Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
РУСЕ, V–ти гр.състав, в открито заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на
секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1948
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът
В.И.М. твърди, че е собственик на недвижим имот в гр.Р,
ж.к."Ч.", бл.107, вх.В, ап.16, с партида в ответното дружество с
клиентски №********** и абонатен №**********. На 27.03.2019 г. получил писмо от
„Енерго-Про Продажби" АД, с което бил уведомен, че има издадена фактура за
корекция на сметката за потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване
на електрическа енергия на неговия адрес. Към писмото била приложена фактура № **********/
22.03.2019г., съгласно която дължал сумата 5904,77 лв. за периода от 05.01.2018
г. до 04.01.2019 г., както и становище от „ЕРП Север“ за начисляване на допълнително
количество ел. енергия в размер на 30749 кВТч. Корекцията била извършена на
основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което било установено процесното
количество неотчетена ел. енергия. На основание съставения протокол ответното
дружество извършило корекция на потребената ел.енергия и начислило по фактурата
процесната сума за период една година назад от датата на проверката. Протоколът
за проверката не бил подписан от адресата и не можел да съставлява основание за
коригиране сметката на абоната. Като частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, обективираните в него констатации не следвало
да са обвързващи за съда. Ищецът твърди още, че начисленото количество
електроенергия не му е доставено и поради това не дължи нейното заплащане.
Продажбата на ел.енергията като движима вещ се подчинявала на общите правила на
договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото
ответникът бил търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Счита, че тези действия на
ответника противоречат и на нормата на чл.82 ЗЗД, определяща пределите на договорната
отговорност, която винаги била отговорност за виновно поведение, което следвало
да бъде доказано, а не предполагано. За ангажиране на тази отговорност следвало
да се установи и периода на неточното отчитане, както и реално потребената, но
незаплатена ел.енергия. Твърди, че извършената корекция е незаконосъобразна,
извършена в нарушение на ЗЕ, ПИКЕЕ и Общите условия на ответното дружество.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че В.М. не дължи на „Енерго-Про Продажби"АД
сумата 5904,77 лв., представляваща извършена корекция на потребена ел.енергия за периода
05.01.2018 г. г. - 04.01.2019 г. по фактура № **********/22.03.2019 г., като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
В отговора на исковата
молба ответникът оспорва основателността на иска и излага подробни съображения
за законосъобразност на процедурата по извършената корекция на сметката на
ищеца за ел.енергия за минал период.
Съдът, като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на
своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че
ищецът е клиент на ответното дружество, като имотът му е присъединен към
електрическата мрежа, регулирана от ответника, с клиентски № ********** и абонатен № **********, с
адрес: гр.Р, ж.к."Ч.", бл.107, вх.В, ап.16, със СТИ с фабричен № 1114021566080966, като страните имат
сключен договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия при
общи условия.
С Решение № 798/20.01.2017 год.
на ВАС са отменени ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014 год. на ДКЕВР.
С Решение № 595/17.01.2017 год.
са отменени ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-
ПРО МРЕЖИ“ АД, одобрени с решение ОУ-05/21.07.2014 г.
на ДКЕВР.
С Решение № 1500 от 6.02.2017
год. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 год., 5-членен състав са отменени Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от този акт. С изключение на разпоредбите на чл. 48 – 51, ПИКЕЕ
са отменени в останалата част поради съществено нарушение на процедура по
тяхното приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 год.
На 04.01.2019 г. служители на „ЕРП Север“ АД извършват
проверка на СТИ с фабричен № 1114021566080966, отчитащо потребената в имота на ищеца
електроенергия. За извършената проверка в отсъствието на ищеца е съставен протокол № 1701793/04.01.2019 г., като е демонтирано
СТИ и на негово място монтирано друго. При извършена извънсъдебно метрологична
експертиза от БИМ е констатирано, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера; установено е наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3 – 030749,071 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Направено е
заключение, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия,
но не съответства на техническите характеристики. За резултатите от експертизата
е съставен констативен протокол № 305/07.03.2019 г. Въз основа на резултатите от тази експертиза
ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ за периода 05.01.2018 г. - 04.01.2019 г., разпределена за подпериоди, общо за
сумата 5 904.77 лева
с ДДС. За тази парична сума е издадена фактура № **********/22.03.2019
г.
От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното СТИ е
електромер е статичен, еднофазен, многофазен, за активна енергия, клас на точност 1 и 2 и
се използва за измерване на консумираната електрическа енергия в мрежи с ниско
напрежение, захранващи битови абонати. Регистрите на електромера са: 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4
и 1.8.0. В тях се записва
следната информация: регистри 15.8.1, 15.8.2 и 15.8.3 натрупват информация за
консумираната енергия съответно по нощна, дневна и върхова тарифа. Тарифите за заплащане на консумирана
електрическа енергия от битовите абонати са две - нощна и дневна. Тъй като абонатът е битов, трета и четвърта тарифа не се използва. В регистър 15.8.0 се отчита абсолютната стойност на
консумираната активна енергия
по четирите тарифи. Общото количество електроенергия,
отчетено през периода 05.01.2018 г. - 04.01.2019 г., е 43537
квтч. Налице е неотчетена електрическа енергия от 30749 квтч, регистрирана от тарифния регистър 1.8.3 на тарифа Т3, но не може да се каже колко точно от нея
е пренесена през
процесния период. Тази енергия
не е заплащана. Отчетените са заплатени от ищеца. Тази енергия, отнесена за
едногодишен период, е разпределена пропорционално на броя дни през трите
подпериода, съгласно действалите цени. Отчетената енергия е фактурирана, като
показанията на електромера са снети визуално от отчетниците по дисплея на
електромера в момента на отчитането. Техният отчет не се отразява в регистрите.
Няма данни за наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок и
за компрометиране на пломбите на електромера, т.е. не се касае за нарушаване
работоспособността на СТИ, а за умишлено действие- препрограмиране на
електромера, което е довело до невъзможност да се отчете цялата консумирана
електроенергия от абоната.
Няма информация за момента на
настъпване на еветуалната софтуерна намеса. Регистрите работят в режим на
натрупване, като от тях се подава информация към текущия момент.
Свидетелят Н.П. установява начина,
по които се
извършват проверките на СТИ, но за конкретната проверка не си спомня.
От Констативен протокол № 1701793/04.01.2019 г., представен по делото, е видно, че същият е
съставен от служител
на „ЕРП Север“ Д.Ю., в присъствието на свидетеля Н.П., като в него фигурират подписите на
двама свидетели като присъствали на проверката.
Съдът, след преценка на доводите на
страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Условия за надлежното му упражняване е
наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните
суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително
събиране. В настоящия случай интересът на ищеца произтича от качеството му на
потребител и обвързан с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност
за едностранното коригиране на сметката за потребена електроенергия в имота му.
Поради това предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим и съдът дължи произнасяне по същество на спора.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката на ищеца, е след измененията на чл. 98а от Закона за
енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение
на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г.).
Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г., ВКС, I отделение, с изменението на Закона за
енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си: 1/ по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и 2/ по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел. енергия. С изменението на ЗЕ /ДВ,
бр. 54/2012 г./ е изрично предвидена възможността за провеждане корекционна
процедура.
“Корекцията” има отношение към
измерването на ел. енергията и е специфичен способ за допълнително установяване
и измерване на доставено количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното
измерване и коригиране на доставената ел. енергия се налага от спецификата на
“вещта” , която се продава - ел. енергия.
Извършената едностранна
корекция от страна на ответника в конкретния случай се основава на разпоредбите
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, чл. 47 - 51 Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (в сила от
16.11.2013 г.).
С Решение № 1500 от 6.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав са отменени Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от този акт. С изключение на разпоредбите на чл. 48 - 51, ПИКЕЕ
са отменени в останалата част поради съществено нарушение на процедура по
тяхното приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно
чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено,
че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов
нормативен акт, няма обратно действие. За периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици от
акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. В тълкувателния акт е посочено, че
предметното съдържание на понятието "правни последици" по смисъла на
чл. 195, ал. 2 АПК включва преценка за правата, придобити, изменени или
погасени въз основа на отметения акт.
Съдът счита, че отмяната на
нормите, уреждащи задължителната по силата на закона форма при реализиране на
материалното право по чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ, не
обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане. Въпреки това
процесната корекция е необоснована. Дори и да бъде приет аргументът, че
констативният протокол следва да бъде ценен като частен документ относно
направените в него констатации, предвид оспорването им от ищеца, без да се
изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на производството
ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно
доказване да обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и
той е потребил електроенергия в начисления размер, съдържаща се в регистри 1.8.3. и 1.8.4.,
установена след софтуерното му прочитане.
Нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на
която се позовава ответникът, предвижда, че при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по- дълъг от
една година. Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на
потребителя за минал период, регламентирано в цитираната разпоредба, не е
възникнало за ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това. Ответникът не представи доказателства дали и
кога натрупаната в тарифа 1.8.3 енергия е доставена на абоната и потребена от
него. По делото не беше представен протокол за монтаж на процесния електромер,
поради което е невъзможно да се установи какви са били стойностите на
показанията на скритите регистри на електромера при монтирането му и да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергия,
натрупано в регистър 1.8.3 и потвърдено
при извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от
абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети.
Подобен извод не може да бъде направен и от показателите в сумарния регистър
1.8.0, тъй като процесният електромер, с оглед техническите характеристики на
модела му, не отчита в сумарния регистър сбора от показанията по всички тарифи,
а само тези по тарифа 1.8.1 и 1.8.2, активирани за търговски отчет на битови
абонати.
Недоказан остана и точният
момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да
отчита енергия в трета тарифа. Тъй като липсват данни за началния момент на
грешката, не може да бъде установено и обстоятелството дали погрешно
отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от
конкретния абонат в процесния период. Неизяснено остана и каква
електроенергия се отчита по скрития регистър 1.8.3, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал
да му се отчита електроенергия, различна от дневна и нощна тарифа. Дори и да се
приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент
колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи
е различна в различните периоди от време, както заявява и вещото лице в
заключението си. При това положение остава неизяснено как операторът е преценил
каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по
времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг
начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна
крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЕ
регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и
канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите между
енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите договори,
сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ
същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след
изменението си през 2012 г., чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ
предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
(т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ), именно това налага допълването на заварените към
момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите подлежат на одобряване
от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на разгласяване в обществото
по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ
(публикуване най-малко в един централен и един местен вестник). Предвидена е и
възможност несъгласният с тях клиент да поиска специални условия - така чл. 98а, ал. 5 ЗЕ.
Именно спазването от страна на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД на цялата тази
процедура, уредена в закона с цел защита на крайния потребител, налага
нарочното регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
след приемането на ПИКЕЕ. В случая е безспорно, че ОУ на “ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, действащи за процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди
изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по
чл. 24, ал. 2 от ОУ на „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от
ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД се явяват неприложими в конкретния случай. Поради
това съдът намира, че в случая не е извършено и редовно уведомяване на клиента
за корекцията поради липса на установени правила.
Поради гореизложеното съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител на „Енерго-Про Продажби“АД прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора и на
основание чл.78, ал.5 ГПК, редуцира възнаграждението към минимума, предвиден в
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. или до сумата 630 лева. В тежест на ответника е и заплатената държавна такса от
ищеца в размер на 244 лв.
Мотивиран
така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик“258, Варна Тауърс, кула Г, ЕИК
*********, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, че В.И.М.,
ЕГН **********, не дължи сумата 5904,77 лв. по фактура №
**********/22.03.2019 г., обективираща
стойност на начислената му ел.енергия по корекционна процедура за периода 05.01.2018 г. - 04.01.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна,
ЕИК *********, да заплати на В.И.М., ЕГН **********, 874
лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: