№ 1200
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110119077 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.01.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети ноември две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ния Райчинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №19077 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. В. В., чрез адв. П. Н.- АК- гр.Варна,
срещу ......, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр......., бул. ......, представлявано
1
от ......- Управители, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
415 лв., представляваща сбор от платени без основание недължими вноски за периода на
Договор №...... за представяне на потребителски кредит от ....г., такси за банкова гаранция,
ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда-
08.04.2022г., до окончателното заплащане на сумата. Ищецът твърди, че между страните е
бил сключен от разстояние Договор №....../....г. за предоставяне на потребителски кредит, по
силата на който на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 1 500 лв. срещу задължението
да върне сумата на 12 погасителни вноски с първа падежна дата- 28.06.2019г., заедно с
възнаградителна лихва общо в размер на 345 лв. при лихвен процент от 23 % и ГПР от 49,11
%. Поддържа се, че в процесния договор липсва яснота относно падежа на останалите
вноски, като няма посочен нито срок на договора, нито периодичност на вноските, а
именно- дали са месечни, ежеседмични или др. Твърди се, че на ищцата й било вменено
задължение за обезпечаване на изпълнението по договора за кредит под формата на
гаранция, като твърди, че клаузата, уреждаща това задължение е нищожна. Посочва, че на
ищцата й била начислена незаконосъобразно такса за банкова гаранция към финансов
партньор в размер на 1 155 лв., като заявява, че такава такса не е била предвидена в
договора, респ. същата няма връзка с усвояване и управление на кредита, следователно
клаузата е нищожна. Поддържа нищожност на процесния договор в цялост поради липсата
на съществен реквизит от съдържанието му, а именно- не е посочен начинът на формиране
на лихвения процент и условията за неговата промяна, респ. не бил разписан погасителен
план. Също така заявява, че в процесния договор не е посочена общо дължимата сума от
ищцата, представляваща сумата по кредита и общите разходи по кредита. Посочва, че
таксата за банкова гаранция не е включена в ГПР, следователно последният надхвърлял
максимално допустимия процент и бил нищожен. С оглед наведените твърдения за
недействителност на договора се поддържа, че следва да се дължи само чистата стойност по
отпуснатия кредит, като не се дължи възнаградителна лихва и разходи по него. Претендират
се разноски.
В законен срок ответното дружество депозира отговор на исковата молба, чрез юрк.
......, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва се, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1
845 лв. срещу задължението за връщане ведно с възнаградителна лихва от 23 % в срок до
23.05.2020г. на 12 погасителни вноски, в срок от 360 дни, при ГПР 49,11 %. Поддържа, че
съгласно чл.5 от процесния договор ищецът е следвало да предостави обезпечение, чрез
поръчителство от Фератум Банк. Поддържа, че процесният договор не е нищожен, като
посочва, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Поддържа, че ищцата, в качеството си на кредитополучател, е имала
възможност сама да избере какво обезпечение да предостави, както и поръчителя. Твърди,
че клаузата по чл.5 от договора е била индивидуално уговорена. Посочва, че таксата по
предоставената банкова гаранция не следвало да бъде включен в ГПР, тъй като по
естеството си договорът за гаранция бил възмезден и се дължало на трето лице, различно от
кредитодателя, за предоставената от него услуга. Поддържа, че е предоставил на ищцата
цялата законово необходима информация във връзка ГПР и метода му на формиране.
Посочва, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14- дневен срок от
сключването му, като не е упражнил от това си право. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложена към исковата молба са 2 бр. разписки чрез платежната система .... от
02.08.2019г. и от 16.11.2019г., за сумата от общо 2 260 лв. в полза на ответника.
2
Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно- счетоводна експертиза за
изследване на начина за сключване онлайн на кредитното правоотношение.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. При
неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между
отделните субекти да бъде възстановено като всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. От
ангажираните по делото доказателства не се установява, че е налице неоснователно
имуществено разместване между страните по горния договор. От представените по делото 2
бр. разписки не се установява основанието за паричните преводи, като са дадени указания на
ищеца в тази насока с проекто- доклада. При дадено на нищожно основание е налице
основание за двустранна реституция, като ищецът установява, че даденото е по нищожното
правоотношение. В представените разписки няма данни за договорното основание, на което
са заплатени двете думи. Недопустимо е да се правят предположения, че плащанията са по
процесното правоотношение, доколкото това са обстоятелства, за които са дадени указания
на ищеца с проекто- доклада и подлежат на пълно и главно доказване. Правилата на
доказателствената тежест изискват недоказаният факт да се приеме за неосъществил се. При
липса на установена дадена без основание парична сума предявената искова претенция
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Следва да се посочи, че настоящият състав приема трайно, че сума за възнаграждение
по гаранционна сделка- поръчителство протИ.речи на изискванията на добрите нрави и на
изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители и така
уговорени условия по кредитно правоотношение водят до извод за неравностойност на
насрещните задължения по договора и за прикрита неустоечна клауза, за което не следва да
се издава заповед за изпълнение. Поръчителството е лично обезпечение и традиционно се
приема за едностранна сделка, нямаща възмезден характер. Поръчителстване срещу
възнаграждение разкрива белезите на своеобразна застраховка за неизпълнение на
договорно правоотношение, което е дейност, извършвана само под лицензионен режим.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. В полза на ответника следва да се присъди сумата от
общо 350 лв., представляваща депозит за експертиза от 250 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. В. В., ЕГН:**********, срещу
......, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр......., бул. ......, представлявано от ......-
Управители, осъдителен иск за сумата от 415 /четиристотин и петнадесет/ лв.,
представляваща недължимо дадено по сключен между страните от разстояние Договор
№....../....г. за представяне на потребителски кредит, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: гр......., бул. ......, представлявано от ......-
Управители, сума в размер общо на 350 /тристотин и петдесет/ лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4