. вляво от десния край на платното за
движение спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Лекият
автомобил се е намирал на около 47.63 м. преди мястото на удара в момента
пред водача му се е открила пряка видимост спрямо движещият се по
платното за движение пешеходец. Според експертното мнение на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза инж. Е.Ж., кредитирано изцяло
от Съда като компетентно и обективно, водачът на лекия автомобил не е
възприел пешеходеца преди удара с него, поради което е реагирал и е
предприел спиране при неговото настъпване, в резултат на което МПС се е
установило в състояние на покой на около 51.90 м. след удара. Съдебно-
2
автетехническата експертиза оценява поведението на пешеходеца като
рисковано с оглед начина, по който е предприел пресичане на пътното платно
и представлява внезапно настъпила опасност за водача на МПС, а от друга
страна оценява поведението на водача на МПС като несъобразено с
конкретната пътна обстановка. Ако непосредствено преди произшествието
МПС се е движело със скорост от 50.00 км/ч. и водачът му е реагирал
своевременно, като е предприел спиране в момента, в който е могъл да
възприеме движещият се пред автомобила върху платното за движение
пешеходец, при попадането му в осветената зона пред МПС с включени
фарове на къси светлини, водачът на МПС е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, спирайки автомобила преди мястото на удара с
пешеходеца. Пострадалият е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движел по съществуващите банкети вляво и
вдясно от платното за движение, които в района на произшествието са с
широчина 3.25 м. и ако е предприемал пресичане на платното за движение,
след като се убеди, че няма движение на МПС по него.
Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена от д-р Д.Д., възприето от Съда като обективно и компетентно,
вследствие на пътно-транспортното произшествие Н. Д. Р. е получил
следните увреждания: счупване на двете кости на дясната подбедрица,
счупване на дясна ключица, дясна лопатка и дясна раменна кост, травматичен
шок, кръвонасядания на челото, ляв долен крайник, разкъсно-контузна рана
на дясната вежда и ожулване на лявото коляно. Безспорно установена е
причинно-следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно
произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания. Според
експертното мнение на вещото лице д-р Д., трамватичният шок е обусловил
разстройство на здравето на пострадалия, временно опасно за живота.
Непосредствено след произшествието пострадалият е транспортиран и приет
в МБАЛ-ДОБРИЧ-Отделение по анестезия и интензивно лечение. Общото
състояние на пострадалия е наложило лечение и едноседмичен престой в
болничното заведение. След стабилизиране състоянието, на 28.10.2019 г.
пострадалият е преведен за лечение в МБАЛ-ДОБРИЧ –Ортопедично
отделение. На 31.10.2019 г. пострадалият е подложен на оперативна
интервенция, като е извършена репозиция и поставяне на синтеза със
заключваща плака за дистална фрактура на тибия с 12 отвора. На 05.11.2019 г.
е извършена втора оперативна интервенция по повод фрактура на дясна
рамена кост, при която междинните фрагменти са синтезирани с винтове и
серклажи, след което костта е синтезирана със заключваща плаща с 8 отвора.
На 12.11.2019 г. пострадалият е изписан от болницата с предписание за
домашно лечение. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, обичайно травматични увреждания преминават за срок от три до
четири месеца, със съответната рехабилитационна програма и завършват без
остатъчни явления с пълно излекуване. В първия месец след изписването си
пострадалият е бил на строг постелен режим, напълно обездвижен на легло в
невъзможност да се придвижва сам,както и да се обслужва. Грижите за него
били поети изцяло от неговата майка Д.Р..Пострадалият изпитвал силни
болки в областта на получените фрактури, поради което се наложило да
приема и болкоуспокоителни медикаменти. По лекарско предписание
приемал медикаменти за разреждане на кръвта и а калциране на костите. В
края на втория месец след изписването от болницата пострадалия започнал да
се придвижва с помощта на проходилка, а след това и с патерици. Тежкият и
3
продължителен възстановителен процес повлиял негативно на общото
физическо и психическо състояние на пострадалия, който страда и от
епилепсия и постенцефалитен синдром ( разстройство на личността и
поведението ). Според заключението на вещото лице представените като
доказателства по делото документи за закупуване на медицински изделия
установяват разходи за лечението на пострадалия и се явяват необходими
разходи за лечения и възстановителен процес.
По време на инцидента пострадалият преживял силен шок и изтърпял
изключително тежки болки. Пострадалият е търпял ежедневни и интензивни
болки и страдания. Трудният и бавен процес на възстановяване е повлиял
негативно на общото физическо и психическо състояние на пострадалия.
Гореизложените факти се установяват от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А. Д. Д. и Г. Р. Н. ( в родствена
връзка с ищеца – брат на майката на ищеца, чиито показания следва да се
преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната й заинтересуваност), които се
кредитират от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се.
По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на
водачите на лек автомобил „**“ рег. № **** към трети лица при
застрахователя ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., обективирано в на застрахователна
полица № **** г. валидна за периода от 00.00 ч. на 12.04.2019 г. до 23.59 ч. на
11.04.2020 г.
Пострадалият е предявил застрахователна претенция вх. № **** г. по
реда на чл. 380, ал. 1 КЗ пред застрахователя, по повод на която е образувана
преписка № ****, като с писмо изх. № 0-92-443/10.01.2020 г. застрахователят
е уведомил пострадалия за образуването й и е изискал представянето на
допълнителни документи. Пострадалият не е представил съответните
документи, поради което застрахователят с писмо изх. № 0-92-
3946/23.04.2020 г. го е уведомил, че към 23.032020 г. не е налице основание за
удовлетворяване на предявената претенция, тъй като представените по
преписката документи са недостатъчни за изясняване на всички
обстоятелства относно пътния инцидент, вината на водача на МПС и
здравословния статус на пострадалия.
По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 140/2019 г. по описа
на РУ-МВР-Тервел, пр. пр. № 2669/2019 г. по описа на РП-Добрич.
С влязло в законна сила Постановление от 21.06.2021 г. на Районна
прокуратура – Добрич, наказателното преследване по досъдебно
производство № 140/20219 по описа на РУ-МВР-Тервел срещу Г. В. Д. е
прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
4
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
5
2012 – ОСТК.
За да упражни прекия иск срещу застрахователя, пострадалото лице
трябва да е изчерпило процедурата по чл. 380 КЗ.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 23.10.2019 г., за което
вината е на водача на МПС Г. В. Д., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното
произшествие.
С влязло в законна сила Постановление от 21.06.2021 г. на Районна
прокуратура – Добрич, наказателното преследване по досъдебно
производство № 140/20219 по описа на РУ-МВР-Тервел срещу Г. В. Д. е
прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК.
Органите на досъдебното производство са приели, че действията на Г.
В. Д. осъществяват от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК и се
изразяват в това, че на 23.10.2019 г. около 21.00 ч. по път III-207, при
управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл.
20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.
Д. Р., довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
( чл. 20, ал. 2 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Н. Д. Р..
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на ищеца средна телесна повреда.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част.
С., 2020, 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
6
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
При определяне степента на допринасяне за злополуката от страна на
поставен под запрещение се вземат предвид всички обстоятелства както от
страна на самия поставен под запрещение, така и от страна на настойника му,
като приносът на настойника не се определя отделно от приноса на детето – р.
3678-1981-І-ГО-ВС.
Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия и на неговия настойник. В
разглеждания случай настойникът на пострадалия не е упражнил съответния
надзор, като е позволил на поставения под запрещение без надзор и да се
движи по пътното платно в нарушение на правилата за движение – чл. 32, ал.
1 и 2, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 114, т. 1 и 2 ЗДвП.
Гореизложените доводи налагат извода, че приносът на пострадалия, респ. на
неговите родители на настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди
следва да бъде определен на 50 %.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалите за основателно.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените
вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
7
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“, който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ). Първият вид неимуществени
вреди са резултат от засягане на телесни блага, свързани с вътрешния мир и
психични преживявания на лицето, а вторият вид е с т.н. „блага на
обозначение“, свързани с външния свят и отношенията на лицето с него.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. цит. съч. с. 366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
8
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние. Размерът на обезщетението се определя от
Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и
характер на увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е
настъпило, продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение,
промяната в живота на пострадалия, физическите и психологическите
последици за увредения и други фактори.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
9
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на средна телесна повреда при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на пострадалото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между средната телесна повреда на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило ПТП, вида на увреждането, последиците от травмите, периодът на
лечение и възстановяване, продължил повече три месеца, интензивността на
претърпените физически и психически страдания, психическите изживявания
и субективните затруднения, изпитани от пострадалия, ограничаването на
социалните му контакти до минимум, негативните за пострадалия последици
в емоционален и психологически план, неговата възраст, здравословен и
психически статус, степента на съпричиняване, обществено - икономическа
обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, нормативно
определените лимити на застрахователните покрития към същия момент,
счита, че искът на пострадалото лице за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП, се явява основателен и доказан до размер на сумата от 50
000.00 лв. и следва да се уважи в до този размер, като за разликата от 50
000.00 лв. до 80 000.00 лв. бъде отхвърлен.
Съдът намира иска за сумата от 3 108 лв., представляваща обезщетение
10
за имуществени вреди, за доказан и основателен, поради което следва да го
уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва се присъдят разноски в
размер на сумата от 1 280.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от
1 800.00 лв., представляваща държавна такса.
Съдът, като се съобрази както със задължителната сила на Решение от
05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на
общностното право и поради което не следва да се прилага от българския съд,
и като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, счита, че
следва да присъди на процесуалния представител на ищците сумата от 2
500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****, да
заплати на Н. Д. Р. ЕГН ********** чрез неговия настойник Д. Р. Н. ЕГН
**********– двамата с пост. и наст. адрес с. О., ул. „Т.“ № 30, общ. Тервел,
област Добрич, сумата от 50 000.00 ( петдесет хиляди ) лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
настъпило на 23.10.2019 г., виновно причинено от водач на лек автомобил
„**“ рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.03.2020 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по предявената застрахователна претенция ), до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 50 000.00
лв. до 80.000 лв.
ОСЪЖДА ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****, да
заплати на Н. Д. Р. ЕГН ********** чрез неговия настойник Д. Р. Н. ЕГН
**********– двамата с пост. и наст. адрес с. О., ул. „Т.“ № 30, общ. Тервел,
област Добрич, сумата от 3 108. 00 лв. , представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2019
г., виновно причинено от водач на лек автомобил „**“ рег. № ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАДДЗИ ЕАД гр. С.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2020 г. ( датата
на изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по
предявената застрахователна претенция ).
ОСЪЖДА ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****, да
заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 2 000.00 лв. представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“ № 89Б, ЕИК ****,
да заплати на адв. М.Я. сумата от 2 000 ( две хиляди ) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
11
ОСЪЖДА Н. Д. Р. ЕГН ********** чрез неговия настойник Д. Р. Н.
ЕГН **********– двамата с пост. и наст. адрес с. О., ул. „Т.“ № 30, общ.
Тервел, област Добрич, да заплати на ЗАДДЗИ ЕАД гр. С., район Т, бул. „В“
№ 89Б, ЕИК ****, разноски по делото и адвокатско възнаграждение в размер
на 1 000.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
12