Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 02.03.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и осми
януари 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4612 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.270 ал.2 ГПК.
Ищецът „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич моли на основание чл.270 ал.2 ГПК,
поради противоречие с правовия ред да бъде прогласена нищожността на Решение
№233 от 24.07.2018г. по в.т.д.№665/2017г. по описа на Апелативен съд Пловдив и
определение № 458/11.07.2019г. по т.д. №2986/2018г. по описа на ВКС, II ТО.
Аргументите на ищеца за нищожност на посочените съдебни актове, поради
противоречие с правовия ред са следните:
Ищецът счита, че е осъществен фактическия състав по чл.631а ал.1 ТЗ -
действия от страна на кредитор, представляващи подаване на молба по чл.625 от ТЗ; отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на съда; противоправност на
деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права при
форма на вината - умисъл или груба небрежност; причинени вреди;
причинно-следствена връзка между вредите и деянието.
Сочи, че на 16.05.2011г. между „Семена-Добрич" АД и „Фарм Сенс"
ЕООД е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот,
инфраструктура, машини и съоръжения, с който "Семена-Добрич" АД се е
задължило да прехвърли на „Фарм Сенс" ЕООД Поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 72624.611.251, с площ от 66 500 кв.м., находящ се в гр.Добрич,
промишлена зона Север, с административен адрес: гр.Добрич, бул.25-ти септември
№ 92, ведно с построените в същия имот сгради, машини и съоръжения, при
продажна цена 6 500 000 лева без ДДС, формирана от цената на машините и съоръженията
(2 200 000 лв.) и от цената на земята, сградите и инфраструктурата (4 300 000)
лева и съобразена с Пазарната оценка, определена от лицензирания оценител
„Дикрил Консулт" ЕООД от 30 септември 2010г.
Поради обикновен търговски спор и със знанието, че не е кредитор, тъй като
вземането му е погасено чрез прихващане две години преди това, ответникът ЕТ
„ДЕСИ – Т.В.“*** подал пред компетентния съд молба за откриване на производство
по несъстоятелност на „Семена-Добрич" АД, по която било образувано т.д.
№198/2011г. на ОС Добрич, като поискал и допускането на привременни
обезпечителни мерки - назначаване на временен синдик и налагане на общ запор и
възбрана, като искането било оставено без уважение.
След като узнало за подадената срещу „Семена-Добрич" АД молба за
откриване на производство по несъстоятелност, „Фарм Сенс" ЕООД се отказало
от сключването на окончателен договор. Поради откриването на производство по
несъстоятелност, кредиторите на „Семена-Добрич" АД, се снабдили с
изпълнителни листове и са започнали бързо да събират вземанията си по реда на
индивидуалното принудително изпълнение, което довело до изнасяне на публична
продан през есента на 2011г. на по-голямата част от имотите по предварителния
договор и същите били продадени на значително по-ниска цена, отколкото
дружеството щяло да получи по предварителния договор. След продажбите по
изпълнителните дела, при които задълженията към кредиторите били погасени, през
2012г. ищецът доброволно продал друга част от имотите по предварителния договор
отново на много по-ниска цена, поради нарушаване на технологичната свързаност
между сградите и съответните машини, съоръжения, движими вещи.
По т.д. №198/2011г. на Окръжен съд Добрич било постановено решение, с което
молбата за откриване на производство по несъстоятелност била отхвърлена, като
това решение било потвърдено от Апелативен съд Варна с решение по в.т.д.
№111/2012г. и с решение по в.т.д. №435/2013г. и с Определение № 522/19.06.2014
г., постановено по т.д. №937/2014г., ВКС не допуснал касационното обжалване.
Ищецът описва в исковата си молба хронологично извършените след разваляне
на предварителния договор продажби по изпълнителните дела и доброволните
продажби.
Относно вината, като елемент от фактическия състав на чл.631а ТЗ ищецът заявява,
че деянието (подаването на молбата по чл.625 от ТЗ) е извършено от ответника
при условията на умисъл (пряк или евентуален) или при груба небрежност. Още
преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
ответникът знаел, че не е кредитор на „Семена-Добрич" АД и че дружеството
има достатъчно имущество, за да покрие задълженията си към кредиторите.
Имотният регистър е публичен. Само имуществото - обект на предварителния
договор било оценено на 6 500 000 лв., а ЕТ твърдял, че му се дължат само 275
460,48 лв., като при това вземането му било погасено чрез прихващане две години
преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност,
което изявление за прихващане достигнало до ответника и той му отговорил.
Ищецът разяснява, че между ЕТ „Деси - Т.В." и „Семена-Добрич" АД,
били сключени договори за производство на семена, както следва: Договор №11 от
03.12.2007 г. и Договор № 12 от 03.12.2007 г. В производството по
несъстоятелност ЕТ „Деси - Т.В." обосновал качеството си на кредитор на
„Семена-Добрич" АД с твърдението, че последното не му заплатило остатък от
посочена във Фактура № **********/15.07.2008 г. в размер на 83 683,60 лв.,
както и цялата сума по Фактура № **********/28.08.2008 г. в размер на 191
776,68 лв. Освен тези суми, ЕТ „Деси - Т.В." твърдял, че
„Семена-Добрич" АД му дължало и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, както следва: 28 704,61 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, върху сумата от 83 683,60 лв.,
считано от датата на издаване на Фактура № **********/15.07.2008 г. до датата
на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и сума в размер на 62 224,62 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, върху
сумата от 191 776,68 лв., считано от датата на издаване на Фактура №
**********/28.08.2008 г. до датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. ЕТ
„Деси - Т.В." твърдял, че ищецът е неплатежоспособен или свръхзадължен,
защото отказвал да извърши плащане на горепосочените суми. Ищецът счита, че е
налице умишлено причиняване на вреди от страна на ЕТ „Деси - Т.В." с
подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на
„Семена-Добрич" АД, тъй като ЕТ знаел, че твърдяното от него материално
право не съществува, защото две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ
вземането му е било погасено чрез прихващане. Във връзка с това твърдение
ищецът излага подробни съображения за търговските взаимоотношения между него и
ЕТ – сключените договори, неизпълнението на поетите по тях задължения от страна
на ответника, пропуснатите от ищеца ползи в резултат на това неизпълнение,
дължимите между страните суми, причината
и действията по извършеното прихващане, както и разменената между страните
кореспонденция. Счита, че на ответника е било известно още с връчването на
нотариална покана, две години преди подаването на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, че „Семена-Добрич" АД отказва да заплати
претендираното от него вземане, не защото обективно не може да плати, а защото
оспорва дължимостта на сумите по основание и размер. Позовава се на Решение №
33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Счита също, че ЕТ „Деси - Т.В." не е имал интерес от откриването на
производство по несъстоятелност на „Семена-Добрич" АД, в което ще участва
привилигерован кредитор банка, а той ще се удовлетворява като хирографарен
кредитор, а е имал интерес да търси защита по общ исков ред. Действията на ЕТ
по подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност
представлявали злоупотреба с право, като ЕТ целял с позволени средства да
получи забранен резултат – да принуди ищеца да заплати претендираните суми,
въпреки възражението за прихващане. Освен това ответникът осъзнавал последиците
за „Семена-Добрич" АД при откриване на производство по несъстоятелност;
пряко е искал и допускал настъпването на последиците от производството по
несъстоятелност. При условията на евентуалност, той е действал при груба небрежност,
защото като търговец е бил служебно задължен да предвиди настъпването на
последиците от производството по несъстоятелност след подаването на молбата по
чл.625 от ТЗ, като ищецът прави подробен анализ на поведението на ответника във
връзка с това. Относно причинната връзка между деянието на ответника и
причинените вреди ищецът сочи, че именно заради производството по
несъстоятелност „Фарм Сенс" ЕООД се е отказало да сключи окончателен
договор и да заплати цена в размер на 6 500 000 лева, поради което ищцовото
дружество пропуснало да получи цената на вещите - обект на предварителния
договор.
Ищецът твърди в исковата си молба, че след влизането на решението по делото
за несъстоятелност в сила, предяви иск по чл.631а ал.1 ТЗ срещу едноличния
търговец - т.д. №249/2015 г. на Окръжен съд Ст.Загора.; искът бил предявен като
частичен, за сума в размер на 500 000 лв., представляваща част от претърпените
вреди в резултат на неоснователно предизвиканото производство по
несъстоятелност в общ размер на 2 932 210,86 лв. Пред първата инстанция били
събрани многобройни доказателства, разпитани свидетели и извършени оценителни
експертизи, които доказали по безспорен начин при условията на пълно и главно
доказване основателността на иска и наличието на елементите от фактическия
състав на чл.631а от ТЗ. Първоинстанционният съд постановил решение №93 от
23.03.2017г., с което уважил предявения иск. ЕТ обжалвал първоинстанционното
решение, което било отменено от въззивната инстанция и предявения иск бил
отхвърлен – в.т.д. №665/2017г. на АС Пловдив, а ВКС не допуснал касационно
обжалване – т.д. №2986/2018г. ВКС, II ТО.
Ищецът счита, че актовете на въззивната и касационната инстанции
противоречат на българския правов ред и общоевропейския правов ред, поради
което са нищожни. Излага съображения за допустимостта и характера на иска по
чл.280 ал.2 ГПК, подсъдността и основателността на иска.
Развива съображения, че с атакуваните нищожни съдебни актове се нарушават
основополагащи принципи на правовия ред на Република България, които представляват
общи принципи на правораздаването - диспозитивното начало в процеса; принципът
на равенството между страните; принципът на състезателното начало, без
спазването на които справедливият съдебен процес е невъзможен и които принципи
представляват елемент от правовия ред на Република България и на държавите,
подписали Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи, както и на Европейския съюз. „
Твърди, че с решението Апелативен съд Пловдив е нарушил диспозитивното
начало в процеса, принципът на равенството между страните и принципа на
състезателното начало, като е въвел в производството факти и обстоятелства,
които не са твърдени от страните и е постановил решението си въз основа на тях;
не е изпълнил задължението си да посочи на страните, че по делото има факти и
обстоятелства, които той счита, че са му служебно известни и други, които счита
за служебно известни и да им даде възможност да изложат своите доводи във
връзка с тях; не обсъдил твърденията на дружеството - ищец и представените от
него доказателства. Освен това решението на Апелативния съд противоречало на
принципа на гражданското право, че вината се предполага и на принципа на
търговското право, че търговецът носи по-голяма отговорност в сравнение с
обикновения гражданин. Апелативният съд приел, че му е служебно известно от
други дела, между други страни, за други имоти, документите по които не били
приемани като доказателства в производството, че при частните експертизи,
предназначени да бъде отпуснат банков кредит, оценките са завишени, за да
съответстват на схемата за обезпечение, която всяка банкова институция
прилагала за отпускане на банкови кредити. Апелативният съд посочил, че ноторно
било известно, че по времето на „прехода" са извършвани „схеми" между
свързани лица; в случая длъжникът сам бил избрал частния съдебен изпълнител и
такава „схема" със свързани с него лица, чрез която били реализирани
активите му на публична продан по изпълнителните дела; това се доказвало от
„залповото" извършване на продажби и на издаване на постановления за
възлагане; липсата на обжалване на постановленията за възлагане поради
несъгласие с оценката доказвало съгласие на „Семена-Добрич" АД с тази
оценка и наличието на скрита договорка с кредиторите. Посочените по-горе ноторно
и служебно известни на съда факти и обстоятелства не били твърдени от страните
в производството по чл.631а ал. 1 ТЗ; съдът не изпълнил задължението си да
уведоми страните, че счита тези факти за ноторно и служебно известни, преди да
постанови съдебното решение, поради което ищецът бил лишен от възможността да
организира защитата си, като излага подробни съображения как би реагирал и
защитил интересите си при тези служебно известни на съда факти. Ищецът сочи, че
Апелативния съд постановил решението си въз основа на факти /които подробно
сочи/, които не са се осъществявали и прави подробен анализ на доказателствата,
които не са обсъдени, като счита, че така решението е било немотивирано.
Сочи, че решението на апелативния съд е постановено в нарушение на
принципите, че в гражданското право вината се предполага и че търговецът носи
по- голяма отговорност в сравнение с обикновения гражданин. В противоречие с
тези принципи, апелативният съд приел, че ищецът в производството по чл. 631а,
ал. 1 ТЗ трябва да доказва вината на търговеца, който неоснователно и
недобросъвестно е предизвикал производството по несъстоятелност и по този начин
поставил търговеца-ответник в производството по чл.631а, ал.1 ТЗ в
по-благоприятно положение.
Решението на апелативния съд било постановено в противоречие с правни
принципи, които са основополагащи за правовия ред, което правело решението на
апелативния съд нищожно.
Нищожността на съдебното решение не била установена от ВКС по реда на
инстанционния контрол, като ВКС не допуснал касационно обжалване. Ищецът счита,
че определението на ВКС също е постановено в нарушение на посочените вече
основополагащи принципи, поради което също е нищожно. С атакуваните съдебни
актове се нарушавали принципи на гражданския процес, на гражданското и на
търговското право, които са с универсално значение и са източник на правовия
ред, а според практиката на ВКС постановеният в противоречие с правовия ред
съдебен акт е нищожен (Решение № 668 от 15.11.2010 г., постановено по гр. д. №
1790/2009 г., ГК, I ГО). Цитира множество съдебна практика на ВКС по чл.270
ал.2 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.270 ал.2
предл.първо ГПК да прогласи за нищожни, поради противоречие с правния ред
Решение № 233 от 24.07.2018г., постановено по в. т. д. № 665/2017 г. по описа
на АС Пловдив и Определение №458 от 11.07.2019г., постановено по т.д.
№2986/2018г. по описа на ВКС, II ТО. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Т.В.Т., действащ в качеството на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва
изцяло така предявения иск. Счита, че същия се явява лишен от правно основание
и само поради тази причина следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че ищецът се позовава на нищожност на въззивното решение, поради
„противоречие с правовият ред на Република България". Сочи, че
противоречие с обществения ред ще има тогава, когато са нарушени онези
императивни правни норми от публичен характер, които са установени от
Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. В настоящият
случай ищецът твърдял, че има три нарушения на правовият ред от страна на ПАС и
ВКС – на диспозитивното начало в процеса, на принципа за равенство между
страните, на състезателното начало, но счита, че нито едно от тези по начало
несъществуващи нарушения при обсъждане на доказателствата по делото не е
формирало решаващата роля на съда, т.е. нито едно от тях дори да съществуваше
не е повлияло върху решението.
Сочи, че Апелативния съд е отменил решението на Окръжен съд и отхвърлил
предявеният иск, поради факта, че ищецът не е установил причинно следствена
връзка между твърдените от него вреди и образуваното от ответника производство
по несъстоятелност, а не поради изложените от ищеца оплаквания. Поради тази
причина оплакванията, които били предмет на касационен контрол, били намерени
от ВКС за неоснователни.
Излага в отговора си подробен анализ на твърдените от ищеца „служебно“
въведени факти и изразява становище, че се касае за правни изводи на съда.
Счита също, че всички разсъждения на съда по фактите и правните му изводи във
връзка с тях, не са формирали решаващата воля на съда при постановяване на
решението, защото съдът отхвърлил предявеният иск, не защото е приел за
доказани фактите, твърдени от ответника, а защото е приел, че ищецът не е
доказал иска си, респективно твърдените от него факти. Сочи, че съдът подробно
е посочил каква е доказателствената тежест и какво трябва да докаже ищецът при
пълно главно доказване и за да отхвърли иска съдът е приел, че ищецът не е
доказал наличието на извършено противоправно дияние при умисъл или груба
небрежност, не е доказал наличие на вреда и не е доказал причинно-следствена
връзка между деянието и вредата. Съдът подробно аргументирал решението си, като
обсъдил всички релевантни факти и доказателства. Заявява, че въпреки изписаните
многобройни като количество страници ищецът не посочил нито едно конкретно
доказателство, което да доказва някой от гореизброените елементи на чл.631а ТЗ,
което да е било релевантно и не е било обсъдено от ПАС.
Ответникът представя в отговора си и подробен анализ относно всяка една от
предпоставките от фактическия състав на чл.631а ТЗ и в заключение сочи, че
счита решението на Апелативен съд за постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, с подробни мотиви; валидно и непротиворечащо на правовия
ред на Република България.
Заявява, че по отношение на определението на ВКС няма изложено нито едно
основание за нищожност. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният от
„СЕМЕНА-ДОБРИЧ" АД иск. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното търг.дело №198/2011г. по
описа на Окръжен съд Добрич образувано по искова молба на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** против „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич се
установява, че с влязло в сила решение е отхвърлена молбата на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“***
за обявяване неплатежоспособността, алтернативно свръхзадължеността на „СЕМЕНА
– ДОБРИЧ“ АД Добрич.
От приложеното към настоящото дело търг.дело №249/2015 г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора, образувано по
предявен от „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич против ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** частичен иск
с правно основание чл.631а ал.1 ТЗ, предявен за сумата от 500 000 лв.,
представляваща част от претърпените вреди в резултат на неоснователно
предизвиканото производство по несъстоятелност в общ размер на 2 932 210,86 лв.
се установява, че с решение №93/23.03.2016г., допълнено с решение
№197/14.06.2017г. Т.В.Т. в качеството му на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** е осъден да
заплати на „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич сумата от 499 990лв. обезщетение за
причинените на „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД
Добрич вреди /пропуснати ползи/, част от общия размер на пропуснатите ползи от
2 819 499,66лв., вследствие умишлено подаване от Т.В.Т., в качеството
му на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** на молба за образуване на
производство по несъстоятелност срещу „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич, по която е
образувано търг.дело №198/2011г. по описа на ОС Добрич, която е отхвърлена с
влязло в сила решение, съставляващи разликата в продажната цена на недвижимо
имущество, инфраструктура, машини и съоръжения, описано в предварителен договор
от 16.05.2011г., сключен между „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич и „ФАРМ СЕНС“ ЕООД и
получената за същото имущество цена, при реализирани продажби след подадената
от ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** молба за откриване на производство по несъстоятелност, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба 13.08.2015г. до
окончателното изплащане на сумата. Иска „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич за осъждане
на Т.В.Т. в качеството му на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“*** да заплати обезщетение за
пропуснати ползи вследствие неправомерните действия на ответника ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“***
по подаване на молба за образуване на производство по несъстоятелност срещу „СЕМЕНА
– ДОБРИЧ“ АД Добрич, по която е образувано търг.дело №198/2011г. по описа на ОС
добрич, която е отхвърлена с влязло в сила решение, в размер на 100 лв.,
частично от 27 873,74 лв., явяващи се разликата между стойността на автомобили,
предмет на предварителния договор от 16.05.2011г., сключен между „СЕМЕНА –
ДОБРИЧ“ АД Добрич и „ФАРМ СЕНС“ ЕООД, на стойност 42 882,67 лв., а именно – “Лада
Нива С8064”, “Лада Нива С3209”, “Лада Нива С3055”, “Опел Корса” и багажник
автомобил, които след разваляне на предварителния договор по вина на ответника
са продадени за сумата от 15 008,93 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Посоченото решение на ОС Ст.Загора е обжалвано пред
Апелативен съд Пловдив и с решение №233/24.07.2018г., постановено по
възз.търг.дело №665/2017г. по описа на Апелативен съд Пловдив е отменено
изцяло.
С определение №458/11.07.2019г., постановено по търг.дело
№2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, IIт.о. не е допуснато
касационно обжалване на решение №233/24.07.2018г., постановено по
възз.търг.дело №665/2017г. по описа на АС Пловдив.
Ищецът „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич счита,
че е налице нищожност на решение
№233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на
Апелативен съд Пловдив и определение №458/11.07.2019г., постановено по
търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., поради „противоречие с
правовия ред“
Съгласно чл.270 ал.2 ГПК нищожността на решението може да
се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. В разпоредбата не са
посочени пороците на съдебните решения, които водят до нищожността им, но
съгласно константната съдебна практика нищожно по смисъла на чл.270 ГПК е това
решение, което не отговаря на основните процесуални изисквания за валидност, а
именно: постановено е от незаконен състав, извън пределите е на
правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма, не е
подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване.
При служебната проверка, съдът не констатира решение
№233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на
Апелативен съд Пловдив и определение
№458/11.07.2019г., постановено по търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. да страдат от някои от
посочените по-горе пороци, поради което приема, че същите за валидни. И двата
акта са постановени в изискуемата писмена форма; подписани са от съдебния
състав; постановени са от надлежен съдебен орган, който функционира в законен
състав; постановени са в рамките на правораздавателната власт на съда; волята
на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе ясно и разбираемо.
Основният довод на ищеца за нищожност на решението на Апелативен
съд Пловдив и на определението на ВКС е противоречие на съдържанието на
решението с правовия ред, поради нарушения от страна на съда на диспозитивното
начало в процеса, на принципът на равенство между страните и принципа на
състезателното начало. Тези основни принципи са регламентирани в чл.6, чл.8 и
чл.9 на ГПК. При преценка основателността на доводите на ищеца следва да се
съобрази обстоятелството, че наличието на нарушение на императивна материалноправна
или процесуалноправна норма при постановяване на съдебното решение може да
доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му. В
този смисъл е и решение №15/26.01.2015 г. по гр. д. №3298/2014г. на ВКС, ГК, І г.о.
Или в случай, че е налице нарушение на сочените от ищеца процесуални норми,
регламентиращи основните принципи в гражданския процес, това би имало отношение
към правилността на съдебния акт, но не и към неговата валидност. Същевременно
е процесуално недопустимо в рамките на настоящия спор, да се преценява
правилността на решението на Апелативен съд и определението на ВКС. Поради това
съдът счита, че не следва да обсъжда по същество поддържаните от ищеца и
подробно изложени в исковата му молба доводи в тази насока.
Предвид гореизложеното предявения иск се явява неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК общо в размер на 500лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД
Добрич, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.Славянска №29 ет.1 ап.2,
представлявано от Иван Борисов Михайлов против Т.В.Т., ЕГН **********,***,
действащ в качеството на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Раднево, ул.Магда Петканова №47,
иск за обявяване на нищожност на основание чл.270 ал.2 ГПК на решение
№233/24.07.2018г., постановено по възз.търг.дело №665/2017г. по описа на
Апелативен съд Пловдив и на определение
№458/11.07.2019г., постановено по търг.дело №2986/2018г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., поради
противоречие с правовия ред, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „СЕМЕНА – ДОБРИЧ“ АД Добрич, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Добрич,
ул.Славянска №29 ет.1 ап.2, представлявано от Иван Борисов Михайлов, да заплати
на Т.В.Т., ЕГН **********,***, действащ в качеството на ЕТ „ДЕСИ – Т.В.“***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Раднево, ул.Магда
Петканова №47, направените по делото разноски в размер на 500,00лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: