Р Е
Ш Е Н И Е
№ 390
гр.
Бургас, 12.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
М. Николова
при секретар Гергана Славова, като разгледа докладваното от
съдия Николова административно дело № 25/2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита
от дискриминация.
Образувано е по жалба от И. А.
Алексиев, в качеството му на кмет на община П., чрез пълномощници адв. Л.А. и
адв. П.В., против Решение № 690/06.11.2020г. на Комисията за защита от
дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която
е установено, че жалбоподателят е осъществил пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация
по признак „лично положение” по отношение на Т.А.Г. ***, чрез недопускането й
на 07.02.2013г. до сградата на община П. и на основание чл.78, ал.1 от Закона
за защита от дискриминация му е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева, както и му е дадено
предписание на основание чл.65, т.4 във вр.чл.76, ал.1, т.1 от Закона за
защита от дискриминация, да се въздържа в бъдеще от подобни действия и да
създаде механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани
до сградата на община П..
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение в посочените части поради
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва извода на
административния орган, че Г. е била третирана по-неблагоприятно като изтъква,
че тя е била упътена, заедно с всички останали лица, чакащи пред сградата на
общината към зала „Свети Георги“, където е успяла да се срещне с представител
на КЗД. Възразява, че административният орган не е установил и не е посочил в
решението нейни личностни белези, поради което не са доказани елементите от
фактическия състав на осъществена пряка дискриминация спрямо Г. по признак
лично положение. Моли за отмяна на решението в посочените части.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуалните си
представители, които поддържат жалбата. Молят за отмяна на решението в
обжалваните части и присъждане на разноски.
Ответникът -
Комисия за защита от дискриминация, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Депозира писмено становище преди насроченото съдебно заседание, в
което оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че
се претендира такова над минималния размер.
Заинтересованата
страна Т.Г. се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител,
който изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.
Представя писмена защита.
Административен съд – Бургас,
осемнадесети състав, след като прецени събраните доказателства, обсъди доводите
на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Производството пред
Комисията за защита от дискриминация е започнало по повод жалба с вх.№ 44-00-471/08.02.2013г. по описа на
Комисията за защита от дискриминация (л.24-л.25),
подадена от Т.А.Г. срещу И. А. Алексиев - кмет
на община П.. В жалбата е посочено, че на 07.02.2013г., в сградата на община П.
е била организирана открита приемна на регионалния представител на КЗД, но при
опита на Г. да влезе там тя не била допусната от служители на общината, поради
дадено устно разпореждане от кмета. Поискано е да бъде образувано производство
по реда на чл.50 от Закона за защита от дискриминация и да бъде установено, че
по отношение на Г. е осъществена пряка дискриминация по признаците „лично
положение”, „обществено положение” и „политическа принадлежност”. В жалбата е
формулирано и искане КЗД да постанови преустановяване на нарушението и да бъдат
наложени предвидените в закона санкции. С допълнително становище вх. №
44-00-944/ 08.03.2013г. по описа на КЗД (л.37-л.40) Г. е заявила още факти и
обстоятелства, свързани с твърдяното дискриминационно отношение спрямо нея, към
което е представила и доказателства, по опис. Посочила е, че в качеството си на
управител на Българско солопроизводително кооперативно дружество „Анхиалски солници“,
заедно с членовете на Управителния и Контролния съвет на юридическото лице, е
провела среща на 10.10.2011г. с И.
Алексиев, който тогава е бил кандидат на ПП „ГЕРБ“ за кмет на община П.. По
време на срещата са били разисквани проблеми, свързани с възстановяване на
собствеността на кооперацията, доколкото И.А.като бивш зам.-кмет на община П. и
народен представител в 41-то Народно събрание на Република България от
парламентарната група на ПП „ГЕРБ“ е бил запознат с въпроса. На 18.07.2012 г. Г.
*** с протестен плакат, тъй като й е било отказано издаването на документ за
данъчна оценка на недвижим имот - собственост на кооперацията, с мотива, че не
са били погасени данъчните задължения на юридическото лице към общината. В
последствие, община П. е отказала издаването на всякакви документи, свързани с
кооперацията. На 08.10.2012 г. е изпратено уведомление до кмета на община П. за
започването на протестни действия срещу корупцията в общинската администрация,
а на 10.10.2012 г. жалбоподателката е участвала в граждански протест пред
община П., организиран от нея самата и симпатизанти на движение „Да -
Антимафия“, във връзка с промени в Подробния устройствен план на общината и
одобряването на терен за изгаряне на животински и селскостопански отпадъци в
непосредствена близост до защитената местност „Поморийско езеро“. Пред
събралите се Т.Г. е представила документи за „заграбването“ на недвижим имот,
който е собственост на нейния съпруг и негови роднини. В края на месец октомври
2012 г. е било заявено на Г., че няма да бъде допускана до община П.. На
21.11.2012г. тя е била изгонена от сградата на община П. с помощта на служители
от състава на Общинска полиция, които обяснили, че това се извършва по устна
заповед на кмета Иван Алексиев. Според Т.Г. дискриминацията, на която е
подложена, се дължи и на спечелените от нея съдебни дела срещу община П..
С Разпореждане №
123/20.02.2013г. на председателя на Комисията (л.32) е образувана преписка №
65/2013 год., която е разпределена за разглеждане от Петчленен разширен
заседателен състав, поради изложените в жалбата оплаквания за извършена
дискриминация по признаците „лично положение”, „обществено положение” и
„политическа принадлежност”.
След определяне на докладчик на
решаващия състав е проведена и процедура по проучване, съгласно чл.55 и сл. от Закона
за защита от дискриминация, в рамките на която са
изискани становища и доказателства от участниците в производството. В предоставения
срок е депозирано писмено становище от И.А.- кмет на община П. с вх.№ 16-15-95/
14.03.2013г. (л.114 и сл.), в което са изложени доводи за неоснователност на
жалбата на Г. и е отправено искане за оставянето й без уважение. В становището
кметът е посочил, че регионалният представител на КЗД е провел две срещи с
жители на община П. (на 29.09.2012г. и на 07.02.2013г.) като общинската
администрация е съдействала с осигуряване на помещение, а на информационните
табла и на сайта на общината са помествани съобщения. Относно срещата на
07.02.2013г. кметът на Община П. е обяснил, че мястото на провеждането й е било
променено и тя се е състояла в Център за социална рехабилитация „Свети Георги”,
поради което изложеното в жалбата на г-жа Г. не отговаря на истината. Кметът е
посочил също, че на 21.11.2012 год., съгласно чл.23 от Инструкция за
пропускателния режим на община П., Т.Г. е била помолена от служители на звено „Обществен
ред и сигурност” да напусне сградата на общината, тъй като тя е била „във
висока отрицателна емоционална възбуда (афект)”. Във връзка със случая е било
поискано съдействие и от РУП – П.. По отношение на предприетите действия кметът
се е позовал на чл.17 от Закона за защита от дискриминация като е заявил, че Т.Г. е използвала обидни епитети към
служителите и ръководството на общината.
След приключване на
проучването, на основание чл.59, ал.3 от Закона за защита от дискриминация е
предоставена възможност на страните да се запознаят с материалите по преписката
и да посочат нови доказателства. Изготвен е доклад - заключение по преписката (л.317-л.318) до председателя на
Петчленен разширен заседателен състав на КЗД за множествена дискриминация. Преписката
е разгледана в няколко открити заседания, в които са приобщени към материалите
допълнително представените от страните писмени доказателства и са събрани гласни
доказателства посредством разпити на посочените от тях свидетели.
Производството пред
КЗД е приключило с издаване на решение № 377/05.10.2016г. (л.980 и сл.), с което
е прието за установено, че кметът на община П. И.А.е осъществил посредством
недопускане до сградата на община П. пряка дискриминация по признак лично
положение спрямо жалбоподателката Т.А.Г. и е препоръчано кметът да създаде
механизми, чрез които да бъде осигурен равен достъп за всички граждани до
сградата на община П.. Това решение е било предмет на оспорване по административно
дело № 2096/2016г. по описа на Административен съд – Бургас и отменено с
решение № 275 от 22.02.2017г. по описа на съда (л.996 и сл.), поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила - неизлагане на
ясни мотиви в пълен обем и липса на конкретно и ясно волеизявление в
диспозитива, като съдът е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на съдебния акт.
По повод влязлото в
сила решение на Административния съд - Бургас, с разпореждане №
325/19.06.2017г. на Председателя на Комисията за защита от Дискриминация (л.1016)
е възобновено производството по преписка № 65 по описа на КЗД за 2013г. и
същата е разпределена за разглеждане от 5 - членен състав. С разпореждане №
550/18.08.2017г. на Председателя на Комисията за защита от Дискриминация (л.1018)
е определен нов пет членен състав, който да разгледа преписката.
След определяне на
председател на състава, докладчик по преписката и подпомагащ експерт са
проведени още няколко открити заседания на петчленния заседателен състав като
са приети допълнително представените от Г. писмени доказателства и са разпитани
още няколко свидетели, посочени от страните в производството.
Възобновеното
производството пред КЗД по преписка № 65 за 2013г. е приключило с издаване на
решение № 690/06.11.2020г. на петчленен разширен заседателен състав. Това решение
е предмет на оспорване по настоящото дело в частта, с която е прието за
установено, че кметът на община П. И.А.е осъществил по отношение на Т.А.Г. *** пряка дискриминация
по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по признак „лично
положение“ чрез недопускането й на 07.02.2013 г. до сградата на Община П., като
на кмета е наложено административно наказание глоба, на
основание чл.78, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в размер на 250 лева и му е дадено предписание на основание
чл.65, т.4 във вр.чл.76, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, да се
въздържа в бъдеще от подобни действия и да създаде механизми, чрез които да
бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на Община П.. В останалата част, в която е прието, че кметът на община П.
не е осъществил пряка дискриминация по признак „обществено положение” и „политическа
принадлежност” по отношение на Т.Г. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
от надлежна страна, в преклузивния 14-дневен срок, в предвидена форма и с
необходимите в нея реквизити.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Процесното решение е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл.47 от Закона за защита от дискриминация, в
установената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. То е
мотивирано в достатъчна степен с излагане на фактическите и правни основания за
неговото издаване и съдържа обстоен анализ на събраните доказателства.
Спазени са
административнопроизводствените правила. Жалбата е разгледана в открито
заседание, съобразно изискванията на чл.60 и сл. от Закона за защита от дискриминация, като са извършени необходимите процесуални действия за
пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при
съблюдаване на установеното в чл.9 от Закона за защита от дискриминация правило за разпределение на доказателствената тежест в
производството. Събрани са всички необходими и относими доказателства, приети
са становищата на страните и им е предоставена възможност за депозиране на
заключителни писмени бележки.
По отношение спазването на
материалния закон, съдът намира следното:
С разпоредбата на
чл.4, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация е въведена забрана за пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Пряка дискриминация, според разпоредбата на
чл. 4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Съгласно легалното определение в разпоредбата на § 1, т.7 от ДР на Закона за
защита от дискриминация неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл.4, ал.1 или
могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В
случая, от непротиворечивите, последователни и взаимно подкрепящи се показания
на свидетелите И. Иванова - регионален представител на КЗД, С. Тончев, С. Проданова и Б. Вигилов, дадени в проведените
открити заседания по преписката е установено по несъмнен и категоричен начин,
че на 07.02.2013г. Т.Г. не е допусната от служител на Община П. – портиер по
устна заповед на кмета до сградата на общината за участие в открита приемна с
участието на регионалния представител на КЗД в гр.Бургас, с което тя е
третирана по-неблагоприятно в сравнение с останалите граждани, които са чакали, за да влязат в
сградата на общината. Съдът кредитира показанията на
свидетеля Тончев и на свидетелката Проданова, независимо от роднинската им връзка
с Т.Г., тъй като същите изцяло се подкрепят от показанията на свидетелката И. Иванова, която е разбрала лично
от портиера причината Г. да не бъде допусната в сградата и която няма роднинска
връзка с нея. От показанията на свидетелката Д. Лазарова, снети при разпита й в
регионалното представителство на КЗД в гр.Бургас на 19.03.2015г. (л.850- л.851)
е видно, че тя е правила репортаж в кабинета на кмета именно, за да изясни
причините поради което той не е допуснал Г. ***. Свидетелката е заявила, че
впоследствие Г. е била допусната за целите на репортажа и присъствала в кабинета
на кмета по време на интервюто с него като помежду им имало напрежение предвид
повода за срещата. КЗД правилно не е кредитирала показанията на свидетеля Янчо Дамасков, изпълнявал длъжността портиер в
община П. през 2013г., който е заявил при разпита му, че не е получавал устно
разпореждане от кмета за недопускане на Г. до сградата на общината, тъй като
този свидетел все още се е намирал в трудови правоотношения с Община П.. Същото
се отнася и за показанията на свидетеля Д. Гошев,
В. Илиева – Колева – координатор и служител в
Община П. и Т. Митев – секретар на общината. Освен това
техните показания са в противоречие с показанията на И. Иванова и Д.
Лазарова, които съдът приема за незаинтересовани, доколкото те нямат никаква
роднинска връзка нито с Г., нито с жалбоподателя, нито се намират трудови или други отношения на зависимост с
тях. Освен това, за разлика от показанията на свидетелката И. Иванова, С. Тончев
и Д. Лазарова, свидетелят Я. Дамаскинов е дал показания в хода на възобновеното
производство по преписката относно факти, които са се осъществили доста назад
във времето, което допълнително поставя под съмнение тяхната достоверност.
Свидетелят Гошев пък е заявил, че не знае да е била организирана открита
приемна на 07.02.2013г. с участието на служител от Регионалното
представителство на КЗД в гр.Бургас, поради което същият няма преки впечатления
от събитието.
В конкретния случай липсват
данни жалбоподателката да е имала непристойно поведение на 07.02.2013г. или да
е била в състояние, което да е предпоставило недопускането й до сградата на
община П. на посочената дата. Без значение е фактът, че впоследствие е било
променено мястото на срещата с регионалния представител на КЗД в гр.Бургас.
За да се приеме, че е налице
проява на пряка дискриминация, обаче, не е достатъчно
да се установи по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо
да се докаже, че то е извършено по някой от признаците, посочените в чл.4 от Закона
за защита от дискриминация, като следва да е
налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и
причината за него. Според трайната съдебна практика,
за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст,
семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак
„лично положение“ няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това
налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим,
обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган
еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за
пряка дискриминация (в този смисъл Решение № 3585 от 12.03.2019 г. на ВАС по
адм. дело № 10654/2017 г., V отделение, решение № 8105 от 8.06.2011 г.,
постановено по адм. дело № 8708/2010 г. на ВАС, VII отделение, решение по адм.
дело № 4932/2017 г. на ВАС, V отделение, решение по адм. дело № 1660/2017 г. на
ВАС, V отделение). В случая е прието от КЗД, че е осъществена пряка
дискриминация по защитения признак „лично положение“, без да е посочен от Г. и
без установен в мотивите на оспореното решението конкретен същностен белег,
присъщ на личността й, който да я отличава от други лица и да е причина за
неравно третиране, а и по делото не са налице такива данни. Не би могло да се
приеме, че признакът „лично положение“ се извежда от участието й в
протестни действия срещу кмета на общината, нито от обстоятелството, че тя е
председател на кооперация, която е водила и спечелила съдебни спорове с община П.
относно собствеността върху недвижимо имущество, доколкото
тези обстоятелства са свързани с реализиране на основни права, които законът
гарантира еднакво за всички, но не сочат за нейни особени качества, пряко
отличаващи я като личност от останалите. Даденото от КЗД тълкуване на признака
„лично положение” е толкова разширително, че обезсмисля изчерпателното
изброяване на защитените признаци в чл.4, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, поради което не кореспондира с целите,
които този закон преследва. Следователно не е налице един от елементите на
фактическия състав на дискриминацията, а при неговото отсъствие не може да се
изследва и наличието на изискуемата причинна връзка с твърдяното
дискриминационно поведение. Доколкото действията на жалбоподателя не са
основани на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация, то следва, че не е осъществена пряка
дискриминация по отношение на Г..
По изложените
съображения, съдът приема, че решението на КЗД в обжалваните му части, макар и постановено от компетентен колективен орган,
в съответната писмена форма и при спазване на административно-производствените
правила е незаконосъобразно, поради противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
спора и предвид своевременно направено искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер на 1000 (хиляда) лева, съгласно представен по делото
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските (л.1395-л.1396).
Що се касае до направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, то съдът намира същото за неоснователно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, продължителността на процеса и
активността на страните.
Приложимите
процесуални закони – АПК и чл.78, ал.1 от ГПК не уреждат правна възможност за
присъждане на разноски на заинтересованата страна, когато резултатът от делото
е отмяна на оспорения акт – причина, поради която разноски на заинтересованите
страни не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от И. А. Алексиев, в качеството му на кмет на
община П. Решение № 690/06.11.2020г. на Комисията за защита от дискриминацията,
петчленен разширен заседателен състав, в частта, с която е установено, че
жалбоподателят е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона
за защита от дискриминация по признак „лично
положение” по отношение на Т.А.Г. ***, чрез недопускането й на 07.02.2013г. до
сградата на община П. и на основание чл.78, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация му е наложено административно наказание
глоба в размер на 250 лева , както и му е дадено предписание на основание
чл.65, т.4 във вр.чл.76, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, да се
въздържа в бъдеще от подобни действия и да създаде механизми, чрез които да
бъде осигурен равен достъп за всички граждани до сградата на община П..
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация, адрес:
гр. С., бул. „Драган Цанков“ № 35 да заплати на И. А.
Алексиев, в качеството му на кмет на община П. разноски по делото в размер на
1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: