Решение по дело №1339/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

19.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

23.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1339

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002443 от 15.10.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“, бл.20, вх.Б, ап.34, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Необосновано била ангажирана отговорността на дружеството като работодател. Констатациите на проверяващите органи били необосновани и неясни. Неправилно наказващият орган приел, че в случая e извършено нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Фактическите констатации, отразени в акта за нарушение на трудовото законодателство се опровергавали от доказателствата по преписката. От тези доказателства не можело да се направи обоснован и недвусмислен извод, че се касаело за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост от страна на Ю.А.Ю. в дружеството-жалбоподател. Към момента на проверката това лице действително било на обекта, но последното обстоятелство не водело до категоричен извод, че същият е работил там без трудов договор. Още повече, че към този момент жалбоподателят още не упражнявал търговска дейност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че неправилно била ангажирана отговорността на дружеството за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Нарушението не се установило от писмените доказателства и изслушаните свидетелски показания. При обсъждането на тези показания, съдът следвало да отчете тяхната заинтересованост като дадени от служители на ответната страна. Имало и противоречие в показанията по отношение на някои обстоятелства. Проверката била само една и от извършването й не можело да се направи обоснован извод за предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост. По никакъв начин не се доказало, че Ю.Ю. е полагал труд, а също и че е получил удостоверение от ТД на НАП, а такава констатация имало в акта за установяване на административно нарушение. Нарушението останало недоказано и затова незаконосъобразно била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.     

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че от представените по делото доказателства безспорно се установило осъщественото от жалбоподателя нарушение на КТ. В хода на производството не били допуснати съществени нарушения, опорочаващи съставения акт за установяване на административно нарушение, които да обосноват и отмяна на наказателното постановление. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2020 г. около 16.00 часа свидетелите И.С., Е.Ю. и А.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията по безопасност и здраве при работа по работни места на обект: язовир за риболов в с.Даскалово, общ.Черноочене, стопанисван от „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили на обекта да работи като „пазач-охрана“, без трудов договор, лицето Ю.А.Ю. с ЕГН **********. Той обяснил на свидетелите, след като се легитимирали, че пазел и наблюдавал язовира при посещения от любители риболовци, продавал кафе и безалкохолни напитки. Контролните органи предоставили на работника декларация, в която да опише писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност. Ю.А.Ю. декларирал, че работи от един месец за фирма „Сантон-2010” ЕООД на язовир за риболов с.Даскалово, на длъжност „пазач-охрана“, с работно време от 10.00 до 17.00 часа, почивни дни-събота и неделя, при трудово възнаграждение, което още не бил получил, както и че нямал сключен трудов или граждански договор. Липсата на сключен трудов договор с Ю.Ю. към датата 04.08.2020 г. контролните органи констатирали и при направена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“. По повод така установеното нарушение на 17.09.2020 г. срещу „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН, а впоследствие му бил изпратен с писмо с обратна разписка. На 23.09.2020 г. в Д”ИТ” гр.Кърджали постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения акт за нарушение. Същото не било уважено и на 15.10.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. 

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели И.С., Е.Ю. и А.С., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Ю.А.Ю. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. С., Ю. и С. не само са възприели непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Освен това, показанията им се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 17.09.2020 г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ 2021871/03.09.2020 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 04.08.2020 г. от Ю.А.Ю.; Справка за актуално състояние на действащи трудови договори от 05.08.2020 г.; Справка за актуално състояние на всички трудови договори от 05.08.2020 г.; Покана за съставяне на АУАН от 11.09.2020 г.; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „Сантон-2010” ЕООД; Възражение от 22.09.2020 г. срещу съставен акт за установяване на нарушение; Писмо на Д„ИТ” гр.Кърджали от 17.09.2020 г.; Констативен протокол от 17.09.2020 г.; обратни разписки. Ето защо, настоящият състав прие за установено, че отношенията между Ю.А.Ю. и санкционираното дружество са били трудовоправни, респ. е трябвало да бъдат уредени като такива със сключен в писмена форма трудов договор.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Установи се по делото, че към момента на проверката Ю.А.Ю. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, стопанисван от него, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. Ето защо и предвид изложеното по-горе съдът прие, че нарушението е доказано – работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с  работника преди постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.      

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът в жалбата, че не било доказано в случая да е осъществен състав на нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ. Извод за извършеното административно нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите С., Ю. и С., които са установили на място Ю.А.Ю. да работи в обекта на жалбоподателя. Неоснователно е и твърдението, че в същите се наблюдавали противоречия. Напротив, показанията на разпитаните контролни органи, касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване, са непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и взаимно се допълват, поради което няма основание да се поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност. Предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

 Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002443 от 15.10.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“, бл.20, вх.Б, ап.34, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „Сантон-2010” ЕООД гр.Кърджали, кв.„Възрожденци“, бл.20, вх.Б, ап.34, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

                                 

                                             Районен съдия: