№ 313
гр. гр. Добрич, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Г.а Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20223200500257 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от С.
Щ. В. с ЕГН ********** от гр.ДД.,ул.“Л.*** и Р. А. Н. с ЕГН ********** от
гр.В.,ул.“К.П.В.“ №*** в качеството им на трети на изпълнението лица срещу
действия на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС по изп.д.№2019***0400760 по
описа на горния ЧСИ,а именно извършен на 20.08.2021 г. опис на движими
вещи в недвижим имот-собственост на жалбоподателите,находящ се в
гр.ДД.,ул.“И-Р.*,за принудително събиране на суми от длъжника по
изпълнението А. Р. А.-внук на първата жалбоподателка и син на втория
жалбоподател.Жалбоподателите се позовават на незаконосъобразност на
горния опис и настояват за отмяната му по съображения,че принудителното
изпълнение е насочено върху вещи,които не са собственост на длъжника по
изпълнението,а на трети лица-на жалбоподателката С. Щ. В. и наследници на
А. В.В.,сред които и двамата жалбоподатели.
Взискателят по цитираното изпълнително дело Г. Г. А. с ЕГН **********
от с.П.д.,общ.ДД.ка намира жалбата за неоснователна и настоява за
оставянето й без уважение.Сочи,че описаните движими вещи са намерени в
дома на длъжника и липсват доказателства,опровергаващи презумпцията по
1
чл.69 от ЗС,а именно че последният е упражнявал фактическата власт върху
тях не за себе си,а за други лица.
Длъжникът по изпълнението А. Р. А. с ЕГН ********** изразява
становище за основателност на жалбата и настоява за уважаването й.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен
съд установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.436 ал.1 изр.2 от ГПК за третите лица
срокът за обжалване започва да тече от узнаване на атакуваното
действие,което е резонно,доколкото третите лица не са страни по
изпълнителното производство и не се призовават и уведомяват изрично при
предприемане на изпълнителни действия.Видно от книжата по
изпълнителното дело,жалбоподателите не са били уведомявани за описа,нито
съгласно отразеното в протокола за опис от 20.08.2021 г. са присъствали по
време на извършването му.Жалбата е депозирана на 31.08.2021 г. /вх.
№36843/31.08.2021 г. по описа на ЧСИ/,т.е. в рамките на двуседмичния срок
от извършване на обжалваното действие,изтекъл на 03.09.2021 г.,което
означава,че правото на жалба е упражнено от третите лица без съмнение в
рамките на преклузивния срок по чл.436 ал.1 от ГПК.С оглед изложеното от
свидетелите по делото А.С.Д. и Л. А.а И.,че в недвижимия имот,в който са се
намирали движимите вещи-предмет на описа,към датата на описа са живеели
и двамата жалбоподатели,което презюмира да са осъществявали фактическа
власт върху вещите в общото домакинство,следва да се приеме и наличие на
активна легитимация на третите лица по смисъла на чл.435 ал.4 от ГПК за
обжалване на описа.В този смисъл жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№2019***0400760 по описа на ЧСИ Л.Т. е образувано по повод
изпълнителен лист от 30.08.2017 г.,издаден в полза на Г. Г. А. срещу А. Р. А.
въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№496/2017 г. на ДРС.А. е
осъден да заплати на А. сума от 20 000 лв-обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане и сума от 1 408,91 лв-обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане,ведно със законната лихва
върху сумите,считано от 30.09.2012 г.,до окончателното им изплащане,както
и 1 752,72 лв разноски по делото.ЧСИ е предприел принудително изпълнение
за събиране на горните суми чрез извършване на опис,оценка и публична
2
продан на движими вещи в дома на длъжника.Първоначално още с поканата
за доброволно изпълнение изх.№29163/15.08.2019 г.,връчена лично на
длъжника на адрес в гр.ДД.,ул.“И-Р.*,е насрочен опис на движими вещи в
имота на посочения адрес за дата 25.09.2019 г.Този първи опис не е бил
извършен поради отлагането му по споразумение между взискателя и
длъжника.Към датата 25.09.2019 г. длъжникът А. Р. А. е бил адресно
регистриран с постоянен и настоящ адрес в гр.ДД.,ул.“И-Р.*-за постоянен
адрес от 17.04.2006 г.,а за настоящ-от 17.05.1991 г. /виж справката от НБД
„Население“ на лист 38 от изп.дело/.С последваща призовка за принудително
изпълнение изх.№18446/21.07.2020 г. е насрочена нова дата за опис на
движими вещи на същия адрес 07.08.2020 г.,която призовка е връчена на
адреса чрез съпругата на длъжника.Този втори опис също не е извършен
поради постигнато споразумение между страните длъжникът да започне
изплащане на дълга на вноски.В протоколите за опис от 25.09.2019 г. и
07.08.2020 г. е отразено,че длъжникът А. Р. А. е заварен в имота в
гр.ДД.,ул.“И-Р.*.След датата 07.08.2020 г. длъжникът А. е предприел промяна
в адресната си регистрация,като се е регистрирал с постоянен и настоящ адрес
в гр.В.,ул.“К.П.В.“ №***,считано от 26.08.2020 г. /виж справка от НБД
„Население“ на лист 99 от изп.дело/.Въпреки последната промяна обаче
длъжникът отново лично е получил на 19.08.2021 г. на адреса в гр.ДД.,ул.“И-
Р.* призовка за принудително изпълнение изх.№32540/11.08.2021 г.,с която е
насрочена трета дата за опис на движими вещи в дома му-20.08.2021 г.,като
същият е бил отново заварен по време на описа на горния адрес,присъствал е
по време на описа и е подписал протокола за опис.
Според разпоредбата на чл.465 от ГПК съдебният изпълнител описва
посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на
длъжника,освен ако от обстоятелствата е явно,че вещта принадлежи на друго
лице.В случая длъжникът А. е възразил пред пом.ЧСИ П.П. при ЧСИ Л.Т.,че
не живее в имота,регистриран е на друг адрес в гр.В. и че вещите не са
негови,като възражението е обективирано в протокола за опис.Официалната
адресна регистрация обаче не е меродавна при констатацията дали едно лице
фактически живее на даден адрес или не.Факт е в случая,че в деня на описа в
имота е заварено цялото семейство на длъжника /длъжникът,съпругата му и
двете му деца/,както и че през периода септември 2019 г.-август 2021 г.
всички съобщения до него по изпълнителното дело са получени лично от
3
длъжника или от съпругата му на адреса в гр.ДД.,ул.“И-Р.*,което е
индиция,че през този период от две години той постоянно е живял на
адреса.Адресната регистрация на длъжника в гр.В.,датираща от 26.08.2020
г.,изглежда като опит да се въведе в заблуждение съдебният изпълнител,че
длъжникът не живее на адреса в гр.ДД..Обясненията на разпитаните
свидетели по делото А.С.Д. и Л. А.а И. относно това къде живее длъжникът са
противоречиви и нелогични,като влизат в противоречие и с писмените
доказателства по делото.Според тях А. А.,откакто се оженил,живеел в дома на
тъща си-майката на неговата съпруга в гр.ДД.,жк „С.“,а когато тя се връщала
от Германия /два-три пъти в годината/ отивал със семейството си в гр.В.,респ.
държал квартирата в гр.В. именно за такива случаи.Тези показания са в пълно
противоречие с установеното от книжата по изпълнителното дело,че през
целия период септември 2019 г.-август 2021 г.,през който са предприемани
изпълнителни действия спрямо него,същият лично е получавал призовките на
адреса в гр.ДД.,ул.“И-Р.*,като е заварван от съдебния изпълнител при
първите два опита за извършване на опис и при извършване на третия опис
именно в горния имот.Очевидно той не е живял нито в дома на тъща си,нито
в гр.В. през визирания период,а постоянно е пребивавал на горния адрес в
гр.ДД..Че адресната му регистрация в гр.В. след втория опит за опис в дома
му е тенденциозно извършена,се потвърждава и от обстоятелството,че
съпругата на длъжника и двете му деца имат адресна регистрация в
гр.ДД.,ул.“И-Р.* от 2019 г. до настоящия момент /така справка от НБД
„Население“ на лист 99 от изп.д./.
От горното следва,че описът на движими вещи е извършен именно в дома
на длъжника,където той и семейството му живеят непрекъснато през периода
септември 2019 г.-август 2021 г.Описаните движими вещи са намерени в
пряко държане на длъжника и по презумпцията на чл.69 от ЗС се приема,че
същият ги държи за себе си като свои,т.е. ги владее,докато не се докаже,че ги
държи за другиго.Владението предполага,че длъжникът е собственик на
вещите.Когато трето лице твърди,че вещите-предмет на изпълнението му
принадлежат,следва по категоричен начин да докаже,че те са негова
собственост,като в противен случай по презумпция се приема,че те са
собственост на длъжника,в чието държане са намерени.В случая такова
доказване от третите лица-жалбоподатели не е проведено убедително.Не са
представени писмени доказателства за придобиване на вещите от третите
4
лица.Представени са доказателства,че третите лица-жалбоподатели са
съсобственици на недвижимия имот,в който са намерени вещите.Според
нотариални актове за продажба на недвижим имот №9,т.VІІІ,д.№1380/1992 г.
на нотариуса при ДРС;№19,т.І,рег.№209,д.№21/2017 г. на нотариуса П.М. с
район на действие ДРС и №58,т.І,рег.№892,д.№34/2011 г. на нотариуса П.М.
процесният недвижим имот е закупен от жалбоподателката С. Щ. В. по време
на брака й с А. В.В.,т.е. е придобит в режим на СИО от двамата
съпрузи.Съпругът А. В.В. е починал на 27.10.2019 г. /удостоверение за
наследници изх.№4004/31.08.2021 г./ и е оставил наследници по закон,както
следва:съпруга С. Щ. В.,син Р. А. Н.,дъщеря С. А.а А. и дъщеря Л. А.а
И.,които понастоящем се легитимират като съсобственици на имота /С. Щ. В.
притежава част по договори за продажба и след прекратяване на СИО,респ. и
част по наследяване от съпруга си,а останалите са съсобственици по
наследяване от техния възходящ А. В.В./.Съсобствеността върху недвижимия
имот обаче не презюмира съсобственост и върху движимите вещи в него и в
частност върху конкретните описани от ЧСИ вещи в лицето на
жалбоподателите и останалите наследници на А. В.В.,респ. неучастието на
длъжника в собствеността върху недвижимия имот не презюмира,че той не е
собственик на движимите вещи в имота,заварени в деня на описа в негово
държане.Собствеността върху движимите вещи се преценява не според
собствеността върху недвижимия имот,в който се намират,а според това кой
ги държи.Единствените доказателства,чрез които жалбоподателите се опитват
да удостоверят правата си върху описаните движими вещи,са показанията на
двете посочени свидетелки,които най-общо заявяват,че всички вещи в имота
били закупени по време на брака на жалбоподателката С. В. с А.
В.В..Изявлението е твърде общо,без конкретизация на вещите,придобити от
двамата съпрузи и намиращи се в имота,и като се има предвид
противоречивостта и двусмислеността в показанията на свидетелките относно
факта къде живеят длъжникът и семейството му,очевидно тези показания не
са убедителни и не могат да бъдат кредитирани като достоверни.Единствено
въз основа на последните не може да се приеме за доказано,че именно
описаните от ЧСИ движими вещи са част от закупените от съпрузите С. и А.
В. вещи.След като жалбоподателите не са убедили съда,че конкретните
описани от ЧСИ движими вещи са тяхна собственост,следва да се приеме по
презумпция,че са собственост на длъжника,в чийто дом са намерени в деня на
5
описа.Описът е законосъобразен и не подлежи на отмяна.Жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Претендирано е присъждане на сторени в настоящото производство
разноски от взискателя по изпълнението Г. Г. А..Същият има право на такива
с оглед изхода от спора и отхвърляне на подадената жалба.Сторил е разноски
в размер на 200 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в полза на
упълномощения му адвокат В. Г.а съобразно разписката на лист 39 от делото
на ДОС,които следва да му бъдат присъдени,респ. жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да му ги заплатят.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№36843/31.08.2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т.,респ.
вх.№2191/21.04.2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд,подадена от С.
Щ. В. с ЕГН ********** от гр.ДД.,ул.“Л.*** и Р. А. Н. с ЕГН ********** от
гр.В.,ул.“К.П.В.“ №*** в качеството им на трети на изпълнението лица срещу
действия на ЧСИ Л.Т. рег.№*** на КЧСИ с район на действие Добрички
окръжен съд по изп.д.№2019***0400760 по описа на горния ЧСИ с взискател
Г. Г. А. с ЕГН ********** и длъжник А. Р. А. с ЕГН **********,а именно
извършен на 20.08.2021 г. опис на движими вещи в недвижим имот,находящ
се в гр.ДД.,ул.“И-Р.*.
ОСЪЖДА С. Щ. В. с ЕГН ********** от гр.ДД.,ул.“Л.*** и Р. А. Н. с
ЕГН ********** от гр.В.,ул.“К.П.В.“ №*** да заплатят на Г. Г. А. с ЕГН
********** от с.П.д.,общ.ДД.ка,ул.“О.“ * сторени съдебно-деловодни
разноски в размер на 200 лв /двеста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6