Решение по дело №7079/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 191
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330207079
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330207079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4383111, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.И.А. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото не е представена разписка за връчване на електронния фиш.
Единствената информация за дата на връчване, която е представена от
административно-наказващия орган, е от списъка с намерени фишове, видно
от който фишът е връчен на 27.09.2021г. С оглед липсата на други
доказателства, съдът приема, че това е и датата на връчване. Жалбата е
подадена на 06.10.2021г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за
1
обжалване. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 08.10.2020г. в 10,32 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Северен“ номер 77, в посока бул. „България“, при въведено
ограничение с пътен знак B26 от 40 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен
толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 63 км/ч. при разрешена скорост от 40 км/ч, тоест с
превишение на скоростта от 23 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е И.И.А..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение
на движението на автомобила с посочената скорост на посоченото място се
доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В статичното изображение е
посочена засечена скорост на МПС от 66 км/ч, като след правилно
приспаднат толеранс от -3км/ч в полза на водача, правилно е определена
скорост от 63 км/ч като установена в ЕФ.
По делото са представени Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 08.10.2020г.
От справката за собственик на процесния автомобил е видно, че същият
е собственост на „Деликатес 2 – ЕООД“, като въз основа на представена
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и приложено копие на СУМПС на
жалбоподателя се установява, че водачът на МПС-то, с което е извършено
твърдяното нарушение, е именно жалбоподателят.
Представеният протокол по чл. 10 съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. В
случая, в Протокола по чл. 10 също е посочено като място на извършване на
2
контрола бул. Северен № 77 в посока бул. България.
По делото е налично и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, видно от което АТСС, с което е било заснето
нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства под номер 5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Представен е и
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., видно от който към датата
на извършване на твърдяното нарушение АТСС е преминало надлежна
метрологична проверка и същото е отговаряло на техническите изисквания и
съответства на одобрения тип.
Доколкото процесното нарушение се твърди да е било извършено при
ограничение на пътен знак В26, и за изясняване на обективната истина, съдът
е изискал от Община Пловдив да представи информация дали участъкът от
пътя – гр. Пловдив, бул. „Северен“, № 77 в посока бул. България към
08.10.2020г. е попадал под действието на пътен знак за ограничение на
скорост, като при наличие на такъв, е било изискано да се посочи къде точно
се намира знакът и на какво разстояние е от номер 77 на булверда, както и
дали са налице разклонения на пътя и дали посоченият участък е бил въведен
в експлоатация. От писмо с изх. № 21СД-1981/17.11.2021г. на Община
Пловдив, се установява, че обектът „Булевард „Северен“ от моста на „Адата“
до бул. „Карловско шосе“ –е приет с акт образец 15 на 10.04.2020г. Към
момента на съставянето на писмото обаче обектът все още не е въведен в
експлоатация, макар да са били подадени необходимите документи в ДНСК
за приемателна комисия.
От писмо с изх. № 2548/09.11.2021г. на Община Пловдив, ОП
„Организация и контрол на транспорта“, се установява, че булевард
„Северен“ в гр. Пловдив не е въведен в експлоатация и в Общинско
предприятие „Организация и контрол на транспорта“ – Община Пловдив няма
информация относно въведената организация на движението по булеварда.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, законът урежда правилата за движение
по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
3
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове. Съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване
на който са еднакви за всички участници в движението, а съгласно ал. 3
законът се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено
ползване, но компетентността на органите за контрол по този закон не се
разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено
ползване.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, общинските пътища и съоръженията
към тях представляват строежи от трета категория, буква "а".
Съгласно чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи
или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177 от ЗУТ.
При наличието на изричната законова забрана на чл. 178, ал. 1 от
ЗУТ, общински път, който не е въведен в експлоатация, няма как да се приеме
за път, който е отворен за обществено ползване, доколкото ex lege е забранено
на участниците да използват пътя по предназначението му. Така правилата на
ЗДвП се явяват неприложими по отношение на такъв обект и няма как от
водачите да бъде търсена отговорност за неспазване на правилата за
движение по път, по който изначално не е следвало да бъдат допускани да се
движат.
В тази насока следва да се посочи и че дължимото поведение на
изпълнителната власт е било да ограничи достъпа на пътни превозни
средства до съответния обект – общински път, преди въвеждането му в
експлоатация, а не да допуска осъществяването на движение по съответния
път, следейки за извършвани на нарушения на правилата на ЗДвП.
На следващо място, процесното нарушение е за неспазване правилата за
движение с максимално разрешена скорост, въведена с пътен знак B26. Видно
от писмото с изх. № 2548/09.11.2021г. на Община Пловдив, доколкото
обектът не е бил въведен в експлоатация, няма информация относно
въведената организация на движението по булеварда. Така, от посочената
справка се установява, че към момента на извършване на нарушението не е
имало поставен по съответния ред знак за ограничаване на скоростта на
4
процесното МПС, което е задължителен съставомерен елемент на
нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Липсата на поставен по
съответния ред пътен знак препятства възможността на
административнонаказващия орган да наложи наказание за нарушение на
правилата за скорост по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Така нарушението, за което е
издаден електронният фиш, се явява неизвършено от жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че по делото е представена и извадка от
проекта „Организация на движението“ за участъка на булевард „Северен“.
Извадката представя единствено техническия проект за това по какъв начин
следва да бъде организирано движението по пътя, но самата организация би
била приложима едва след въвеждането на пътя в експлоатация.
С оглед на гореизложеното, процесният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 300 лв.
Същото не се явява прекомерно, доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното възнаграждение за защита от адвокат в конкретния случай се
явява в този размер, поради което и възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на хонорара се явява неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4383111, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И.И.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на И.И.А., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски в производството
пред РС-Пловдив.
5
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6