№ 626
гр. Горна Оряховица, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120100408 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът “АПС Бета България” ЕООД твърди, че между “Кредисимо”
АД и ответника И. А. Ш. бил сключен договор за потребителски кредит №
633328/14.03.2016 г. по реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който дружеството
предоставило на ответника паричен кредит в размер 500 лв. срещу
задължение за връщането на сумата, ведно с възнаградителна лихва –
фиксиран годишен лихвен процент от 41,24 %, до 10.12.2016 г. на 9 вноски от
по 65,53 лв. всяка. Твърди се, че ответникът не е погасил нито една вноска по
погасителния план до настъпване на крайния срок на договора и
понастоящем, поради което дължи и обезщетение в размер на законната лихва
върху непогасеното задължение от 10.04.2016 г. до 23.02.2021 г. в размер от
267,39 лв. Ищецът твърди, че по силата договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 02.03.2021 г., “Кредисимо” АД му прехвърлило вземанията по
договор за потребителски кредит № 633328/14.03.2016 г., за което ответникът
бил уведомен по електронна поща на 30.03.2021 г. Моли за постановяване на
решение, с което да бъде прието за установено по реда на чл.422 ГПК, че
ответникът му дължи следните суми по договор за потребителски кредит №
633328/14.03.2016 г., сключен с “Кредисимо” АД, както следва: 500 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното й
изплащане; 89,77 – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
1
10.04.2016 г. – 10.12.2016 г. и 267,39 лв. – обезщетение за забава в плащането
в размер на законната лихва за периода 10.04.2016 г. – 23.02.2021 г., за които е
издадена заповед № 1141/20.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2300/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица с присъждане на сторените в заповедното и в исковото
производство разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва
договорът да е подписан от страните и да е получил сумата по предоставения
му кредит. В условията на евентуалност – счита клаузите на договора,
уреждащи начина на сключването му, за нищожни като неравноправни и
възразява, че ответникът е узнал за параметрите на кредита едва след
получаване на заемната сума в нарушение на чл.11 ЗПК, поради което не е
имал възможност да изрази несъгласие с едностранно въведените от
кредитора клаузи. Счита, че вземанията са погасени поради изтичане на
погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР и чл.86, ал.1
ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, сключен като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, за които е издадена заповед за изпълнение и
насрещни възражения с правно основание чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
чл.146, ал.1, вр. чл.143 ЗЗП за нищожност на договора за кредит и възражение
с правно основание чл.110 и сл ЗЗД за погасяване на вземанията поради
изтичане на погасителна давност. С оглед твърденията на ищеца, в негова
тежест е установяването, че между ответника и “Кредисимо” АД е възникнало
правоотношение възникнало правоотношение с твърдяното съдържание по
договор за потребителски кредит № 633328/14.03.2016 г., предхождащо от
потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите
условия; че “Кредисимо” АД е изпълнило задължението си да предостави
заетата сума; че “Кредисимо” АД е прехвърлило вземането по процесния
кредит на ищеца и че ответникът е уведомен за цесията. С оглед естеството на
възражението по чл.110 ЗЗД, то ще бъде разгледано само при установяване на
съществуване на вземанията и размерите им.
Предвид твърденията на ищеца за начина, по който договорът е
сключен и изразяване на волята на ответника чрез поредица от фактически
действия, съставляващи технически операции, базирани на електронна
платформа на “Кредисимо” АД, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента, правоотношението, от което ищецът
черпи предявените за съдебна защита права, попада в приложното поле на
2
ЗПФУР, а твърденият договор съставлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние съгласно дефиницията на чл.6, ал.1 ЗПФУР.
Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и т.3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, поради което в
тежест на ищеца бе възложено установяването, че ответникът е изразил
потвърждение за прочитане и приемане на преддоговорната информация и
съгласие с проекта за договор с параметрите, с които е сключен и общите
условия според правилата за използване на платформата, конкретизирани от
ищеца с молба от 18.10.2022 г. – на посочен в заявлението за кандидатстване
имейл на ответника. По делото са представени неподписани стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 14.03.2016 г., общи условия за предоставяне на кредити и договор
за потребителски кредит № 633328/14.03.2016 г. с приложение № 1 към него,
съгласно които “Кредисимо” АД се задължава да предостави на ответника
кредит в размер на 500 лв. със срок за погасяване до 10.12.2016 г., но само от
тях не може да се направи доказателствен извод за съществуване на
твърдяното правоотношение, както претендира ищеца. Това е така, защото
чл.18, ал.2 ЗПФУР изрично предписва реда за доказване на съгласието на
ответника – при приложение на чл.293 ТЗ, а за електронните изявления –
ЗЕДЕП. От посочената разпоредба следва извода, че за да докаже съгласието
на ответника, ищецът следва да установи изходящо от него електронно
изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума срещу
задължение за връщането й до 10.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл.13,
ал.1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/ в редакцията й към датата на сключване на
договора, авторството на електронна изявление се установява с електронен
подпис, като се придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис
(чл.13, ал.3 и ал.4 ЗЕДЕП – в редакцията към 14.03.2016 г.). Не се твърди и
не се установява ответникът, изразявайки съгласие чрез електронно
изявление, да е ползвал свой усъвършенстван или квалифициран електронен
подпис, нито потвърждаване чрез платформата да генерира уникални данни
за създаване на електронен подпис, които да се използвани единствено от
ответника. Последното е вярно, защото съгласно твърденията на ищеца,
ответникът обективира своето изявление в електронната платформа,
поддържана от “Кредисимо” АД, поради което е явно, че ответникът не е
ползвал средство, което е единствено под негов контрол при създаване на
своето изявление. Чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.3 ЗЕДЕП (в действащата към
14.03.2016 г. редакция) поставя такова изискване и към двата вида електронен
подпис, което в случая не е спазено. Не се представиха доказателства нито за
подаване на заявление за кандидатстване за кредит по описания от ищеца
начин, нито за изпращане на проект на договора и общите условия на
електронна поща на ответника и потвърждаване или съгласие от негова
3
страна под каквато и да е форма, а описанието на начина на сключване на
договора в общите условия не доказва осъществяване на тези факти, както
претендира ищеца в молбата си от 18.10.2022 г. По посочените съображения
съгласието на ответника за сключване на договор с твърдяното от ищеца
съдържание остана недоказано, поради което съдът следва да го приеме за
неосъществено.
Доказателствата по делото не позволяват договорът да се приеме
сключен и въз основа на косвен извод, основан на изпълнението му от една от
страните. Не се ангажираха доказателства за изпълнение на задължението на
“Кредисимо” АД да предостави кредита в размер на 500 лв., нито се твърди
или доказва ответникът да е погасил частично кредита. Съгласно чл.5 от
договора сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението
на кредитополучателя начин. Видно от Раздел VI на Общите условия,
предоставените от “Кредисимо” АД кредити се усвояват чрез банков превод,
чрез лично предаване в брой, чрез извършване на директен превод към
посочен от кредитополучателя търговец или чрез предоставена от
“Кредисимо” АД платежна карта. Заявлението, към което чл.5 от договора
препраща, не е представено, поради което избраният начин на усвояване
остана неустановен. Не са ангажирани доказателства за предаване, плащане
или нареждане на договорената сума по който и да е от начините, предвидени
в общите условия. Това не позволява и приложение на уредената в общите
условия презумпция, че всяка предоставена от “Кредисимо” АД сума
съставлява предоставен от дружеството кредит (Раздел V, т.4 от Общите
условия).
Доколкото не бе установено договорът за кредит да е бил сключен, а
заемната сума – предоставена на ответника, не се доказа “Кредисимо” АД да е
бил кредитор на ответника на твърдяното основание, при което частното
правоприемство по договора за цесия също е изключено. Посоченото прави
безпредметно обсъждането както на въпроса с уведомяване за цесията, така и
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Всичко изложено
води на извод за неоснователност на исковете и предпоставя тяхното
отхвърляне.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право да му се присъдят направените от него разноски, но по делото липсват
доказателства да е сторил такива, поради което няма основание за
разпределяне на отговорност за разноски.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район „
4
Триадица“, бул. България № 81В, апартамент № 3, представлявано от само
заедно от двама от управителите Х. М. М., П. В. и В. Т. срещу И. А. Ш., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ***, ул. *** да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит № 633328/14.03.2016 г., сключен с “Кредисимо” АД, за
сумите както следва: 500 лв. (петстотин лева) – главница, ведно със
законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 89,77 лв.
(осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 10.04.2016 г. до 10.12.2016 г. и 267,39
лв. (двеста шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки) –
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва за периода
10.04.2016 г. – 23.02.2021 г., за които е издадена заповед № 1141/20.12.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2300/2021 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5