Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 29.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т
к р и т о съдебно заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева търг.дело
№ 580 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
С исковата молба и уточняваща молба с вх. № 268846 от 25.01.2021
г., Ц.М.М., чрез
адв.В. предявява против „Е.“ ООД, И. И.Х. и Е. А.К. иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено
несъществуването на вписано обстоятелство – приемане на И.И.Х. за съдружник в търговското дружество „Е.“ООД, чрез записване на нови 50 дяла
с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с №
20150820112225.
Твърди, че ищецът е кредитор на съдружника Е.А.К. с вземане в размер на 37 000 лв. по заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№23825/2017 г. на СРС,
ГО, 50 състав и вземане в размер на 175 140 лв., за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по
ч.гр.д.№4947/2019 г. на СРС, 65 състав.
Приемането на нов съдружник осуетявало
възможността му да се удовлетвори
от вземанията си спрямо съдружника
К. от имуществото на дружеството, поради намаляването му чрез приемане
на нов съдружник,
тъй като така К. вече не
е негов едноличен собственик. Твърди, че непосредствен позитивен резултат от уважаване на
иска би настъпил
в правната сфера на ищеца, доколкото
при установяване,
че е несъществуващо вписано обстоятелство – приемане на нов съдружник и заличаването му, имуществото на неговия длъжник
Е. Ал.К. би се увеличило с 50 на сто от
капитала на дружеството „Е.„ ООД, а ищецът – нейн кредитор би
се удовлетворил по – лесно от
имуществото на своя длъжник.
Твърди се, че е вписано
несъществуващо обстоятелство,
доколкото вписването от 20.08.2015 г. е било извършено въз основа
на нищожно решение на едноличния собственик
на капитала от 03.08.2015 г. за приемане на И.И.Х. за съдружник на
посочените при условие на евентуалност
основания: противоречие със закона (императивната
разпоредба на чл.46 от ЗАдв, при
евентуалност – поради това, че решението
е привидно, при евентуалност – поради заобикаляне на закона (чл.46 от ЗАдв) и при евентуалност
– поради накърняване ( написано „противоречи“ в молбата от от
25.01.2021 г.) на добрите нрави.
Ответникът „Е.“ ООД оспорва иска като
недопустим, поради липса на правен
интерес за ищеца от предявяване
на установителния иск; оспорва изцяло
твърденията, че ищецът е кредитор на съдружника К.. При евентуалност – оспорва иска като
неоснователен.
Ответниците Х. и К., в писмен отговор от 16.03.2021 г., депозират общо становище, че искът
е недопустим и по същество неоснователен и молят съда да
го отхвърли, като им присъди
разноски в производството.
Съдът,
като прецени събраните поделото доказателства и доводите на страните по свое
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Ответното търговско дружество е
вписано в търговския регистър, със седалище и адрес на управление *** със съдружници Е.А.К., с размер на дяловото участие: 5000 лв.
и И.И.Х., с размер на дяловото участие: 5000 лв., които
са и управители на търговското дружество и го представляват заедно и поотделно.
Видно от протокол от 03.08.2015 г. е взето решение на едноличния собственик на
капитала Е.К. за приемане на нов съдружник по подадена молба и за увеличение на
капитала на дружеството, чрез парична вноска от Х..
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество за неоснователен.
С оглед указанията на САС, дадени с Определение по ч.т.д. № 17/2021 г. на САС, ТК 6 състав
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска и същият следва да се
разгледа по същетво. Доколкото активната легитимация
на ищеца изхожда от твърденията, че има вземане към съдружника, както и
доказателствата за наличие на висящи граждански производства, образувани във
връзка с оспорване на паричните вземания, за които са издадени заповеди за
изпълнение, следва да се приема че той има качеството кредитор на ищеца.
По
същество искът е неоснователен. С иска по чл.29, ал.1, предл.3
от ЗТРРЮЛНЦ се цели установяване вписването на несъществуващо обстоятелство –
липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, което е вписано в
търговския регистър с № 20150820112225,
тъй като същото е нищожно. Съгласно съдебната практика решение
№ 87/02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на ВКС, І т. о., произнасянето по иск за
установяване нищожност в този
случай се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство (касаещо промяна в принадлежността на дружествени дялове), чието възникване е обусловено от квалифицираното
като нищожно
решение. Когато в исковата молба, с която е предявен искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.); , съответно чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, е въведено твърдение за нищожност на решението, по повод
на което е извършено вписването, страни в производството са правните субекти,
претендиращи собственост върху капитала на дружеството и произтичащите от това права, както
и самото дружество. Конституирането на приобретателя на дружествените дялове като ответник
по иска за
несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство е свързано с претенциите му за собственост
върху капитала на дружеството и макар същият да
не е задължителна страна по делото,
интересът на ищеца (който твърди, че актът
за разпореждане с дружествените дялове е нищожен и не е произвел правно
действие) да насочи иска
си и срещу него произтича от обхвата на
субективните предели на силата на
пресъдено нещо на бъдещото решение
по спора.
За разлика от решението на Общото събрание на търговско дружество, което се приема с мнозинство, решението на едноличния собственик на капитала на ЕООД представлява едностранна сделка. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. От компетентността на общото събрание на съдружниците е приемането на нов съдружник по чл. 129, ал. 1 вр. чл. 122 ТЗ вкл. в хипотеза на прехвърляне на дружествен дял на трето лице и по чл.137, ал.1, т. 4 ТЗ за увеличаване на капитала. Едноличният характер на ЕООД, изразяващ се в липсата на съдружие и наличие само на едно членствено правоотношение (между едноличния собственик на капитала и „Е.“ ООД) води до непроявление на персоналните характеристики, присъщи на колективното ООД. Несъмнено в случая е изразена воля на едноличния собственик на ЕООД за приемането на Х. за съдружник с дял от 5000 лв., каквато в случая е изразена с приетото и вписано в регистъра решение.
Съгласно
задължителната практика на ВКС, т.д.№1/06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ВКС,
ОСГК Търговският закон изрично квалифицира
като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ, която е сходна с
тази по ЗЗД.
Законът квалифицира като недействителни решенията по чл. 197, ал. 3, предл.
2 ТЗ и чл. 216 ТЗ. Квалификацията по чл.
197, ал. 3, предл. 2, вр. предл. 1 ТЗ има характеристика на нищожност, поради
противоречие с повелителна законова разпоредба. При чл. 216 ТЗ се касае
по-скоро за висяща недействителност. От това произтича изводът, че при ТЗ
законодателят не използува терминологията на ЗЗД в
който терминът "недействителност" е родово понятие, а
"нищожност" и "унищожаемост" -
видови понятия. Тоест спецификата на ТЗ влага самостоятелно
съдържание в характеристичните
белези на нищожните (недействителните) решения на ОС на
търговските дружества. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е
отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на
дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и
решението на ОС, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД
компетентност, определена от закона и учредителния акт.
Съобразявайки изложеното, съдът приема, че в случай вписаното обстоятелство, а именно приемане на нов съдружник в следствие на увеличаване на капитала на „Е.“ ООД на основание решение на Е.К., в качеството й на едноличен собственик на „Елон“ ЕООД от 03.08.2015 г. което е действително, т.е. не е липсващо или невзето, и е взето от орган на дружеството, в чийто правомощия е приемането му. То е възникнало валидно, доколкото у Е.К. е имало намерение за приемане на нов съдружник, при изплащане на определена парична вноска.
По делото не бяха представени доказателства и проведено пълно и главно доказване относно осъществяване на твърдяните основания за нищожност на едностранната сделка. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. В случая не се доказа намерение у едноличния собственик на капитала сделката да породи други, различни последици от тези, които са целени и настъпили с вземането на решението.
На следващо място -
не
се доказа адвокатите на „Е.“ООД (ако се приеме, че те са осъществявали процесуално представителство по
посочените в исковата молба дела) да са сключили сделка
с доверителя си относно спорен предмет на дело, по
което вече да имат качеството
на техни представители, нито решението на едноличния
собственик на капитала може да
се характеризира като такава по
см. на чл.46 ЗАдв. Евентуални лични отношения между новия съдружник
в „Е.“ ООД и адв.Славова, за която се твърди че е осъществявала правна защита и съдействие на
търговското дружество по други дела, не водят до нищожност
на сключената едностранна сделка от едноличния собственик на капитала. Следователно
не е налице сделка с предмета на делото по
смисъла на законовата разпоредба на чл.46 ЗАдв, сключена между адвоката и възложителя.
На следващо място - решението на едноличния собственик на капитала не накърнява добрите нрави. По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях (в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK). Съдържанието на понятието "добри нрави" следва да се търси в обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение (в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК). Според правната теория нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, за което по делото не се представиха каквито и да е доказателства. Съпоставката на размер на паричната вноска и стойността на актива на търговското дружество не може да обоснове извод за „нееквивалентност на престациите“ и оттам – за накърняване на добрите нрави при вземане на решение за приемане на нов съдружник.
Ето защо, в случая не е налице липсващо (невзето) решение на едноличния собственик на капитала, което да е нищожно, а предявеният иск чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено вписването му в търговския регистър за несъществуващо обстоятелство е неоснователен и следва да се отхвърли с решението по делото.
Предвид изхода на
спора следва да се присъдят на ответната страна разноските по делото, като възражението по
чл.78, ал.5 от ГПК бъде оставено без уважение, тъй като уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.М.М. с ЕГН ********** против „Е.“
ООД с ЕИК *******, И.И.Х. с ЕГН ********** и Е.А.К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено несъществуването
на вписано обстоятелство – приемане на И.И.Х. за съдружник
в търговското дружество „Е.“ООД,
чрез записване на нови 50 дяла
с номинал 100 лева, вписано в ТРРЮЛНЦ с №
20150820112225.
ОСЪЖДА Ц.М.М. с ЕГН ********** да
заплати на „Е.“
ООД с ЕИК ******* сумата от 1200
лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: