Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ВеС.а Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 11308/2019 година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от С.Ш. срещу Е.Х. иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че Е.Х. не е наследник по закон на Р.Ф. Ж.,
починала на 08.07.2012г.
Ищецът С.Ш. твърди, че е сключил брак с Р.Ж., от който на
07.11.2000г., е родено и детето С. Ж..
На 08.07.2012г. при преминаване на лек автомобил,
управляван от С.Ш., в който са се намирали Р.Ж.и С.Ж.през ж.п. прелез на ж.п.
гара Оборище, с. Оборище, Община Вълчи дол, Област Варна, е възникнало
пътно-транспортно произшествие, при което съпругата и детето на ищеца, са
починали.
Твърди се, че в съставените документи – фиш за спешна
медицинска помощ и съобщение за смърт на С. Ж., е отбелязано, че детето е
починало в болница в 16.30 ч., който час и минути са посочени и в акта за
смърт. Докато в изготвените документи, касаещи Р.Ж.е отбелязано, че същата е
починала на място, а в акта за смърт, не е посочен час и минути на смъртта.
Изхождайки от презумпцията на чл. 10а ЗН, ищецът
поддържа, че следва да се приеме, че при пътно-транспортното произшествие първо
е починала съпругата, а след това детето им. Правният интерес от предявяване на
иска се обосновава с твърдения, че ако той бъде уважен, то ответникът Е.Х. би
бил изключен от кръга на наследниците на Р.Ж., а цялото имущество на Р.Ж.би преминало в патримониума на преживелия
съпруг.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Е.Х., е
депозирал писмен отговор, с който счита, че предявеният иск е процесуално
недопустим, а в условие на евентуалност, е неоснователен.
Поддържа се, че първо е починало детето С. Ж.,
непосредствено след настъпване на пътно-транспортното произшествие, тъй като е
получило травми несъвместими за живота, довели до смъртта й в рамките на минути. Р.Ж.е починала в болнично заведение в 16.50
ч., видно от отбелязването във фиша за спешна медицинска помощ.
Въз
основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 21.11.1999г. Р.Ж.и С.Ж., последният
понастоящем С.Ш. /л. 12/, са сключили граждански брак /л. 14/, от който на
07.11.2000г. е родено детето С.Ж./л. 15/.
С решение № 187/07.10.2016г. по к.д. №
648/2016г. по описа на ВКС е потвърдена присъда № 8/25.03.2016г. по ВНОХД №
331/2015г. на Апелативен съд – Варна, с която подсъдимият С.Ш. /С.Ж./ е признат за виновен за това, че 08.07.2012г. в землището на с. Оборище,
Варненска област по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово – с. Ведрина, обл. Варна в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп. гара Дончево – ж.п. гара Вълчи дол, при
управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. ****нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 52, т. 2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смърт на повече от едно лице, а именно на Р.Ж.и С. Ж..
С касационното решение, въззивната
присъда е изменена, като извършеното от С.Ш. деяние е преквалифицирано в
престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б.“г“ вр. чл. 343,
ал. 3, б.“б“ НК, а наложеното наказание е намалено на една година и осем месеца
лишаване от свобода.
Влязлата в сила присъда за извършено
престъпление по непредпазливост обосновава извод за неоснователност на
възражението за недостойнство по чл. 3 от Закона за наследството, което в т.”б”
визира умишленото убийство или опита за убийство на наследодателя.
Представените медицински документи, във
връзка с произшествието, установяват следната фактическа обстановка:
На 08.07.2012г. в 15:15 ч. е подаден сигнал
в Национална система „112” за настъпило произшествие с пострадали лица.
Местопроизшествието е посетено от два
медицински екипа от Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, филиал Вълчи дол
и филиал Девня за оказване на спешна медицинска помощ на пострадалите лица.
Всеки един от двата екипа е попълнил фиш за
спешна медицинска помощ по утвърден образец, съобразно Приложение № 3 към
Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ в редакцията ѝ
към 07.08.2001г. /л. 7 и л. 9/.
Първият екип на ЦСМП – филиал Вълчи дол е
пристигнал на местопроизшествието в 15:39 ч. и отпътувал с тялото на Р.Ж.в
15:50 ч. Пристигнал е в МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД в 16:50 ч., а пациентът е
отведен в „Шокова зала”. Проведена е електрокардиограма /ЕКГ/, чрез която е
потвърден настъпилия смъртен изход.
В съставения на мястото на произшествието фиш
№ 124087 за спешна медицинска помощ, е удостоверено, че Р.Ж.е намерена без
дишане, сърдечна дейност и сърдечни тонове, без пулсация, без вербален отговор
и двигателна реакция, без пулс и кръвно налягане. Приложена е ампула адреналин
в опит за възстановяване на сърдечната дейност.
Извършена е палпация – опипване с дланта на
ръката и върха на пръстите и „аускултация“ –
преслушване със слушалка.
В поле „Работна диагноза“ е посочен смъртен
изход /exitus letalis/ до идване на лекарския екип.
В сведение за починал пациент /л. 144 от ДП
106/2012г. по описа на РУ Транспортна полиция при ОД на МВР – Варна/, съставен
в болничното заведение в 16:50 ч. е отразено, че г-жаЖ.е
доведена в биологична смърт. Посочено е, че по данни на екипа, смъртта е
настъпила до идването му около 15:33 ч., а в съобщение за смърт е отразено, че
смъртта на настъпила в лечебно заведение.
Травматичните увреждания са установени при
извършен оглед и аутопсия на трупа на Р.Ж., резултатите от които са
обективирани в нарочно съставен протокол № 123/2012г. /л. 53/.
При аутопсията е установена тежка гръдна
травма представена от контузия на белите дробове, масивен хемоторакс
2, 3 л. кръв в дясната преврална кухина, вдишана кръв
в белите дробове, колабс на десен бял дроб,
травматична подвижност на първи и втори шийни
прешлени, счупване на 4 ребра и две фрактурни ивици,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки на главата, шията, десни ребра, масивни кръвонасядания около описаните счупвания, разкъсване в
областта на капсулата на слезката, кръвонасядания в дясната половина на челото, ожулвания по
лицето, кръвонасядания по дясно бедро, дясна половина
на гръдния кош и двете подбредрици.
Въз основа на така описаните увреждания,
патологът е формирал заключение, че причината за смъртта е тежката гръдна
травма с излив на 2, 3 л. кръв в дясната плеврална кухина, тежката контузия на белите дробове,
масивните кръвонасядания по меките тъкани, обусловили
остро настъпила кръвоизливна анемия.
Въз основа на съобщението за смърт е
съставен акт за смърт, на осн. чл. 54, ал. 1 ЗГР.
В препис – извлечение от акт за смърт на Р.Ж.не
е отразен час и минута на смъртта.
Вторият екип на ЦСМП – филиал Девня е
пристигнал на местопроизшествието в 16:00 ч. и удостоверил състоянието на
пострадалото лице във фиш за спешна медицинска помощ.
При детето С. Ж., е установена тежка открита
черепно-мозъчна травма с раздробена фрактура на черепа, компресия на мозъка,
мозъчен кръвоизлив и дясна очна ябълка извън орбита. Регистрирано е коматозно състояние с разширени зеници и без наличие на
рефлекси. Измерено е артериално налягане 40/10 и честота на вдишванията 10 в
минута. Предприети са реанимационни действия – сърдечен масаж и изкуствено
дишане за поддържане на дихателната и сърдечната дейност, приложена е кислородотерапия и вливания на физиологичен разтвор и 5 % глюкоза. В 16:30 при „аускултация“
– преслушване със слушалка е установена настъпилата смърт. Смъртта е потвърдена
в 16:37 ч. в Шокова зала в МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА” АД.
Въз основа на съобщението за смърт №
295/09.07.2012г. е съставен акт за смърт, на осн. чл.
54, ал. 1 ЗГР., а издадения въз основа на него препис – извлечение от акт за
смърт, е записано, че С.Ж.е починала в 16:30 ч. на 08.07.2012г.
В протокол за аутопсия № 122/2012 /л. 50/ е
удостоверено, че детето С.Ж.е била с открита черепно – мозъчна травма,
изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно
полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментарно
счупване на черепния покрив и черепната основа, обширна разкъсно-контузна
рана по главата, счупване на дясната раменна кост и на лявата бедрена кост,
ожулвания и кръвонасядания по лицето, шията, дясното
рамо и мишница и лявото бедро, слабо изразен оток на белите дробове и мозъка.
Като причина за смъртта, патологът е посочил
несъвместимата с живота открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия
и размачкване на дя сно голямомозъчно полукълбо,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментарно
счупване на черепния покрив и на черепната основа.
Така съставените протоколи за аутопсия
съставляват официални свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица –
лекари в съдебна медицина в „МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА” АД в кръга на службата им
по установените форма и ред и съставляват доказателство за извършените от тях
действия - удостоверяване на получените при произшествието травматични
увреждания по главата, устата, шията, гърдите и коремната кухина на Р.Ж.и С. Ж.,
на осн. чл. 179, ал. 1 ГПК.
Документите, в частта относно причината за
смъртта на Р.Ж.и С. Ж., не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила,
защото представлява извод на съдебните лекари, основан на констатираните от тях
увреждания.
По инициатива на страните е допусната
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от трима патолози въз основа на протоколите
за аутопсия и медицинска документация, приложена към НОХД № 651/2013г. на ВОС,
последното приобщено към доказателствата по настоящото дело и протоколи за
разпит на обвиняемия и на служител на „БДЖ – Пътнически превози” ЕАД.
Заключението на експертите е оспорено от процесуалния представител на ищцовата
страна.
Експертите – патолози са категорични, че С.Ж.е
починала първа, а няколко минути след нея и нейната майка Р.Ж..
Получената при удара тежка черепно-мозъчна
травма при детето С.Ж.е разрушила почти изцяло дясното мозъчно полукълбо,
причинила е деформация на очната ябълка навътре в мозъка и е довела до изпадане
в състояние на мозъчна смърт, при което увреждането на главния мозък е
необратимо. Мозъчната смърт е настъпила при оказаното силно механично
въздействие в областта на главата, получено при пътно-транспортното
произшествие. Регистрираните отделни дихателни движения, обичайно в порядъка от
15-20 минути и едва доловими стойности на кръвното налягане са израз на
постепенно затихващите дихателна и сърдечна дейност в процеса на настъпване на
биологична смърт.
Според вещите лица, наличието на сърдечна
дейност, тонове, кръвно налягане и дишане е почти невъзможно в период от около
40-60 минути, поради което отразеният от спешните медици час на смъртта сочи
старание и желание на спешните медици да помогнат на детето, чрез извършване на
множество реанимационни дейности в линейката.
Получената при Р.Ж.гръдна травма се
характеризира с животозастрашаващи увреждания, които не са категорично
несъвместими с живота, а смъртта при подобни травми настъпва не в момента на
получаването им, а в порядъка на минути.
Според експертите отразеното при аутопсията количество
кръв в гръдната кухина от 2, 3 л. в дясната гръдна половина, съчетано с
множеството кръвонасядания и анемия на вътрешните
органи, както и колабирането на белия дроб, т.е. свиването му изискват време и
дават основание на патолозите да приемат, че Р.Ж.е останала жива за период от
няколко минути след удара.
Травмите,
които е получила Р.Ж.са също несъвместими с живота и са довели до трайно и
необратимо прекратяване функциите на кръвообращението и дишането.
Изводите на експертите биха останали същите
и при положение, че не се ценят показанията на един свидетел на инцидента и
обясненията на обвиняемия в досъдебното производство, които за настоящия процес
представляват недопустими доказателствени средства, събрани в разрез с принципа
за непосредственост в гражданския процес.
Смъртта на Р.Ж.и С.Ж.е потвърдена от лекари
в Шокова зала на болничното заведение, в което лицата са отведени.
Съгласно чл. 10а от Закона за наследството,
когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в
която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е
починал преди по-младия.
В настоящият случай, спорният по делото
въпрос е дали установената в закона презумпция в чл. 10 а ЗН, следва да се
счита оборена от ангажираните доказателства, а отговорът се извлича от
медицинските критерии и реда за установяване на смъртта, залегнали в Наредба №
14 от 15.04.2004г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт.
Съобразно чл. 5 от посочената Наредба смъртта е настъпила при наличие на едно от следните условия: 1./ трайно и
необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането или така нар. кардио-пулмонална смърт; 2./ трайно и необратимо спиране на всички функции на
главния мозък и налична сърдечна дейност или т.нар. мозъчна смърт.
Преценени в
съвкупност ангажираните доказателства установяват по безспорен начин, че С.Ж.е
починала първа още към момента на настъпване на пътно-транспортно произшествие
при оказаното силно механично въздействие в областта на главата, изпадайки в
мозъчна смърт, при която трайно и необратимо са били прекратени функциите на главния
мозък при налична сърдечна дейност. Увреждането е трайно и необратимо, защото е
довело до раздробено счупване на черепа с разрушаване и липсва на част от
мозъчното вещество, в който случай мозъчната дейност не може да бъде
възстановена дори и при оказана висококвалифицирана медицинска помощ.
Този извод съдът
изгражда върху заключението на СМЕ, което кредитира в цялост, изготвено от
трима експерти, разполагащи със специални знания и квалификация, базирали
изводите си на официални свидетелстващи документи – протоколи за аутопсия,
удостоверяващи с обвързваща доказателствена сила настъпилите увреждания при Р.Ж.и
С. Ж.. Постепенно затихващите функции на дишането и сърцебиенето не променят
горния извод на съда, тъй като функциите на мозъка са били прекратени трайно и
необратимо.
Изводите на
експертите следва да се считат подкрепени и от поведението на екипа от ЦСМП –
филиал Вълчи дол, посетил първи местопроизшествието. Ако детето С.Ж.е било живо
към момента на пристигането на екипа в 15:39 ч., то лекарите биха транспортирали
в болнично заведение първо него при спазване на всички медицински стандарти за
оказване на спешна медицинска помощ, а не неговата майка, чиято смърт вече е
настъпила.
Възприемайки изцяло
експертното заключение и данните от фиш № 669/124087 за спешна медицинска
помощ, който също представлява официален свидетелстващ документ, удостоверяващ
осъществилите се пред съответните длъжностни лица обстоятелства, съдът приема,
че Р.Ж.е починала няколко минути след удара между лекия автомобил и локомотива
до пристигането на първия медицински екип в 15:39 ч., който е констатирал вече
настъпилата смърт.
Фактът, че Р.Ж.е
останала жива при удара и непосредствено след него, следва да се счита
безсъмнено установен от натрупаното количество кръв в дясната гръдна половина,
съчетано с множеството кръвонасядания, анемия на
вътрешните органи и колабирането на белия дроб, т.е. свиването му, което според
експертите е възможно само, ако лицето е преживяло няколко минути след
произшествието.
Следва да се
отбележи, че е без правно значение какъв е необходимият период от време за
натрупване на кръв в гръдната кухина на Р.Ж., след като С.Ж.е починала още към
момента на оказаното силно механично въздействие в областта на главата, т.е.
при настъпване на пътно-транспортното произшествие. Съжденията на процесуалният
представител на ищеца, че смъртта настъпва с прекратяване на сърдечната дейност,
независимо от вече настъпилата мозъчна такава са субективни, правно ирелевантни и противоречащи
на медицинските критерии и реда за установяване на смъртта в Наредба №
14 от 15.04.2004г. за медицинските критерии и реда за установяване на смърт.
Следователно,
презумпцията на чл. 10 а ЗН следва да се счита за оборена, тъй като С.Ж.е
починала преди своята майка Р.Ж.. Своевременно оспорените официални
свидетелстващи документи – фиш за спешна медицинска помощ, филиал Девня,
съобщение за смърт № 295/09.07.2012г. и акт за смърт № IV
– 205, следва да се считат неистински, в частта относно посочения час и минути
на смъртта на С.Ж.– 16:30 ч., на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК.
В случая може да се
направи предположение, че въпреки настъпилата мозъчна смърт на детето още към
момента на удара, в линейката лекарите от екипа на спешна медицинска помощ са
предприели множество реанимационни дейности, провокирани от крехката възраст на
пострадалото лице и желанието им да направят всичко зависещо от тях за по-благоприятен
изход, въпреки несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма. Едва,
когато действията са преустановени предвид състоянието на детето, е отразен час
на смъртта, който не отговаря на действителното фактическо положение.
При така установена
последователност в смъртта на двете лица, следва да се приеме, че законни наследници
на С. Ж., починала на 08.07.2012г., са нейните родители – С.Ш. и Р.Ж., на осн. чл. 6 ЗН.
След смъртта на Р.Ж.,
същата е била наследена от своята майка Е.Х. и от преживелия си съпруг С.Ш., на
осн. чл. 9, ал. 2 ЗН, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за отричане наследственото правоотношение,
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, с право на
разноски разполага ответника Е.Х., чиито размер възлиза на сумата от 300 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ищецът С.Ш. следва да бъде осъден да
заплати на адв. Е.Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на Е.Х.
в производството по гр.д. № 11308/2019г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Ш.,
ЕГН **********,*** срещу Е.Е.Х., ЕГН **********,*** иск
за установяване в отношенията между
страните, че Е.Е.Х., ЕГН ********** не
е наследник по закон на Р.Ф. Ж., ЕГН **********, починала на 08.07.2012г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.А.Ш.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.Х., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.Ш.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.Ф.М. сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на Е.Х.
в производството по гр.д. № 11308/2019г. по описа на Районен съд – Варна, на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: