Р Е Ш Е Н И Е № 92
гр. ВРАЦА, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.02.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`54 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 710/14.01.20 г. на ЕООД "Коломан
инвест" със седалище гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца №
1122/27.12.19 г. постановено по гр. дело № 3381/19 г. по описа на същия съд, с
което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният от дружеството въззивник срещу Д.С.Д. ***
облигационен осъдителен иск с правно осн. чл. 79 и във вр. с чл. 266 от ЗЗД за
заплащане на сумата 4 029 лв., представляваща стойност на извършена услуга със
строителна механизация и автотранспорт изразяваща се в изкопаване и превоз на
земя, по договор за изработка.
Според въззивника, обжалваното решение е неправилно, необосновано и при
постановяването му районен съд е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Районен съд не обсъдил в цялост събраните по делото
доказателства, което довело до грешни крайни изводи, че между страните по
делото не е създадено облигационно правоотношение на основание договор за изработка, който се урежда от чл.
258 и сл. от ЗЗД. Дружеството намира, че свидетелят Л.Б., с когото ответникът е
договарял, следва да се приеме за негов пълномощник в хипотезата на чл. 62 от ЗЗД. Дружеството намира, че по делото са
събрани писмени доказателства, а също е изслушана и счетоводна експертиза,
които доказват условията по сключения договор за изработка с ответника и
изпълнението му от негова страна.
При заявените оплаквания, моли за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който
предявеният иск бъде уважен изцяло. Дружеството претендира съдебни разноски.
Ответникът по жалба Д. Д., чрез адв. Л.В., представя отговор, в който
подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебно
разноски при предпоставките на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА.
Страните нямат доказателствени искания.
Окръжен съд гр. Враца, след самостоятелна преценка на събраните
доказателства и като обсъди доводите на страните намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите.
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция, при
упражняване контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките
на ограничен въззив, следва да се произнесе по приложението на императивни
правни норми и въведените във въззивната жалба оплаквания. След като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Дружеството въззивник
"Коломан инвест" ЕООД е предявило срещу ответника Д.С.Д. осъдителен
иск за сумата 4 029.79 лв. В исковата молба твърди, че по искане на ответника,
дружеството се съгласило да извърши услуга със строителна механизация и
автотранспорт изразяваща се в изкопаване и превоз на земя. Ответникът в
качеството си на възложител не изпълнил задължението да заплати стойността на
извършената услуга в размер на 4 029.79 лв. Посочените обстоятелства давали
основание на ищеца да предяви процесния иск за сумата 4 029.79 лв. представляваща
стойността на незаплатената извършена услуга, заедно със законната лихва от
предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.Д. представя отговор, в
който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал договор и не е възлагал на дружеството
ищец извършване на изкопни транспорти или други дейности. Оспорва представените
с исковата молба писмени доказателства - дневни актове, които според ответника
не установяват наличие на договор за възлагане и реализиране на изкопни и
транспортни дейности и приемането им. Ответникът твърди, че в началото на м.
юли се договорил с физическото лице Л.Б., което действало като пълномощник на
"Главно Управление Строителство и Възстановяване" /"ГУСВ"/
АД, да подсигури техника, с която да се подравни имота му находящ се във
врачанските лозя, чрез изкопаване и извозване на земни маси срещу
възнаграждение в размер на 1 000 лв. Плащането следвало да стане след свършване
на работата и приемане на извършените дейности от ответника. Но още първия ден,
изкопните машини счупили два пръстена от намиращия се в имота на ответника
геран. Той и Б. се разбрали, нанесената щета да бъде прихваната с договореното
възнаграждение за изкопните работи, при което страните да не си дължат суми.
Въпреки това, Б. не изпълнил договорената работа, имота на ответника бил
подкопан, а не изравнен, като земните маси били натрупани на камари. За
извършената работа, не били съставяни фактури. Наложило се ответникът да наеме
друга фирма, която да подравни имота и да поправи повредения геран, като
работата все още не била приключила.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция след преценка на събраните пред районен съд
доказателства, намира следното: Обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, при което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
приетата за установена от районен съд фактическа обстановка е пълна и
кореспондира с доказателствения материал, при което на осн. чл. 272 от ГПК
препраща към същата. Съдът споделя и правните изводи на районен съд, които
намират опора в събраните доказателства и приложимите процесуални и матариално правни
норми.
С оглед наведените от страните доводи и възражения в
първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, спорните въпроси се
свеждат до наличието на облигационна връзка между страните, която да е
произтича от сключен между тях договор за изработка, уреден от нормите на чл.258
и сл. от ЗЗД. Във връзка с този според
въпрос въззивният съд съобрази следното:
Ищецът по делото е търговец, при което отношенията между
страните имат характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ и се уреждат,
както от специалните нарми на ТЗ, така и от общите разпоредби на ЗЗД - аргумент от чл. 288 от ТЗ. С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства, следва да се приеме, че дружеството
ищец е предявило срещу ответника Д. осъдителен иск с правно осн. чл. 79, ал. 1
т.1 и във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, каквато е и правната квалификация на
спора дадена от първостепенния съд. В действащия ЗЗД отсъства изискване за
форма по отношение договорът за изработка. Същият е неформален, консенсуален
договор и изисква само съгласие на
страните за да породи действие. След като формата не е елемент от фактическия
състав на договора за изработка, то той може да се сключи устно и
съществуването на същия /договора/ подлежи на доказване. С оглед на изложеното,
съдът следва да прецени дали от събраните по делото, може да се приеме, че
между страните е сключен устен договор за изработка, по който ищецът има качеството
на изпълнител, а ответникът на качеството на възложител.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката от
другата страна, а последната за заплати възнаграждение, като в чл. 266, ал. 1
от ЗЗД, изречение първо от ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият следва да
заплати възнаграждение за приета работа, а според чл. 264, ал. 1 от ЗЗД
задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. Според чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение
за неизпълнение. Следователно при предявен иск за изпълнение основното
задължение на поръчващия да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже
предаване на изпълненото на поръчващия, който пък следва да установи изпълнение
на основното си задължение - плащане на цената.
В конкретния случая предявеният иск е за плащане възнаграждение
по устен договор за изкопаване и превоз на земя със строителна механизация и
автотранспорт, който е вид договор за изработка. При така предявената искова
претенция в тежест на дружеството ищец, при пълно и главно доказване, е да
установи, както съществуването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което дружеството има качеството на изпълнител, така и, че
ответникът Д. е приел изпълнението на
договорените работи, при което за него е възникнало задължението за плащане
възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при доказване
на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.
Без да сочи в исковата при какви обстоятелства и условия е
сключен договора с ответника, в подкрепа на твърдяното в молбата съществуване
на облигационна връзка възникнала от договор за изработка, дружеството-ищец е
представило само частни свидетелстващи документи, а именно: опис на първични документи
/дневни актове/ за извършени услуги с механизация и автотранспорт от
"ГУСВ" АД на обект на Д.Д.;
описаните 12 броя дневни актове, които съдържат информация за обема извършена
работа и отработени часове през м. юли 2019 г., като три от актовете са
подписани от ответника Д.Д.; покана от дружеството до Д.Д. за заплащане на
исковата сума, предвид "безукорното изпълнение" на поетите от
дружеството задължение. В исковата няма искане за събиране на гласни
доказателства.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като
заявява, че не е сключвал договор и не е възлагал на ищеца "Коломан
инвест" ЕООД извършване на изкопни, транспортни и други дейности, като
оспорва и представените с исковата молба писмени доказателства. Успоредно с
оспорване съществуването на облигационна връзка с дружеството-ищец произтичаща
от договор за изработка с предмет изкопаване на превоз със съответната техника
на земни маси, ответникът Д. въвежда с отговора и фактически твърдения, че в
началото на месец юли 2019 г. договарял с лицето Л.Б., което представлявало
"ГУСВ" АД, да се извърши с подходяща техника подравняване на негов
имот находящ се във Врачанските лозя, чрез изкопаване и извозване на земни маси
срещу възнаграждение от 1 000 лв. Плащането следвало да се извърши сред
приключване на работата и приемането й без забележки. Но още първия ден изкопна
машина счупила два пръстена са намиращия се в имота геран. Геранът не бил
възстановен, а освен това и изкопните работи били извършени лошо, имота бил
подкопан, а земните маси натрупани на камари. За извършените работи не били
съставяни фактури, тъй като лицето Б., с което ответникът договарял твърдяло,
че "ГУСВ" АД е в несъстоятелност и трябвало през друго дружество да
се оформят документите. Б. обещавал, че ще довърши договорените изкопни работи,
но не го осъществил. Ответникът сключил договор с друга фирма, която довършила
работата. Ответникът разбрал за съществуване на фирмата "Коломан
инвест" ЕООД след като получил нотариална покана от нея. Веднага се
свързал с Б., който го информирал, че посочената в поканата сума от 4 029. 29
лв. е формирана според цените на "Коломан инвест" ЕООД и не следва да
се притеснява, тъй като няма задължения към "Коломан инвест" ЕООД. В
подкрепа на заявеното в отговора, ответникът е представил договор за изработка
20.07.19 г. сключен между него и "Пейком България" ЕООД със седалище
гр. Враца с предмет извършване на СМР с цел изравняване на наклона и
подравняване на терена на дава конкретно описани /с посочване на идентификатори
и местности/ поземлени имоти във
Врачанските лозя и срок за изпълнение края на м. ноември 2019 г. В чл. 1 от
договора е посочено, че при сключването му страните констатират, че при
предаване на имотите за изпълнение на възложените СМР, в същите са извършвани
изкопни дейности, довели до подкопаване на терените и увеличаване
денивилацията, натрупани са купчини земни маси в единия край на имотите, а в
резултат на изкопните дейности са счупени
два пръстена на съществуващ в единия имот геран.
След постъпване на отговора, с молби вх. № 20797/21.11.19 г.,
стр. 54 и вх. № 21279/28.11.19 г., стр. 65, ищецът представя две молби, към
които са приложени писмени доказателства във вр. с изложените в писмения
отговор на ответника обстоятелства, а именно: - трудов договор, от който се
установява, че лицето Л.Б. е в трудови правоотношение с ищеца от 08.01.19 г. за
длъжност "длъжностно лице по безопасност и здраве"; договор за наем и
поръчка от 21.05.18 г. сключен между "ГУСВ" АД и "Коломан
инвест" ЕООД. В чл. 2 страните се договарят, че наемателя ЕООД
"Коломан инвест" ЕООД наема наемодателя "ГУСВ" АД да
извърши на свой риск и срещу възнаграждение транспорти услуги, земно-изкопни
работи и благоустройствени дейности за срок от 24 месеца от сключване на
договора; на стр. 60 е представена заявка № 7 от 05.07.19 г., с която ищецът
"Коломан инвест" възлага на осн. договора от 21.05.8 г. на "ГУСВ"
АД извършване на услуга с механизация и автотранспорт на обект находящ се в гр.
Враца, собственост на Д.С.Д. - изкоп на земни маси и извозване на земни маси за
срок от 7 работни дни; представена е проформа фактура от 24.07.19 г. съставена
от ищеца за извършена услуга с механизация от "ГУСВ" АД за сумата 3
633.36 лв.; тарифи, в които са остойностени в левове извършените от ищеца
услуги и пет пътни листа съставени от "ГУСВ" АД. Едва в проведеното
открито съдебно заседание на 11.12.19 г. дружеството е поискало разпит на
свидетеля Ц.Х. работник на "ГУСВ" АД във вр. с извършване на част от
изкопните работи. Свидетелят Х. твърди, че работи като шофьор в
"ГУСВ" АД. През м. юли, в период на три дини извършвал с техника
изкопаване и пренос на земни маси в имот на ответника във Врачанските лозя.
Ответникът присъствал по време на работата и нямал възражения. Според
свидетеля, ответникът подписал съставените от него дневни актове, което
означавало, че няма възражения за отработените часове.
В с. з. 11.12. 19 г. е разпитан и свидетеля Д.В., който през юли
2019 г. сменял дограми в имот на ответника. В съседство ответникът имал имот с
денивилация. Той споделил със свидетеля, че е наел фирма, според свидетеля
"ГУСВ", която да извърши изкопни работи във вр. с денивилацията.
Ответникът договарял с едно "младо момче" за подравняване на имота
срещу сумата 1 000 лв., както чул свидетеля. На следващия ден дошъл багер и два
камиона, но при паркирането работниците счупили два от обръчите на някаква
шахта. Ответникът Д. се обадил на управителя на фирмата "ГУСВ" и
имало разправия между тях. Според свидетеля, те се договорили щетите да се
възстановят, а фирмата да оправи имота без възнаграждение. Но машините само
изкопали яма в имота на ответника и натрупали пръстта без да я подравнят.
Разпитан е свидетеля И.И., работещ като шофьор в "Пейком България"
ЕООД, който твърди, че работил около 10 дни в имота на ответника в началото на
м. ноември 2019 г. Имало счупени бурета на една шахта за геран, поправили
повредата. Имало много камари земя изсипана безразборно в имота на ответника.
Свидетелят лично ги подравнил с багер. Според свидетеля, ответникът има два
имота, които общо са около 10 дка. По делото е разпитан и свидетеля Л.Б.. Той
твърди, че договарял със ответника Д. от името на ищеца "Коломан
инвест" ООД. Работата изисквала изкопаване на дупка с размер около декар
на декар и половина, като изкопаната земя да отиде в ниската част на имота за
да се подравни. Според свидетеля, ответникът присъствал на изкопните работи и
нямал забележки. Свидетелят не знае с машините да се счупени обрачи на яма. Единствените
подписани документи били дневните актове. Фактура не била издадена, според
свидетеля по вина на ответника, който отказвал.
По делото е изслушана и счетоводна експертиза изготвена от в. л. Г.Л., неоспорена от страните. На
основание представените по делото писмени доказателства от ищеца /заявка,
договор за наем, проформа фактура, дневни актове и тарифа на "Коломан
инвест" ООД/ експерта Л. е оценила извършената услуга, изкоп на земни
маси, натоварване с багер и извозване на земни маси със самосвал, на исковата
сума 4 029.79 лв. с ДДС. В проведеното открито съдебно заседание не 11.12.19 г.
експерта Л. е обяснила, че няма осчетоводяване в счетоводството на
"Коломан инвест" ЕООД на исковата сума, като вземане от ответника Д..
Няма и издадена проформа фактура или друг документ, в който сумата да е
обективирана. Експерта Л. твърди, че от счетоводството на ищеца изрично са й
отговорили, че няма осчетоводено задължение на ответника към дружеството ищец
"Коломан инвест" ЕООД. Л. твърди, че е изготвила заключението си само
въз основа на представените от ищеца писмени доказателства.
При така установените обстоятелства по спора, от правна страна окръжен съд намира
следното:
По делото не са представени доказателства, които да създадат
сигурно убеждение в съда, което изисква пълното доказване, за истинността на
фактическото твърдение на ищеца, че между него и ответника Д. е сключен устен
договор за изработка с посочения предмет. Представените от ищеца писмени
доказателства /частни свидетелстващи документи/ доказват само, че в имот на
ответника находящ се във Врачанските лозя, работници и техника на
"ГУСВ" АД са извършили изкопаване и превоз на земни маси, факт, който
не се оспорва от ответника.
Както се посочи по-горе, ищецът не заявява твърдение от кого е
бил представляван при сключване на процесния договор. Такова твърдение въвежда
ответника в отговора на исковата молба заявявайки, че е договарял с лицето Л.Б.,
който бил пълномощник на "ГУСВ" АД, а не на дружеството ищец.
Разпитан пред районен съд, свидетелят Б. твърди, че е договарял с ответника от
името на "Коломан Инвест" ЕООД, но това негово твърдение е изолирано
и не се подкрепя от останалите събрани по делото гласни доказателства, а освен
това свидетелят Б. е в трудовоправни отношения с ищеца, при което с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК окръжен съд преценява показанията му като
недостоверни. В подкрепа на извода на недостоверност на показанията на
свидетеля Б. е и установения в процеса факт, че в счетоводството на ищеца няма
издадена проформа фактура или друг документ в който исковата сума да е
обективирана. Според обясненията на вещото лице Л., при дружеството-ищец няма
осчетоводено задължение на ответника към ищцовото дружество. Представените от
ищеца писмени доказателства не могат да се ценят като подкрепящи показанията на
свидетеля Б.. Те имат характер на частни свидетелстващи документи, които не се
ползват с доказателствена сила, тъй като удостоверяват изгодни за ищеца факти.
За да бъдат ценени от съда, следва същите да удостоверяват неизгодни за ищеца
факти. Само тогава документите имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу
своя издател.
Доколкото отношенията между страните имат характер на търговска
сделка, следва да намери приложение нормата на чл. 301 от ЗЗД, а не чл. 62 от ЗЗД, каквато тези се поддържа във въззивната жалба. Според окръжен съд по
делото не са доказани предпоставките визирани в чл. 301 от ТЗ, независимо, че търговецът-ищец
е потвърдил действията на действащия от негово име представител. Това е така,
тъй като по делото, както се посочи по-горе, не е установено с достатъчна
степен на категоричност, че свидетелят Л.Б. е действал, тоест договарял с
ответника, именно от името на ищеца "Коломан инвест" ЕООД.
С оглед на изложеното, дружеството-ищец не е успяло, при пълно и
главно доказване, да установи съществуването на облигационно правоотношение
между него и ответника произтичащо от договор за изработка.
Ето защо и предявеният осъдителен иск с правно осн. чл. 266 от ЗЗД
/възнаграждение за приета работа по договор за изработка/ следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
При невъзприемане на изложеното основание за неоснователност на
исковата претенция, тоест дори да се приеме, че между страните по делото е
създадена облигационна връзка и има надлежно сключен договор за изработка, то
изводът на настоящия съд, че исковата претенция с правно основание чл. 266 от ЗЗД е неоснователна не би се променил, с оглед на следното: В своята практика /
решения по т. дело № 822/10 г. и т. д. № 597/10 г. на второ т. о./ ВКС приема,
че договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден
договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи
на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. С оглед
принципа на еквивалентност на насрещните престации, дължими за заплащане са
фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които, при
необходимост, може да се установи и с помощна на вещи лица, по аргумент от
нормата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай, в исковата молба не е посочено какво
възнаграждение за работата са договорили страните. От изготвената и неоспорена
от страните счетоводна експертиза по спора, се установява, че посочената от
ищеца цена на услугата 4 029.79 лв. се основава единствено на представените от него
частни свидетелстващи документи, за чиято доказателествени сила съдът взе становище
по-горе. В приетата от районен съд счетоводна експертиза е посочено, че
стойността на извършените изкопни работи е в размер на 4 029.79 лв. с ДДС, при
което е налице пълна идентичност с исковата сума. За този извод вещото лице Л.
е ползвала единствено представените от ищеца документи, подробно посочени
по-горе, включително и тарифата на ищеца "Коломан инвест" ООД. При
това положение по делото не са събрани доказателства за действителната пазарна
стойност на фактически извършените изкопни работи. Ето защо, изводът отново е,
че исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
В заключение, доколкото изводите на въззивния съд и
първостепенния съвпадат, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на
осн. чл. 272 от ГПК, освен изложеното, окръжен съд препраща и към мотивите на
районен съд.
При изхода от спора, на процесуалния представител на
въззиваемата страна Д.Д., адв. Л.В. от ВрАК следва да се присъдят съдебни
разноски за окръжен съд, в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 512.10
лв.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 1122/27.12.2019
г. постановено по гр. д. № 3381/19 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА "Коломан инвест" ЕООД с ЕИК *** и седалище гр.
София да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Л.В. от Врачанска адв.
колегия сумата 512.10 лв. представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемия Д.Д. пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ......
Членове: 1.......
2........